Клаудио Писаро и Паоло Гереро - перуанските воини, завладели Европа

публикувано на 2 Август, 2019 / Четеш за 12 минути

Когато споменем Перу, сигурно първото, което ви идва на ум е Мачу Пикчу, екзотика, далечни земи, Латиноамерика.

Когато заговорим за футбол обаче, малката испаноговоряща страна също се гордее с големи имена – Теофило Кубиляс (носител на наградата за най-добър млад играч на Мондиал 1970, където са в една група с България, достигат до ¼ финал и печелят наградата

материал на Цветина Петкова

гост-автор

за феърплей), Нолберто Солано (един от най-добрите полузащитници на Острова, прави име във Висшата лига на Англия с екипите на Нюкасъл, Астън Вила и Уест Хем) и Джеферсон Фарфан (изключително бързо и мощно крило, който се прочува с екипите на ПСВ Айндховен и Шалке 04, а в момента продължава да пробива фланга по руските терени с Локомотив Москва). Тази статия обаче ще бъде посветена на двама воини, които действат в най-горещата зона на терена – малкото наказателно поле, а именно нападателите Клаудио Писаро и Паоло Гереро.

Клаудио Мигел Писаро Босио започва професионалната си кариера в скромния перуански тим Депортиво Пескеро, макар и като юноша да се състезава за Академия Депортива Кантолао. През 1996 г. дебютира в елитната дивизия срещу гранда Алианса Лима и веднага привлича вниманието към себе си с отличната работа във въздуха, завършената игра в нападение и интелигентните пасове. След 2 силни и резултатни сезона, именно колосът от столицата го привлича в редиците си и не съжалява, Писаро не спира да бележи, а присъствието му на терена неизбежно значи напрежение и опасност за противниковата врата. В последния си сезон 1999/2000 отбелязва 5 гола в един мач срещу скромния Унион Минас, но не знае, че на трибуните има скаути на немския Вердер, които виждат това, за което са дошли – младото перуанско момче притежава необикновен талант и нюх към гола и трябва да поеме към Бремен.

Сигурно се питате какво му е толкова специалното, че да му се отделя толкова внимание. Но съм убедена, че го питате само защото не сте гледали нито един негов мач. Ако сте ще забележите какъв страхотен нюх пред гола има и какъв хищник е в наказателното поле. Колко е техничен, но не в смисъл „ще ги развинти от финтове“, а просто ще преодолее защитника и ще изстреля залп докато още не сте си взели хапката чипс. Няма и да разберете как ще изскочи точно на правилното място, където топката е на път да кацне след дълго центриране и с лекота ще я насочи в празната врата. Празна ли, да не би вратаря да е изгонен? Не, точно там си е, само дето отново е бил излъган от хитрия перуански воин. Сега пък защо воин, ще кажете. Защото знаете ли колко перуански деца мечтаят да играят през 80 хиляден стадион в центъра на Европа? Стотици. Вероятно хиляди. А колко са имали шанса да отбележат невероятен гол, след който цялата тази фенска маса да скандира името им? Отново ще ви кажа – Клаудио Писаро.

67420853_3077138928993610_26319271870028

Benjamin Radzun, Claudio Pizarro 2010-04-23 (3), size, crop, CC BY-SA 2.0

Много деца имат възможна перспектива да се развият - един два финта на ранна възраст, някой случаен гол и вече им се предрича бляскаво бъдеще. А малката нация е във възторг от новото си откритие. После обаче това дете не проявява упоритост и характер, не работи достатъчно и талантът му залинява.

Не това е случаят на Клаудио (от лат. Император Клавдий, името е символ на смелост и героичност). Той хваща здраво шанса си, тренира неуморно, стреля от всяка възможна позиция докато краката му не намерят пътя към вратата, откъдето и да насочат топката. В комбинация с несломим дух и вяра в себе си, Писаро (носещ фамилията на испанския завоевател на Перу - Франсиско Писаро) показва, че е изтъкан от нишки на великан. Не само както показват и двете му имена (разбира се като всеки уважаващ себе си латиноамериканец има и още, но това са детайли), но и както показват игрите му. Нито преместването в далечна Германия, нито голямата конкуренция, нито твърдата и на моменти груба игра в Бундеслигата, нищо не успява да спре борбеният „инка“.

И така с ум, усет и труд, Клаудио Писаро става един на 32 млн. (населението на Перу). А макар и със скромен произход - от пристанищното градче Каля̀о, каленото в суровия тропически климат момче пасва навсякъде, а където изглежда, че не пасва, успява да намери мястото си чрез своята адаптивност и желание да се доказва непрекъснато. Дори когато вече е известно и уважавано име в световен мащаб, гладът му не намалява и енергията, с която играе също, а от това печелят само футболните зрители.

