Най-фаталният автогол
за всички времена

публикувано на 27 Юли, 2019 / Четеш за 4 минути

Годината е 1994 г., едно незабравимо футболно лято, особено за българския запалянко, тъй като именно тогава, в САЩ, достигнахме до 4-тото място в света. През тази година, на световния форум из топлите терени на Щатите се подвизаваха легенди като Габриел Омар Батистута, Юрген Клинсман, Джика Хаджи, Роби Баджо, Ромарио, а също така и родната звезда,

материал на Пламен Вълчев

( гост-автор )

станала голмайстор на мондиала - Христо Стоичков. Едно съзвездие от таланти, от вече не чак толкова близкото минало, което красеше футболния небосклон през 90-те години на миналия век. Пишейки тези редове дори самият аз започвам да изпитвам леко чувство на носталгия към тази идилична и очарователна футболна епоха.

Само че в статията няма да стане въпрос за това! Няма да стане въпрос за красивите попадения, за трепетните мигове или пък за великите моменти. Тук ще засегнем една доста по-черна и неприятна част, случила се по време на самото първенство. Ще засегнем един нелеп автогол, отбелязан в груповата фаза, който доведе до немислими последствия.

Месецът е юни и груповите фази навлизат в разгара си, когато в група „А“ се изиграва мачът между САЩ и Колумбия. В 34‘ мин защитникът на Колумбия, Андрес Ескобар си отбелязва нелеп автогол, който довежда до 1:0 за „янките“. В последствие в 52‘ мин Ърни Стюарт удвоява за домакините на първенството, а в самият край на мача (90‘ мин) Колумбия връщат едно попадение, което се оказва недостатъчно за крайната развръзка.

На фона на факта, че това е втора загуба за „Лос кафетерос“ в групите, този резултат обезмисля последния мач, който макар и спечелен с резултат 2:0 над Швейцария, праща колумбийците у дома. Именно този мач, този резултат и най-вече този автогол, довеждат до една от най-големите трагедии свързани с футбола.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=zMd_hi-ZOoU

Андрес Ескобар, роденият в Меделин, Колумбия и играещ за Атлетико Насионал централен защитник, се оказва главно действащо лице в разигралият се в последствие фатален сценарий.

Прякорът на футболиста е „Джентълмена“, заради неговият чист стил на игра и поведение на терена. Именно в този период, тъй като в Колубия по-голямата част от клубовете са били притежавани от нарко-барони, Андрес Ескобар се е опитвал да работи в посока на това, да промотира по-позитивно и положително лице на колумбийския футбол. Малко преди началото на САЩ '94, Ескобар получава предложение от италианския Милан. В личните му планове за 1994г. е влизал и брак с дългогодишната му приятелка Памела Каскардо. На 27г., обичан от фенове, застанал зад благородна кауза, предстоящ трансфер в европейски гранд и с красива жена до себе си – за какво повече би могъл да мечтае?

- - -

Денят е 1-ви юли, което е по-малко от седмица от изиграването на последния мач на Колумбия на това световно, и Андрес Ескобар се завръща в родния си Меделин, където излиза вечерта с приятели. Отпърво решават да посетят магазин за алкохол, а в последствие нощен клуб, където в един момент се разделят и около 3:00 сутринта Андрес Ескобар се оказва сам на паркинга на дискотеката в своя автомобил. В този момент трима мъже приближават към него, като след кратък спор двама от тях изваждат оръжие. Тогава „Джентълмена“ отнася 6 изтрела в тялото си, по един за всеки шест пъти в които коментаторът на мача със САЩ извиква „ГОЛ!“, след попадението на Андрес в собствената му врата. Тримата мъже бързо напускат сцената на събитията и оставят тялото на футболиста. Андрес Ескобар Салдариага е закаран в болница, където 45 минути по-късно умира на 02.VII.1994г.

Умберто Кастро Муньос, бодигард на един от най-могъщите картели, въвлечени в „сенчестия бизнес“ в Колумбия, е арестуван в деня непосредствено след инцидента и признава, че именно той е извършил убийството. Муньос също така е работел за Хуан Сантяго Галон Енао, който е заложил солидна сума пари на въпросния футболен двубой и е изгубил залога си.

67742583_3051987741508729_66278798992374

Убийството на Андрес Ескобар несъмнено опетнява Колумбия на международната сцена. Нелепото и жалкото е, че именно жертвата е едно от лицата работещи за каузата да изчисти колумбийското име. Той все още е оплакван от нацията и особено от привържениците на Атлетико Насионал. След смъртта му, неговото семейство основава фондация, която подкрепя децата в неравностойно положение да играят футбол.

Тъжно и грозно е случилото се, и особено причината за него, но това е положението - в такива размирни времена са живели хората в Колумбия преди 25 години.

Можем само да си задаваме въпроса – ако Андрес Ескобар не си бе отбелязал автогол, но Колумбия не бе спечелила мача, дали щеше да има други жертви и дали щеше да има жертви въобще? Никога няма как да разберем. Може би просто той е бил в грешния момент, на грешното място на два пъти - веднъж на терена и втори път на паркинга. Едно е сигурно, защитникът ще остане завинаги на тази позиция и в буквалния, и в преносния смисъл, защитавайки името на родината си.