Наводняването на шампионата с чужденци, без значение дали са от ЕС или не, води до друг сериозен проблем, който доказано се решава с българи - това е публиката по стадионите!

​

Родният футбол отдавна е продукт, който няма как да привлече нови фенове без натиск. Какво имам предвид – вече е на практика невъзможно едно дете да се запали само по български отбор и да му остане сериозен фен без натиск, най-често от родителите. У нас условията са такива, че ако един родител не води постоянно детето си на мач, не му купува различни фен артикули и не му разказва за историята на клуба, малчуганът няма как да се влюби от само себе си в даден отбор. Този отлив на млада публика е виден през лятото, когато по улиците фланелките на български отбори отдавна отстъпиха място на тези на чуждестранни клубове. Много пъти съм казвал, че е трудно да си фен на български клуб, а родителите стават все по-големи мърльовци при грижата за възпитанието и образованието на децата си, пример е случилото се в Стара Загора, след Берое – ЦСКА. Тогава треньорът на 'червените' Александър Томаш сложи леко шамарче на един юноша на заралии, който подаваше топките, но след края на мача влезе на терена да иска обяснения от Томаш за негови изказвания, използвайки обръщение от сорта на 'Саше'. Докато фенската маса се раздели на две в подкрепа на някоя от страните, хората сякаш оставиха първоизточника на този проблем да мине между капките. За мен, вината за този фрапантен случай е на родителите на тийнейджъра, които са го 'изпуснали' при неговото възпитание и може би образование (за първото съм убеден). Ако тези 'родители' се бяха погрижили за отрочето си, то нямаше да израсне невъзпитан лигльо, който да се обръща към по-възрастни и по-високо във футболната йерархия хора така, сякаш са му връстници.

​

​

​

-     -     -

​

​

​

Връщайки се на основната идейна линия – заради намаляващия брой млади фенове на българския футбол, публиката и като цяло хората, интересуващи се от този субект (който е все по-български и все по-малко футбол), до 20 години ще се стопят драстично. Не мога да прогнозирам с какъв брой, тъй като и в момента не е докрай ясно колко хора четат статии или гледат и слушат предавания и мачове от родния футбол. Сигурен съм обаче, че бройката ще стане такава, че спортната журналистика (в която по една или друга причина съм и аз), ще спре да дава препитание на немалка част от нас, работещите в нейната сфера.

​

​

Може би прогнозата ми е апокалиптична, но съм сигурен, че когато нашите дядовци и бащи си отидат от този свят или остареят дотолкова, че българският футбол за тях вече не е приоритет, сегашните поколения няма да можем да ги заместим като брой и интерес. Една от малките сламки това да не се случи чак толкова мащабно, колкото очаквам, е участието на повече български футболисти в шампионата ни. Ние сме националистка държава и хората (колкото и от тях да се опитват да прокламират мултикултурализма и прозападните ценностни модели) си търсят тукашното. Те са много по-склонни да гледат или да се интересуват от български футбол, ако в него има наши момчета, без значение дали те ги познават, имат някаква далечна или близка родствена връзка, или не. Това се случва, дори продуктът от нашите играчи да е с по-ниско качество, каквато е и реалността в повечето случаи.

​

​

Народопсихологията ни е такава и това изобщо не е нещо лошо, но пък клубовете не се съобразяват с нея, дори когато на няколко пъти в последните години, при различни отбори, се видя рязко повишаване на фенската маса на стадиона, когато в игра са повече българи. Излишно е да казвам, че с неизползването на българи и отхлабването на квотите за чужденци, ние влизаме в един омагьосан кръг, излизането от който ще става все по-трудно с времето. Затова и де-българизацията на българското първенство просто ще засили процеса по отлив на фенове и ще направи подкрепянето на роден отбор още по-трудоемка и неблагодарна задача.