Преминаваме към Борусия Дортмунд, който в последните 10 години се утвърди като един от постоянните участници във втората фаза от Шампионската лига. Тази година „жълто-черните“ попаднаха в прекрасна група. Там бяха Аякс, Спортинг Лисабон и Бешикташ. Като изключим нидерландския шампион, останалите тимове отстъпват като кадрови потенциал на тима на Марко Розе.

​

​

​

В Дортмунд обаче има една константа, отсъствието на която прави отбора крайно разбалансиран и с отслабена мощ в атака и стабилност в защита. Да, става въпрос за Ерлинг Холанд. Макар мъдрите хора да са казали „една птичка пролет не прави“, наличието на норвежеца в състава на вестфалци е гаранция за успех. През тази есен обаче младият нападател бе мъчен от различни контузии и в резултат на това пропусна три от мачовете на Дортмунд в Шампионската лига. Балансът от тези срещи е 2 загуби и 1 победа.

​

Да, ще кажете Холанд игра цял мач в гостуването на Аякс, което бе загубено с катастрофалното 0:4. Правилно, но младият норвежец се завърна в игра само три дни по-рано, след като имаше мускулни проблеми. Беше ясно, че се прибърза с неговото изписване от лазарета, тъй като отборът страдаше и му трябваше свежест и мощ в атака, каквито Холанд несъмнено носи. След мача с Аякс, нападателят получи проблеми в адукторите и отново трябваше да отсъства за повече от месец. Когато той беше напълно здрав Дортмунд постигна две победи в групата си, но липсата на голаджията си каза думата и в гостуването в Лисабон „жълто-черните“ бяха съкрушени от Спортинг, който ги засили към Лига Европа.

​

​

​

​

-   -   -

​

​

​

​

Позадрямалият гранд Милан се завърна в Шампионската лига след пауза от 8 сезона. „Росонерите“ обаче изтеглиха късата клечка и се набутаха в група с Ливърпул, Порто и Атлетико Мадрид. В първите два мача единствено лошият късмет спря момчетата на Стефано Пиоли. Първо те загубиха с драматичното 2:3 гостуването си на Ливърпул, а след това отстъпиха на „Сан Сиро“ на Атлетико с 1:2. В двубоя в Милано те бяха по-активният отбор, дори след като останаха с 10 души, току преди изтичането на половин час игра. Численото преимущество на терена обаче в крайна сметка си каза думата и с късни голове, хората на Диего Симеоне си тръгнаха от световната столица на модата с трите точки.

​

Очакванията „росонерите“ да продължат със силната си и вдъхновена игра и във следващите си 2 мача в групата, не се оправдаха. Те бяха надиграни тотално от Порто и загубиха гостуването си с 0:1, а у дома едва успяха да завършат 1:1 с „драконите“. Още тук стана ясно, че грандът от Милано вече е с единия крак аут от турнира. След това дойде изненадващата победа над Атлетико. На „Уанда Метрополитано“ Милан шокира шампиона на Испания с гол в 87-ата минута и така даде на тифозите надежда, че елиминациите могат да станат факт.

​

Хъсът на Милан обаче не достигна и „росонерите“ допуснаха обрат от Ливърпул у дома, което означаваше, че не просто изхвърчат от ШЛ, а и няма да играят в Лига Европа през пролетта. Лошият късмет бе една от причините за провала на отбора. Наред с него обаче виновни са и самите „росонери“. Когато бяха на косъм от победата, те свалиха гарда и допуснаха да бъдат надиграни от Порто. Не може отбор, играл толкова достойно срещу Ливърпул на Юрген Клоп на „Анфилд“, да трепери срещу Порто. Ясно е, че тимът е позагубил опит в мачовете от Шампионска лига, но при ново класиране за турнира през следващия сезон, убеден съм, ще има друг развой на събитията.