ТАЙНАТА | мисляФУТБОЛ

ТАЙНАТА

публикувано на 6 Май, 2020 / Четеш за 7 минути

Аз съм италианец, но от части съм и бразилец. Пирлиньо ако щете. Когато изпълнявам свободните си удари мисля на португалски, а в повечето случаи отпразнувам попаденията на майчиния ми език. Аз изстрелвам тези смъртоносни топки алла Пирло. Всеки удар носи името ми и всички те са мои деца. Изглеждат еднакви без да са близнаци, дори и да се славят с един и същ южноамерикански корен. За да сме по-прецизни, те споделят един източник

на вдъхновение: Антонио Аугусто Рибейро Рейс Джуниор - полузащитник, който ще остане запомнен в историята като Жуниньо Пернамбукано.

През времето му в Лион, този човек караше топката да прави някои доста необичайни неща. Той ще я остави на земята, ще извие тялото си в няколко странни форми, ще направи засилката си и ще вкара гол. Никога не грешеше. Никога. Проверих статистическите му данни и осъзнах, че това не може да е просто шанс. Той бе като диригент, който е сглобен наопаки, държейки палката с крака си вместо с ръката. Ще ти покаже жест на одобрение като си вдигне големия палец на крака - някой в Икеа добре се е посмял в деня, в който са го сглобявали.

 

Изучавах го стремително, събирах дивидита, дори стари снимки от негови мачове. И в крайна сметка разбрах. Не беше моментно откритие, трябваха търпение и упоритост. Още в началото можех да кажа, че той рита топката по необичаен начин. Виждах "какво", но не и "как". Така че отивах на тренировъчното игрище и опитвах да го копирам - първоначално без особен успех. В първите дни топката прелиташе два метра над вратата или три метра над небето, за да взаимства от едноименния италиански филм. В повечето случаи топката прескачаше оградата на Миланело, а аз лъжех феновете, събрали се отвън, преструвайки се, че нарочно съм я пратил при тях. "Момчета, искам да ви направя подарък", казвах, замазвайки факта, че тренировката е при закрити врата и те не трябваше да са там. Предвид това, че говорех на нарушители, си казвах, че това, което съм направил не е нито грях, нито престъпление.

този със сигурност НЕ го помните!

Пропуските продължиха няколко дни и човекът, който по това време отговаряше за екипировката започна някак да се изнервя. За него казусът на твърде много изгубени топки се превръщаше в болка в топките, докато аз продължавах с експериментите си.

 

Скоро дните се превърнаха в седмици. Най-добрите идеи идват в моменти на пълна концентрация - състояние, което можеш да постигнеш когато акаш, както би казал Филипо Индзаги. Моят "eврика" момент дойде докато седях на тоалетната чиния. Не е много романтично, но това е истината. Търсенето на тайната на Жуниньо ме бе обсебило до такава степен, че окупираше още в зародиш всяка моя мисъл. Спукването на язовирната стена се случи при точката на максимално напрежение, във всеки смисъл на израза. Магическата формула бе единствено в това КАК риташ топката, а не КЪДЕ: само три от пръстите на Жуниньо влизаха в контакт с кожата (а не целият му крак, както бихте предположили).

 

На следващия ден тръгнах много рано, като дори предпочетох да пропусна класическата битка с Неста на плейстейшъна, и се втурнах към тренировъчното игрище. Всичко което имах на краката си бе чифт мокасини, не ми трябваха хубави бутонки, за да демонстрирам това в което бях убеден, че е вярната теория. Човекът, отговарящ за екипировката вече бе дошъл на работа.

- Може ли да ми подадеш една топка, ако обичаш - попитах аз

 

- Шибай се - каза тихо той, почти съскайки ми

 

- Какво беше това? - попитах аз

 

- Казах, че съм видял шимпанзе

 

- Точно така, видял си. Давай глупако, метни ми една топка!

Без особено желание той ми подаде една топка. В ума си вече се подготвяше за пътуване до гората, за да я донесе. Вместо това аз я забих право в горния ъгъл, под сглобката, точно където се срещат горната и страничната греда. Геометрично съкровище. Пласирах удара толкова перфектно, че щеше да влезе дори и да имаше вратар. За късмет на вратарите ни, никой от тях не бе наоколо.

