БОЛКА В ЗАДНИКА

публикувано на 18Октомври, 2020 | Четеш за 3 минути

Една част от работата ми, която никога няма да се науча да обичам е загрявката преди мач. Мразя я с всяка фибра на тялото ми. Всъщност ме отвращава. Това е нищо освен мастурбация за кондиционните треньори, техният начин да се наслаждават на себе си за сметка на играчите. Нямам съмнения, че помага да се избегнат контузии, но това все още е най-лошата част от работната ни седмица: 15-минутна болка в задника. Напълно пропилян четвърт час.

През повечето време ще мисля за нещо друго, докато минавам през движенията. Приключвам предимно ходейки - моят начин да протестирам срещу непоносимото шествие. Дори по-лошо е когато гостуваш, защото трябва да слушаш обидите на домакинските фенове. Нямам абсолютно никакъв интерес в подтичването за загрявка на мускулите ми. Най-важният мускул е сърцето, а моето винаги е настроено на 100 градуса, изгаряйки с позитивна енергия.

 

 

Обясних виждането си на различните треньори с които работих, но никой от тях не ми обръщаше внимание. Гледаха ме сякаш току-що съм пристигнал от Марс, особено когато предлагах да се отървем дори и от загрявката преди тренировка. Ако зависеше от мен, направо щяхме да започваме срещата - през седмицата, както и в съботните и неделните мачове. Първенство, купа, Шампионска лига, каквото и да е.

Прочети 'ТАЙНАТА'

thumbnail.jpg

Дори световното първенство, което успях да спечеля, въпреки, че не правех нищо друго освен да се разхождам по време на 900-те секунди, които бяха в предверието на мачовете срещу Гана, САЩ, Чехия, Австралия, Украйна, Германия и Франция.

 

 

Мразя загрявката толкова силно, че трябва да правя нещо, за да не се депресирам. Така че правя ментално обратно броене постоянно повтаряйки си, че трябва да остана спокоен, че след няколко минути мъчението ще е свършило. Може би е фобия. Но през моя мироглед, аз просто реагирам на несправедливостта, нанесена на красотата. Ако имаш Бар Рафаели (израелска манекенка) лежаща гола пред теб, не можеш просто да ѝ намигнеш с думите: “Изчакай тук, ще съм с теб след 15 минути”. Всичко, което ще правиш през този четвърт час е да мислиш за нея. Ще загърбиш всичко докато я имаш в ръцете си и можеш да се отдадеш на момента. Аз съм същият, когато трябва да играя срещу Реал Мадрид, Барселона или друга суперсила. Всичко което искаш да сториш е да се вкопчиш в тях без никакво чакане, не можеш да откъснеш очи от тях и започват да ти текат лигите. Самонавиваш се, мислиш за това какво правиш и накрая искрено се ядосваш. Защото осъзнаваш, че просто си губиш времето...

* част от 16-та глава от автобиографията на Андреа Пирло "Мисля, следователно играя" (превод: Владимир Николаев)

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Помогни на проекта с дарение

FUN 
FACT !

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719