
ПСЖ и Кварацхелия -
по пътя към голямата мечта
публикувано на 26 Февруари, 2025 | Четеш за 6 минути
Преминаването на Хвича Кварацхелия от Наполи в Пари Сен Жермен се очертава да е един от най-интересните трансфери за цялата футболната година, а не само за зимата. Сделката, за която се смята, че е на стойност 70 милиона евро без бонусите, го прави първия грузински футболист във френския гранд и самия Хвича я определи за сбъдната мечта:
"Да се окажа тук е една мечта. Слушал
материал на
съм много за Пари Сен Жермен. Изпитвам огромна емоция, че вече съм част от този велик клуб и нямам търпение да облека екипа", бяха първите му думи, след обявяването на трансфера. Стандартно изказване на играч, преминал в голям клуб, което обаче накара циника в мен да се запита колко истина има в тях и каква точно е била тази мечта.
ПСЖ определено са един от значимите европейски грандове, особено когато говорим за френското първенство, което те доминират повече от десетилетие. Този период донесе 10 титли от Лига 1, 7 трофея от Купата на Франция, 6 пъти Купата на лигата (турнирът бе прекратен през 2020 година, а ПСЖ са последният спечелил го тим), 11 Суперкупи на Франция и един финал за Шампионската лига.

Всички знаем как започна този успешен период - с покупката на клуба през 2011-та година и наливането на милиони от Катар. Турнирите, спечелени през последните 13 години, превърнаха парижани в най-титулувания тим в историята на френския футбол и в един от водещите в Европа. Това бе постигнато с огромни инвестиции, довели във френската столица част от най-големите футболни звезди - Златан Ибрахимович, Неймар, Килиан Мбапе и дори Лионел Меси. Двата най-скъпи трансфера в историята на футбола са дело на ПСЖ - тези на Неймар и Мбапе. По този начин, клубът в голяма степен изпълни целите поставените през 2011-та година. Остава обаче неизпълнено още едно от желанията на феновете, една от целите на собствениците, може би най-голямата мечта на всички свързани с клуба - спечелването на Шампионската лига.
Точно тук може би идва мечтата, за която говори Кварацхелия. Като дете в Грузия, той едва ли е мечтал да играе точно в 'Лига 1' или пък точно в ПСЖ. Първенството е добро, но повечето от днешните влюбени във футбола младежи мечтаят за трофеи от 'Висшата лига' или 'Ла лига', или за някои от историческите грандове на Европа - Реал Мадрид, Барселона, Байерн Мюнхен, Манчестър Юнайтед, Ливърпул и т.н.... Винаги има вероятност той да е бил пленен от френския тим, който тъкмо започва възхода си, когато Хвича е едно дете, трениращо футбол, но шансът ми се струва малък. От друга страна, всички любители на най-популярния спорт мечтаят за Шампионската лига и съм сигурен, че същото се отнася и за него.
В това отношение, неговите цели се припокриват с тези на ПСЖ. Още със закупуването на отбора, новите собственици обявяват, че искат да изградят състав, способен да се бори и да спечели турнира на богатите. Въпреки всичките похарчени пари и множеството звезди минали през тима обаче, до момента това не им се отдава. Затова преди сезон 2022/23 Ал-Хелайфи обещава да се направят дълбоки структурни промени в отбора, за да се осъществи голямата мечта. До момента обаче тези промени и ефекта от тях сякаш не се забелязват. Парижани се разделиха с част от най-големите си звезди - Неймар, Меси и Мбапе и други, но в повечето случаи това сякаш не бе по тяхно желание. Те също така продължиха с харченето на сериозни суми за множество футболисти, сред които отново има популярни имена - първо Усман Дембеле от Барселона, а сега и Кварацхелия. Ако има някаква промяна в политиката им (а не съм сигурен, че такава е налице), то тя ще е в доверието, което получава настоящият треньор Луис Енрике. Той има идея за това как желае да играе тимът и сякаш този път се подбират футболисти, които да пасват на стила на мениджъра. Такъв е и Хвича Кварацхелия.
Грузинецът е крило, което обича често да играе с топката, да дриблира между няколко футболиста или да се надиграва 'едно на едно'. Той умее да бележи, като през първия си сезон в Наполи бе втори сред голмайсторите с 14 попадения, но не бих го определил като голмайстор. Най-голямата му сила е във вкарването на топката в опасните за противника зони и в създаването на ситуации за себе си и съотборниците си. Обикновено играе отляво на атаката, но умее да влиза към средата на терена и да сменя позицията си със съотборниците си. Крилото, отдясно на нападението на ПСЖ (Дембеле) има сходни качества и ще е интересно да се види дали двама играчи с толкова силно изразени индивидуалности и голямо желание да задържат топката, ще могат да се сработят.
Луис Енрике обича да разполага точно с такъв тип играчи - които умеят да създават ситуации на контраатака бързо и дори без да имат числен превес в противниковата половина. Точно такова беше атакуващото му трио, през изключително успешния период начело на Барселона - Меси, Неймар и Суарез. Първите изгледи са добри, след като Кварацхелия асистира за попадение на Дембеле в дебютния си мач.
Привличането на Кварацхелия определено повишава класата на парижани, които бяха позагубили част от звездната си сила, след напускането на Меси и Мбапе, но едва ли ги поставя сред основните фаворити за Шампионската лига. Те имат доказан мениджър и класни футболисти, представят се изключително във френското първенство (където до момента нямат загуба), но сякаш все още отстъпват на топ отборите през този сезон като Ливърпул, Барселона, Байерн Мюнхен и Реал Мадрид и класирането в новия формат на турнира на богатите го показва. Те са в долната половина на таблицата и ще трябва да играят плейоф за класиране в следващата фаза (който вече отмина и знаем как завърши - бел.ред.).
Въпреки това, трансферът на Хвича в ПСЖ е стъпка към изпълнението на голямата мечта и за двете страни. Френският гранд има по-добра възможност за спечелване на турнира от повечето отбори в Европа, особено след като това е голямата цел пред целия клуб. Те имат необходимата амбиция и финансовата мощ, а Челси и Манчестър Сити доказаха, че когато отбор разполага с добър треньор и необходимите средства, за да му се осигури нужното, то мечтата е изпълнима. ПСЖ разполагат с повечето компоненти, но само трансферът на Кварацхелия едва ли ще достатъчен за превръщането от полуфиналист или финалист в шампион.
Разбира се, съществува и варианта мечтата, за която той говори при подписването, да не е трансферът в отбор, борещ се за спечелването на Шампионската лига, а десетократното увеличение на заплата, което е получил, според медиите. И не само от гледна точка на желанието за лично забогатяване, което си признавам е първото, за което сам помислих. Това бе преди близък приятел да изтъкне, че мечтата му може да не е просто титли или повече пари, а възможностите, които тези пари и известността му отварят. Възможност да помогне на семейство и приятели, а защо не и на целия квартал или града, в които е израснал. Истина е, че за хората от по-бедните държави като Грузия, където възможностите да се спечелят такива големи пари са дори по-малко, отколкото в богатите западни страни. Такъв успех дава шанс човек не само да уреди живота си, но и да помогне за развитието и обогатяването на цялата си общност. Какво точно е стояло зад думите му обаче си знае само той.
И преди да забравя, искам да благодаря на приятеля си, че ми показа един друг, по-романтичен, а не циничен възглед върху голямата заплата на един млад футболист, за който напълно бях затворил очи. Лично гледах на десетократното увеличение на заплата само с праведното възмущение и надменност на човек, на когото никога не са предлагали такива пари.
Благодаря!