top of page

Борусия Дортмунд победи Байерн Мюнхен в надпреварата по глупости

публикувано на 29 Юни, 2023 | Четеш за 9 минути

Изминалият сезон в Германия беше може би най-интересният, който съм гледал до този момент, и основната причина за това беше битката за титлата, каквато не сме имали от много, много години.

В крайна сметка обаче всичко се подреди както обикновено и Байерн Мюнхен стана шампион, а за Борусия Дортмунд остана калъфката. Калъфка, която всички на

материал на

Кристиян Иванов

'Сигнал Идуна Парк' трябва редовно да гледат, за да помнят, че понякога просто трябва да се вземеш в ръце и да не правиш идиотщини.

За моя жалост, а сигурен съм така се чувстват и много неутрални фенове, 'жълто-черните' отново показаха нелепото си лице, заради което вече 11 години не са печелили Бундеслигата, и се провалиха с гръм и трясък срещу Майнц. Противникът буквално се бореше само за чест и слава, тъй като нито имаше шанс за Европа, нито можеше да се доближи до зоната на изпадащитеТова обаче не попречи на тима на Бо Свенсон да направи Х на 'Сигнал Идуна Парк' и да облее в сълзи 80 000 фенове на Дортмунд по трибуните и още около 100 000 в града.

Трябва обаче да го признаем на Майнц – отборът игра феърплей до края, като няколко седмици преди мача с Дортмунд бе победен Байерн Мюнхен с 3:1, което трябваше да е сигнална лампа за вестфалци, че съперникът им няма да дойде 'със събути гащи'.

За самия мач какво може да се каже, освен, че Борусия се намаза с бързосъхнещия гипс и допусна два балъшки гола, които има право да допуска само отбор, в чиито редици се подвизава защитник, фамилията на който започва с 'М' и завършва на 'агуайър' . . .

borrusia-the-wall.jpg

Притеснително, а дори и нелепо за мен, бе поведението на 'Бе Фау Бе' след тези два гола – атаките бяха разпилени, еднообразни и бавни. Притеснението явно скова 'жълто-черните' и те забравиха, че всъщност могат да разиграват бързо топката пред и в противниковото наказателно поле.

Накрая, играчите на Един Терзич (с цялата си наглост) искаха спасителен пояс да им е Кьолн, който успя да изравни на Байерн 9 минути преди края на техния мач. Гледах двата мача паралелно с приятели и (ако щете ми вярвайте) заявих, че ще съм разочарован, ако любимият ми отбор стане шампион по този начин – губейки своя мач и разчитайки на друг отбор да 'спъне' прекия му конкурент. Това не е мъжко поведение, колкото и думата 'мъжество' в последно време да е изпразнена откъм стойност.

Тук ще си позволя да цитирам един от хората, които гледаха с мен тези злополучни мачове, който, като видя играта на Борусия, заяви следното:

 

"Имам чувството, че на разбора преди мача Един Терзич е влязъл в съблекалнята и само е казал на футболистите: 'Момчета, днес е денят, знаете какво да правите'. След това е излязъл от съблекалнята, докато футболистите, всъщност, нямат представа какво да правят на терена".

Все пак, Борусия върна гол в 69-ата минута чрез един от малкото хора, които наистина имат константно добро представяне – Рафаел Герейро. Като такъв, от това лято той вече не играе за 'жълто-черните' и подписа с Байерн МюнхенНовината за гола на Кьолн обаче дръпна ръчната спирачка и между 80-ата и 90-ата минута на 'Сигнал Идуна Парк' домакините играеха така, сякаш водят с 3-4 гола. Затова и напълно заслужено Борусия Дортмунд не стана шампион на Германия! В този последен мач, отборът можеше да покаже, че този пролетен щурм и наваксването на 9 точки пасив от Байерн (междувременно изкачвайки се от 6-ото място) не е било случайно, а плод на правилна и системна работа.

През пролетта на 2023 г. в Германия се видя, че дори без Ерлинг Холанд, Борусия Дортмунд може да съгради силен и ефективен в атака отбор, докато при Байерн Мюнхен трябва да се търси сериозна подмяна на наличния състав, както и по всички етажи на клуба.  

