Да си спомним
защо все пак искахме 'ВАР'
публикувано на 24 Октомври, 2019 / Четеш за 6 минути
Video Assistant Referee или ВАР, както я наричаме по-често, е система която футболните фенове опознахме добре през последните 2-3 години. Затова и няма да ви отегчавам с обяснения как функционира тя и за какво се използва, вече всички го знаем.
Това което ми прави силно впечатление
материал на Иван Маслинков
обаче е, че системата (която трябваше да подобри значително футболното съдийство) сякаш до момента създава повече скандали отколкото помага. През тази година ВАР бе въведена и във Висшата лига и вече се използва в повечето големи първенства и турнири.
Още от самото начало се вижда, че фенове, футболисти и треньори са непостоянни в мнението си относно ползите и вредите от видео повторение. Всъщност, не трябва да поглеждаме по-назад от скорошния мач между Тотнъм и Манчестър Сити (б.р. 2-ри кръг от Висшата Лига, игран на 17 Август, 2019), за да се уверим в това. Края на мача бе изпълнен с драматизъм и хаос. Домакините празнуваха победен гол, голмайсторът танцуваше, спорове и караници бяха бързо забравени, а резултатът бе станал 3-2. Тогава се намеси видео реферът и радостта вече бе за гостите. Голът бе отменен, за вероятно най-лекото възможно докосванe на топката до ръката на Емерик Лапорт, а феновете на Тотнъм скандираха в чест на ВАР. След мача Пеп Гуардиола стана поредния мениджър изказал се срещу системата.
Прочети 'Асене, ВАР-ни малко'
Всъщност критиките към видео асистент реферът не са от вчера или днес. Още от използването на видео повторения в турнира за купата на конфедерациите, преди световното първенство в Русия, отзивите бяха противоречиви. От FIFA считат опита за успешен и хвалят системата. Фенове и специалисти обаче недоволстват от дългите прекъсвания и смятат, че често се създават повече обърквания отколкото се дава яснота на преглежданите ситуации. След всички критики, следва да се запитаме защо все пак бе създадена ВАР и защо дълго време желаехме система за видео повторения да се използва във футбола?
Трябва да си припомним, че промяната дойде след дълги години на шокиращи и очевидни реферски грешки. Грешки, нерядко решителни за крайния резултат в мачовете. Грешки, които се виждаха с лекота на нашите екрани в реално време или на повторения на забавен кадър.
Паметта на футболните фенове понякога може да бъде много къса. Изглежда бързо забравихме за скандалните мачове, които ни възмущаваха до скоро. Затова нека отново обърнем погледи към срещите, заради които желаехме модерните технологии поне частично да навлязат във футбола.
Най-запомнящи се и впечатляващи за мен са съдийските произволия по време на световното първенство в Япония и Южна Корея. Тогава домакините от Южна Корея достигат до полуфинал след два, меко казано, скандални мача. Всъщност, домакините от Корея изглеждат подкрепяни още от първата среща. Гостуващите фенове и тези пред телевизорите се съмняват, че домакините ще бъдат избутани от съдиите възможно най-напред в турнира. Никъде обаче не си проличава нуждата от видео повторения повече, отколкото в осмина- и четвърт-финалните мачове срещу Италия и Испания.
Сеул по време на световното първенство по футбол, 2002 г.
В първия от тези мачове, срещу отбора на Италия, съдия е печално известния днес Байрън Морено от Еквадор. На него му трябват само три минути за да отсъди дузпа за Южна Корея, след като Шеъл Ки-хайон пада в наказателното поле, при някакъв контакт с Кристиан Панучи. Италианецът е изключително учуден (същото важи и за корейските футболисти). Повторенията не ни показват категорично дали има или няма нарушение и съмненията остават. Буфон все пак спасява дузпата, но това е само началото. От тук до края на мача следват поредица от удари с лакти, засади, картони и спорни съдийски решения. Морено вади жълт картон на Тоти за удар с лакът, при борба за висока топка. По-късно в мача обаче не показва такъв на футболист на Корея, при очевидно умишлено нанесен удар в лицето на Алесандро Дел Пиеро. Не само това, но ситуацията се развива в наказателното поле на домакините.
След това Паоло Малдини е изритан в главата, след като изчиства топката, но съдията дори не спира играта. Следва 88-та минута, в която Тоти е изгонен, след като получава втори жълт картон за симулация. На повторенията ясно се вижда, че такава няма и, че съдията изостава далеч назад от играта и не може да види добре положението.
В продълженията на мача Италия стига до гол, който е отменен заради засада. На записите се вижда, че и това решение е спорно. В крайна сметка Южна Корея печели мача със златен гол на Ан Джун Хван-ан. Байрън Морено е едва ли не разпънат на кръст след мача. В Италия той се превръща в най-големия футболен злодей, мразен и до днес. Няколко месеца след световното той е наказан за 20 срещи от Еквадорската футболна асоциация, след нов съмнителен мач с негово участие. Малко след края на наказанието му, той получава ново такова и слага край на кариерата си. През 2010 година е заловен докато се опитва да прекара шест килограма кокаин в бельото си и е осъден на 10 години затвор.
Прочети 'Фокус, Наука, Конкуренция - ключът от палатката, наречена български футбол'
В следващата среща, противоречивите съдийски решения продължават. Реферът от Египет отменя два гола на испанците, които изглеждат редовни на повторенията. Особено впечатление прави положението за втория отменен гол. Съдията сигнализира, че топката е напуснала терена преди центрирането на Хоакин и не зачита последвалият гол с глава. На телевизорите обаче ясно се вижда, че всичко в ситуацията е редовно и решението на египтянинът е грешно. Южна Корея отново стига до дузпи и ги печели. Победа, отново подпомогната от съдийски грешки, които са могли да бъдат лесно избегнати при наличието на видео повторение на разположение на съдията както в този мач, така и в предходния с Италия.
След мача, треньорът на Южна Корея Гуус Хидинг заявява, че загубилите трябва да погледнат в огледалото преди да обвиняват външни фактори за провала си. Години по-късно обаче той се оказва от другата страна и сякаш забравя за съвета си за огледалото. Тогава, като мениджър на Челси, той отпада на полуфинала в Шампионската лига от отбора на Барселона. Мача остава в историята най-вече със слабото съдийство. Реферът напълно изпуска мача от контрол и взема поредица от лоши решения, в ущърб и на двата отбора. Англичаните са особено ощетени. Съдията пренебрегва претенциите им за четири (!) дузпи. На повторенията се вижда, че поне две от тях задължителни за отсъждане. Тук имаме още един пример за мач в който ВАР би спомогнал за справедливия развой на двубоя.
От самото въвеждане на видео повторения се заговори за нарушаване духа на играта, за забавяне на темпото и др. Сега новите недоволни смятат, че се нарушава атмосферата по стадионите и се убива настроението на феновете с отмяната на головете. Но от другата страна имаме фенове и футболисти щастливи, че не губят заради съдийско недоглеждане.
ВАР е система която има нужда от подобряване. Тя работи на моменти бавно и дори неточно. Всичко това обаче ще се подобрява с натрупването на опит. Това, което е ясно на всички ни след като се успокоим от моментните страсти е, че ВАР е необходим. Необходим за да не гледаме мачове като Южна Корея - Италия и да няма повече съдии като Байрън Морено.
Използвани материали:
https://www.theguardian.com/football/2002/jun/23/worldcupfootball2002.sport9