Прочети 'Най-фаталният автогол на всички времена'

Въпреки голямата разлика в културите и голямата дистанция, която среща, Клаудио се аклиматизира бързо и скоро е наречен „Бомбардирът от Андите”. След първия си сезон в Бундеслигата отбелязва 19 гола и веднага се заговаря, че Реал Мадрид, Барселона, Интер и Борусия Дортмунд се интересуват сериозно от него. В Бремен вече си е извоювал статут на любимец и основно острие за „зелените”, които не искат да се разделят с него така лесно, но в крайна сметка баварският колос Байерн плаща 8 млн. и го привлича. В премиерния си сезон при „червените” Писаро вкарва 15 гола и печели първата си титла на Германия и Интерконтиненталната купа, усещайки вкуса на победите. След три години в Мюнхен и постоянно и стабилно представяне той очаква да му бъде предложен нов договор, а Севиля и Бенфика чакат на опашка за подписа му. „Баварците“ му предлагат да преподпише, но той решава да напусне, недоволен от условията, а междувременно е навъртял 6 сезона в Бундеслигата, в които вкарва 100 гола (само Джовани Елбер, Аилтон и Стефан Шапюиза имат повече).

Продължава кариерата си в Челси, но там въпреки симпатиите на Жозе Моуриньо не успява да се пребори за титулярно място с Дрогба, Шевченко, Саломон Калу и Никола Анелка и се връща във Вердер, където прекарва едни от най-добрите си години. В Бремен отново връща формата си и след 17 гола и два хеттрика срещу Айнтрахт и Хановер, отново светът говори за него. В следващите сезони отново се представя отлично, бележейки постоянно и оказвайки голяма подкрепа за непретенциозния тим на Вердер.

През 2012 г. се завръща на мюнхенска земя и след серия силни мачове изригва с 4 гола и записва 2 асистенции за 9:2 над Хамбургер. На следващата година успява да спечели и най-престижното клубно отличие – Шампионската лига с екипа на баварците, ставайки едва втория перуанец, който го постига, след Виктор Бенитес (през 1963 г. с Милан).

67786669_3077806772260159_49300328555825

Reubentg, Bayern hattrick champions league trophies, size, crop, CC BY-SA 3.0

През 2015 г. се връща в Бремен, където феновете го обожават и тълпа ентусиазирани ултраси го посрещат на летището. ПисаГол не спира да бележи и през 2016 г. стига до гол номер 100 с екипа на Вердер. Следва кратък престой в Кьолн преди да се завърне за четвърти път на „Везерщадион” миналото лято и да се утвърди на върха на ранглистата като голмайстор №1 в историята на клуба, понастоящем (условно, защото Клаудио не спира да бележи и като нищо за няколко дни ще е вкарал повече) със 110 гола, пред досегашния рекордьор Марко Боде, със 101.

За националния отбор на Перу има 85 мача и 20 гола, дебютирайки през 1999 г. Участва на изданията на Копа Америка през 1999, 2004, 2007 и 2015 г., както и в световните квалификации за Мондиалите през 2002, 2006, 2010, 2014 и 2018 г. От 2003 до 2007 г. и от 2010 г. до 2016 г. когато изиграва последния си засега мач, е капитан на „инките”. Има трето място на Копа Америка 2015 г., а в останалите издания достига до ¼ финал с Перу.

Макар и да е чист нападател, Писаро много харесва номер 4, ето защо иска да играе с него винаги, когато е свободен. До момента има 578 мача и 236 гола в официални срещи, но броячът не спира, защото Клаудио Писаро продължава професионалния си път и не спира да бележи, а през есента ще отбележи 41-вия си рожден ден.

- - -

Воин в истинския смисъл на думата (исп. guerrero - воин), това е Хосе Паоло Гереро Гонсалес. Двамата с Писаро играят заедно в нападението на перуанския гранд Алианса Лима, като и за двамата се предрича, че всеки със своите качества рано или късно ще пробие на голямата сцена. Оттам нататък обаче пътищата им се разделят, за да се пресекат малко по-късно отново - Гереро е привлечен във втория тим на Байерн, с който печели Регионал-лига Юг и моментално привлича като магнит вниманието на първия отбор на баварците.