Сигурен съм, че ако Борусия Дортмунд бе станал шампион, през следващия сезон 'жълто-черните' отново щяха да са на върха. Причината е най-вече у Байерн Мюнхен и ситуацията в клуба. Явно покрай многото издания на 'Дер Класикер', баварците прихванаха от този бяс на вестфалци и през сезон 2022/23 г. в клуба настъпиха такива катаклизми, каквито не бе имало в последните 5 години взети заедно.

thumbnail-bayern-bez-lewa.jpg
thumbnail-nagelsmann-darth-vader.jpg

Отново като стар грамофон ще кажа, че продажбата на Левандовски тотално обърка нещата на терена, където атакуващите футболисти вече не можеха да компенсират грешките на защитниците. Същите тези защитници пък, в последните години изглеждат 'учат занаят' от колегите си от Дортмунд. 

Освен това, двама от шефовете на клуба – Оливер Кан и Хасан Салихамиджич, бяха уволнени още преди да са успели да се наквасят с бира по случай шампионската титла. Не само това, но и на Кан му бе забранено да пътува с отбора до Кьолн за последния мач, сякаш е прокажен. Този скандал може да съперничи по размери само със семейна караница на двойка с 20-годишен брак от Люлин 4 в София.  

Ясно е, че във всички случаи двамата щяха да бъдат изгонени след края на сезона, тъй като решението за раздялата с тях бе взето още преди мача с Кьолн, но това не е Байерн Мюнхен, който се приема като еталон за работа на най-високо ниво и дългосрочно планиране на всички нива на отбора и клуба. Освен това, трансферите на тима бяха просто покъртителни, защото Райън Гравенберх и Нусаир Мазрауи бяха абсолютни фигуранти, Дейли Блинд (който дойде през зимата) си изтърка задника от седене на пейката, а невероятен футболист като Жоао Кансело така и не бе интегриран успешно в отбора. Глупостите на 'Алианц Арена' превърнаха примерен мюсюлманин и дарител като Садио Мане в побойник. Единствено Ян Зомер може да се определи като успешно ново попълнение, тъй като направи редица важни спасявания, за да компенсира грешките на вдигнатите на пиедестал (след мачовете с ПСЖ) Матайс де Лихт и Дайо Упамекано, които след това бяха 'разкрити' от Хофенхайм и Майнц.

Наред с това, Байерн изгони Юлиан Нагелсман, за когото Кан и Салихамиджич предричаха, че едва ли не ще остане в клуба до края на живота си. След като му разрушиха състава и го принудиха да променя цялостната концепция за игра, решиха че Нагелсман не става, въпреки че той беше класирал отбора за четвъртфиналите в ШЛ и все още бе в играта за Купата на Германия. Гениално решение на някого, между чиито уши има празно пространство!

Именно заради всички тези глупости, които направиха на 'Алианц Арена' през сезон 2022/23 г., Байерн трябваше да си получи заслуженото – слизане от трона в Германия. Да ама не, защото баварците все още са много далеч от възможностите за гафове на Борусия Дортмунд, който на няколко пъти имаше възможност да излезе толкова напред в класирането, че на практика за сложи край на битката за титлата.

Тогава обаче дойдоха мачовете с 'колосите' Щутгарт и Бохум. В първия 'Бе Фау Бе' пропиля два гола аванс след първото полувреме, след което бе и с човек повече, за да допусне изравнителен гол в 7-ата минута на добавеното време. Срещу Бохум пък, клетниците на Терзич цял мач не успяха да стигнат до обрат, разбивайки се като вълни във вълнолома, съставен от Данило Соарес, Ерхан Масович, Иван Ордетс и Кристиан Гамбоа. От тези четиримата, знам само Гамбоа - от Световното в Бразилия, където бе част от състава на Коста Рика.

borrusia-collapse.jpg

И ако по някаква причина аз приех тези провали на Борусия с обещанието, че като домакини 'жълто-черните' са почти безгрешни, като не успяха да победят само Байерн (2:2) и Вердер Бремен с Илия Груев (2:3), то мачът с Майнц просто ме шокира и ми показа, че този отбор явно няма характер. Всеки уважаващ себе си гранд, при този решителен сблъсък и пред своите фенове, щеше да хване противника си и да го бие с 3:0 – два гола до почивката и един през второто полувреме.   

