Грозното патенце на Чоло се превръща в лебед

публикувано на 11 Май, 2023 | Четеш за 8 минути

Едва ли има много хора, на които като малки не са им чели приказката за Грозното патенце на Ханс Кристиан Андерсен. Поне се надявам да е така, защото иначе упадъкът на обществото ни ще стане съвсем видим.

Посланията на приказката продължават да са общовалидни и до днес, когато често пъти хора биват подценявани и отхвърляни от дадено общество,

материал на

Кристиян Иванов

но по-късно показват, че те не просто не са на неговото ниво, а над него и заслужават по-добро място - сред хора, които ги ценят.

Що се отнася до футбола, приказката за Грозното патенце стана доста актуална преди 7 години, когато на Европейското първенство във Франция през 2016 г., Португалия си проправи път до финала, където грабна трофея изпод пръстите на домакините, играейки неособено атрактивен и резултатен футбол. Затова и тимът на Фернандо Сантош бе наричан ‘грозното патенце’, правейки се съпоставка със спомената приказка и най-вече с нейния финал, където патенцето разбира, че се е превърнало в красив лебед.

Друг отбор, който от доста време е в ролята на грозното патенце, заради играта си, е Атлетико Мадрид. Испанците вече 12 години са под опеката на Диего Симеоне, който върна отбора сред най-силните 4 тима в Ла Лига и доста успешно се конкурира с Реал Мадрид и Барселона.

За този период ‘дюшекчиите’ станаха шампиони 2 пъти, по 2 пъти ликуваха в Лига Европа и в Суперкупата на Европа, а също спечелиха по веднъж Купата на краля и Суперкупата на Испания. Като към това добавим и 2 финала в Шампионска лига, става ясно че Чоло е свършил гигантско количество работа. Тези успехи на Атлетико обаче имаха висока цена, а тя е стилът на игра на отбора, който в последните години бе осмиван. Аржентинецът е набеждаван от мнозина, че играе антифутбол и мачовете на отбора му са скучни за гледане, поне за феновете на атрактивния, атакуващ и динамичен футбол.

Няма как да си кривя душата, че ‘лос колчонерос’ практикуваха красив и интересен стил на игра, защото просто това не бе така. Диего Симеоне създаде отбор и колектив, който залагаше повече на борбата, добрата подредба в защита и волята на футболистите. Именно по този не толкова красив за наблюдаване начин, Атлетико успя много пъти да надвие Барселона и Реал Мадрид, които може би с изключение на 1-2 сезона в ерата на Симеоне, винаги имаха по-класни състави от ‘дюшекчиите’.

Последното спечелване на шампионата през сезон 2020/2021 г. дойде с типичната за Атлетико игра – безкомпромисно в защита, внимаваше се при нападенията да не се оставят пространства за контраатаки и при вземането на аванс от един гол, отборът забравяше за нападенията и концентрираше цялата си енергия в опазването на този аванс. Цифрите потвърждават това – 12 от 26-те победи на Атлетико дойдоха с разлика от 1 гол, като това важи особено за мачовете от последния месец на Ла Лига през 2021 г.

През следващата кампания обаче представянето на отбора рязко спадна и това се дължеше основно на проблемите в защита. Симеоне започна да налага постройка с трима централни защитници, която представляваше сериозно изпитание за собствените му футболисти, които бяха научени от него до съвършенство да играят 4-4-2. Това доведе до рязък спад по отношение на точките на тима, който имаше с цели 12 по-малко от шампионския сезон.

Именно затова и през 2022 г. се надигнаха много гласове, твърдящи, че времето на Диего Симеоне в Атлетико Мадрид е изтекло. Симеоне обаче показа, че всъщност знае какво върши и прави всичко в дългосрочен план. Много хора забравят, че през 2023 г. той е само на 53 години и треньорската му кариера все още дори не е достигнала своята среда.

След триумфа в Испания през 2021 г., аржентинецът разбра, че е време за кардинална промяна в игровия стил на отбора и затова той трябваше да жертва следващия сезон, за да постави нова основа, с по-различен стил на игра на Атлетико, която да даде отправна точка на отбора за бъдещи успехи.

Прочети 'Прекалено взискателен ли е българският запалянко?'

или пък

'Що е то бургаски футбол и има ли той почва... в Бургас ?'

Плодовете на труда на Симеоне започват да се виждат през този сезон, в който Атлетико играе много красив футбол, но много по-важното е, че той изглежда успешен, поне до момента. Играта на Атлетико Мадрид през настоящата кампания (и най-вече след Световното в Катар) се базира на повече владеене на топката и атаки, в които участие вземат повече футболисти. Схемата на игра е 3-5-2, при която обикновено на единия фланг е Яник Караско, който прави страхотен сезон, а на другия – световният шампион с Аржентина Науел Молина, който също има добра ефективност при играта в предни позиции.

