В Париж намериха хармонията по пътя

В Париж намериха хармонията по пътя към върха

(на Айфеловата кула)

публикувано на 2 Юни, 2025 | Четеш за 7 минути

ВНИМАНИЕ: прочети статията до края и виж

как да спечелиш метална значка на ПСЖ !

Преди да кажа каквито и да е суперлативи за развитието на Пари Сен Жермен в последните около 2 години, искам да изясня едно – когато разговарям или си пиша с други фенове на играта, обръщението ми към този клуб (както и към Манчестър Сити) е 'изкуственяци'. За мен, подобни клубове (към които спокойно мога да 'пришия' Ред Бул-ите по целия свят) са

материал на

Кристиян Иванов

неприятни и донякъде гнусни. Защото те са създадени по неестествен път, за тях много от финансовите регулации не важат (пример са 115-те обвинения срещу Манчестър Сити, от които 'гражданите' най-вероятно ще се спасят) и поради тази причина не се конкурират по честен начин с останалите отбори.

Затова и няма да спра да се гавря и подигравам с всички фенове на тези отбори. Повечето от тях са 'залюбили' тези изкуствени проекти след определен период (няколко години) на успехи и финансово благоденствие, а не със запалване на искрата, както се случва обикновено с децата, избиращи си любим отбор. Затова и ми е много трудно да потисна фенското в себе си, което плюе и псува (с основание) по тези проекти, чието място е в долните дивизии, за да напиша нещо положително към един от стожерите на изкуствения футбол – ПСЖ.

Мой братовчед е фен на парижани, но неговата подкрепа се е родила още от времето, преди дори в отбора да заиграят футболисти като Роналдиньо, Маурисио Почетино и сие, което бе в първите 4-5 години на този век. Хората като него в България обаче са малцинство и основната маса фенове на тези отбори (която става все по-голяма) се е появила в последните години на успехи и просперитет. Тези фенове (с право) може да се обидят на думите, които използвам за любимия им отбор, тъй като в исторически план ПСЖ е основан на база своите фенове и в началните години от съществуването си е управляван от своите 20 000 членове, които са вземали кардиналните решения за клуба.

В интерес на истината, Пари Сен Жермен успява да се утвърди във френския футбол сравнително успешно, след основаването си през 1970 г., защото успява да изкопчи 2 шампионски титли, в периода преди пристигането на катарските пари през 2011 г. За тези 41 години, освен двете титли на Франция, парижани завършват 6 пъти на второ място и връщат Париж на футболната карта на страната (където доминират отборите от провинцията, с цялото уважение към тази административно-териториална единица).

След придобиването на клуба от страна на Катарския инвестиционен фонд, очаквано започват и бомбастичните трансфери, първият от които е на Златан Ибрахимович през 2012 г. Преди него, на 'Парк де Пренс' отиват футболисти като Хавиер Пасторе, Максуел, Алекс, Хавиер Лугано и Блез Матюиди – всеки от тях е много по-висока класа спрямо досегашния състав на ПСЖ. Натрупването на футболни звезди, продаващи фланелки и засилващи многократно мърчъндайзинга на клуба, достигна връхната си точка през 2017 г., когато бяха взети Неймар и Килиан Мбапе. Двамата и до днес са най-скъпите трансфери в историята на футбола, като за тях ПСЖ брои общо 402 милиона евро (222 милиона на Барселона и 180 на Монако). Както при Златан, така и около Неймар и Мбапе бяха привличани и други звезди, с които ПСЖ си стана 'ФК Холивуд', въпреки че този прякор е даден на Байерн Мюнхен в Германия. Цялата трансферна лудост бе продиктувана от голямата мечта на катарците – спечелването на Шампионска лига. За целта, в Париж работиха и някои от най-добрите треньори в света, като се започне от Карло Анчелоти, след когото начело бяха Лоран Блан, Унай Емери, Томас Тухел, Маурисио Почетино, Кристоф Галтие и от 2023 г. - Луис Енрике.

При всичките тези инвестиции за футболисти, треньори, ръководители и цялостна инфраструктура, ПСЖ достигна до финала в Шампионска лига през 2020 г., но там имаше малшанса да срещне непобедимия Байерн Мюнхен, който го съсече с гол на юношата на парижани Кингсли Коман. Коман е един от примерите за големите таланти, които излизаха и продължават да излизат от академията на парижани, но не се използват достатъчно в първия отбор – тема, по която писах материал преди няколко години.

Прочети също 'Собствените таланти, които ПСЖ отхвърли с лека ръка'

или пък

'ПСЖ и Кварацхелия - по пътя към голямата мечта'

След този финал, в Париж опитаха да направят стъпката нагоре, купувайки си класа, а не създавайки такава. През 2021 г. бяха взети накуп Лионел Меси, Серхио Рамос, Жоржиньо Вайналдум, Джанлуиджи Донарума, Ашраф Хакими и Нуно Мендеш. Трансферна сума беше платена единствено за последните двама, но към момента само те и Донарума са все още в Париж, докато останалите са в други отбори. В рамките на 2 години, ПСЖ разполагаше с може би най-класното атакуващо трио в историята на футбола (Меси, Неймар и Килиан Мбапе), но това не донесе в Париж трофей от Шампионска лига, а напротив - последваха две отпадания в 1/8-финалите на турнира.

