Един от най-обещаващите „кариоки” – Адриано е един от най-ярките примери как невероятен талант може да бъде пропилян почти напълно.

 

Преминал през италиански грандове като Милан и Интер, както и през традиционни отбори като Фиорентина и Парма, определено има впечатляващ списък в портфолиото си. Но сред многобройните истории в нощни клубове, мачовете и задълженията му като футболист остават на заден план. През последните години на кариерата си той дори е с наднормено тегло, извън всякаква форма и постоянно сменящ бразилските клубове, които си правят реклама чрез него. Така нито във Фламенго, нито в Коринтианс успява да покаже на какво е способен и оставя впечатлението за един загубен талант.

​

​

​

​

Ще останем на бразилска вълна, за да проследим още един случай на това, което е могло да бъде, но не е било за един играч с много потенциал – Денилсон.

 

Макар вече част от футболните архиви, неговата история започва обещаващо през 1998 г. с фланелката с номер 10 на Мондиала във Франция, а по-късно дори става най-скъпия играч в света с трансфера си в Бетис за 31,5 млн евро. След седем години в Испания обаче той не успява да се разгърне и със серия посредствени мачове Денилсон напуска Севиля, а престоите му във Фламенго и Бордо не успяват да дадат нов тласък на позалинялата му кариера и в крайна сметка го заклеймяват като един от големите провали във футбола. 

 

Кариерата му лъкатуши и в доларови дестинации като ОАЕ, Китай и САЩ, стига дори до Гърция, но в тези периоди вече е бледа сянка на себе си. Само на 32 години се оттегля от активна дейност, но в повече от 60 мача с националния отбор на Бразилия така и не успява да покаже блясъка, който го изстрелва нагоре в началото на футболния му път.

​

​

​

​

Обзалагам се, че някои от вас си спомнят „тюленовия дрибъл” на Керлон.