- Защо не опиташ да направиш това отново, Андреа - чу се провокативен глас зад гърба ми

Сега вече това бе битка двама срещу един. От едната страна бях аз, а от другата решително стояха отговорникът за екипировката и призракът на Жуниньо Пернамбукано.

- Добре, мрънкало, само гледай - казах аз

Пристъпих и развързах индиго копие на предишния удар. Беше частица абсолютна красота, стилистически безпогрешно. Отправих нови 5 удара и всеки път резултатът бе същият. Сега бе официално: разгадах го!

Вече нямаше тайна.

 

Есенцията е, че топката трябва да се ритне отдолу, използвайки първите 3 пръста на крака. Трябва да държиш крака си възможно най-изправен и тогава да го отпуснеш с един внезапен замах. По този начин топката не се върти във въздуха, но пада бързо, преди да стигне вратата. Тогава започва да се движи странно. И това е моята maledetta (клетва - отразява чувствата на вратарите след изпълнението). Когато се получи точно както аз искам, няма начин ударът да бъде спасен. Проектиран е специфично, така че да мине над стената преди да поеме посока, която никой не може да предвиди.

 

За мен най-хубавото чувство на света е да гледаш как топката влиза в мрежата, след като профучава няколко сантиметра над главите на защитниците. Почти могат да я стигнат, но не точно. Могат да прочетат името на производителя ѝ, но не и да я спрат. Понякога щипка садизъм е съставката, която прави вкуса на победата малко по-сладък. Колкото по-далеч от вратата съм, толкова по-добре. С увеличаването на дистанцията се увеличава и ефектът, който мога да придам. Колкото по-голямо е разстоянието между мен и вратаря, толкова по-бързо топката ще се сниши и ще се изостри към целта си. Очевидно мога да миксирам малко нещата, да добавя някои малки трикчета, за да направя всеки удар уникален, но основната концепция никога не се променя.

Прочети 'РУСКА РУЛЕТКА'

Вкарването на заложена топка винаги ми носи върховно удоволствие. Това ме превръща в пример, който другите играчи да следват, копират и може би да достигнат с течение на времето. За тях аз съм Жуниньо Пернамбукано 2.0, бразилец, чийто акцент идва от Бреша. Никога не съм го казвал на някого, но амбицията ми е да стана първенец по голове от пряк свободни удари в историята на Серия А. Това е цел, по която работя от няколко години насам. Когато бях дете слагах диван пред прозореца във всекидневната ни и го използвах като стена, за да тренирам пряк свободни удари с дунапренена топка. В 9 от 10 случая топката прелиташе над дивана и се приземяваше между стъклото и стената - точно където се прицелвах.

 

В онези времена си купувах Гадзета дело спорт само заради касетите, които продаваха с вестника, показващи най-добрите фаулове от великите десетки. Натисках "Play" бутона и в действие влизаха Баджо, Зико и Платини. Възможност да връщаш назад - велико откритие! Едно натискане на копчето и въображението ти подивява. Не понасям клишето "само отборният успех има значение, не ме интересуват персоналните отличия". Това е досадно оправдание за тези, които нямат лична амбиция, било то за недостиг на класа или липса на характер.

 

За мен отборът има огромно значение, но ако забравя за себе си ще направя лоша услуга на съотборниците ми. Много индивидуалности правят отбор, точно както много мечти правят триумф. И ако си наистина късметлия, правят и история. Въпреки че свободните удари са моята страст, никога не съм имал или искал бонус, свързан с головете ми, вкарани от фаул. Това би било прекалено. По всяка вероятност лесни пари, но това не е пътят, по който някога да съм искал да поема. Дори и да имах такава клауза в договора ми, това не е нещо което би ме обсебило, за разлика от много нападатели и техните голове. Всички те имат бонуси, активиращи се при достигането на определен брой голове и това може да ги направи много егоистични. Това е в природата им така или иначе, но да имат тези огромни допълнителни суми висящи пред тях, служи само като засилване на характерната им черта. Предполагам, щеше да е странно ако имаше обратния ефект.

 

Мога да се разбирам с нападателите, дори и да са малко капризни. Често искрено ги обожавам.

* 16-та глава от автобиографията на Андреа Пирло - Мисля, следователно играя  (превод: Владимир Николаев)

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

харесваш ли ни,

черпи една бира  :)

FUN 
FACT !

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719