'Къде са те сега': последният състав на България на голямо първенство

публикувано на 7 Юли, 2021 | Четеш за 11 минути

Евро 2020 (или 2021 за някои) е в разгара си и макар да е може би най-очакваният футболен турнир в последните години (заради юбилея, коронавируса и новия формат), едва ли е имало българин, който гледайки мачовете да не си спомни за събитие от преди близо 2 десетилетия. Да, говорим за проведеното в Португалия Европейско първенство, което е последният голям форум   на   родните   национали.

материал на Ивайло Младенов

Мачовете с Швеция, Дания и Италия се оказаха последния ни досег с големите за дълго време напред.

 

 

Какво се случи с 23-мата избраници на селекционера Пламен Марков след него и къде са те сега ще разгледаме в следващите редове.

Вратари

 


Здравко Здравков

 

Участвал на общо 3 големи първенства (също Англия ’96 и Франция ’98), Здравков имаше шанса да бъде титулярен вратар на „лъвовете” през 2004-та. Стражът ни имаше тежка съдба на еврофиналите, тъй като се наложи да изважда общо 9 пъти топката от вратата си, като повече от половината бяха допуснати в мача с Швеция. След първенството в Португалия, Здравков смени ловешкия „Литекс” с турския ”Ризеспор”, където приключи и кариерата си през 2007-ма година. В момента е част от щаба на „Лудогорец”.
 

 


Димитър Иванков

 

Освен легенда на столичния „Левски”, Иванков е записал името си и в историята на турския футбол с екипа на „Бурсаспор”, печелейки единствената титла в историята на клуба от град Бурса, през сезон 2009/10.

 

Несъмнено обаче е познат по света с огромният брой отбелязани голове, нареждащи името му до вратари като Рожерио Сени, Ханс Йорг Бут, Хосе Луис Чилаверт и други. Прекратява кариерата си през 2012 г., а за последно беше част от щаба на Славиша Стоянович в „Левски”.

210142961_6495270710513731_8015854319764575055_n.jpg

Стоян Колев

 

Не, не става въпрос за интернет сензацията Стоян Колев, а за съвсем друг човек. Роденият в Сливен вратар е важна част от историята на грандове като „ЦСКА” и пловдивския „Локомотив”. През 2015 година прекратява активната си футболна кариера, но размисля и се присъединява към „армейците”, ставайки най-възрастният играч, записвал мачове за клуба. В края на 2016 година „окача бутонките” с екипа на „Нефтохимик” и към момента е треньор на вратарите в „Локо” (Пловдив), като често е гост в телевизионни студия.
 

 

 

 

 


Защитници:

 


Владимир Иванов-Фугата е титуляр вдясно на отбраната на националния отбор, след скандала с Радостин Кишишев. По време на състезателната си кариера е играл за „Левски”, столичния и пловдивски Локомотив, немския „Борусия” (Мьонхенгладбах) и, разбира се, „Славия”, където прекратява и кариерата си. Неколкократно е треньор на „белите”, а към момента води третодивизионния „Рилски Спортист”.
 

 


Росен Кирилов

 

Роденият във Видин бранител е един от стълбовете на „Литекс” и това му печели място в състава на България за Световното през 1998 г. Не записва нито минута, но 6 години по-късно е титуляр в 2 от 3-те мача на националите на Евро 2004. След отказването си от футбола през 2008 година, след престой в румънския „Васлуй”, Кирилов води „Витоша” Бистрица, „Етър”, а към момента е треньор в „ЦСКА 1948”.

Златомир Загорчич

 

Добре сработен с Кирилов от мачовете им в „Литекс”, роденият Нови Сад бранител е важна част от защитата на България. Не взима участие при разгрома от „тре конур”, но се появява като резерва в мача с Дания и е титуляр срещу Италия, което е и последният му мач за българската селекция.

 

След Европейското продължава да играе няколко сезона за ловешкия тим и прекратява кариерата си през 2007 в сръбския „Графичар”. Бива треньор на няколко сръбски тима, води „Литекс” през сезон 2013-14, но несъмнено най-големият му успех е спечелената Купа на България със Славия през 2018-та година, където е треньор и към момента.

Прочети 'Нашите герои вече не са на терена, а до страничната линия'

или пък 

'Болка в Задника'

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Предраг Пажин

 

Още един натурализиран състезател от бивша Югославия, Пажин печели мястото си в националния със силните игри с екипа на „Левски” и украинския „Шахтьор”. Играе няколко години в Китай, след което приключва кариерата си в „Локомотив” (Мездра). За кратко се занимаваше и с треньорство, но към момента е съдружник във фирма за внос и дистрибуция на бои, декоративни мазилки, топлоизолационни системи и строителни материали.

 



Ивайло Петков

 

Опериращ по левия фланг на отбраната, тогавашният футболист на Фенербахче участва в първите 2 мача на България, като освен това е и участник на СП’98, където също записва 2 срещи. С изключение на последните му 2 сезона в „Литекс”, където и прекратява футболния си път, кариерата на левия бек след ЕП преминава зад граница, в отбори като Кубан и Анкарагюджю.

