Собствените таланти,

които ПСЖ отхвърли с лека ръка

публикувано на 13 Април, 2022 | Четеш за 8 минути

Дори малките деца, все носещи стари тениски на Реал Мадрид с името на Кристиано Роналдо или на Лео Меси от Барселона, могат да ви кажат каква е трансферната политика на Пари Сен Жермен. Вече повече от десетилетие, откакто е под контрола на консорциума от Обединените арабски емирства, френският клуб прави едно и също с всеки изминал трансферен прозорец – привлича най-

материал на

Кристиян Иванов

конвертируемите имена на пазара. Било с плащането на умопобъркващи трансферни суми (Неймар и Килиан Мбапе) или с галактически заплати на свободни агенти (Лео Меси и Серхио Рамос), ПСЖ просто взима имената с най-добрите визитки в световния футбол. Реално погледнато, ако ръководството пожелае, може да събере Меси и Роналдо в един отбор и да побърка тотално техните привърженици, които водят непрестанна война в социалните мрежи.

Да, вече над 10 години ПСЖ взема куп звезди с всеки изминал сезон, печели титлата на Франция (в повечето случаи), стига до четвъртфинал (най-често) в Шампионската лига, където е отстранен от тим с на пръв поглед по-малко класа в състава, но с повече опит и характер в турнира и се започва отначало. Купуване на още скъпи играчи, печелене на първенство, купа и суперкупа на Франция и провал в ШЛ. Отново и отново.

Макар и създаден сравнително скоро (през 70-те години на миналия век), ПСЖ е клуб с традиции и с многобройни верни привърженици. В началото на всяка нова кампания те стискат палци, че в края на пролетта ще видят отбора си на трона на Европа, но (поне до момента) реалността е съвсем различна. Затова и наскоро най-крайните привърженици на клуба от „Collectif Ultras Paris“ излязоха с декларация, в която призоваха сегашното ръководство на клуба да напусне, заради безхаберното си управление и превръщането на клуба в собствена машина за пари, която обаче е изгубила своята идентичност.

Със сигурност Насер Ал-Хелайфи и Леонардо са били сред най-тъжните, когато ПСЖ загуби финала от Байерн през 2020 г., но е факт, че те направиха доста грешки в последните години, с които обричат клуба да бъде осмиван по целия свят, заради грандиозните инвестиции, чиято възвръщаемост липсва.

- - -

Една от най-големите грешки, по мое виждане, е че те низвергнаха школата на клуба, която през годините е показвала и още показва, че вади страхотни таланти. Преди да видим някои от тези играчи, съм длъжен да кажа - няма как да се твърди, че ако ПСЖ бе дал шанс на някои момчета от школата (вместо да взема Неймар, Мбапе, Меси и т.н.), отборът щеше да триумфира в Шампионската лига. Далеч съм от тази мисъл, като смятам, че тогава резултатите на тима в Европа щяха да са по-слаби от сегашните.

Но има едно голямо НО – доброто сътрудничество между първия отбор и школата на даден клуб показва, че в него има желание да се направи сериозно развитие на всички нива. Сигурен съм, че най-крайните привърженици на тима нямаше сега да искат ръководството да си събира багажа, ако в мача срещу Реал Мадрид (загубен на ‘Сантиаго Бернабеу‘) ПСЖ бе излязъл с 6-7 футболисити, отраснали и възпитани в школата на отбора. Феновете винаги имат толеранс към кадрите на своя отбор – това важи както за България, така и за Франция, така и за целия свят.

След наливането на сериозни суми в клуба от „Парк де Пренс“, не се направи сериозен опит да се увеличи потока на играчи от юношеските формации към мъжкия тим, като това коства сериозни пари на арабските босове. Все пак школата ти предоставя млади и пълни с желание да се докажат футболисти, за без пари. Вярно, ти им плащаш заплата, но винаги юношите на даден клуб в началото получават драстично по-ниски възнаграждения. Ако на един пост от терена имате двама играчи на една и съща възраст и с еднакви характеристики, но единият е юноша на отбора, то той ще получава значително по-ниска заплата, тъй като не се налага да бъде съблазняван и това се вижда навсякъде.

Прочети 'От "суровината" до "крайния продукт" - как го правят в Амстердам'

или пък

'Колко добър беше Стивън Джерард ?'

Затова нека сега видим кои звезди бяха изпуснати по крайно глупав начин от ПСЖ, докато бяха в школата на тима:

Жонатан Иконе и Майк Мейнян – неслучайно ги слагам заедно, тъй като двамата французи бяха част от състава на Лил, който взе титлата на Франция през 2021 г., оставяйки командата на Маурисио Почетино с пръст в уста. Иконе бе звезда в младежките формации на ПСЖ, които му помогнаха да влезе в младежките гарнитури на Франция. В мъжкия състав обаче нямаше място за него, тъй като в атака тимът разполагаше с Килиан Мбапе, Неймар и Единсон Кавани. Затова и клубът реши, че е по-лесно (вместо да се опитва да го налага в тази конкуренция) да 'му вземе някой лев'. Така през 2018 г. Иконе се озова в Лил срещу 5 милиона евро. Три години по-късно той ликуваше с шампионската титла с екипа на „кучетата“, докато ПСЖ бе втори.