Най-важен в защитния вал на тима (при този тип схема на игра) е Марио Ермосо, който трябва да покрива най-голям периметър терен от тримата централни защитници. Той трябва да стои в центъра и да насища подстъпите пред наказателното поле, когато Атлетико се защитава. При атаките на мадридчани ролята му минава на левия фланг, тъй като той по начало си е именно ляв бек и му се налага да минава в тази зона, за да уплътнява пространствата, които Караско оставя, стоейки предимно в атака.

В средата на терена Симеоне вече не залага на двама, а на трима футболисти, като винаги се стреми сред тях да има един дефанзивен, един box-to-box и един креативен полузащитник, за да има разнообразие при играта в центъра. В момента 'дюшекчиите' разполагат с 8 полузащитници и това позволява на Диего Симеоне да дава възможност за изява на всеки, като така той държи състезателите си винаги свежи. Заради този нов маниер на игра в халфовата линия, Атлетико започна да държи топката повече и да осъществява атаки с много подавания, в опит за бързо разпределяне на топката - първо между халфовете, а след това към крилата или плеймейкъра. Подобни атаки бяха невъзможни при 4-4-2, което дълги години властваше на 'Метрополитано'.

Преминаваме към атаката, тъй като там е човекът, който е с най-голяма заслуга за успеха на новата тактика на Симеоне. Това е Антоан Гризман, който през този сезон се върна към най-добрите си години от края на престоя си в Реал Сосиедад и началото на приключението му в Атлетико. Гризман винаги действа с партньор в атаката, като опциите за такъв са три – Алваро Мората, Мемфис Депай и Анхел Корея. При първите двама Гризман получава най-голяма свобода, тъй като Корея е повече крило и тогава се налага французинът да оперира на върха на атаката. С Мората и Депай обаче Гризман получава един огромен периметър между тримата халфове и централния нападател, където може да прави каквото си поиска. И той го прави.

Французинът вече не се концентрира толкова върху завършващия изстрел, а върху подаването преди него, като през този сезон той записа върховото си постижение по асистенции. Освен това, той действа и като разпределител при по-ранни фази на атаката. Като цяло, ако направим съпоставка с баскетбола, Гризман прилича на типичен пойнт-гард, който държи топката през повечето време и я разпределя към съотборниците си, които търсят вкарването на кош.

Може да прозвучи смехотворно, но през този сезон често забелязвам в мачовете на 'дюшекчиите' опити от тяхна страната да атакуват с тики-така, като Барселона на Пеп Гуардиола. С множество подавания на крак, отиграване на топката с едно докосване, компактно придвижване на целия отбор в атака и опит да се стигне до гол след повече от едно отиграване на топката в наказателното поле. Това разиграване на топката, а не опит да се завърши с шут веднага, е в голям контраст с директната игра, която бе характерна за Атлетико на Симеоне отпреди няколко години.

Сега се търси възможност футболисти да бъдат извеждани на много по-чисти позиции, за да може шансът за гол да е още по-голям. За тази цел, в атаките на Атлетико се включват (освен халф-бековете) и двама от тримата халфове, защото така има възможност топката да се разиграе първо в центъра и след това евентуално да се търси пас на крилото и центриране. Най-впечатляващото при тези многоходови атаки е, че те се провеждат на висока скорост и така стават по-директни, въпреки че се правят с много подавания по широчината на терена.

По-рано споменах за дългата скамейка, която има Атлетико, но по-важното за нея е, че играчите влизащи оттам много често помагат за решаването на мачовете, а не просто освежават състава. Атлетико Мадрид е сред отборите в топ 5 първенствата на Европа, които са вкарали най-много голове чрез своите резерви, като до края на месец април тази бройка на голове от резервите е 14. Това е показателно за дълбочината и хомогенността в състава на Диего Симеоне, където напускането на най-скъпата покупка в клубната история (Жоао Феликс) през зимата не оказа никакво влияние, а напротив – освободи сцената за Гризман.

Вярно е, че отборът продължава на моменти да изпитва затруднения при този стил на игра, но с оглед факта, че повечето от тези футболисти са прекарали повече време, практикувайки предходната система на Симеоне, това е очаквано.

Барометър за идеите на треньора ще бъде следващият сезон, тъй като преди него отборът ще има време за още една лятна подготовка, където да изглади всички проблематични места в схемата и нейното приложение на практика по време на мачовете. Ако играта на Атлетико остане такъв тип и през следващия сезон, а Чоло не реши да се върне към предишния си маниер на игра, то 'дюшекчиите' със сигурност имат всички основания да смятат, че могат да се справят с Барселона и Реал Мадрид, тъй като в момента играят много по-атрактивен футбол и от двата отбора.