Шампионската лига -  възходи и падения

публикувано на 2 Февруари, 2022 | Четеш за 9 минути

Седмиците преди завръщането на Шампионската лига са перфектното време за равносметка на турнира до този момент.

 

Започваме отзад напред, тъй като дивотията, която се случи на жребия за 1/8-финалите няма как да остане настрана

материал на

Кристиян Иванов

За пръв път в историята на надпреварата жребият трябваше да бъде повторен, като виновни за това се оказаха не толкова официалните лица, които го теглеха, а софтуерът, показващ възможните съперници. При първото теглене настъпи моментен срив, в резултат на което се позволи един от съперниците на Виляреал да е Манчестър Юнайтед, който бе в една група с „жълтата подводница“. За нещастие на организаторите, именно такъв сблъсък се падна. След това пък „червените дяволи“ не бяха вкарани в урната с потенциални съперници на Атлетико Мадрид и дюшекчиите изтеглиха късата клечка в лицето на Байерн Мюнхен.

След бурни протести както от шампиона на Испания, така и от Ман Юнайтед, от УЕФА решиха да повторят жребия и бяха изтеглени следните двойки:

ПСЖ – Реал Мадрид

Спортинг Лисабон – Манчестър Сити

РБ Залцбург – Байерн Мюнхен

Интер – Ливърпул

Челси – Лил

Виляреал – Ювентус

Атлетико Мадрид – Манчестър Юнайтед

Бенфика – Аякс

Чакайте, къде е Барселона? А Милан и Борусия Дортмунд? Какво прави тук Залцбург? Бенфика – Аякс, нима някой от тези отбори е спечелил групата си?

Доста въпросителни се появиха, след като се изиграха мачовете от тазгодишното издание на Шампионската лига. Колоси като Барселона и Милан (с общо 12 трофея от турнира) се сбогуваха преждевременно с надпреварата, а на пръв поглед по-непретенциозни отбори като Виляреал, Бенфика и РБ Залцбург се класираха за елиминациите.

championsleague.jpg

Няма как да не започнем с историческото дъно, до където потъна Барселона. Каталунците са една от марките на Шампионска лига, като общо 8 пъти са играли на финал и са един от най-доминиращите отбори там в последните 15 години. Този сезон обаче дойде време серията им от поредни участия във втория етап от турнира на богатите да приключи. От 21 години феновете на „блаугранас“ не бяха пропускали да гледат тима си на елиминациите в най-силния европейски клубен турнир.

През сезон 2000/2001 тимът, воден от Лоренсо Сера Ферер, завършва трети след Милан и Лийдс в група „Н“ и така трябваше да се задоволи с участие в елиминациите на Купата на УЕФА през 2001 г.

Откъде идва причината за този провал в наглед приемливата група, в която попадна Барса. Вярно, там беше Байерн Мюнхен, но като изключим баварците, Бенфика и Динамо Киев са отбори с далеч по-малка класа и претенции от каталунците. Двете загуби от Байерн бяха логични, но провалът в Лисабон срещу Бенфика бе недопустим. Той бе една от последните капки, които преляха чашата на търпението на Жоан Лапорта към треньора Роналд Куман. При нидерландеца Барса не просто загуби с по 0:3 първите си два мача в групите, но и го направи без да отправи нито един точен удар към противниковата врата. По-притеснителното беше, че в тези мачове сред титулярите нямаше нито един от юношите, които се качиха от втория в първия състав преди началото на кампанията. Тоест няма как причината да е в липсата на опит.

Двете победи над Динамо Киев с по 1:0 върнаха надеждите на „лос кулес“, но дори свежият полъх (дошъл с назначаването на Шави за треньор) не помогна на тима срещу Бенфика в каталунската столица. В този мач домакините владееха повече топката и създадоха повече положения, но най-чистите ситуации за гол бяха за „лисабонските орли“. Единствено късмета спаси Барса от загуба от Бенфика и мачът завърши 0:0. В играта на тима на Шави вече личи почеркът на новия наставник. Той се опитва да върне този стил с много подавания от времето, когато самият той носеше синьо-червената фланелка.

