
Де-Българизацията на
българското първенство
публикувано на 2 Април, 2025 | Четеш за 9 минути
С течение на времето си давам сметка, че имам късмет да съм се запалил по футбола преди бума на социалните мрежи и съм формирал своето мнение, разбирания и пристрастия на база действителната реалност, а не виртуалната. Имам късмет, че в първите ми години като футболен фен съм гледал Лионел Меси и Кристиано Роналдо – фигури, каквито не вярвам скоро да се появят в света на футбола,
материал на
ако изобщо има отново такива личности. Мога с радост да твърдя, че преминаването на света (а с него и на футбола) в социалните мрежи, още не беше факт, когато вече гледах този спорт.
Макар глобализацията на футбола и превръщането му в световен феномен да се случва в края на миналия век, мога да поставя една разделителна линия някъде в периода 2014-2018 г., когато според мен настъпиха значителни промени в този спорт. Една от тях беше рязкото покачване на парите за трансфери, най-ярък пример за което бе преминаването на Неймар от Барселона в Пари Сен Жермен за 222 милиона евро. В Китай също направиха опит за 'бум' по това време, който беше неуспешен, но също повлия за драстичното увеличаване на заплатите на футболистите. Мисълта ми е, че футболът се промени коренно в периода около Световните първенства в Бразилия и Русия. Чувствайки се по-скоро футболен романтик, не смятам, че тази промяна е за добро, но кой ме пита мен, след като всичко е свързано с баснословни суми пари.
Защо пиша всичко това? Заради факта, че се изграждах като футболен фен в България, в първите години на второто десетилетие на XXI век - аз съм може би част от последното (в най-добрия случай предпоследното) поколение, което наистина се интересува от български футбол. Тъй като пътуването в чужбина стана много по-достъпно, да си фен на западноевропейски гранд вече е много по-лесно, тъй като можеш да си купиш оригинални фен артикули на този отбор, а дори и да отидеш на негов мач на живо. По този начин българските стадиони вече не са единствената алтернатива да гледаме мач от трибуните и това прави подкрепянето на българските отбори все по-старомодно.

Клишето, че вече децата казват името на чуждестранен, а не на български тим, когато ги питаш за кой отбор са, се превърна в такова, защото е вярно. Вече не е модерно, интересно или забавно да си фен на български отбор! Това е тъжната истина, заради която изедниците, които съсипват родния ни футбол толкова години, все някога и по някакъв начин ще си платят. Процентът от хората, родени през този век, които наистина четат, гледат, слушат и се интересуват от български футбол, е в пъти по-малък от този на по-възрастните.
Основната причина за това е качеството на футбола у нас и условията, на които се провежда. Чак след това идват улесненията за подкрепа на чуждестранен отбор, като възможността да гледаш на живо по телевизията всеки негов мач, да си купиш членска карта, шал или фланелка и дори да ходиш на стадиона, на негови срещи. Някой защитник на статуквото ще каже, че в миналото българският футбол е бил по-бавен, отколкото е днес или че футболистите днес са женчовци и трябва да могат да играят на дъжд, сняг, кал и т.н., защото в миналото се е играло в по-лоши условия. В тези думи има определена истина, но само като ги погледнеш от една перспектива. Да, през миналия век условията за практикуване и наблюдаване на футбол в България не са били кой знае колко добри, но не са били и толкова назад спрямо останалите европейски държави. Из цяла Европа разбраха, че променяйки футболната инфраструктура, могат да докарат хората на стадионите, и започнаха да действат по въпроса, за разлика от нас - които мислим 'на парче'. Това е друга тема и няма да я захващам сега, но тя е свързана с българските таланти и тяхното изграждане като футболисти.
На фона на все по-голямата разлика между българското първенство и шампионатите на средно ниво в Европа, болшинството от клубовете у нас вървят обратно на логиката и не дават шанс на български футболисти. Наскоро се разбра, че има вероятност да бъде премахната квотата от петима чужденци от страни извън Европейския съюз, които имат право да фигурират в групите на българските клубове за даден мач. Общият брой чужденци пък се запазва и остава 20. Предложението за реформата идва на база правилника в европейските клубни турнири, където от общата квота за 20 чужденци в групата може да влязат 20 човека от страни извън ЕС. В условията на евротурнирите към момента, не си спомням това правило да е довело до фрапантен случай, в който да кажем един чешки отбор да излезе с 11 футболисти, родени извън Европейския съюз. Да, в грандовете преобладават футболисти от държави, различни от тази на отбора, но при клубовете-консуматори това е нормално, за разлика от клубовете-производители.
Какво ще се случи в България, ако се осъществи подобна реформа, можем само да гадаем. Евентуалната промяна, поне според мен, няма да е толкова сериозна, тъй като у нас на много от чужденците извън ЕС им се вадят или български паспорти, или им 'се намират стринки' из други държави от Съюза, с което те получават местни документи и могат да играят свободно. Пресен пример за това е Левски през сезон 2023/24, когато в отбора имаше петима бразилци и един панамец, което караше треньора Николай Костов да вади един от тях от групата за всеки мач, за да е спазен правилникът. Впоследствие на Уелтон и Цунами им извадиха български паспорти и този проблем за 'сините' бе решен.
Въпреки че промяна в общия брой чужденци (20) няма да има, ако квотата за играчи извън ЕС падне, то това ще задълбочи проблема с българските футболисти, за които ще стане още по-трудно да намират място в елитните отбори у нас. С улесняването на трансферите на състезатели извън Европейския съюз, ролята на школите в България моментално намалява, тъй като академиите няма да имат пазар за своя продукт, казано на търговски език.
