последните си сезони за Аякс се прочува като голмайстор, а в Англия се утвърждава, като един от най-добрите креативни втори нападатели, не само бележейки, но и създавайки редица положение за партньорите си в атаката.

​​

Талантът и работата му го превръщат в един от най-добрите атакуващи футболист на своето време и в любимец на феновете. Въпреки това във витрината с отличията му липсват трофеи от Шампионската лига и отличия с националния отбор на Нидерландия, както и най-големите индивидуални награди - 'Златна топка' и 'Футболист на годината на ФИФА'. Защо футболист с неговите талант, умения и успехи не успява да достигне до някои от тази значими отличия, ще се опитаме да разберем, отговаряйки на въпроса - 'Колко добър беше Денис Бергкамп?'.

 

Кариерата на Бергкамп, както на много други от най-добрите нидерландски футболисти, започва в най-известния и най-успешния клуб в родината му - Аякс. В началото изпълнява ролята на външен полузащитник, преди да бъде преместен на върха на атаката, а след това и на позицията на втори нападател и плеймейкър, която му пасва най-добре. Пробива в първия отбор едва на 17 години (през сезон 1986-1987) под ръководството на великия Йохан Кройф. В следващите две години постепенно успява да си спечели място в титулярния състав, въпреки честите смени на треньори, които ту го използват като основен футболист, ту го държат резерва. За шест години с амстердамския гранд печели първенството на Нидерландия - Ередивизи (1989/90 година), два пъти купата на страната (1986//87 г. и 1992/93 г.), Купата на носителите на купи (1986/87 г.) и Купата на УЕФА (1991/92 г.).

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

От гледна точка на личните показатели, последните му три сезона в клуба са много продуктивни, след като три пъти подред става голмайстор на Ередивизи (от 1990 до 1993). Тези голове обаче не успяват да помогнат на тима му да спечели титлата. Този период го утвърждава, като футболна звезда и му помага да си спечели място в националния отбор, на който също става основен футболист. Участва на европейското първенство през 1992, където страната му защитава титлата си от предходното издание и впечатлява с играта, като става един от топ голмайсторите на състезанието с 3 гола.

​

С представянето си пленява вниманието на редица европейски грандове, сред които се твърди, че са Барселона и Реал Мадрид. Но когато решава, че е време да напусне Аякс, самият Бергкамп предпочита да продължи кариерата си в италианската Серия А, която той счита за най-силното първенство в онези години. Така се стига до трансфера му в Интер Милано през лятото на 1993 година. В Италия обаче нещата за него не се развиват толкова добре, колкото за други нидерландски звезди от онези години (Ван Бастен, Франк Рийкард, Рууд Гулит). Той остава в Интер само два сезона. И докато първия може да се нарече противоречив, от една страна той вкарва 18 гола в 48 мача и печели трофей от Купата на УЕФА, но от друга отборът му се представя ужасяващо в първенството и едва се спасява от изпадане, след като завършва на 13-то място само на една точка над зоната на изпадащите. Следващия сезон е още по-разочароващ. Бергкамп взема участие в едва 26 мача и бележи само 4 гола, отборът му се разминава със спечелването на трофеи, но поне подобрява класирането си в Серия А, завършвайки на 6-та позиция. Една от причините да не може да намери най-добрата си форма, може би е факта, че в Интер отново започват да го използват като централен нападател вместо на по-подходящата за него позиция на втори нападател. Освен това, през втората си година е преследван от контузии, може би причинени от умора натрупана след участието му на световното през 1994 с Нидерландия. Друга причина за незадоволителното му представяне може да се търси в напрежението, което оказват върху него медиите в Италия (обвинят го в незаинтересованост, заради склонността му да се прибира у дома веднага след мачовете), а в следствие на тях и феновете. В следствие на слабите му изяви, едно по-находчиво издание дори прекръства наградата си за най-слаб играч на кръга от 'магаре на седмицата' на 'Бергкамп на седмицата'. С всичко това около него, изглежда напълно логично, че той не е щастлив от престоя си в Италия и лесно се съгласява на трансфер, който го отвежда в лондонския Арсенал.

 

Интересно е да споменем, че след като напуска Аякс, в първия отбор на родния му клуб навлиза ново златно поколение футболисти, в което личат имената на играчи като Кларанс Зеедорф и Едгар Давидс. Докато Бергкамп се мъчи да се приспособи към живота в Италия и се бори да покаже най-добрата си форма в Интер, бившият му тим преживява ренесанс, при който са спечелени три поредни титли от Ередивизи и трофея от Шампионската лига през сезон 1994-1995 година (достига финала отново и през следващия сезон, но губи от Ювентус след изпълнение на дузпи). Така заради трансфера си в по-силно първенство, губи шанс да е част от отбора донесъл четвъртата (и последна до момента) европейска купа на Аякс.

​

​

​

​

​

​

Прочети също 'Как свалените гащи ба Ивернарс свали Аякс от върха'

 

​
или пък
​

​

'Ерик в блатото на мечтите'

​

​

​

​

​

​

В крайна сметка всичко може би е боло за добро, защото води до преминаването на Бергкамп в Арсенал. При 'топчиите' нидерландецът намира своето място, затвърждава статута си на един от най-добрите играчи от онова поколение и се превръща в една от легендите на клуба. Трансферът му е на стойност 7.5 милиона паунда, рекорд за клуба в онзи момент, и донякъде символизира новото начало за тима, който наскоро се е разделил с дългогодишния си мениджър Джордж Греъм и търси промяна. След като тимът е завършил на 12-о място предния сезон, към новата звезда са насочени големи очаквания за завръщане към европейските клубни турнири (дори след пристигането му, новият му партньор в атака Иън Райт го е помолил да помогне да се класират за европейски футбол, а Бергкамп е обещал да направи всичко възможно). Началото за отбора е прилично (без загуба в първите 7 кръга на Висшата лига), но лично за него е леко колебливо, след като не успява да отбележи в първите си 6 мача. В седмия обаче отбелязва два и след това головете започват да падат по-редовно. В края на сезона тимът завършва на 5-то място и се класира за Купата на УЕФА, а Бергкамп и Райт са изградили едно стабилно партньорство в нападението. И това е преди начело на отборът да застане Арсен Венгер.