През лятото на 2023-та имаше ново сериозно обновяване на отбора, но този път с мисъл в дългосрочен план. Бяха купени млади футболисти, а начело застана Луис Енрике, който в Барселона показа, че може да превръща сбор от звезди в перфектно действаща машина, но сега задачата му бе друга. За разлика от Барселона, където Енрике имаше най-успешното атакуващо трио в историята – Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар, в ПСЖ той получи нешлифовани диаманти, чийто блясък сам трябваше да отключи. Парижани промениха донякъде трансферната си политика и спряха да привличат мегазвезди, а вместо това се насочиха към младите таланти, които да бъдат превърнати в парченцата, необходими на клубния пъзел.

При селекцията имаше и грешки, като Рандал Коло Муани, Мануел Угарте и Юго Екитике, но това е неизбежно при големия брой привлечени футболисти. Сред тях бяха Усман Дембеле, Жоао Невеш и Дезире Дуе, които се очаква да бъдат ключова част от състава на ПСЖ в следващите поне 4-5 години (ако са здрави и предпочетат европейския футбол пред петродоларите в Саудитска Арабия).

Привличането на подобни футболисти помогна на Луис Енрике да накара парижани да са адски ефективни в пресата, както при практикуването ѝ, така и при защитата срещу такава. На 'Парк де Пренс' се събраха прекалено много футболисти, които могат да 'тичат като коне'. Някои от тях са повече спринтьори, други приличат на маратонци, но сякаш всеки има по три бели дроба. Към скоростта трябва да прибавим и техниката на офанзивните фигури, която отстъпва от техническите способности на Меси, Мбапе и Неймар, но компенсацията идва от друго място. Когато тези тримата бяха по едно и също време на терена, ПСЖ доста често се защитаваше със 7 полеви футболисти, докато в момента това го няма и отборът е много по-компактен, съответно пресата и контрапресата работят.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=kl3lsihG6Y0

Именно със скорост в атака и защита, ПСЖ успя да победи Ливърпул в Шампионската лига, където мърсисайдци просто не можаха да отговорят на движението на парижани със и без топка. Реваншът срещу Астън Вила в 1/4-финалите показа, че тимът на Луис Енрике е уязвим, когато отсрещното нападение може да покаже висока скорост и комбинативност, при преход от защита в атака. Това обаче са грешките на растежа, който при френския отбор е очебиен, защото вече не се залага на 2-3 мегазвезди, върху чието представяне да 'лежи' цялата игра на отбора. Не, вместо това Луис Енрике успя да създаде среда на здравословна конкуренция, където всеки е свободен да покаже пълния си потенциал, а не го потиска, за да може друга от звездите да блести на спокойствие.

Липсата на суперзвезди ще се окаже ползотворна за ПСЖ, тъй като дори през този сезон тимът да не успее да вземе трофея от Шампионска лига (материалът е писан преди изиграване на финала - бел.ред.), бъдещето изглежда светло. Ако разглеждаме представянето на французите като една кардиограма, то в момента ще видим стойности на здрав човек, докато преди тя би изглеждала като на човек в предифарктно състояние, тъй като имаше единични избухвания нагоре, последвани от сериозен спад.

- - -

Този състав на ПСЖ изключва какъвто и да е сериозен спад, заради хармонията, предизвикана от липсата на суперзвезди. Устойчивото развитие на отбора ме накара да се чудя защо бе купен Хвича Кварацхелия през зимния трансферен прозорец, защото идването му може да доведе до разбалансиране. Явно обаче, Луис Енрике е преценил, че ще може да накара грузинеца да изпълнява тактическите му указания, а не да се опитва да бъде 'one-man show'. Освен това, ръководството на клуба нямаше как да изпусне възможността да вземе един от най-впечатляващите футболисти в последните 2 години, за по-малко пари от очакваното (за да 'покаже мускули' на трансферния пазар).

Освен това, покупката на грузинеца ще вкара гориво в 'мърчъндайзинг машината' на парижани, която загуби скорост след раздялата с Меси, Неймар и Мбапе. Спадналата продажба на фланелки и други фен артикули не трябва да притеснява никого на 'Парк де Пренс', защото от една страна в момента там се изграждат нови брандове в лицата на развиващите се футболисти, а от друга – ако промяната в методологията за растеж и развитие на клуба и отбора сработи, успехите на международната сцена ще напълнят магазините на ПСЖ, а по-важното – ще напълнят и залата с трофеи.

Влез в ТОМБОЛАТА за метална значка

на Пари Сен Жермен !

НУЖНИТЕ ДЕЙСТВИЯ са само две:

1. Последвай мисляФУТБОЛ във фейсбук

2. Сподели мнението си по темата, в секцията с коментари долу

Краен срок за участие е 23:59 на 22 Юни, 2025 г. Всеки изпълнил горните действия автоматично влиза в томболата. Тегленето ще се състои след крайния срок и победителя ще бъде обявен на нашите профили в социалните мрежи