Забравените таланти на Българския футб.. | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Забравените таланти

на Българския футбол

публикувано на 29 Май, 2019 / Четеш за 6 минути

Вероятно не сте чували за тях или пък сте, но не достатъчно. Те са български футболисти, на които се е предричало голямо бъдеще, но потенциала им е останал неразвит в пълната си степен. Тези играчи са били надеждите на българския футбол - всеки в своя период, но са останали в историята като талантите, на крачка да се превърнат в големи играчи.

материал на Цветина Петкова

Да започнем с един много обичан от феновете на Левски човек - Соколето. Георги Соколов е един от най-важните играчи в историята на „сините” и до днес феновете им си спомнят с умиление за софийският нападател. Той носи във вените си футболната страст, баща му е един от най-добрите български вратари на своето време и трикратен шампион с Левски – Апостол Соколов.

 

Дисциплината и неуморната работа, възпитана от баща му прави Жоро Соколов борбен и непримирим играч, едно от прозвищата му дори е Йогата. Дебютира едва на 15 години и пет месеца за Левски, в приятелски мач срещу Челси през 1958 г., а същевременно играе ключова роля за юношеския национален отбор, спечелил европейската титла в София през 1959г. Още на следващата година дебютира и за мъжкия национален отбор при победата над Холандия с 3:2 и участва на Световното първенство в Чили през 1962г. За любимия си клуб играе 11 сезона, с 295 мача и 104 гола.

Кариерата му приключва след обединението на Левски с милиционерския Спартак когато почти всички футболисти придобиват милиционерски чинове, а Соколето като внук на царски служител (Златан Соколов, телеграфист на цар Борис) няма как да бъде „достоен” за полицейско звание. Кралят на импровизациите, олицетворението на радостта от играта, Жоро Соколов е изхвърлен от футбола само на 27 години.

 

Вследствие на несполуките, които преживява Соколето се отдава на алкохола, работи последователно като шофьор на такси и на цистерна с нафта… Междувременно се появяват жестоки болки от радиколит и дископатия, които го оставят неподвижен до края на живота му. Феновете на Левски и до днес си спомнят с обич и почит за Георги Соколов. Не е ли тъжно как щом прекършиш мечтата на един човек, сякаш прекършваш и искрата на живота му?

Петър Величков (вляво на снимката) е един от най-важните футболисти в шампионския тим на Славия от 1959 г. За разлика от Соколето, Капитанът на „белите” влиза на 17 години в футбола, но само за да може за кратко да се прочуе като джентълмен и чудесен подавач, който умее майсторски да спре и най-трудната топка.

 

Той е забелязан да рита по игрищата в квартала, привлечен е в най-стария клуб и с времето се утвърждава като един от стожерите на „белия” отбор макар и до онзи момент да не е посещавал нито един мач на Славия, нито да им е бил фен. Величков вдига титлата и участва на Световното първенство в Чили, рамо до рамо със Соколов. Изиграва над 200 мача за Славия, но алкохолизма прекратява кариерата му твърде рано.

 

Носят се легенди за началото на края, как треньора го праща на наказателен лагер в Якоруда, точно пред хотела на базата била кръчмата, а след завръщането му в София го гонят с мотива „уронване на социалистическия морал”. Тъжният край на един живот настъпва през една зимна нощ на 1993 г. когато получил три пенсии накуп, Капитанът черпи приятели в известна кръчма, а на излизане е причакан от трима крадци и е пребит до смърт, за да остави в историята още един случай на голям талант, който е приключил по тъжен начин.

Може и да не сте чували за Валери Греков, но в края на 70-те години той е смятан за един големите таланти на Левски. Трудно е да се каже защо не успява да реализира огромните си възможности, но е факт, че защитникът е преотстъпен на Ботев Враца след само 11 мача със синята фланелка макар и да печели шампионската титла със „сините”. Впоследствие играе и в Славия, където печели два пъти Балканската купа, но без сериозен принос за нея. След това следват периоди с отделни проблясъци в Левски, където се връща за сезон 1990/91 и печели купата, но отново с минимално участие – 8 мача за всички турнири. Черно море го приютява, а после заминава да играе в Австрия.

 

След края на кариерата си дълги години е треньор в школата на Левски, беше и изпълнителен директор на Ботев Враца. Често може да бъде видян на мачове на „сините”, а доскоро играеше и за отбора на ветераните.

Името на Ферарио Спасов вероятно ви е доста познато, той е един от треньорите с най-голям опит сред български елитни клубове, бил е начело на Литекс, ЦСКА, Дунав, Ботев, Монтана, Етър и Спартак (Плевен), а наскоро и на Берое.

 

Това, което със сигурност не подозирате е, че е бил смятан за един от големите таланти на българския футбол. Роденият в Дупница футболист на ловешките Кърпачев и Осъм и на плевенския Спартак изиграва над 350 мача, но така и не постига върховете, които му предричат.

 

Парадоксално, но става доста известен чак с треньорската си кариера. Популярност му носи класирането на Литекс в „А” група през 1997г., в следващите години е неизменна част от успехите на ловчанлии. Кръстеният на италиански футболист дупничанин поема по пътя на треньорството съвсем млад, но днес вече знаем, че ще остане в историята на българския футбол, пък макар и не със запомняща се футболна кариера.

Ще завърша с Димо Печеников. Неговото време са 50-те години, когато впечатлява първо с екипа на завод Малчика, а след това с този на Септември, за да стигне до зенита на кариерата си в Левски, където прекарва 4 години. В елитния ни ешалон изиграва 102 мача и вкарва 41 гола с екипите на „сините” и на Ботев Пловдив.

 

Печеников е едно от крилата, които с лекота надбягват и надхитрят защитниците, а пробивите му са така неуловими, че почти всяка атака с негово участие води до гол в противниковата врата. Тези му уникални качества водят до оферта на италианския Фиорентина, но предвид комунистическите ограничения, не получава шанса да се състезава извън България.

 

Началото на края на голямата кариера на талантливото момче е счупването на две места на крака му, заради което не играе половин година. След това идва и повиквателната за казармата, която изкарва в Ботев, но с постоянни болки в глезена и коляното. След уволнението си опитва да възроди кариерата си в Академик (София), но за жалост последиците от тежката контузия слагат край на обещаващото бъдеще на този талант. По този начин, Печеников, който при други обстоятелства можеше да достигне европейския връх с Фиорентина и да бъде един от най-добрите футболисти в световен мащаб прекратява кариерата си и започва да тренира отбори като Миньор (Бургас) и Миньор (Враца).

 

Трите купи на България с Левски и признанието на съвременниците му, за които завинаги ще остане в съзнанието като един от големите български таланти могат да са малка утеха за този симпатичен играч, който не е роден във време, в което да може да разгърне изцяло потенциала си.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