Сега обаче в тима няма хора като Лео Меси, Андрес Иниеста и Шави (колко тъжно!!!), които да могат да пуснат последния пас и да направят задачата на човека, завършващ атаката, максимално лесна. Наред с това защитата на каталунците е трагична и грешките в средата на терена (при наличието на бързи нападатели) са пагубни за Марк-Андре тер Стеген и хората пред него. Затова като основни виновници за провала на Барселона виждам двамата наставници – Роналд Куман и Шави. Нито един от тях не пожела да играе директен футбол, какъвто би бил по-успешен от тики-така в сегашното състояние на Барселона. Вместо това единият опита нещо средно между директен стил и тики-така, но тимът нямаше удар в противниковата врата до третия си мач. Другият пък реши веднага да връща Барселона към изконните традиции на клуба, като не се съобрази с настоящия материал, с който разполага. Резултатът – Барса ще играе в Лига Европа напролет и то не е много сигурно дали ще успее да пробие напред, защото в първия си мач от елиминациите ще срещне Наполи.

thumbnail-barca-bez-messi.jpg
thumbnail.jpg

Преминаваме към Борусия Дортмунд, който в последните 10 години се утвърди като един от постоянните участници във втората фаза от Шампионската лига. Тази година „жълто-черните“ попаднаха в прекрасна група. Там бяха Аякс, Спортинг Лисабон и Бешикташ. Като изключим нидерландския шампион, останалите тимове отстъпват като кадрови потенциал на тима на Марко Розе.

В Дортмунд обаче има една константа, отсъствието на която прави отбора крайно разбалансиран и с отслабена мощ в атака и стабилност в защита. Да, става въпрос за Ерлинг Холанд. Макар мъдрите хора да са казали „една птичка пролет не прави“, наличието на норвежеца в състава на вестфалци е гаранция за успех. През тази есен обаче младият нападател бе мъчен от различни контузии и в резултат на това пропусна три от мачовете на Дортмунд в Шампионската лига. Балансът от тези срещи е 2 загуби и 1 победа.

Да, ще кажете Холанд игра цял мач в гостуването на Аякс, което бе загубено с катастрофалното 0:4. Правилно, но младият норвежец се завърна в игра само три дни по-рано, след като имаше мускулни проблеми. Беше ясно, че се прибърза с неговото изписване от лазарета, тъй като отборът страдаше и му трябваше свежест и мощ в атака, каквито Холанд несъмнено носи. След мача с Аякс, нападателят получи проблеми в адукторите и отново трябваше да отсъства за повече от месец. Когато той беше напълно здрав Дортмунд постигна две победи в групата си, но липсата на голаджията си каза думата и в гостуването в Лисабон „жълто-черните“ бяха съкрушени от Спортинг, който ги засили към Лига Европа.

-   -   -

Позадрямалият гранд Милан се завърна в Шампионската лига след пауза от 8 сезона. „Росонерите“ обаче изтеглиха късата клечка и се набутаха в група с Ливърпул, Порто и Атлетико Мадрид. В първите два мача единствено лошият късмет спря момчетата на Стефано Пиоли. Първо те загубиха с драматичното 2:3 гостуването си на Ливърпул, а след това отстъпиха на „Сан Сиро“ на Атлетико с 1:2. В двубоя в Милано те бяха по-активният отбор, дори след като останаха с 10 души, току преди изтичането на половин час игра. Численото преимущество на терена обаче в крайна сметка си каза думата и с късни голове, хората на Диего Симеоне си тръгнаха от световната столица на модата с трите точки.

Очакванията „росонерите“ да продължат със силната си и вдъхновена игра и във следващите си 2 мача в групата, не се оправдаха. Те бяха надиграни тотално от Порто и загубиха гостуването си с 0:1, а у дома едва успяха да завършат 1:1 с „драконите“. Още тук стана ясно, че грандът от Милано вече е с единия крак аут от турнира. След това дойде изненадващата победа над Атлетико. На „Уанда Метрополитано“ Милан шокира шампиона на Испания с гол в 87-ата минута и така даде на тифозите надежда, че елиминациите могат да станат факт.