Прочети също 'Винисиус - жертва или причина за расизма'
или пък
Ако трябва да сме честни, родните школи също имат вина за исканата промяна, тъй като те не снабдяват елитните отбори с достатъчни като брой и качество футболисти. Доказателство за това е националният ни отбор, където от няколко години се опитват да ни замажат очите, тръбейки, че се търсят български таланти в чужбина, които да подсилят националните ни гарнитури. Това издирване се случва защото българските школи са 'пълна скръб' и затова БФС се надява, че школите в чужбина ще могат да отгледат и обучат правилно българските момчета, най-вече от емигрантски семейства. Мащабното претърсване за този тип български футболисти, сред които са Илия Груев, Фабиан Нюрнбергер, Лукас Петков, Силвестър Джаспър и др., показва безсилие и е един знак към школите на територията на страната ни, че никой не ги 'бръсне за слива', защото произвеждат ненадеждни футболисти. Затова, донякъде мога да оправдая желанието на елитните български клубове да улеснят вноса на чуждестранна евтина работна ръка – у нас те получават по-некачествени състезатели, които в същото време имат претенции, че са нещо повече от останалите, но всъщност те са в следната ситуация: 'в царството на слепите едноокият е цар'.
Ако трябва да бъда честен, не се наемам с прогноза за облика на българското първенство, ако законът влезе в сила. Със сигурност чужденците ще станат още повече, но си мисля, че отборите, развиващи и даващи шанс на повечко български играчи сега, ще останат по-независими от гледна точка на чужденците. В момента това са тимовете на Славия, Септември София, Арда и донякъде Черно море и Спартак Варна. Няма да се учудя, ако школите на останалите големи отбори западнат, тъй като най-талантливите деца няма да ходят в тях, а ще се насочват към местата, където ще имат по-голям шанс за изява. Това вече е видимо в София, където ЦСКА и Левски отстъпват на Славия и Септември при създаването на качествени (повтарям - КАЧЕСТВЕНИ) млади кадри.

Наводняването на шампионата с чужденци, без значение дали са от ЕС или не, води до друг сериозен проблем, който доказано се решава с българи - това е публиката по стадионите!
Родният футбол отдавна е продукт, който няма как да привлече нови фенове без натиск. Какво имам предвид – вече е на практика невъзможно едно дете да се запали само по български отбор и да му остане сериозен фен без натиск, най-често от родителите. У нас условията са такива, че ако един родител не води постоянно детето си на мач, не му купува различни фен артикули и не му разказва за историята на клуба, малчуганът няма как да се влюби от само себе си в даден отбор. Този отлив на млада публика е виден през лятото, когато по улиците фланелките на български отбори отдавна отстъпиха място на тези на чуждестранни клубове. Много пъти съм казвал, че е трудно да си фен на български клуб, а родителите стават все по-големи мърльовци при грижата за възпитанието и образованието на децата си, пример е случилото се в Стара Загора, след Берое – ЦСКА. Тогава треньорът на 'червените' Александър Томаш сложи леко шамарче на един юноша на заралии, който подаваше топките, но след края на мача влезе на терена да иска обяснения от Томаш за негови изказвания, използвайки обръщение от сорта на 'Саше'. Докато фенската маса се раздели на две в подкрепа на някоя от страните, хората сякаш оставиха първоизточника на този проблем да мине между капките. За мен, вината за този фрапантен случай е на родителите на тийнейджъра, които са го 'изпуснали' при неговото възпитание и може би образование (за първото съм убеден). Ако тези 'родители' се бяха погрижили за отрочето си, то нямаше да израсне невъзпитан лигльо, който да се обръща към по-възрастни и по-високо във футболната йерархия хора така, сякаш са му връстници.
- - -
Връщайки се на основната идейна линия – заради намаляващия брой млади фенове на българския футбол, публиката и като цяло хората, интересуващи се от този субект (който е все по-български и все по-малко футбол), до 20 години ще се стопят драстично. Не мога да прогнозирам с какъв брой, тъй като и в момента не е докрай ясно колко хора четат статии или гледат и слушат предавания и мачове от родния футбол. Сигурен съм обаче, че бройката ще стане такава, че спортната журналистика (в която по една или друга причина съм и аз), ще спре да дава препитание на немалка част от нас, работещите в нейната сфера.
Може би прогнозата ми е апокалиптична, но съм сигурен, че когато нашите дядовци и бащи си отидат от този свят или остареят дотолкова, че българският футбол за тях вече не е приоритет, сегашните поколения няма да можем да ги заместим като брой и интерес. Една от малките сламки това да не се случи чак толкова мащабно, колкото очаквам, е участието на повече български футболисти в шампионата ни. Ние сме националистка държава и хората (колкото и от тях да се опитват да прокламират мултикултурализма и прозападните ценностни модели) си търсят тукашното. Те са много по-склонни да гледат или да се интересуват от български футбол, ако в него има наши момчета, без значение дали те ги познават, имат някаква далечна или близка родствена връзка, или не. Това се случва, дори продуктът от нашите играчи да е с по-ниско качество, каквато е и реалността в повечето случаи.
Народопсихологията ни е такава и това изобщо не е нещо лошо, но пък клубовете не се съобразяват с нея, дори когато на няколко пъти в последните години, при различни отбори, се видя рязко повишаване на фенската маса на стадиона, когато в игра са повече българи. Излишно е да казвам, че с неизползването на българи и отхлабването на квотите за чужденци, ние влизаме в един омагьосан кръг, излизането от който ще става все по-трудно с времето. Затова и де-българизацията на българското първенство просто ще засили процеса по отлив на фенове и ще направи подкрепянето на роден отбор още по-трудоемка и неблагодарна задача.