 

Треньорът Брус Риъх е освободен през лятото на 1996 година, заради неразбирателства около трансферната политика, точно преди началото на втория сезон за Бергкамп на Хайбъри. В края на септември за негов заместник е назначен Венгер, треньор с не особено впечатляваща визитка към онзи момент, но всички знаем историята и трофеите последвали това назначение. Французинът е мениджърът, който може би най-добре успява да оцени и използва качествата на Бергкамп. Той го разполага в позиция подобна на нещо средно между втори нападател и плеймейкър (доста близко до модерните фалшиви деветки) и нидерландецът процъфтява в тази си роля. През първата година на Венгер отборът се класира на трето място, а през втората постига първия сериозен успех - дубъл с титлата от Висшата лига и ФА Къп. Бергкамп е голмайстор на тима през шампионския сезон, вкарвайки 22 гола във всички турнири, като тогава (освен с Иън Райт) заформя успешно партньорство и с наскоро пристигналия в отбора Марк Овермарс.

 

През тези години Бергкамп вече се е превърнал в основна част, лидер и звезда на отбора на Нидерландия. Той носи оранжевата фланелка на всички големи международни турнири, а тимът му е сред фаворитите, но трофеите всеки път им убягват. На световното първенство през 1994 година в САЩ отборът му отпада на четвъртфиналите, след 3:2 срещу бъдещия шампион Бразилия. На европейското първенство през 1996 година губят от Франция след изпълнение на дузпи, а на световното от 1998 година отново са отстранени от Бразилия след дузпи, този път на полуфинал. Европейското първенство от 2000 година, на което Нидерландия е един от домакините, е последният му турнир с националната фланелка, като той се оттегля от представителния тим на родината си след края му. 'Лалетата' отново достигат до полуфинал, където отново губят ролетката на дузпите, този път от Италия. Въпреки редицата разочарования, когато се отказва Бергкамп е отбелязал 37 гола за Нидерландия, което го е превърнало в голмайстор номер 1 в историята на националния тим.

​

​

​

​

​

​

​

​

​

​

На клубно ниво нещата са малко по-добре. Арсенал винаги е в борбата за титлата, а нидерландският нападател е една от константите в отбора, докато партньорите му в атаката се менят - Иън Райт, Никола Анелка, Нванкво Кану - до пристигането на Тиери Анри. В онзи момент Бергкамп вече е прехвърлил 30-те години и е сред ветераните в отбора, а с пробива на Анри и Силвен Вилтор времето му на терена става по-ограничено. Въпреки това, когато той споделя терена с тях и особено с Анри, на моменти почитателите стават свидетели на един прекрасен футбол. Гледайки разбирателство между него и младия френски нападател, феновете няма как да не се чудят какво ли би било, ако двамата играеха заедно във върховата си футболна възраст. Е, нидерландският плеймейкър им дава точно това през сезон 2001-2002 година. Той изведнъж сякаш се подмладява и на 32 години играе на пълни обороти, както когато е бил на 22 години. Той е една от основните движещи сили на отбора през този сезон и се превръща в свързващо звено между Анри, Пирес и Люндберг, като по този начин около него се изгражда едно динамично и атрактивно нападение. Резултатите се виждат в края на сезона - отново дубъл с титлата от Висшата лига и ФА Къп.

 

След тази успешна кампания, Бергкамп изкарва още 4 години в лондонския тим и е важна част от отбора, но с всеки следващ сезон и напредването на възрастта му, ролята му става все по периферна. Все пак той е част от още едно уникално постижение на Арсенал, вероятно най-впечатляващото в историята на клуба, а може би и в историята на английския футбол изобщо - сезонът на 'непобедимите' от 2003-2004. Тогава 'артилеристите' печелят титлата от Висшата лига без да загубят нито един от 38-те си мача в първенството, единственият отбор, който го е правил в историята на Висшата лига. Бергкамп взима участие в 28 от тези мачове (21 от тях е титуляр) и се разписва на 4 пъти.

 

В последния му сезон като професионален футболист (2005/06), тимът му отново има добра година и макар, че завършват едва 4-ти в първенството, те достигат до финала в Шампионската лига. На 36 години, Бергкамп участва в 31 мача през кампанията, като е титуляр само в 12 от тях и остава на резервната скамейка във финала загубен с 2:1 от Барселона. Това все пак остава момента, в който той е най-близо до спечелването на най-значимия европейски клубен турнир.

 

В края на славната си кариера той е изиграл 735 мача, в които е отбелязал 266 гола и дал пасове за още 146, спечелил е титли, купи и втория по сила европейски клубен турнир. Изключителни постижения, които показват защо е считан за един от най-добрите футболисти на 90-години на миналия век и на началото на новия. За мен обаче той дори е леко недооценен. Лично считам, че Бергкамп не е просто един от най-великите футболисти на своето поколение, а го нареждам съвсем близо да най-великите в историята на футбола изобщо и ако изостава леко от тях, то това е само заради липсата на трофей с националния отбор на Нидерландия. Въпреки че много от големите футболни легенди са отбелязали повече голове от него в по-малък брой мачове или пък са спечелили повече или по-значими трофеи и награди, това което го нарежда до тях са чисто футболните му умения.

​

​​

​​

​​

​​