Футболът на Шрьодингер

публикувано на 12 Януари, 2021 | Четеш за 4 минути

Мнозина от вас са чували за експеримента на австрийския физик Ервин Шрьодингер, в който накратко котка, поставена в кутия може да е едновременно и мъртва и жива при определени обстоятелства.

Може би се питате какво общо има квантовата физика с най-популярната игра в света?

материал на Ивайло Младенов

Отговорът е прост - българският футбол!

През последните няколко десетилетия всички по веригата, независимо дали става въпрос за играчи, клубове, треньори или управници дружно поддържат най-популярния спорт в състояние на будна кома. Националният ни отбор е символ на това колко зле са нещата - всеки квалификационен цикъл започва с плахи надежди за класиране или поне достойно представяне, но още в първите няколко двубоя лъсва картината за това колко по-назад сме в развитието си (дори спрямо тимове като Исландия, Финландия и Северна Македония).

Всъщност, за разлика от кутията на Пандора, в душата на българския запалянко едва ли е останала надеждата. Тя се изпарява всеки път щом някой е повикан, защото е нечий роднина или клиент на правилния агент. Не помага и това, че дори и да реши да отиде да подкрепи националите, фенът трябва да премине мотивационен курс, с който да се самоубеди, че 30-40 лева не е толкова лоша цена за 90-минутна мъка срещу Косово, а боят (на трибуните между агитките, не този на терена) е дори бонус.

137227368_5653216831385794_8239183462860

И докато мачовете на националите ни са 3-4 пъти годишно, то клубният ни футбол е шоу с целогодишна и разнообразна програма. Тук няма да започваме темата за това каква е класата на чуждестранните трансфери или как футболисти на 20-23 години са вече доказани играчи в евротурнирите, а тук в България още се водят млади таланти. Няма дори да споменаваме как най-конвертируемите ни играчи биват продавани за жълти стотинки в първенствата на Русия и Турция. Често футболната ни централа е нападана от различните футболни собственици и фенове за това как дадени отбори (най-често грандовете) се толерират чрез съдиите, материална база или финансова подкрепа. И не без право. Всеки, имал дори малък досег с професионалния футбол у нас, може да разкаже история за уговорени мачове, връзкарство и „услуги” при издаване на лиценз или получаване на помощ от държавата. Но малка част от тях признават, че същите собственици, на които все някой външен фактор пречи, са били или все още са част „лошия” Изпълком, водещите фигури във фен фракциите на отборите им са лица от подземния свят и че отборът им също е участвал в машинации.

И ако е донякъде нормално обществото да приеме, че черното тото и схемите с комисионни са просто част от играта в днешно време, а отбори като Верея, Царско село и Витоша са обречени от създаването си, не такава трябва да е нагласата към отбори с история и традиции. Масовите фалити и появи на казуси като „тирета”, „отбор на всички власти”, Олимпик (Тетевен), Металик (Сопот), Велбъжд (Кюстендил) и моделът „бащица” като цяло са показател, че всичко това не е резултат на индивидуална дейност, а обществена безотговорност. Именно в такива моменти, работата на хората, милеещи за отбора си и футбола като цяло трябва да покажат, че качества като чест и достойнство са все още ценени и да поискат промяна към по-добро бъдеще. Бъдеще, в което резултата се решава на терена, а не в уговорки; бъдеще, в което професионализма и таланта оформят играча, а не познанствата на агента му.

Прочети 'Стаси - от талант за милиони до играч за стотина хиляди'

Но уви, изглежда предпочитаме да наведем глава в пясъка от страх. Страх от това отборът ни да не е обект на подигравки или да не изкажем мнение, което няма да се хареса на силните и тези над нас. Но дори заровили глава в пясъка, не трябва да забравяме, че това не решава проблемите, а просто отлага неизбежното. И не друг, а ние решаваме какво ще видим тогава, когато отворим кутията.