Красимир Балъков - от Велико Търново... | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Красимир Балъков -

от Велико Търново до Щутгарт

публикувано на 14 Октомври, 2019 / Четеш за 5 минути

Когато говорим за успели футболисти от близкото минало, роденият във Велико Търново халф е неизменна част от всеки разговор. Част е от идеалния отбор на Мондиал 1994, както и от златното поколение на българския футбол (според отличия, защото според качества със сигурност и това на Гунди и Якимов не отстъпва).

материал на Цветина Петкова

Той е от играчите, които предпочитат да се задържат и утвърдят в един клуб, постоянен и стабилен в изявите си, не е склонен да се забърква в скандали, дори напротив, спокоен и уравновесен е.

Бала е юноша на Етър, където и прекарва 7 години, единственият отбор, за който е играл в България и отбор на сърцето му. С „виолетовите” печели бронзовите медали в две поредни години преди да бъде забелязан от европейските грандове. В силните 1989 и 1990 г., „болярите” постигат едни от най-добрите си представяния в „А” група, стигат до ½ финал за Купата на България, а през 1991 г. печелят и титлата. Балъков играе само в първия полусезон, но дирижира умело действията на терена с изключителния си поглед върху играта и ювелирни пасове, които прорязват терена по дължина и ширина.

Гледай интервюто на мисляФУТБОЛ с Балъков (линк към YouTube)

thumbnail.jpg

Португалският гранд Спортинг не закъснява с офертата си – 850 000 евро за талантливият магьосник го пращат в Лисабон, където прекарва 4 години и се превръща в любимец на феновете и легенда на клуба.

 

Обявен е за най-добър футболист в португалския шампионат за 1992 г. С „лъвовете” печели Купата и Суперкупата на Португалия през 1995 г., през същата година е и вицешампион на първенството. Печели бронзовите медали през 1991, 1993 и 1994 г., а е и финалист за купата. Завършва славния си престой на „Ещадио Жозе Алваладе” с над 130 мача и 43 гола, както и хиляди фенски сърца.

 

1994 е и годината, в която привлича погледите, не само на европейските футболни очи, но и на света – участва с националния ни отбор на Световното в САЩ и изживява българската приказка, играе в 7 мача и заедно със Стоичков попада в отбора на първенството. Впоследствие участва на още две големи първенства – европейското в Англия след 2 години и на световното във Франция (1998 г.). Носи капитанската лента на националния отбор до 2003 г. (92 мача и 16 гола), когато се отказва и я предава официално на Стилиян Петров.

Прочети 'Стилиян Петров - един герой, една история без край'

thumbnail.jpg

Най-силните си години прекарва в германския Щутгарт, където записва 8 сезона и завършва кариерата си. За този период има над 230 мача и 54 гола, а заедно с Джоване Елбер и Фреди Бобич сформират магическото трио на Щутгарт, което дълги години е известно със страхотното си сработване и разбирателство на терена (и извън него). Зрелищните им и бързи комбинации често остават неразгадани от противниковите играчи, а красивата и технична игра която предлагат, възхищава всички зрители. 10-ката на Щутгарт е голямата звезда в силния състав на немците, като дори носи и капитанската лента.

 

Под ръководството на Йоаким Льов, триото се развихря в почти всеки мач и до днес е истинска мистерия защо не успяват да станат шампиони, като според мнозина причината се крие донякъде в малшанса, донякъде и в продажбата на Елбер в Байерн. Баварците са силно заинтригувани и от Бала, но до трансфер така и не се стига. Ако това се беше случило, той щеше да е вторият българин в състава на немския гранд след Емил Костадинов и вероятно щеше да е в състава, спечелил Шампионската лига през 2001 г.

С Щутгарт, Краси печели Купата на Германия през 1997 г., стига до финала на предпоследното издание на КНК през 1998 г., но там губи минимално от Челси. Печели турнира под егидата на УЕФА - Интертото през 2000 и 2002 г. и е вицешампион през 2003 г.

 

Балъков е със статус на абсолютна звезда в Германия, а през 2010 г. бе избран за Играч №1 на Щутгарт за всички времена. Той е и Футболист на България за 1995 и 1997 г.

снимка от легендарното лято '94

Бенефисът му се състои на стадиона на Щутгарт - „Готлиб-Даймлер Щадион“ (от 2008 г. преименуван на „Мерцедес-Бенц Арена“) през 2003 г. и е грандиозен. В него участват звезди като Бебето, Юрген Клинсман, Томас Хеслер, Роберт Просинечки, Карлос Дунга, Йордан Лечков, Емил Костадинов, Петър Хубчев, Любослав Пенев и разбира се неговите близки приятели Елбер и Бобич.

 

 

 

-    -    -

След края на кариерата си Бала остава в сферата на футбола, неговата любима игра. Започва треньорската си кариера като асистент на големия Феликс Магат в Щутгарт, а след това последователно поема швейцарските Грасхопърс и Санкт Гален, преди да се върне в България, за да поеме Черноморец (Бс). Следва престой в Литекс преди да се озове в ЦСКА като скаут.

 

В началото на 2018 г. поема любимия си Етър, като след серия силни игри „болярите” успяват да запазят мястото си в елита, а през този сезон бяха на крачка да играят в Лига Европа, но загубиха баража от Левски. От началото на май 2019 г., Красимир Балъков е новият национален селекционер на България, едно съвсем ново начало в треньорската кариера на един велик футболист, но на съвсем друг полюс от любимия му Щутгарт, който също има своето ново начало, но във Втора Бундеслига. Изглежда славните времена на „швабите” са отминали засега, а Бала остава един хубав спомен за велик и лоялен играч, който завинаги остава в сърцата на феновете на „червено-белия” тим и на българските любители на футбола.

 

През миналата година Бала игра в мача в чест на 125 години от създаването на клуба от града на „Мерцедес“ и отбеляза гол за крайното 2:3 за противниковия отбор.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