При Мейнян ситуацията е същата, като роденият през 1995 г. футболист не получи шанс за изява с фланелката на парижани и си тръгна срещу символичната сума от 1 милион евро, отново в посока Лил. От днешна гледна точка се вижда каква колосална глупост са направили в ПСЖ с него, тъй като Мейнян сега показва класата си и в Италия, където се бори за шампионската титла с екипа на Милан. Подобна е ситуацията с още един страж, продукт на школата на ПСЖ – Алфонс Ареола. Той така и не намери място под рамката на вратата на „Парк де Пренс“ и вече близо 10 години е даван под наем на различни отбори, като дори бе в Реал Мадрид. За целия този период клубът му е получил общо 4 млн. евро за него, което е плачевно малко.

Муса Дембеле – едва ли знаехте, че той е от школата на ПСЖ, тъй като напуска Париж още през 2012 г. (на 16-годишна възраст). Тогава Фулъм дава за него 360 хиляди евро, което е трябвало да светне червената лампичка във френската столица. Дембеле се утвърди като един от стабилните френски нападатели в последните години и направи добра кариера с екипите на Селтик и Лион, като имаше и неуспешен период под наем в Атлетико Мадрид.

Друга днешна звезда, напуснала школата на ПСЖ, е Ферлан Менди. Бранителят на Реал Мадрид отива в нискоразредния Мантоа през 2012 г., със свободен трансфер. Следва преминаване в Льо Авър, а после и в Лион, преди през 2019 г. Реал Мадрид да извади близо 50 милиона за Менди. И ако за останалите пропъдени юноши може да се каже, че са по-слаби от хората на техните постове в настоящия състав на ПСЖ, то с Менди не е така. Личното ми мнение е, че нито Нуно Мендеш, нито Хуан Бернат, нито Абду Диало или Лейвин Курзава, могат да се мерят с Ферлан Менди (вече успешно наследил Марсело в лявата зона на отбраната на ‘кралския клуб’).

Ясин Брахими – още един футболист, за когото мога да се обзаложа - не знаехте, че е бил в школата на ПСЖ. Алжирецът напуска френската столица през 2006 г. и отива със свободен трансфер в Рен. По-късно носи екипите на Клермон, Гранада, Порто и сега е в катарския Ал-Раян. Най-големите успехи на техничното крило идват с националния отбор. С Алжир печели Купата на африканските нации и Арабската купа, а на Световното през 2014 г. ‘пустинните лисици’ стигат до осминафиналите.

Кингсли Коман – храни куче, да те лае, та и тук така. Бързоногото крило бе пратено за без пари в Ювентус през 2014 г., когато бе само на 18. В Торино Коман показа, че наистина може да се развие до много по-високо ниво. Това бе забелязано от Байерн Мюнхен, който даде за него около 20 млн. евро през 2015 г. Въпреки някои контузии, Коман се превърна в един от ключовите играчи на баварците в последните сезони, като дори стана герой за тима при последния му триумф в Шампионската лига. Стори го именно срещу родния си ПСЖ, като след победния гол на финала в Лисабон се радваше като малко дете и с право.

На „Парк де Пренс“ не видяха това, което първо Юве, а после и Байерн съзряха в Коман. Именно на финала през 2020 г. той показа на парижани колко много са сгрешили, като не са го оставили в отбора.

Прочети 'Кървавият мач, поставил под въпрос Интерконтиненталната купа'

или пък

'Педро Гонсалвеш - новият Бруно в редиците на Спортинг ?'

Освен горепосочените играчи, има още няколко момчета, които не получиха шанс да блеснат в града на любовта, но пък за тях ПСЖ взе нелоши трансферни суми. Това са Кристофър Нкунку, Тимъти Уеа, Муса Диаби и Одсон Едуар, които в последните няколко години донесоха близо 50 милиона евро в клубната каса. И тук няма как да кажа, че парижани са постъпили умно, след като само Диаби вече е оценяван на над 70 милиона евро заради добрите си игри с фланелката на Байер Леверкузен. Все пак, ПСЖ поне успя да вземе някаква трансферна сума за тези играчи, които също можеха да получат повече възможности за изява, а не да се търсят многомилионни попълнения на техните постове.

- - -

Едва ли сегашното ръководство на Пари Сен Жермен ще промени отношението си към юношите на тима и например от петима идеални кандидати, място в първия отбор ще намери само един. А докато това не се промени, неуспехите на високоплатените суперзвезди ще бъдат приемани много навътре от фенската маса на отбора. Привържениците искат да виждат повече хора като Преснел Кимпембе или Колин Дагба, които да изминават пътя от младежките формации до титулярните места при мъжете в отбора от столицата на Франция.