Хей, десетина дни след последния ден от сезона в Бундеслигата, бе денят в който се решаваше титлата в България, където ЦСКА излезе срещу Левски в голямото дерби, надявайки се да победи и в същото време Лудогорец да не бие Черно море във Варна. В уравнението на ЦСКА имаше две неизвестни, тъй като при определено стечение на обстоятелствата 'червените' нямаше да са шампиони, дори с победа над 'сините'. И точно така се случи – ЦСКА развинти Левски, вкарвайки му само 2 гола, но Лудогорец победи с 1:0 'моряците' и вдигна шампионската титла за 12-и пореден път. Когато става въпрос за Борусия, неизвестното в уравнението бе само едно, тъй като победа на 'жълто-черните' означаваше титла.

И ЦСКА, и Борусия Дортмунд бяха изправени пред възможността да сложат край на шампионската си суша, като се нуждаеха от задължителна победа. За моя огромна изненада, наливане на бетон в краката имаше само у футболистите на Дортмунд, докато тези на ЦСКА изиграха един от най-силните си мачове от началото на сезона.

В мача срещу Майнц, играчите на Борусия Дортмунд цял мач не знаеха какво да правят с топката, сякаш е граната без щифт, и заради тотална липса на концентрация допуснаха два ранни гола, които компрометираха шансовете им за победа. Огромна вина за това поведение имат треньорският щаб и ръководството на клуба, тъй като не успяха да излекуват психологическата обремененост на футболистите. В един момент от мача, когато на по-малко от 100 километра от 'Сигнал Идуна Парк', Кьолн изравни на Байерн, играчите на Дортмунд сякаш разбраха за това и се успокоиха, че може дори със загуба да станат шампиони. Съдбата обаче обича смелите, а в последния ден от сезона в Германия смелост имаше само у играчите на Томас Тухел, докато тези на Терзич действаха така, сякаш са пъпчасал тийнейджър, който иска да покани някоя красавица на среща.

Има и един грях, който Един Терзич трябва да носи цял живот и който трябва да го буди с писъци в нощите, когато заводите около Дортмунд не работят толкова шумно, че да не може да спи:

 

Защо, питам аз, ЗАЩО този набеден за млад специалист човек не пусна Марко Ройс титуляр? Защо човекът, който е способен да решава тези мачове, не бе пуснат като титуляр? Ройс влезе като резерва в 40-ата минута, на мястото на контузения Карим Адейеми и се питам, ако Адейеми не бе получил травма, Ройс щеше ли изобщо да влезе в игра, защото през второто полувреме (когато трябваше да се обръща мачът), Терзич пусна 16-годишният Жулиен Дюранвил, а остави неизползвана резерва Джуд Белингам. Да, за всички ни беше ясно, че това е последният мач на Белингам за клуба, но щом е така, вземи го изцеди докрая. Изхаби го като стар Голф Тройка, който ще продаваш за 1000 лева. Вместо това шефовете на Борусия се притесниха, че той може да се контузи по-сериозно и така да му вземат по-малко пари от Реал Мадрид.

Ето този ход буквално обуславя цялата политика на Борусия Дортмунд – най-важно е да вземем парите на богатите, а трофеите – с тях и без тях.

-     -     -

Пишейки тези редове започвам все повече да осъзнавам каква възможност са пропуснали 'жълто-черните' и на какви глупости са способни в този отбор. През следващия сезон в Байерн ще вземат мерки, привличайки нов нападател, с чиито 25-30 гола във всички турнири отборът на Томас Тухел няма да позволи да има драма докрай и отново ще се започне 'надбягването' с един кон в германския елит.

Тук смятам да сложа края на този малко по-емоционален материал, защото ако тръгна да сравнявам грешките на двата гранда през сезона, ще ме хване яд защо Унион Берлин няма по-силен състав, че да стане шампион.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Rate Us
Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube

Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !

 

Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора

paper-texture-FUN-FACT.jpg

 FUN 
FACT

Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)

 

Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.

bottom of page