Колко добър беше

всъщност Раул?

публикувано на 14 Май, 2020 / Четеш за 4 минути

Професионалната кариера на Раул започна на самия футболен връх – в Реал Мадрид. През нея той успява да се превърне в легенда, но накрая завършва с няколко незапомнящи се сезона извън Европа.

 

Сега, завърнал се в Мадрид, той полага основите на своя път като мениджър. Това е един добър момент да разгледаме отново  футболната  му  кариера  и  да  се

материал на Иван Маслинков

опитаме да отговорим на въпроса - колко добър бе всъщност Раул?

Раул Гонзалес Бланко е роден в крайния мадридски квартал Сан Кристобал, където на 10 години започва да играе за местния отбор. След 3 години в Кристобал, по някаква ирония на съдбата, баща му го премества в школата на големия враг на Реал – Атлетико Мадрид. Младежът изкарва две години (от 1990 до 92) при червено-белите и прави добри впечатления, през втория си сезон там печели националната титла при възраст кадети. Големия му талант и амбиция си личат и пътят му към първия отбор изглежда открит. При друго стечение на обстоятелствата животът и кариерата на Раул можеха да се развият напълно различно. Би могъл да бъде легенда на Атлетико Мадрид, но да спечели далеч по-малко трофеи или пък да помогне на „дюшекчиите“ да имат по-добро представяне в края на 20-ти и началото на 21-ви век.

Но животът го отвежда по друг път.

 

През 1992 г. тогавашният президент на Атлетико, Хесус Гил, закрива школата на отбора заради финансовите проблеми на тима. Раул веднага е привлечен в отбора на който ще стане символ – Реал Мадрид. Отново печели националната титла при младежите и след два сезона подписва първия си професионален контракт с „белия балет“.

От този момент кариерата му тръгва стремглаво нагоре. Той започва сезон 1994-95 в Real Madrid Castilla, където отбелязва 16 гола в едва 7 мача и бързо е преместен в първия отбор. В дебюта му също можем да търсим предзнаменование за бъдещите успехи - Раул влиза като резерва на мястото на голямата звезда на Реал (от 80-те и началото на 90-те) Емилио Бутрагеньо, в едно своеобразно предаване на щафетата. Въпреки че белите губят мача с 3-2 от Реал Сарагоса, младият нападател оставя добри впечатления с играта си и подава за гол на Иван Саморано. В следващия мач той отбелязва и първия си гол за тима, и то в градското дерби срещу бившия си отбор.

 

Раул напълно измества Бутрагеньо от титулярния състав: до края на сезона записва 30 участия, отбелязва 10 гола и в процеса успява да помогне на „белия балет“ да спечели шампионската титла. Това се оказва последния сезон за Емилио Бутрагеньо в Мадрид.

През следващата кампания Раул вече е абсолютен титуляр и изглежда сякаш играе на върха на силите си. Взима участие в 52 срещи и отбелязва 26 гола, изключително постижение за футболист едва на 18 години, но отборът му не успява да спечели трофей.

От този момент нататък той се утвърждава като основен голмайстор и играч на който може да се разчита. През следващите 8 сезона само веднъж отбелязва под 20 гола, през сезон 97-98, но тогава отборът му печели Шампионската лига, за пръв път от повече от 30 години. Всъщност периодът от 1998 до 2002 е най-успешния в кариерата му - в рамките на тези 6 години, Раул помага на Реал да спечели 3 пъти Шампионската лига и веднъж титлата в Испания.

 

През това време гледахме все още първата му версия като играч: бърз, агресивен и техничен левичар, умеещ да бележи с далечни удари. С натрупването на опит той става дори по-опасен и интелигентен на терена. В по-късните си години, той често играе като втори нападател и дори като атакуващ халф.

 

През 2013-та, Рио Фърдинанд го определя като най-интелигентния футболист срещу когото е играл, като отличава умението му да открива свободните пространства и да изтегля противниковите защитници от позициите им. През кариерата си Раул се доказва като отличен и здраво работещ отборен играч, способен не само да бележи, но и да създава положения за съотборниците си. За дългия си престой в Реал успява да изгради множество успешни партньорства в нападение, като най-впечатляващите са с Фернандо Мориентес и Роналдо.

