Тактическа теория:
използване на преса в схема 4-4-2 (диамант)
публикувано на 4 Март, 2020 / Четеш за 8 минути
Пресата може да се определи като прилагане на натиск срещу противника, с цел предизвикване на негативно действие у този противник. Въпросното „негативно действие“ може да се прояви чрез многообразие от форми, като най-изгодната за пресиращата страна е връщане на притежанието на топката; други благоприятни развития
материал от Анна Вълчева *
гост-автор
включват пас назад или безадресно изритване на топката напред. Пресата при схема с „диамант“ в центъра е особено интересна, защото (в повечето случаи) пресиращата страна няма крила, което прави ролята на повечето играчи в пресата много различна в сравнение с други формации.
Принципно най-често използваната тактическа подредба с „диамант“ в средата е 4-4-2, така че това ще бъде основният фокус на темата. В този тактически анализ ще разгледаме някои теории, които се прилагат при използване на преса в схема 4-4-2 (диамант).
4-4-2 (ДИАМАНТ): СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ В ОТБРАНИТЕЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ
Много треньори избягват да подреждат полузащитата си в „диамант“, тъй като това е доста "нишова", "тясна" формация, чийто силни и слаби страни изпъкват ярко в сравнение с други схеми. В този раздел няма да разглеждаме характеристиките на диаманта в атака, тъй като това няма връзка с пресата, а по-скоро ще видим как работи тази схема във фаза „защита“.
СИЛНИ СТРАНИ
• Потенциал за изключителна компактност в средата, поради наличието на четирима централни халфове
• „Диамантът“ има естествено висока "шахматна" структура, с диагонални ъгли между играчите, които затрудняват изключително много противникови диагонални или вертикални пасове между линиите
• Повече контрол в полупространствата в сравнение с формации с двама или трима централни полузащитници, тъй като в 4-4-2 (диамант) външните централни халфове са естествено позиционирани в полупространствата
• Наличието на дефанзивен халф добавя стабилност в защитната линия
• Наличието на четирима централни полузащитници позволява известна гъвкавост при позициониране и формацията може да прелива безпроблемно, за да противодейства на слабостите, без да се налага на играчите да се отдалечават твърде много от началните си позиции
Прочети 'Мястото и ролята на Фабиньо в Ливърпул през сезон 2019/20'
СЛАБОСТИ
• Противници, които играят с крила и бекове, естествено насищат фланговете и получават числено превъзходство в тези зони
• Крайните защитници са очевидното решение за осигуряване на ширина в схема с диамант, но напредването на тези играчи може да оголи зоните зад тях при противникова контра, поради липса на подсигуряване
• Диамантът лесно се поддава на "разтягане" - ако полузащитата не се движи като блок, има опасност от отваряне на пролуки между халфовете
• Поради компактността на полузащитата, диамантът е податлив на бърза смяна на фронта на атаката от страна на противника.
ПРЕСИРАНЕ НА ПРОТИВНИКОВОТО ИЗГРАЖДАНЕ НА АТАКА
Схемата 4-4-2 (диамант) създава интересна динамика при пресиране срещу изграждането на противникови атаки, тъй като поради липсата на атакуващи играчи, почти през цялото време пресиращата страна ще бъде в числено неравностойна позиция. Това очевидно е проблем, но той може да бъде решен по два начина:
• Премахване на численото неравенство чрез създаване на числено равенство или превъзходство или
• Позициониране на двамата централни нападатели по начин, който елиминира опции за пасове пред противника и го вкарва в пространства, където ние имаме преимущество
Можем да премахнем численото неравенство, използвайки една от силните страни на диаманта - потенциала за позиционна гъвкавост. Най-простият пример за такава позиционна гъвкавост е напредване на атакуващия полузащитник (№10), което създава тройка нападатели и формира схема 4-3-3. Това е само един от примерите, а потенциалът за премахване на численото неравенство при пресиране с диамант е много висок.
Насочването на противника към изгодни за нас позиции е предизвикателство при числено неравенство и от тактическа гледна точка, но можем да получим преимущество чрез позиционно поведение на определени играчи.
В примера по-долу, централните нападатели са разположени между централните и крайните защитници на противника. Специфичното на това позициониране е, че полупространствата са разделени, за по-ефективно отрязване на ъглите за пасове, като централните нападатели са разположени във "външните" полупространства. В примера единствените чисти линии за подаване на съперниковите централни защитници ще имат отрицателно действие – връщане на топката към вратаря.
Директен пас в центъра би бил изгоден за нас, поради численото преимущество (4х3), което имаме в тази зона. Интелигентно позициониране на нападателите може напълно да обезсили всяко позиционно предимство на противника, въпреки численото му превъзходство в началото на разиграването.
Позиционирането на нашите играчи при форсиране на противника в определени зони на терена зависи от това в коя част на игрището искаме да вкараме тяхната игра.