 

В последните години работи като футболен агент, включително на Станислав Манолев и Светослав Ковачев, а през юни миналата година бе освободен от ръководния си пост в „Левски”.

 

Илиян Стоянов

„Коловати“, както е прякорът на защитника от Кюстендил, игра в мача с Дания, където беше партньор на Росен Кирилов. След края на кариерата му в Левски, Стоянов премина в японския ДЖЕФ Юнайтед, а след това игра и за Санфрече Хирошима. За последно носи екипа на Фагиано Окаяма през 2011г., когато приключи с футбола на 34-годишна възраст. В момента развива академия за млади играчи и редовно изказва мнения за процесите в българския футбол.

Кирил Котев

 

През 2004-та година Котев беше 22-годишен талант на „Локо” (Пд). На Европейското дори записа 30 минути в последния мач срещу Италия, но на клубно ниво кариерата му не се разви по очаквания от повечето хора начин. След „железничарите” игра в „ЦСКА”, „Черно Море”, китайския ,,Далиен”, още три пъти в ,,Локо”, а кариерата си завърши през лятото на 2018г. в ,,ЦСКА 1948”, където до скоро бе спортен директор.

Халфове:

Мариян Христов

 

Добре познат по родните терени с екипите на „Балкан” (Ботевград) и столичните „Славия” и „Левски”, Христов е играч на Кайзерслаутерн по време на Европейското. Веднага след него, халфът преминава във Волфсбург, където започна много добре, но сериозна контузия го извади от строя за почти 2 години. През 2006г. "вълците" решиха да прекратят договора на Мариан и той се отказа от футбола. През 2008-ма обаче играе за кратко с екипа на родния Балкан, а през 2011г. окончателно прекрати кариерата си. Първоначално беше асистент в Левски, след това - в Септември (София).
 

 

 


Стилиян Петров

 

Един от „трите коня”, Стенли наследява капитанската лента от отказалия се Красимир Балъков. Титуляр в първите два мача на България, червен картон срещу „червения динамит” му попречва да запише участие и срещу „скуадра адзура”. През 2006г. напусна Селтик (на който също беше капитан) и заигра във Висшата лига с екипа на Астън Вила.

 

По време на преждевременния край на кариерата си, Стенли „носеше лентата“ и на бирмингамци, но левкемия го повали през декември 2012г. и той окачи бутонките в началото на 2013г. За щастие, 3 години по-късно, Стилиян успя да се възстанови напълно и дори да поработи като треньор в академията на Астън Вила. Към момента, рекордьорът по участия с националната фланелка е част от щаба на кандидатиралия се за президент на БФС Димитър Бербатов.
 

 

 


Милен Петков

 

Нисичкият дефанзивен халф от Генерал Тошево игра в мачовете с Дания и Италия, като се отличи с добри отигравания. По това време беше футболист на гръцкия „АЕК”, с който игра в групите на ШЛ. След това обиколи още няколко гръцки отбора, преди да се завърне в България. Защитава цветовете на ,,Черно Море” и ,,Добруджа”, където през 2011г. се отказа от футбола.
 

 

 


Даниел Боримиров

 

Халфът от Видин е пример за спортно дълголетие, като на Европейското беше вече на 34 (игра срещу Италия), а на 35 влезе в призовата тройка за Футболист №1 на България. Беше част от онзи тим на ,,Левски”, който направи страхотен пробив в турнира за Купата на УЕФА и стигна до 1/4-финалите. Окачи бутонките през лятото на 2008г. на цели 38 години и 10-то място в класацията за футболисти с най-много голове за „сините”.

 

След края на кариерата си беше спортен директор в „Левски” за кратко, а за последно води една от юношеските формации на столичани. За последно името му се чу, след като беше организиран протест в столичния квартал „Бояна”, срещу негов проект.

Прочети 'Стилиян Петров - един герой, една история без край'

или пък 

'Младостта чука на вратата на националния отбор, но има ли кой...'

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Георги Пеев

 

В дните преди заминаването на нашите за Португалия се разрази скандал. Името на Георги Пеев беше замесено в него - играчът на „Динамо” (Киев) е отказал да играе като десен защитник, защото полузащитата му прилягала повече. Все пак Пеев получи място в състава за Евро 2004 и игра в мачовете срещу Швеция и Дания. След като напусна украинския гранд през 2006г., Пеев игра в Руския „Амкар” чак до 2016, където заедно със Захари Сираков и Мартин Кушев се представяха силно за скромния тим от Перм. За последно Пеев игра у нас за втория отбор на „Витоша” (Бистрица), до лятото на 2017г.
 

 

Крила и нападатели

Георги Чиликов

 

25-годишният тогава нападател на „Левски” не записа нито минута на първенството. След края на кариерата си при "сините", той се премести в Насионал (Мадейра) за сезон и половина, но там не му потръгна. След това носи екипите на ЦСКА, Далиен, Тобол, Черноморец и Локо (Пловдив), но никъде не успя да се задържи повече от няколко месеца. Когато приключи с футбола, продължи да е близо до играта в ролята на асистент, а през 2017 беше старши треньор на панагюрския „Оборище”. В момента е асистент в старозагорския „Берое”.
 