 

Известен е също така със своите лидерски качества и добрата си дисциплина – изключително рядко бива санкциониран и е един от малкото играчи, никога не получавали червен картон. През 2003 наследява Фернандо Йеро като капитан и запазва лентата до напускането си през 2010 г. Подобрява множество рекорди в Реал – за най-много изиграни срещи, най-много отбелязани голове, най-много попадения в шампионската лига и други...

Прочети 'Невероятно талантлив - Ювентус трябва да направи ход за Сандро Тонали'

thumbnail.jpg

Кариерата му в Мадрид приключва през лятото на 2010, когато от клуба обявяват раздялата, само ден след като са обявили заминаването на неговия дългогодишен съотборник Гути. Раул изкарва 16 сезона при белите и печели 16 трофея, сред които 3 шампионски лиги и 6 шампионски титли на Испания.

Той се мести в немския Шалке, където изкарва две добри години. За сините изиграва 98 мача и отбелязва 40 гола, като им помага да спечелят купата и суперкупата на ГерманияСлед два сезона в Бундеслигата, легендарният испанец решава, че бъдещето му е извън Европа и подписва с катарския Ал Сад. Там също изиграва два сезона в които бележи по-малко попадения, но продължава да печели трофеи.

 

На 5 март 2014 обявява, че ще сложи край на кариерата си, но пенсионирането му не продължава дълго. Само няколко месеца по-късно се завръща и се присъединява към американския Ню Йорк Космос. Играе само един сезон там, преди окончателно да се откаже от футбола, но успява да спечели требъл с тима.

През тези години той създава история не само за 'белите', като играе почти толкова успешно за националния отбор на Испания. Дебютът му е на 9 октомври 1996 в нулево равенство срещу Чехия, а първия си гол бележи в третия си мач срещу Югославия.

 

Раул е национал в продължение на десет години, като последните четири от тях е капитан. Взима участие в три световни и две европейски първенства. Най-доброто му постижение са четвъртфиналите на европейското през 2000 г. и световното през 2002 г. Той успява да запише 102 мача за испанския национален отбор и отбелязва рекордните към онзи момент 44 гола. През 2006 мениджърът на Испания, Луис Арагонес, спира да разчита на него за сметка на Давид Вия и Раул не е част от отбора при последвалия златен период.

Прочети 'Фернандо Торес - краят на играта за хлапето'

thumbnail.jpg

И така, след като си припомнихме кариерата му, колко добър беше Раул?

 

За мен, легендарният капитан на Реал Мадрид е най-добрия испански нападател в историята и със сигурност един от най-качествените играчи на своето поколение. Той притежаваше всички качества, необходими на един атакуващ футболист, за да е на върха – скорост, завършващ удар, техника. Освен това успява да поддържа високото си ниво през цялата си кариера, нещо което се отдава на малко от колегите му.

 

Той доказваше постоянно, че умее да се учи и да се възползва от натрупания опит, продължавайки да е полезен дори когато вече не е на върха на физическите си възможности. Другото което силно го отличава от останалите добри футболисти са дисциплината и лидерските качества. През годините той си спечелва прякори като „Ферарито“ и „Капитанът“, благодарение на своята грация и сила на терена.

 

Въпреки всичко това той винаги ми е изглеждал леко пренебрегнат, а през последните години дори забравен. Това може да се дължи на факта, че винаги оставаше малко в сянката на 'галактическите' си съотборници Зидан и Роналдо. За това допринасят и възходите на Меси и Кристиано Роналдо, които подобриха голяма част от неговите рекорди за период по-кратък от 16 години (колкото бяха необходими на Раул да ги постави). Неговото име винаги ще се споменава в класациите за най-добри футболисти, но остава далеч от първите позиции.

 

Какво е вашето мнение за качествата на великата седмица, заслужава ли той място до най-големите имена във футбола?

 

Споделете в коментарите!

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Помогни на проекта с дарение

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !