Топ 11 на 'Литекс' Ловеч
публикувано на 23 Октомври, 2019 / Четеш за 9 минути
Ще е много странно, ако не започна поредицата за великите 11-рки в българския футбол именно с родния Литекс.
Някогашният славен отбор, предизвиквал страх в софийските грандове притежаваше някои от най-добрите играчи, подвизавали се по родните терени. И ако не бяха помпозните
материал на
Преслав Първанов
( гост-автор )
премествания и заличаването на цял един отбор, Литекс Ловеч все още щеше да бъде единствения трън в очите на сегашния хегемон в България - Лудогорец.
Както може да се досетите, говоря в минало време за оранжевите защото за мен, както и за много други фенове на отбора, сегашното „нещо“ което се подвизава на Градския стадион не е тимът, който се класира на 1/16 финал в Лига Европа и тимът който слагаше редовно тройка в Ловеч на софийските „грандове“. Но това е друга обширна тема, която не е главната в моя анализ на великата 11-рка на Литекс Ловеч.
1. Витомир Вутов – Високият 200 см вратар е истинска легенда край Покрития мост. Един от любимците на ловешката публика, който освен с магическите си спасявания ще бъде запомнен и с неподражаемото си долнище на анцуг с което играеше и се отличаваше от другите вратари.
Юноша на отбора, за кратко играл в Мездра, но в началото на 90-те години се завръща в Ловеч и записва 236 мача. Участвал в знаменитото участие на Литекс в Купата на Уефа, когато ловчанлии достигат 1/16 финал и отпадат от френския Страсбург. Витята има най-много мачове за отбора в А група - 206, като единствения неуспех в кариерата му може да се отбележи факта, че не можа да достигне до националния отбор. По негово време под рамката властваше Здравко Здравков и на моменти Димитър Иванков, а за Вутов така и не се намери място.
2. Николай Димитров-Джаич - Десният бек от Петрич остави трайна следа в историята на ловешкия отбор. Бързоногият Джаич тормозеше постоянно противниковите отбрани и притежаваше изключително центриране. Винаги пръв в тежките единоборства и не отстъпваше на доста по снажни от него футболисти. Записал 163 мача за отбора и триумфира два пъти като шампион на страната и два пъти с Купата на България.
Дългогодишен треньор в школата на отбора, като под негово ръководство младите оранжеви футболисти спечелиха не едно или две отличия. От неговите съвети са се учили футболисти като Георги и Илия Миланови, Симеон Славчев, Антон Недялков и още много други.
3. Росен Кирилов – Кошмарът на Алън Шийрър - централният защитник е пуснат титуляр в националния отбор от Димитър Димитров-Херо и му е възложена нелеката задача да пази не кой да е, а именно славния английски нападател. Българите са слагани за аутсайдер, но Кирилов успява да неутрализира голаджията и нашите лъвове достигат до 0:0 пред 80 000 зрители на Уембли. Именно този мач сегашния треньор на Етър определя като най-великия в неговата кариера и си спомня винаги с усмивка за него.
Обиколил различни отбори в Турция и Румъния, юношата на ЦСКА намира себе си в Ловеч. Записва над 200 мача за отбора, като през втория си период е определен за капитан, след отказването на Стефан Колев. Участва и в паметния мач на Васил Левски срещу Хърватия, когато блесна гения на Димитър Бербатов и побеждаваме сегашния световен вицешампион с 2:0, класирайки се за Евро 2004 (ех, само спомени ни останаха).
4. Жан-Филип Кайе – Тук конкуренцията е доста голяма, като със сигурност място в тази класация имат Златомир Загорчич и Живко Желев, но безспорната класа на французина натежа в избора ми - без съмнение един от най-добрите чуждестранни защитници идвали в България.
От онези футболисти, които просто доминират над съперниците с интелект и самочувствие, знае как да реагира на всяка ситуация и истински спец в изнасянето на топката. Също така се отличаваше и с много добра техника за защитник, а и изпълняваше не малко пъти и преки свободни удари за отбора. Част от онзи великолепен отбор на Литекс от славното лято в Купата на Уефа. Продаден за 500 000 долара на Генк, където става шампион на Белгия, следват приключения в Китай и Люксембург преди да се откаже от спортна дейност.
5. Тиаго Силва – Преди да излезе на сцената Тиаго Силва от ПСЖ, имаше
един друг Тиаго Силва, който правеше истински фурор по българските терени. Тук за поста ляв бек конкуренция би му правил албанеца Алтин Хаджи, но все пак бразилеца показа едно доста различно ниво на този пост, което досега в България не бяхме виждали.
Със скромните 74 мача за отбора, Тиаго Силва се доказа като истински боец и неуморен футболист, който пробиваше по лявото крило при всяка удобна възможност. Продаден впоследствие на ЦСКА където също игра на топ ниво, а след това и той (като Кайе) трансфериран в Генк.
Един от бразилците, които не прекаляваха с техниката и излишните отигравания, всяко едно негово движение беше изпипано и с умисъл, разбил на пух и прах стереотипите на българския бек. Записал и един мач за националния отбор на България, но поради недоглеждане от администрацията не получава повече шансове, защото е установено, че е имал мачове за младежкия национален отбор на Бразилия.
6. Небойша Йеленкович - Чужденецът с най-дълъг стаж по родните терени. Над 400 мача за отбора от Ловеч, като пристига от Обилич и изкарва осем сезон в града на люляците.
Истински мотор в средата на терена, корав сърбин, който не се дава за нищо на света, готов за борба във всеки един момент. Два пъти шампион на България, три пъти носител на Купата на страната и една Суперкупа. Прекарва известно време в руския Кубан и словашкия Спартак Търнава, но се завръща в Ловеч за да завърши кариерата си. Участвал в някои от най-лютите дербита с Левски и ЦСКА, истински капитан на отбора, готов винаги на 200 процента.
Получил българско гражданство, но не получил шанс да се изяви в националния отбор, въпреки това знаеше приличен български, за разлика от много негови сръбски колеги, които за толкова години в българския футбол не си направиха труда да научат поне малко езика ни. След края на кариетата си се прибра в Сърбия, където има собствена детска школа и се занимава с развиването на младите сръбски таланти.
7. Радостин Кишишев – Спорно е дали оригиналният пост на Тинката е опорен халф, но все пак последните му години от кариерата преминаха именно на този пост и то не по-малко успешно от десния бек. Да, направи име в Англия като десен бек, но също така след връщането си в Литекс беше истински вдъхновител за младите в средата на терена.
Кишишев е от онези наши легионери, които не само че направиха една много успешна кариера, но и оставиха трайна следа в английския футбол. Феновете на Чарлтън ще си спомнят за него винаги с усмивка.
Три пъти шампион на България с Литекс, един път носител на Купата с Литекс и два пъти с Нефтохимик. Участник на Европейското в Англия, Световното във Франция и общо 83 двубоя за националния отбор, 17 от тях като капитан.
8. Дока Мадурейра – Само при споменаването на това име братя Миневи започват да треперят. Кариоката направи на пух и прах бековете на столичните отбори като размотаваше я Веско Минев, я брат му Йордан, от време на време се пробваше и Данчо Тодоров, но никой не намери лек за бързоногото крило на Литекс. Завинаги запомнен ще остане гола му срещу Левски от над 30 метра, когато Георги Петков можеше само да изгледа топката как влиза в горния му десен ъгъл.
Избран за футболист на годината през сезон 2010/11, носител на Купата на България за 2008/9 година и два пъти шампион на България. През 2011 година е продаден на Истанбул ББ за 2 милиона евро, където се превръща в истинска легенда с 154 мача и 39 гола.
9. Данило Асприля – Отново следва треперене, този път от господин Моци и Светльо Дяков. Колумбиецът безспорно може да бъде обявен като най-добрия чужденец пристигал в България и това най-добре може да го потвърдят играчите на Лудогорец. Феноменалният му гол срещу разградчани е не само е един от най-красивите отбелязвани в България, ами и обиколи редица световни медии.
Асприля правеше каквото си пожелае с противниците си и често изнасяше мачовете на отбора абсолютно сам. Люпко Петрович често заявяваше, че никога не е виждал подобен футболист в кариерата си. Феноменален футболист, продаден за над 3 милиона евро в Ал Аин от О.А.Е и впоследствие сменил още няколко арабски отбора.
10. Светослав Тодоров – Тоди, по подобие на Кишишев, е също един от легионерите направили страхотна кариера във Великобритания. Истинска легенда на Портсмут, приет в залата на славата на отбора, голмайстор на Чемпиъншип с 26 гола за сезон 2002/3. Едва ли има фен на Портсмут и Уест Хям който да не ви разкаже за някой от бляскавите голове на българина.
Истински хищник в наказателното поле, но за негово съжаление играеше в ерата на Димитър Бербаров и не получаваше много шансове в националния отбор на България. В първия си престой в Ловеч отбелязва 56 гола в 71 мача, за Портсмут има 77 мача и 37 гола, постижение на което Валери Божинов и компания могат да завидят доста. 4 пъти шампион на България, един път носител на Суперкупата.
11. Миливое Новакович – Словенският нападател е още един от много класните чужденци пристигали в България. Още в дебютния си сезон става голмайстор на първенството и става първият чужденец-голмайстор на родния шампионат. Част е от онзи отбор на Литекс, достигнал до 1/16 финала в Купата на Уефа и отбелязва 4 гола в груповата фаза на турнира. Феновете от Ловеч завинаги ще запомнят головете му срещу Днепър в Украйна, както и един знаменит гол срещу Левски в Севлиево.
Дълги години водещ национал на Словения с 80 мача и 35 гола, превърнал се в истинска легенда за Кьолн, където преминава именно от Литекс срещу 1.5 милиона долара. За германците отбелязва 74 гола в 166 мача и става един от любимците на козлите. Няколко години се подвизваше и в Япония, преди да се завърне в Словения с екипа на Марибор.
Прочети 'Радостин Кишишев - да станеш легенда без много шум'
Още много колоритни и качествени играчи са минали през този славен български отбор. За съжаление, заличен и затрит от елита на родния ни футбол. Играчи като Зоран Янкович (национал на България, вкарал знаменит гол срещу Белгия), Златомир Загорчич (също национал на България за кратко), Димчо Беляков (убиецът от онова знаменито 8:0), да не забравяме и юношите на отбора тръгнали за големия футбол именно от Ловеч - Георги Миланов, Симеон Славчев, Антон Недялков, изградили се като играчи още в Литекс са Ивелин Попов, Николай Бодуров, Станислав Манолев и много много други.
Ако някой се пита защо Стойчо Стоилов не попада в тази класация… Да си махне червено-оранжевите очила и да помисли отново :)))
За феновете на този отбор са останали единствено спомените за тези футболисти и едва ли някога ще могат отново да усетят радостта, която те са им носели в миналото.
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.