КЪДЕ и КАК се раждат талантите?

публикувано на 22 Юли, 2019 / Четеш за 5 минути

Как да откриваш таланти и да ги мотивираш да постигат най-доброто на което са способни?

Как да разпознаеш потенциала в един спортист, преди изобщо да се е проявил?

материал на

Радослава Трифонова

(гост-автор)

Това са и въпросите, които си задава и Расмус Анкерсен - автор на книгата „The gold mine effect“ и президент на датския футболен клуб „Митдиланд“. Той пътува по целия свят в продължение на шест месеца в търсене на отговори на тези въпроси и не само.

Защо 137 от 500-те най-добри състезателки по голф са корейки? Каква е причината едни от най-добрите спринтьори в света да идват от една - единствена академия в Ямайка? Защо най-силните маратонци в света живеят в села в Кения и Етиопия? Каква е тайната в Бразилия да продължават да се раждат футболни звезди?

67086225_3049320011775502_33612195315811

8-те принципа на „Ефекта на златната мина“ според Расмус Анкерсен:

1. Тайната не е тайна

2. Не винаги получаваш това, което виждаш

3. Започни рано или умри скоро

4. Всички се отказваме

5. Успехът е в начина на мислене, а не в условията

6. Кръстниците

7. Не възпитавай у децата безотговорност

8. Кой го иска повече?

За какво става дума?

Златната мина е едно малко място, на което се създават много атлети професионалисти. Авторът на книгата е стигнал до извода, че на тези места се набляга много повече на практиката, отколкото в училищата или академиите. Например, в Етиопия откъдето идват най-добрите маратонци в света - на децата там им се налага да тичат до училище всеки ден изминавайки по 10км и в двете посоки. В Бразилия пък децата играят футбол на улицата почти по цял ден. Така, ако вземем теорията за 10 000 часа, то тогава те ще станат професионалисти много по-бързо от останалите. Да вземем едно българско дете, което например играе футбол три пъти в седмицата, кога то ще достигне своите 10 000 часа? Вероятно някъде около 28-та си година, докато бразилчетата на около 13-14 годишна възраст.

Но практиката е само един компонент от изграждането на един талант. Влиянието, което оказват техните модели за подражание, също е от огромно значение. Според треньора Стефан Франсис (треньор на спринтьори от Ямайка), страстта и "гладът" за постижения, днес повече от вчера, са някои от най-важните индикатори за постигане на успех. Треньорът не избира най-бързите, нито най-силните, а по-хитрите и гъвкави (тези показващи характер и бърза адаптация към промените). Ключовите въпроси, които трябва да задавате на играчите са: "Какво можеш да научиш днес, за да се представиш по-добре утре?" и "На какво си способен, за да успееш?".

67403661_3049333445107492_62239887768137

Richard Giles, Usain Bolt Olympics Celebration, size, crop, CC BY-SA 2.0

Започни рано или умри скоро

Това е третият принцип от ефектът на мината. Тук се връщаме на практиката и колко е важна тя при изграждането на един талант.

Андерс Ериксен е професор по психология в университет "Florida state", който прекарва повече от 30 години в търсене на ключа към постигане на високи спортни резултати (прави проучвания с експерти в областта, футболисти, минава през гимнастици, гросмайстори и стига до виолончелисти). През 1990 година проф. Ериксен прави един експеримент с група свои студенти в Музикалната академия в Берлин, в който взимат участие и другите преподаватели. Ериксен разпределя музикантите в три групи. В първата попадат най-добрите виолончелисти, във втората - тези, на който не им достига малко, за да са най-добрите. В третата група попаднали тези, които биха могли да станат учители, тъй като не са на нивото на първите две групи. Всички те са започнали на приблизително една и съща възраст, на около 8 години, всички те са имали едни и същи учители, еднаква заетост през седмицата, в академията, имат еднакъв брой часове.

На въпросът "Според тях кое е най-важното, за да успеят?", отговорили в един глас, че това е индивидуалната работа и времето, което отделяш, за да надграждаш. Музикантите от първите две групи, отделяли по 24 часа седмично за доусъвършенстване, докато тези от третата - само 9 часа. Така в рамките на само една година, това прави около 780 часа разлика. Все още обаче има разлика между първите две групи, въпреки почти еднаквият брой прекарани часове в практикуване. Ериксен обръща и голямо внимание на историите на студентите. Става ясно, че първата група е отделила 7,410 часа от своето време само и единствено за практика, втората - около 5,302, а третата - 3,420 часа. Така стигаме до извода, че желанието за успехи и отдадеността на студентите от първа група са били много важни и респективно са дали своето отражение върху представянето им сега.

Прочети 'Пропилените таланти на Южна Америка'

67194993_3036313799742790_55908755289753

Ами футболът?

След Бразилия, можем да се спрем на националният отбор на Франция. На последното Световно например видяхме поне 50 френски играчи (като 21 защитаваха цветовете на петлите, а останалите излязоха на терена, играещи за други национални отбори).

Питате се как така? Ще започна отдалеч - след Втората световна война, френското правителство отваря границите си, за да има повече работна ръка и за да може по-бързо държавата да си стъпи на краката. През 1965 година, имигрантите са били около 2,7 млн души, като повечето от тях идвали от бившата колониална империя. Къде са се установявали? Около големите градове. Погледнато от страната на футбола, това не довело до добри резултати, даже напротив: между 1960 и 1974 година Франция се проваля в квалификациите за три Европейски и три Световни първенства.

За да не допускат това да се случи и в бъдеще, се създава национална програма за намиране на таланти - през 1972 година отваря врати Национален институт по футбол, който през 1988 година се мести в Париж и носи името "Clairefontaine". Така създадената система и следващите поколения на имигрантите изиграват важна роля в развитието на френският футбол: победата на Световното през 1998г и последваща такава на Европейското през 2000г, както и финалът срещу Италия, изигран през 2006 година. Повечето семейства с имигранти живеят в периферията на големите градове, като 38% от тях са само в околностите на Париж. От 2002 година до сега, бройката на футболистите от Париж е нараснала значително. През 2018г например, 16 футболисти в групата на Франция са били от столицата. Килиан Мбапе е дете на камерунец и алжирка, роден в Бонди - намиращ се в периферията на Париж и респективно е учил и тренирал в един от центровете за подготовка и развитие на "Clairefontaine".

67147559_3049374045103432_69361926963567

ℍenry Salomé, Clairefontaine-en-Yvelines Montjoie, size, crop, CC BY-SA 3.0

А ние в България имаме ли си златна мина където се раждат таланти и имаме ли съзнанието да им помогнем да се изградят?

N.B. През изминалата кампания отборът на Атлетик Билбао, използвайки 8-те принципа от книгата, успява да попълни състава си с 85% играчи от своята школа, признава спортният им директор Хосе Аморорту в интервю за "Guardian".

Източници:

https://en.wikipedia.org/wiki/INF_Clairefontaine

“The gold mine effect” by Rasmus Ankersen