ФОРСИРАНЕ НА ПРОТИВНИКА КЪМ ЦЕНТЪРА
Предходният пример е добър вариант, ако искате да принудите противника да играе към центъра. Сега ще използваме различен пресиращ принцип, за да видим тактическата гъвкавост на диаманта.
В примера по-долу използваме пресиращи "капани", за да подмамим противника в центъра, където играчът във владение на топката ще бъде притиснат от голям брой наши играчи – коридорът за пас от централния бранител към №8 умишлено е оставен открит. Примерът е доста екстремен по отношение на позиционирането на играчите, създаващи пространство за съперника, но това е за по-лесно показване на принципа в действие.
Основният принцип, когато искате да принудите противника да играе по фланговете, е интелигентно позициониране на нападателите. В 4-4-2 (диамант) вашият съперник естествено ще се стреми да играе широко и предотвратяване на това само с двама нападатели може да бъде трудно, но и много ефективно, когато е добре изпълнено.
ФОРСИРАНЕ НА ПРОТИВНИКА ПО ФЛАНГОВЕТЕ
Треньорите най-често опитват да насочват играта на противниковия отбор към фланговете, защото тъчлинията може да се използва като допълнителен защитник. Въпреки това, идеята за изнасяне на противника по фланговете, когато сме разположени в 4-4-2 (диамант), на пръв поглед изглежда нелогична, поради липсата на наши играчи в тези зони (основната причина треньорите да не използват тази схема). Но това е твърде едноизмерен начин за разглеждане на тази формацията - футболът е динамична игра, а графиките са склонни да показват схемите като нещо статично. Ако гледаме на схемата с мисълта, че е гъвкава и податлива на промени, липсата на широчина се превръща в много по-малък проблем и ще видим, че диамантът може да има много ефективна пресираща структура, когато прилагаме натиск върху противника по тъчлиниите.
Например, ако противниковият краен защитник владее топката и искаме да му окажем натиск, ние може да направим това близо до централния халф, централния нападател и крайния защитник, като същевременно поддържаме компактност в други зони на терена. Проблемът тук е, че когато местим една естествено тясна формация през големи площи на терена, има тенденция за появяване на празни пространства на противоположната страна, което ни оставя уязвими при смяна на фронта на атаката.
Но, ако успеем достатъчно ефективно да атакуваме владеещия топката играч, той не би трябвало да има нито времето, нито пространството за пас, с който да смени фронта на атаката. При всички положения, отборът трябва да се придвижва по терена като блок, независимо дали ще се стигне до смяна на фронта на атаката, а спечелване на топката преди смяна на фронта е от първостепенно значение.
Теоретично решение при смяна на фронта на атаката е да ангажирате играчи, които не са непосредствено въвлечени в действието, към тесни зони на терена. Това ще разшири друга зона и ще позволи по-ефективна отбрана срещу противникови играчи, заемащи позиции близо до тъчлиниите.
В първия пример ангажираме свободния централен нападател в диаманта на полузащитата, което позволява на една от „осмиците” да заеме по-широка позиция и да застане по-близо до противниковите играчи на фланга, които опитват да разтеглят нашата формация.
Във втория пример, „шестицата” се връща в отбранителната линия, което позволява нейното „разтягане” и покриване на повече хоризонтално пространство, а това дава възможност на бека от близката страна да стои по-близо до прекия си противник.
Отборът трябва да внимава да не ангажира прекалено външните централни халфове с пресиране по тъчлинията, защото това лесно може да наруши компактността.
Основният принцип, необходим за принуждаване на противника да играе по фланговете, е дисциплина. Противниците ви, естествено, ще започнат да играят широко, за да избегнат пренаситения център и тук от ключово значение ще бъде да направите така, че вашите играчи да не излизат от позициита си и да не предоставят на съперника свободни коридори за пасове в центъра.
ПОТЕНЦИАЛ ЗА ПРЕСИРАЩИ КАПАНИ ВЪВ ВТОРАТА ФАЗА НА ИЗГРАЖДАНЕ НА ПРОТИВНИКОВИ АТАКИ
Нереалистично е да се предполага, че противникът никога няма да пробие първата ни линия на преса, затова трябва да сме подготвени за противодействие, когато това се случи. Можем да използваме тези пробиви в наша полза, тъй като зоната зад първата линия на преса в схемата 4-4-2 (диамант) е изключително компактна. Използвайте тази компактност и умишлено оставете играч в тази зона свободно да получи топката, след което го атакувайте. На изображението по-долу вратарят на противника подава към техния номер 6, който се е разположил между нашите първа и втора линии. В момента на получаване на топката той моментално е притиснат от петима играчи, които го обграждат от всички страни.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Схемата 4-4-2 (диамант) е една от най-интересните формации във футбола. На повърхността тя изглежда много скована и ограничена, но реално е изключително гъвкава и позволява на треньора да въведе творчески и нетрадиционни тактически модели при пресиране на противника.
* материала е превод. Оригиналната статия може да се намери на https://totalfootballanalysis.com/article/tactical-theory-pressing-with-a-midfield-diamond-tactical-analysis-tactics
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !