Змията се пробуди от летаргията и отново е опасен съперник
публикувано на 29 Юни, 2023 | Четеш за 12 минути
Първенството на Италия е шампионатът с най-много дербита в европейския футбол, били те на база местоположение на тимовете, сравнение на успехите им или пък политически и културни различия.
Имаме Дерби 'де ла Мадонина', противопоставящо миланските грандове Милан и Интер, имаме Дерби 'де ла Капитале' между Лацио и Рома, имаме 'Дерби дел Соле' между Рома и Наполи,
материал на
имаме дерби между Севера и Юга, противопоставящо Ювентус и Наполи. Изобщо, само дербита да иска човек. Макар да не е признато като най-голямото или най-лютото, дербито между Интер и Ювентус е наречено 'Дерби д’Италия'. Този термин е измислен от журналиста Джани Брера, за да идентифицира мача между двата най-успешни клуба в италианския футбол.
И наистина е така, ако гледаме успехите на национално ниво, където Юве е убедителен лидер с 59 завоювани отличия, а Интер е втори с 35, изпреварвайки съседите от Милан с 4 повече. Затова и периодът между 2011-2021 г. със сигурност е бил ужасяващ за тифозите на ‘нерадзурите’, тъй като в това време любимците им не спечелиха нито едно голямо отличие, било то в Италия, или на европейската сцена.
За сметка на това, Ювентус направи невиждана до този момент серия от 9 последователни шампионски титли. През това време Интер успя да завърши в Топ 3 на шампионата само веднъж и това бе чак през 2020 г., когато в клуба вече се работеше много по-ефективно и бе сглобен състав с дългосрочна визия. Докато тифозите на 'бианконерите' ходеха по улиците на Торино и цяла Италия с високо вдигната глава, базирайки се на доминацията на отбора, тези на 'нерадзурите' бяха навели носове, тъй като не просто тимът им не играеше добре, а и бе нестабилен във финансово отношение.
Между 2011 и 2021 г. ‘Змията’ смени трима собственици. До 2013 г. клубът бе управляван от легендарния Масимо Морати, който е един от малкото хора в Залата на славата на италианския футбол, без да е играл футбол в Италия. Под негово ръководство клубът спечели знаменития требъл през 2010 г., а именно той привлече някои от най-великите чуждестранни играчи в историята на клуба – Самуел Ето’о, Феномена Роналдо, Златан Ибрахимович, Уесли Снайдер и, разбира се, Хавиер Санети.
След 2010 г. обаче, нещата в клуба започнаха да вървят надолу, а дълговете се трупаха, като през 2013 г. Морати продаде Интер на бизнес група, ръководена от индонезиеца Ерик Тохир, пред който стоеше предизвикателството да стабилизира 'нерадзурите' и като резултати, и като финанси. Тохир ръководи клуба 6 сезона, като само в 3 от тях тимът успя да влезе в Топ 4 на Серия А - драстичен спад, спрямо първото десетилетие на ХХ-ти век.
Загубите бяха намалени с около 100 милиона евро за периода 2014-2019 г., но това не бе достатъчно и в началото на 2019 г. собствеността отново се смени, като този път властта отиде в ръцете на китайския бизнесмен Стивън Жанг, който е син на собственика на компанията ‘Suning Holdings Group’. При него тенденцията за увеличаване на печалбите и намаляване на загубите продължи, но през 2020 г. Интер (по подобие на всички останали клубове по света) бе ударен жестоко от пандемията от COVID-19. Затова през май 2021 г. 'нерадзурите' получиха заем в размер на 336 млн. долара от американската инвестиционна компания ‘Oaktree Capital’, за да покрият загубите по време на пандемията. Този заем трябва да бъде върнат до 2024 г., заради което и през изминалия сезон клубът имаше сериозни притеснения, дали ще има достатъчно приходи, за да може да изплати колосалната сума. Ако не успее, тогава американската компания ще поеме властта в Интер.
- - -
Тук смятам, че е моментът да спрем да гледаме какво се случва в офисите на шефовете, а да видим какво става на терена, тъй като от случващото се там зависи дали Стивън Жанг ще успее да запази собствеността на Интер и клубът ще тръгне отново напред.
Между лятото на 2011 г. и лятото на 2021 г. в отбора се смениха 10-ма треньори, което дори за пеленаче е ясен признак, че нещо не върви както трябва. Любопитното е, че през лятото на 2011 г. клубът бе 'на плюс' от трансфери, което се дължи най-вече на раздялата с три от звездите – Ето’о, Горан Пандев и Тиаго Мота. В следващите години клубът продава твърде евтино футболистите си, като най-скъпият трансфер (до идването на Стивън Жанг) е този на Матео Ковачич в Реал Мадрид през 2015 г. за 38 милиона евро.
В този период за отбора се завърта едно колело на твърде голямо текучество идващи и отиващи си - треньори и футболисти. Наред с успешните сделки за Самир Ханданович, Мауро Икарди, Марсело Брозович, а в по-късен етап – Лаутаро Мартинес, Алесандро Бастони и Стефан де Врай, има и твърде много трансферни провали за 'нерадзурите'. На прима виста ми идват имената на Габриел Барбоса-Габигол, Жоао Марио и Раджа Наинголан, за които сумарно бяха броени около 110 милиона евро, а не си спомням да направиха нещо особено с черно-синята фланелка.
Прочети още 'Новото поколение на Наполи бързо показа, че шоуто ще продължи'
или пък
'Мбапе не се смили над ПСЖ и го накара да му направи френска любов'
Същинското събуждане на тима, според мен, започна под ръководството на Лучано Спалети през 2017 г. Той интегрира играта на отбора въз основа на качествата на футболистите, с които разполагаше. В първия му сезон начело, Интер постигна страхотна серия от 16 поредни мача без загуба, като тези срещи включваха победи над Милан, Рома и Фиорентина, и равенства с Ювентус и Наполи.
Спалети наложи тактиката 4-2-3-1, като в определени моменти от мачовете тя преливаше в 4-3-3 или 4-3-1-2. С наличието на Борха Валеро, Матиас Весино и Роберто Галиардини, тимът владееше топката много по-уверено и я разпределяше към крилата, които в този период бяха Иван Перишич и Антонио Кандрева. Двамата са специалисти по центриранията, а когато в наказателното поле е Мауро Икарди, това означаваше много голове за Интер. Като цяло, играта под ръководството на Спалети се характеризираше със спокойствие и търпение, като се търсеха повече комбинации, отколкото дълги подавания.
Италианецът постави стабилна основа, върху която може да се изгради много, като ръководството на Интер избра главният майстор да бъде Антонио Конте. Привличането на темпераментния специалист бе ясен показател какво иска Интер – връщане на върха. Кой ако не Конте, може да върне 'нерадзурите' на първото място в Серия А. Той дойде в Милано след изключително успешни периоди в Ювентус и Челси, като новото ръководство на клуба му осигури невероятни футболисти – Ромелу Лукаку, Кристиан Ериксен, Николо Барела, Диего Годин, Ашли Йънг и др.
Конте смени постройката, в която играе Интер, преминавайки към такава с трима централни защитници и това даде резултат. Макар през сезон 2019/20 г. Интер да допусна с 3 гола повече, отколкото в предходния (36 срещу 33), наличието на халф-бекове направи така, че от 57 във втория сезон при Спалети, отбелязаните голове в първата кампания на Конте в Серия А скочиха до 81. Да не забравяме и нападателното дуо – Лаутаро Мартинес и Ромелу Лукаку се допълват перфектно и в първия си сезон заедно забиха общо 37 гола в италианския шампионат, което е почти половината от попаденията на тима.
