Колко трудно е да се

спечели требъл ?

публикувано на 5 Май, 2025 | Четеш за 8 минути

Спечелването на трофей е успех за всеки футболен отбор, а триумфът с повече от един в рамките на един сезон е вече нещо изключително.

С годините, спечелването на требъл се утвърди като едно от най-значимите постижения в клубния футбол. В последните сезони обаче все по-често се чуват гласове – от медии и фенове – че отборът във форма неизбежно се насочва

материал на

Иван Маслинков

към него, а понякога дори и към нещо още по-голямо. Това се дължи на все по-осезаемата разлика между богатите грандове и отборите от средно ниво. Пример за това е и настоящият сезон - една от горещите теми във футбола е, че в почти самия край на сезона (през април) цели четири отбора все още имаха шанс за требъл – Барселона, Реал Мадрид, Интер и ПСЖ. Колкото и вълнуващо да е да говорим за тези велики постижения, в последно време изглежда забравяме колко трудно е всъщност те да бъдат постигнати.

Според наличната статистика, до момента в мъжкия футбол (в световен мащаб) са постигнати общо 30 континентални требъла, като 10 от тях са в Европа – повече от всеки друг континент. Първият регистриран требъл е дело на шотландския гранд Селтик през 1967-ма година. Още по-интересното в техния случай е, че не само печелят лигата, Купата на Шотландия и Европейската купа (днешната Шампионска лига), но триумфират във всички турнири, в които участват. Така Селтик се превръща в първия (и единствен до днес) европейски отбор с пет трофея в рамките на един сезон.

Общо осем клуба от Стария континент са достигали това забележително постижение: Селтик, Аякс, ПСВ Айндховен, Манчестър Юнайтед, Барселона, Интер, Байерн Мюнхен и Манчестър Сити. От тях, само два са го постигали повече от веднъж – Барселона и Байерн.

Извън Европа, още три отбора са печелили требъл два или повече пъти: Круз Азул от Мексико (2 пъти), Ал Ахли от Египет (4 пъти) и Оуклънд Сити от Нова Зеландия (също 4 пъти). Интересен е и фактът, че според зададените параметри за континентален требъл (спечелени титла в лигата, основната национална купа и главния континентален турнир), нито един южноамерикански отбор не е достигал това постижение.

Нека сега се обърнем към статистиката. Ако съпоставим броя на спечелените требъли с броя на сезоните, в които са се провеждали големите континентални турнири, ще установим, че процентът на требъли е едва 9.35% (спрямо наличната статистика и като вземем предвид от коя година различните континентални турнири могат да се считат за професионални).

Ако се съсредоточим върху Европа – най-популярният и качествен клубен футбол в света, част от който е и нашето първенство – логиката би подсказала, че тук требълът трябва да е най-труден за постигане. Изненадващо, статистиката сочи друго: в Европа този процент нараства до 14.49%. Това означава, че приблизително 1 на всеки 7 сезона завършва с отбор, който печели требъл.

Но ако се вгледаме в по-новата история – след ребрандирането на Европейската купа в Шампионска лига, когато турнирът започва да допуска не само шампионите, но и най-силните отбори от топ първенствата – резултатите стават още по-впечатляващи. В тази ера континенталните требъли достигат до 21.88% от всички сезони. С други думи – почти 1 на всеки 5 сезона в Шампионската лига завършва с требъл. Значително по-често в сравнение с предишните етапи от историята на турнира.

Резултатите определено ме изненадаха. Спечелването на три трофея в рамките на един сезон е едно от най-престижните постижения във футбола – то носи слава, внимание и възхищение от цялата футболна общност. Логично е да очакваме, че то би трябвало да бъде изключително трудно за постигане – особено в днешната ера на 'супер отбори', съставени от най-добрите играчи от цял свят, способни да победят всеки. Все пак се вижда колко трудно е да се спечели Шампионската лига две поредни години – а какво остава за три. До момента това е постигано само от Реал Мадрид.

Но ако се вгледаме само в статистиката, требълът изненадващо не изглежда чак толкова рядък – 1 на всеки 5 сезона в ерата на Шампионската лига завършва с подобно постижение. Това звучи далеч по-достижимо, особено когато го сравним с броя на отборите, успели да защитят титлата си в турнира. И въпреки тези данни, на мен все пак ми се струва, че требълът е по-трудното от двете постижения – може би дори най-трудното във футбола. Спечелването на повече от три трофея в рамките на един сезон е още по-впечатляващо, но поне според мен, не повишава драстично нивото на трудност. Причината е, че повечето от 'допълнителните' турнири – като Суперкупите – обикновено се решават в малко мачове, дори в рамките на един.

