Млади футболисти, спрете да се

' ЗАМОГЛАВАЙВАТЕ ' !

публикувано на 7 Юни, 2019 / Четеш за 6 минути

Вече сте се досетили, че получих вдъхновение за тази статия от чутовната неграмотност на най-добрия български футболист Кирил Десподов. Да не можеш да повториш дума от 4-5 срички секунди след като си я чул не е смешно, това си е направо резил. Още по-интересното е, че същият този топ-футболист не спира да приказва за трансфери в чужбина. Чисто футболно, той има качества и ги показва на

материал от Александър Стойчев *

терена, но аз се питам, какво ще дири в чужбина, след като не може да говори дори родния си език?

Чужбина за българските футболисти от доста време е Русия, в някои случаи Турция, а при най-добро стечение на обстоятелствата втора дивизия на Италия (от където също ги освобождават напоследък). Десподов може да почерпи опит от Тодор Неделев, който имаше невероятната възможност да излезе млад в едно от топ първенствата на Европа… и да се върне от там с 2 изиграни мача.

Отдавна се говори, че Неделев не успя в Германия, защото не е могъл да научи немски, а май нямал и особено желание да го прави. Такива изпълнения по онези географски ширини не се толерират колкото и да си талантлив, защото треньорите следят не само за качества на терена, но и за работна етика, поведение, интереси. Колко немски говори Неделев не е моя работа, но ме притеснява това, че масово българските футболисти са негови и на Десподов копия – замоглаваяни от ранна детска възраст, функционално неграмотни, без капка идея какво се иска, за да станеш наистина успешен в професията си.

Дори не е нужно да си скаут, за да забележиш, че България е пълна с млади футболисти, които обвиняват за неуспехите си абсолютно всеки и всичко, но не и себе си. Футболът за тях започва от прическата и свършва с досадната тренировка, като някъде между двете има фенки, наргилета, уиски, татуси и някой дъртак-треньор, който не ги пуска, защото им завижда. Това го пиша от личен опит, защото съм го чувал не един път в поне 5 отбора, с които съм имал взаимоотношения през годините. Замислете се, тогава, какъв талант трябва да имаш, за да компенсираш глупостта си и да стигнеш до първенство в Западна Европа? Далеч съм от идеята, че всички родни таланти трябва да са като Ибрахимович и да говорят 8 езика, но ако до 19-20 години не си развил акъла си на ниво запад, то таванът ти завинаги ще е Сибир или Диарбекир.

62061240_2930875083619996_51917089951312

Litexfan, Todor Nedelev, size, CC BY-SA 4.0

Влакът за Десподов може още да не е отпътувал, разбира се, и едно бързо излизане в чужбина да е точно това, което да го промени към по-добро, но това ще е по-скоро изключение от правилото. Това, което се иска, за да успееш в която и да е професия в държави като Англия, Холандия, Германия и Франция е, преди всичко, професионализъм. Професионализмът не се учи на тренировка, а се изгражда в семейната и социална среда, в която растеш. Точно това е и причината аз да нямам почти никакви надежди за скорошни трансфери на родни футболисти в голямо първенство.

Чета, че имаме напредък и много деца тренират, клубовете ходят по турнири в чужбина, а разни агенции организират семинари у нас, но това по никакъв начин не променя поначало изгнилата основа. Колкото и да ти е талантливо детето, ако се държи като малко лайно, ако спори със съдии, ако се дърпа със съотборници, ако налита на съперници и качва снимки в инстаграм по нощите преди мач, то кариерата му е приключила преди да е започнала… с една дума, замоглаваяло се е, а родителите му още повече. За клуба му няма да говоря – той ще толерира това, защото съществува благодарение на това дете, а не заради него.

Кой наистина успява?

В момента в големите европейски първенства няма български футболисти, но в школите на доста големи отбори има български деца и това е единствената стъпка към някакво възраждане на родната ни марка. Tова, че на 21-22 години още смятаме футболистите си за „юноши“ е голям проблем и изоставането им е толкова осезаемо, че каквито и качества да имат, няма кой да ги чака и развива на запад. Наивно е да смятаме, че щом сме били Лион или Ница на турнир при 14 годишните, след 3 години ще извадим българския Мбапе. На никой, в нормалния свят, не му пука дали на 14 е спечелил медали и турнири, пука му какво ще прави на 18 и всичко води към тази цел. За жалост в България сме на обратния полюс – вземем някое турнирче при децата и вече сме „успели“ като клуб. Кой, обаче, успява накрая?

Успява този, който живее само и единствено с мечтата за футбол и е достатъчно умен да види разликата между най-добрия български футболист Десподов и най-добрите футболисти на неговата възраст в света. Само помислете кои са Лирой Сане, Донарума, Габи Жезус, Юри Тилеманс, Матео Ковачич, Тома Лемар, Юлиян Бранд и ми кажете не се ли замоглавайваме наистина?

Мечтите се преследват с цената на лишения, особено в професионалния спорт, а лишенията включват пълно въздържане от изкушенията на модерния живот. Ако великата цел е да играеш за Левски, ЦСКА и Лудогорец, то не учи езици – няма и да ти трябват. Колко българи, обаче, има в Левски, ЦСКА и Лудогорец? Къде играят масово юношите на столичните отбори след излизане от възраст? Ако са късметлии в Ботев Враца, ако са се изпуснали съвсем, в Марек и Вихрен Сандански. Представете си къде можеше да са, ако бяха закърмени с идеята за професионализъм, а не с тази, че някой им завижда, спъва развитието им или ги мрази? Хайде, дори малко досег да имате с родните футболни школи, ще се сетите за какво говоря. Kратка разходка из фейсбук ще ви убеди съвсем – професионалният футбол в България умира още на 14, a от там ходи продавай таланти в чужбина.

* материалът е зает от http://alportal.net ; оригиналната статия се намира на http://alportal.net/Sport/index.php?page=8

** статията не цели да обижда някого, а да привлече вниманието ви към това какво е професионализъм във футбола и какво се иска, за да успееш в големите първенства. Желая успех на Десподов, Неделев и всеки един качествен футболист в опитите му да изгради по-добра кариера!