За разлика от идеята на Спалети, тази на Конте е да се използват дълги подавания от централните защитници към Лукаку, който с физиката си да печели топката и с помощта на халфовете или халф-бековете да търси изостряне на атаката и опит топката да стигне до Лаутаро, на голова позиция. Освен двамата нападатели, сериозна роля в успеха на Интер имат и халфовете, където Конте показа треньорския си гений, привличайки Николо Барела и Стефано Сенси, които с помощта на Роберто Галиардини бяха господари в центъра на терена във всеки мач.
Прогресът в играта на Интер е видим и макар 'нерадзурите' да завършват втори през 2020 г., едно е ясно – този отбор има бъдеще.
През лятото, станалият ненужен Мауро Икарди бе продаден на Пари Сен Жермен, като така бе финансирано привличането на Ашраф Хакими и откупуването за постоянно на Барела и Сенси, които през 2019 г. идват под наем съответно от Каляри и Сасуоло. Общо за 1 милион евро са взети доказаните чилийски бойци Артуро Видал и Алексис Санчес, които внасят дълбочина в състава, а Конте няма как да не вземе поне един футболист в предпенсионна възраст, като това е Александър Коларов, който изиграва само 11 мача за целия сезон. Макар в началото на сезон 2020/2021 г. Интер в един момент да се свлича до 7-ото място (за разлика от конкурентите Милан и Ювентус), колата на синьор Конте набира скорост постепенно и след победа с 2:0 на 'Артемио Франки' срещу Фиорентина в 21-ия кръг, Интер излиза на върха, откъдето не слиза до самия край, а разликата спрямо втория Милан е 12 точки в крайното класиране.
Черно-синя Италия ликува и има защо – отборът играе привлекателен и резултатен футбол, като за 38 мача отборът вкарва 89 гола, 41 от които са дело на Лаутаро и Лукаку, чието дуо получава прякора Ла-Лу. Празненствата в Милано обаче не продължават дълго, тъй като само 3 дни след края на сезона Антонио Конте напуска. Причината е в това, че Интер има огромни дългове заради пандемията и иска да намали заплатата на специалиста, а също така да продаде най-конвертируемите си футболисти. Конте не е човек, който допуска с лека ръка да му пипат както парите, така и звездите, и затова се маха, а на негово място идва Симоне Индзаги (който в сравнение с предишните двама наставници на Интер, си изглежда като ученик). Той трябва да се справя без продадените на обща стойност 202 милиона евро Ромелу Лукаку, Ашраф Хакими и Матео Политано. Клубът успява да замени тези тримата с много по-евтини опции като Един Джеко, Дензъл Дъмфрис и Хоакин Корея.
- - -
За разлика от Конте, Индзаги не промени схемата на игра на Интер и запази постройката с трима централни защитници, двама халф-бекове и двама централни нападатели. Това донесе страхотни успехи на отбора, който през сезон 2021/22 г. завърши втори в шампионата, след градския съперник Милан, но пък бе в борбата за титлата до последния кръг (а също така вдигна Купата и Суперкупата на Италия, които не бе печелил от 2011 г.).
Индзаги се възползва максимално от наследството, което му бе оставено от Конте, тъй като гръбнакът на този отбор на Интер е научен да играе в схема 3-5-2. Тя изисква всеки един от футболистите да може да 'навърти голям километраж', тъй като тази система на игра се основава на насищането на зоната на топката с футболисти от твоя отбор. За да може това да се получава, играчите трябва постоянно да се движат по терена в синхрон със своите съотборници и най-вече спрямо топката.
Прочети още 'Арда Гюлер - лъвът от Анкара, който разтресе Истанбул и гледа на Запад'
или пък
Този Интер се слави с умението си да прилага висока преса още около противниковото наказателно поле, в която се включват двамата нападатели и един от халфовете. Наличието на халф-бекове пречи на отборите, които обичат да използват ширината на терена за своите атаки. Когато Интер се защитава и срещу халф-бековете си има по двама противници, тогава централните защитници могат да ги дублират, като в същото време един от халфовете се върне и заиграе като втори централен бранител. Тази тактика, която Антонио Конте наложи, проработи в Челси, а сега вече 4 години действа безотказно в Интер, където Симоне Индзаги показа, че може да развива добре своите футболисти, превръщайки ги от нелоши играчи в звезди. Примерите за това са най-вече бековете Дензъл Дъмфрис, Робин Госенс и Федерико Димарко.