Хъсът на Милан обаче не достигна и „росонерите“ допуснаха обрат от Ливърпул у дома, което означаваше, че не просто изхвърчат от ШЛ, а и няма да играят в Лига Европа през пролетта. Лошият късмет бе една от причините за провала на отбора. Наред с него обаче виновни са и самите „росонери“. Когато бяха на косъм от победата, те свалиха гарда и допуснаха да бъдат надиграни от Порто. Не може отбор, играл толкова достойно срещу Ливърпул на Юрген Клоп на „Анфилд“, да трепери срещу Порто. Ясно е, че тимът е позагубил опит в мачовете от Шампионска лига, но при ново класиране за турнира през следващия сезон, убеден съм, ще има друг развой на събитията.

Red-Bull-Salzburg.jpg

Сега нека хвърлим око и към приятните изненади на турнира. Започваме с Аякс, който макар да бе в по-поносима група от тази на Милан, изнесе лекция на всичките си съперници. Тимът на Ерик Тен Хааг бе един от двата тима с пълен актив от точки в групите тази година – 18 (другият е Байерн Мюнхен). В лицето на Антони и Себастиен Алер, „божиите синове“ намериха страхотни асистент и голмайстор, като двамата направиха на пух и прах защитите на Дортмунд, Спортинг и Бешикташ. Головата им форма изглежда заплашителна, но Аякс трябва да заздрави защитата си, ако иска да не отпадне още на осминафиналите.

Там го чака Бенфика, който изхвърли Барселона. „Орлите“ безспорно надиграха каталунците и в двата мача помежду им и (след 3:0 в Лисабон и 0:0 в Барселона) за пръв път от 2017 година стигнаха до елиминациите. Силата в състава на Жорже Жезуш е хомогенността. За разлика от Барселона, където контузиите орязаха отбора, Бенфика разполага с качествени изпълнители, както в титулярната единайсеторка, така и сред резервите. Въпреки това, тенденцията сочи, че решителните голове в мачовете на отбора са вкарани от играчи, започнали от първата минута. Наред с това, при „орлите“ има добра сплав между млади таланти (като Дарвин Нунеш) и по-опитни такива (като Ян Вертонген и Николас Отаменди). Именно затова сблъсъкът между Бенфика и Аякс ще бъде изключително непредвидим, като всеки от двата отбора има своите доводи да продължи напред.

Накрая идва РБ Залцбург, който стана първият австрийски отбор, който се класира за елиминациите на Шампионската лига. „Биковете“ имат един изключително талантлив и млад състав, начело на който е Матиас Яйсле. Роденият през 1988 г. бивш футболист на Хофенхайм е най-младият треньор в тазгодишното издание на турнира. Това обаче не му пречи да носи успехи на тима от Залцбург. В първия състав на „биковете“ има само 6-има футболисти родени преди 1998 г., което гарантира бляскаво бъдеще на отбора. Стига да не се повтори случая с Ерлинг Холанд, Такуми Минамино, Патсон Дака и Хий-Чан Хуан, които бяха заедно в отбора през сезон 2019/2020 г., но бяха продадени съответно на Борусия Дортмунд, Ливърпул, Лестър и Уулвърхемптън. Ако хора като Карим Адейеми (национал на Германия) и Ноа Окафор (национал на Швейцария, вкарал гол на България в последния мач между двата отбора) не бъдат продадени, то РБ Залцбург има шанс да не бъде премазан от машината на Юрген Клоп.

-   -   -

Изненадите, хубави или лоши, са неизменна част от Шампионската лига. Сигурен съм, че такива ще има и до края на турнира, който носи своя собствена енергия и прави така, че митът за Давид срещу Голиат да се повтаря с всяка изминала година.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Първият международен футболен мач,

признат от ФИФА, е двубоят между Англия и Шотландия, игран на 30 ноември 1872 г.

 

Срещата е
наблюдавана от 4 000 зрители и завършва при нулево равенство

FUN
  FACT !