След 2 години на „Олимпиящадион” (и малко повече от година на „Алианц Арена”, която приютява баварците от 2005 г.), перуанецът не успява да се пребори с конкуренцията на играчи като Рой Макай, Зе Роберто, Лукас Подолски, Роке Санта Крус и сънародника си Клаудио Писаро. Ето защо поема към Хамбургер, оставяйки след себе си 27 мача и 10 гола.

67697334_3077819382258898_64272610190635

Sorodorin, JoséPaoloGuerreroGonzales, size, crop, CC BY-SA 3.0 DE

В Хамбург Гереро сякаш намира своето място и пасва като дялан камък, още в първите кръгове вкарва два пъти на Байер и загатва, че ще се развихри. За жалост се контузва лошо и успява да отбележи твърде малко голове (5), макар че си личи желанието му за игра и голямата мотивация. В следващия сезон вече се налага като първи избор на Мартин Йол и с бързите си рейдове и точните си изстрели се адаптира добре към стила на „хамбургерите” и става неразделна част от състава. През 2010 г. мята бутилка към фен на отбора, който го обижда, и го удря в лицето, за което е глобен и малко от любовта на ултрасите се изпарява.

На следващия сезон обаче всичко е забравено и Гереро влиза в серия – 5 последователни мача с гол, като измества легендата Уве Зеелер, който го е правил 4 пъти подред. Паоло успява да спре брояча на 6 гола за месец. През кампания 2011/12, буйният му характер пак се проявява и той удря в гръб вратаря на Щутгарт Свен Улрих, за което е наказан да не играе 8 мача.

2012 г. се оказва и последната година в Германия за Гереро до момента, той е продаден на бразилския колос Коринтианс. Преместването му в Бразилия разбунва духовете в родината му и медиите започват да пишат все по-често за подвизите му при „кариоките”, а консулът на Перу в Бразилия го награждава заради неговите заслуги в спорта и големите успехи, които жъне като титуляр в повечето изиграни срещи. През декември същата година Паоло се развихря, като отбелязва 2 гола за Коринтианс на Световното клубно първенство, с което им носи титлата, а той печели „Бронзовата топка” на турнира.

Прочети 'КЪДЕ и КАК се раждат талантите?'

През 2013 г. отличното му представяне помага на отбора да спечели шампионата Паулиста, вкарва 8 гола и става голмайстор на турнира, попада и в идеалния отбор на сезона, а година по-късно получава предложение да се върне в Европа с екипа на Уест Хем, но го отхвърля. По същото време подобрява и рекорда за най-много отбелязани голове за Коринтианс, а на следващата година с 54 гола става най-резултатният чужденец в Паулиста, надминавайки Карлос Тевес.

През 2015 г. когато договорът му приключва, както шефовете, така и феновете искат той да остане и да завърши кариерата си в Коринтианс, вече се е превърнал в любимец на всички и идол за мнозина. Гереро, верен на характера си, решава, че условията не го устройват и приема офертата на Фламенго.

Тук той отново не закъснява да покаже способностите си с топката и серията му от голове и силни мачове срещу сериозни опоненти като Интернасионал и Флуминенсе го превръщат в основен играч и любимец на привържениците, които дори измислят песен в негова чест - Acabou o caô. O Guerrero chegou (букв. „свършиха кучешките времена, дойде Гереро”). За три години при „червено-черните” Гереро печели шампионата „Кариока”, става голмайстор в него с 11 мача и 10 гола, и играе финал за купа „Гуанабара” и Купата на Бразилия, но и двата са загубени.

В края на 2017 година Паоло Гереро дава положителна допинг проба, след световната квалификация с Аржентина на 5 октомври и само няколко дни преди първия плейофен мач на Перу срещу Нова Зеландия за място на Световното първенство в Русия. Самият перуанец отрича да е вземал забранени вещества и показва учудване от резултатите, но това слага край на кариерата му във Фламенго. Смята се, че е приел веществото неволно с чай, но на първа инстанция е наказан да не играе 6 месеца, но в момента, в който санкцията изтича е увеличена на 14 месеца. Гереро обжалва решението на Спортния арбитражен съд в Лозана и печели, а това значи, че ще може да изведе Перу на Мондиал 2018 г. с капитанската лента, в опит да помогне на страната си да се представи достойно на първото си световно след 1982 г.

Гереро твърди, че положителната проба е дошла от замърсени билкови чайове от анасон и черен чай с лимон и мед, които е пил заради настинка. Бразилски биохимик и американски археолог също са впрегнати в доказване на невинността му – те твърдят, че е напълно възможно смесване на билките на чая, които са били поставени в същата вода с кока, растение, което все още спокойно се употребява в Перу и други части на Южна Америка като успокоително и антидепресивно средство.

За намаляването на наказанието му ключова роля играе проф. Чарлз Станиш от университета на Южна Флорида, който прилага неопровержимо доказателство, че анализът на пробата на перуанския капитан е почти идентичен с пробата от откритите на вулканичен връх преди 19 години останки от мумии на деца. В техните ДНК е открито същото вещество – бензолеклонин, но децата са загинали около 4 века преди кокаинът да бъде произведен от немския химик Алберт Ниман през 1859 г.

Дори капитаните на Франция, Австралия и Дания, които са в една група с Перу на мондиала, се обръщат към ФИФА с молба за намаляване на наказанието на Гереро. От своя страна хиляди перуанци излизат на протест на националния стадион в Лима, в защита на своя капитан.

67801969_3077844415589728_92220082215295

За разлика от Клаудио Писаро, Гереро не е от най-примерните играчи, има проблеми с характера, буен е и темпераментен – типичен южноамериканец. Има и една искра, която обаче го изстрелва нагоре. Той няма безспорните качества, които тикат нагоре негови съвременници, при него борбата винаги е била неотменима част от кариерата. Никога в живота му нищо не му идва наготово, но той не спира да мечтае.

Има ювелирен крак, както се казва, може да отбележи от всякакво разстояние и от всяка точка на терена. Обичта на сънародниците му идва именно от непримиримостта му, той влага жар и плам във всеки мач и оставя сърцето си на терена. Ако Писаро е по-прагматичен, той е по-емоционален. Мнозина казват, че е един от най-талантливите на своя пост, но и от най-силните характери, гонили топката в днешно време. Макар и да не успява да направи име в европейски гранд, сякаш климатът на Стария континент не му понася напълно, той все пак оставя сериозен отпечатък в Хамбургер, чийто фенове винаги ще го обожават. Борбеността му, безстрашието, с което влиза в единоборства и неизчерпаемата му енергия го превръщат в лидер където и да отиде.

Той е полезен не само във фаза атака, но и когато топката трябва да бъде отнета. Всъщност Паоло не се успокоява, докато не я отнеме. Той не се примирява просто да тича по терена и да чака подаване, иска да играе активно и да притежава топката, за да може да постигне целта си, а тя винаги е възможно повече голове.

Ефективността, не само изразена в попадения, но и във взаимодействие със съиграчите, е негово верую. Гереро е отборен играч, способен е даде сърцето си за своя тим, но да не се предаде. Има толкова силен дух, че нищо не може да го сломи, никакъв неуспех не е фатален, щом той все още има два крака, голямо сърце и остър ум. Отличен голмайстор, но и отличен отборен играч, той е изключително важна част от екипа, вдъхновение и пример за мнозина от младите си съотборници, въпреки понякога буйния си темперамент. Неговите съотборници знаят, той не е лош, просто гори за играта. Какво не бихме дали да имаше повече такива играчи в днешно време, а не само ламтящи за пари, нали?

Прочети 'Стилиян Петров - един герой, една история без край'

Гереро, освен лидер и капитан, е и рекордьор по голове с националната фланелка, в момента те са 36, отбелязани в 90 мача. През лятото на 2018 г. преминава в бразилския Интернасионал със свободен трансфер като там се справя с променлив успех, но голът, който отбеляза преди броени дни срещу Пайсанду за Купата на Бразилия, с едно докосване, удар като неуловима стрела, напомня, че воинът-инка има още какво да даде на футболния свят.

Интересен факт е, че любимият му номер е 33, макар че е играл и с класическото 9. Какво пък, само на 35 години е, в днешно време за играчите с пламък в сърцата възрастта е само число, а обичта на феновете вдъхновява за подвизи.

- - -

Тези двама перуански воини са олицетворението на духа на малката латиноамериканска страна. Преди векове испанските конкистадори завладяват с дух и непримиримост древните им предци – „инките“, а тези двама стрелци завладяха Европа, отново с тези ценни качества, всеки по свой си начин. Но най-вече – завладяха сърцата, защото са част от тези най-упорити, борбени и трудолюбиви играчи, които вече са малцина.

Те не се блазнят от славата, играят със сърце, както за мъничката си страна, така и за всеки отбор, който повери атаката си на силните им плещи. И макар и двамата да са в края на кариерите си (Писаро на 40, а Гереро на 35), най-малкото, което футболната общественост може да направи за тях, е да изпитва възхищение. И да им се наслаждава, докато все още може. Защото са от изчезващите феномени, които не са супер звезди, но са супер воини, които са оставили своя отпечатък и завинаги ще останат в историята.