За разлика от Конте, който обичаше на единия бек да слага типично крило (пример: Иван Перишич), а от другата страна да слага типичен бек (пример: Ашраф Хакими), Индзаги слага защитници да играят като халф-бекове. Въпреки това, те са много ефективни и в атака, като през изминалия сезон титулярите Дъмфрис и Димарко имат общо 8 гола и 17 асистенции във всички турнири.
Много важен фактор в развитието на отбора е намирането на безспорен лидер, в какъвто се превърна Лаутаро Мартинес в последните 2-3 години. Аржентинецът не се страхува да поема отговорност в трудните моменти и в големите мачове, като именно такъв човек липсваше на Интер след ерата на Моуриньо, когато бе пълно с играчи, които можеха да се нагърбят с отговорността да поведат отбора към успеха.
С всяка изминала година на 'Джузепе Меаца' Лаутаро играе с все по-голямо самочувствие, като през изминалия сезон вкара и множество решителни голове, донесли трофеи на тима. Ефективността му се вижда най-осезаемо в случаите, когато има за партньор футболист с големи габарити, като Лукаку или Джеко. Именно те отварят пространства за Лаутаро, на когото не му липсва техника, но не може да се справи в игра един на един, когато срещу себе си има да кажем двама противници.
Със своята осанка той ми напомня на Серхио Агуеро, чиято функция в Манчестър Сити обаче бе по-напред и докато Лаутаро е много важен при изграждането на атаките и при последното подаване, то Кун Агуеро бе специализиран предимно в завършващия удар. Дали Лаутаро може да има същия ефект върху Интер, както сънародника му върху Сити, можем да кажем едва след 5 години, когато периодите на двамата в двата отбора ще са равни.
Надявам се усетихте как направих тактичен преход към финала в Шампионската лига между Интер и Ман Сити, тъй като след него не смятам, че се отдели достатъчно внимание върху постигнатото от възпитаниците на Симоне Индзаги.
Който каквото ще да ми говори, но на финала в Истанбул отборът, който заслужаваше повече победата, бе Интер. Казвам това на база играта на двата отбора, защото 'черно-сините' бяха много по-близо до обичайното си представяне, отколкото Сити. Освен това те създадоха повече и по-чисти положения и накараха терминатора Ерлинг Холанд да изглежда като фигурант.
Вярно е, че машината на Пеп Гуардиола често 'зацепва', когато стане въпрос за финали и не може да покаже истинските си способности, но 'вина' за това на 10 юни имаше и Интер. Италианският гранд допусна само една грешка в целия мач, когато Алесандро Бастони и Федерико Димарко бяха напуснали зоните си и вследствие на това халфовете трябваше да покрият опразнените от тях пространства. Така нямаше кой да остане на границата на наказателното поле в 68-ата минута, за да спре Родри да отправи голов изстрел. С изключение на тази грешка, през останалото време футболистите на Индзаги бяха по-добре построения отбор, който дори преди допуснатото попадение, имаше немалко добри положения.
Затова и сметнах за задължително да се открои израстването на Интер, чиито последни трима треньори създадоха наистина стойностен състав, донесъл много радост на тифозите. Благодарение на успехите през изминалия сезон, когато освен достигнатия финал в ШЛ и спечелените Купа и Суперкупа на Италия, 'змията' завърши в топ 4 в Серия А. Това гарантира участие в Шампионската лига и допълнителни приходи, с които Интер да може да си плати дълга към 'Oaktree Capital'.
Ако изплащането на дълга завърши успешно, то Интер ще може да инвестира много сериозни средства в подсилване на състава, в който (ако изключим 2-3 фигури) през последните години бяха привличани недоказани футболисти с потенциал, които биваха развивани, докато придобият статута на звезди.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.