 

 


Владимир Манчев

 

Нападателят на „Лил” бе повикан за Европейското след добри игри из френските терени, но записа само 15-ина минути при загубата от Швеция. След това се подвизава в Испания с екипите на „Леванте”, „Селта” и „Валядолид”, преди да се завърне в родината и да изиграе няколко сезона с екипите на „ЦСКА” и „Локо” (Сф). След това работи асистент на Христо Янев в ,,ЦСКА” и Нефтохимик, завърна се като скаут при "червените", а сега е част от щаба на пернишкия „Миньор” и телевизионен анализатор.
 

Зоран Янкович

 

Третият натурализиран играч от Югославия в състава, който бе партньор на Бербатов и в трите мача от турнира. По това време играч на ,,Далиен”, Зоран Янкович успя да отбележи едва два гола с националната фланелка за цели 30 срещи. След Китай, той игра отново в ,,Литекс”, а за последно носи екипа на сръбския „Индийа” през 2011г. След това се посвети на треньорската си кариера, като ръководи няколко сръбски отбора. Доста интересно, той бе помощник-треньор в националния отбор на Тайланд, след което ръководи младежката формация на азиатската страна.

Здравко Лазаров

 

Подобно на Боримиров, още един пример за класа и спортно дълголетие. "Електричката", който по време на турнира късаше мрежите в Турция с екипа на „Газиантепспор”, взе участие и в трите мача на нашите, но не се отличи с гол. След това смени един куп отбори в чужбина и България, като интересното е че игра до лятото на 2018г. с екипа на родния „Локомотив” (Септември), като причина да прекрати кариерата си на 41 години бе контузия. След това в продължение на 3 сезона бе старши треньор на „Вихрен” (Сандански).

 

 



Велизар Димитров

 

Направилият име с екипа на „Марек” перничанин бе част от „ЦСКА” по време на турнира, в който записа 2 мача като резерва. През 2008г. той премина в украинския „Металург” (Донецк), където игра до края на кариерата си през 2013г. Украинският клуб любезно го покани да остане в ролята на скаут и Велизар се съгласи, но след само година напусна и се върна в България за да изпълнява същата длъжност, но в „ЦСКА”.

 

В началото на тази година беше назначен за изпълнителен директор в „Миньор” (Перник).

Мартин Петров

 

Единственият успял да се разпише за националите на това европейско, отбелязвайки дузпа в последния мач срещу Италия, „Свръхзвуковия” беше може би най-добрият ни играч през онова лято. Добрите му игри за Волфсбург му заслужиха трансфер в „Атлетико” (Мадрид), а 2 години по-късно стана част от революцията в „Манчестър Сити“.

 

Оттегля се от националния през 2011-та година с 90 мача и 19 гола, което му отрежда 10 място в листата с голмайстори на националния отбор. След това игра за клубове като „Болтън” и „Еспаньол, преди да завърши кариерата си в „ЦСКА” през 2014 година. Преди няколко години името му се чу и при скандал с банкова институция, а към момента е телевизионен анализатор и част от щаба на Бербатов.
 

 

 


Димитър Бербатов

Голямата звезда на националния отбор тогава, голмайстор в квалификациите и един от най-добрите футболисти, обличали националния екип. През 2004 г. все още е играч на „Байер” Леверкузен, а по-късно играе за „Тотнъм”, „Манчестър Юнайтед”, „Фулъм”, „Монако” и „ПАОК” преди да завърши кариерата си в индийския „Керала Бластърс”. Зад гърба му стоят множество трофеи и и голови призове, а за „аспирините” и националния отбор е вкарал общо 139 гола - съответно голмайстор номер 3 и номер 1 в историята.

 

Активно занимаващ се с благотворителност, фондацията на голмайстора на Висшата лига за сезон 2010-11 помага на множество деца с талант. През 2021 обявява кандидатурата си за президент на БФС.

 

 

 

 

Валери Божинов

 

Божигол, Генерала, човекът-мисъл! Единственият от 23-та, който все още е активен състезател е най-точният човек за завършек на този списък. От талант сравняван с Уейн Рууни до меме, олицетворяващо българския футбол, Божинов е може би перфектния пример къде се скъса нишката. На Европейското изигра едно полувреме срещу страната, където изминаха най-добрите му години (с екипите на „Лече”, „Фиорентина”, „Ювентус” и „Парма”). Плеймейтките, парите и славата обаче изместиха футбола на заден план и Божинов обиколи над 15 клуба, като след „Лече”, единствено в сръбския „Партизан” успя да вкара двуцифрен брой голове в рамките на един сезон. В днешно време е играч на „Левски”, но е по-известен със забавните си интервюта и участия в реклами.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !

 

Лирой Росиниър държи рекорда за най-кратка мениджърска работа:

 

той е назначен за мениджър на Торки Юнайтед, след изпадането им Футболната
лига, но 10 минути по-късно е уволнен, след като клубът е продаден, а новите собственици имат различна визия...   :(