Прочети също 'Защо Манчестър Юнайтед не се подобрява?'

или пък

'Де-Българизацията на българското първенство'

Достигането до континентален требъл е едно от най-трудните и значими постижения в клубния футбол. То е неоспоримо доказателство, че конкретният отбор е бил най-добрият през дадената футболна година.

За разлика от това, спечелването на Шампионската лига – макар и безспорно най-престижният клубен турнир – не винаги означава, че победителят е най-силният отбор, дори в рамките на самия турнир, а още по-малко на целия континент или света. Причината е във формата на състезанието – директните елиминации често поставят акцент не толкова върху чистите футболни качества, колкото върху психическата издръжливост, моментната форма и дори късмета. Огромна роля играе и жребият – той може да те размине както със смятаните за най-силни съперници, така и с най-неудобните за твоя стил отбори. Имало е случаи, в които отбори са достигали до финала, дори са печелили турнира, без да спечелят нито един от мачовете в елиминациите в редовното време – използвайки отмененото вече правило за гол на чужд терен или преминавайки през дузпи. Разбира се, това не означава, че не са заслужавали класирането си – но и не доказва, че непременно са били по-добри от своите съперници. За разлика от това, няма как да се 'измъкнеш' през целия сезон в три различни турнира. Да постигнеш требъл означава, че си бил най-постоянният, най-добрият и най-заслужилият отбор.

Логично би било да предположим, че постигането на требъл е резултат от дългогодишна целенасочена работа – стратегическо планиране от ръководството, последователна визия от треньорския щаб и постепенно изграждане на силен състав. Но историята ни предлага една различна картина.

От деветимата мениджъри, спечелили европейски континентален требъл, петима са го постигнали още в първия си сезон начело на съответния клуб: Щефан Ковач с Аякс, Гуус Хидинк с ПСВ Айндховен, Пеп Гуардиола и Луис Енрике с Барселона, както и Ханзи Флик с Байерн Мюнхен. Повечето от тези клубове обаче вече са разполагали със стабилни основи, на които да стъпи новият старши треньор. В много от случаите промяната е била продиктувана не от криза, а от напускането на предишния мениджър или временен спад във формата, който новото назначение е успяло бързо да преодолее.

Още една тенденция, която на пръв поглед противоречи на логиката, е увеличаването на броя спечелени требъли след ребрандирането на Европейската купа в Шампионска лига. В ерата на супербогатите и суперкласни клубове би трябвало да е по-трудно да спечелиш няколко трофея в рамките на един сезон. Причината е очевидна – във всеки турнир трябва да се справиш с един или няколко съперника от също толкова високо, а понякога и по-високо ниво. Това важи с особена сила за Шампионската лига, където участват най-добрите отбори от всички водещи първенства в Европа.

И все пак – от сезон 1997/98 насам, когато бе позволено участието на повече от един отбор от всяка държава в турнира, континенталният требъл е бил постигнат цели седем пъти. На какво се дължи този парадокс? Отговорът е ясен за всеки запален фен – търговската трансформация на футбола и огромните финансови потоци, които я съпровождат.

Водещите европейски първенства – Испания, Англия, Германия и Италия – разполагат с колосални ресурси спрямо всички останали. Но дори в рамките на тези лиги, разликата между грандовете и останалите отбори е станала драматична. Така се оформи елитна група от 10 до 20 клуба, които са основните претенденти за всички големи трофеи – както на местно, така и на континентално ниво. Когато броят на реалните кандидати за трофеи намалее драстично, логично е и шансът някой от тях да спечели 'всичко' да се увеличи.

- - -

Настоящият сезон е поредното доказателство за тази тенденция – на четвъртфиналите в Шампионската лига имаше четири отбора с реален шанс за требъл, а три от тях продължиха към полуфиналите: Барселона, Интер и ПСЖ. И това не е всичко – дори в рамките на тази елитна група се наблюдава растяща разлика. Достатъчно е да сравним Реал Мадрид, Барселона или Байерн Мюнхен с водещите клубове от Испания или останалите германски отбори, за да разберем колко силно е разслоението в съвременния футбол.

Затова и президентът на Барселона говори с уважение за възможността клубът му отново да стигне до требъл, въпреки че вече го е постигал два пъти. Затова и феновете на Ливърпул, при всеки силен първи полусезон, започват да мечтаят за три, дори за четири трофея. Требълът продължава да бъде мечта за мнозина – и признание за най-добрите. А ако все още се съмняваме колко трудно е да се постигне, достатъчно е да си припомним, че той все още липсва в историята на най-успешния европейски клуб – Реал Мадрид.

Може да ни споделите и вашето мнение – континенталният требъл ли е най-великото и трудно постижение в клубния футбол ?