Невъзпятият герой
публикувано на 6 Февруари, 2020 / Четеш за 6 минути
Джими Мърфи е един от футболните герои, които малко хора познават. Той обаче изиграва изключително важна роля за Манчестър Юнайтед през 50-те години, та чак и до наши дни.
Кариерата на Мърфи като футболист не блести особено многo: между 1928 г. и 1939 г. уелсецът играе за Уест Бромич Албиън, след това за кратко
материал на Пепа Запрянова
облича и екипа на Суиндън Таун. Това е преди началото на Втората световна война, по времето на която всички първенства биват спрени, а футболистите изпълняват военни задължения.
Към края на ВСВ Джими е сержант в Бари, Италия, където организират спортни игри за войниците и където се запознава с Мат Бъзби, който е новият мениджър на Манчестър Юнайтед. Бъзби остава впечатлен от уелсецът, след като чува негова реч пред войниците, и го кани да стане треньор на младежите в Юнайтед. Мърфи приема предложението и между 1946 г. и 1955 г. води младежкия отбор на Червените Дяволи (който се появява на картата десет години по-рано). Главният виновник за създаването на Академията на Манчестър Юнайтед, която по онова време била позната като „младежки атлетически клуб Манчестър Юнайтед (Manchester United Junior Athletic Club (MUJAC)), е тогавашният собственик на клуба Джеймс Гибсън. Той, заедно с клубния секретар Уолтър Крикмър и треньора Том Къри поставят основите на академията на Червените Дяволи.
Решението на Мат Бъзби да привлече Мърфи в екипа си се оказва изключително плодотворно. През 1951/52 Манчестър Юнайтед печели титлата на Англия за първи път от 1911 г. Благодарение на визията на уелсеца за развитието на младите, младежкият отбор на Юнайтед процъфтява и печели пет поредни трофея в турнира за Младежката Купа на Футболната Асоциация, след нейното създаване през 1952 г. Тогава започва и изграждането на т. нар. „Бебета на Бъзби“. През сезон 1952/53 във финала на Младежката ФА Къп, Манчестър Юнайтед размазва Уулвърхамптън Уондърърс с 9-3 общ резултат (тогава финалите са се играли в два мача). В състава на Червените Дяволи личат имената на Дънкан Едуърдс, Еди Колман, Албърт Скенлън, Дейвид Пег, Били Уилън, които само няколко години по-късно ще бъдат гръбнакът на първия отбор и ще доминират английския футбол.
Година по-късно същият този състав, с две подобрения – Боби Чарлтън и Уилф МакГинес, отново се изправя срещу Уулвърхамптън във финала на Младежката ФА и отново печели с общ резултат 5-4. През 1954/55 Уест Бромич е разгромен с общ резултат 7-1, а през 55/56 Честърфийлд пада жертва на Юнайтед, въпреки че на вратата на Дъ Спирейтс е бъдещият легендарен вратар на Англия Гордън Банкс.
С чудесното развитие на академията, Червените Дяволи печелят две поредни титли на Англия - през 1955/56 и 56/57 с красив и изящен футбол, като в този период клубът разчита основно на собствените си таланти, правейки само няколко трансфера - Томи Тейлър пристига от Барнзли през 1953, а Хари Грег от Донкастър Роувърс през 1957 г. (в периода 1950 до 1957 г. общо 34 младежи, продукти на академията, правят дебюта си за Манчестър Юнайтед). Разбира се, Джими Мърфи не е просто визионер за Манчестър Юнайтед. Той е и спасителят на клуба. Именно той е човекът, който продължава да развява знамето след самолетната катастрофа в Мюнхен през 1958 г.
Прочети 'Мюнхенското летище, което превърна 'Бебетата на Бъзби' в 'Ангелите на Бъзби'
Тази трагедия заема огромна част от историята на Червените Дяволи. Дори можем да кажем, че именно тя дефинира Манчестър Юнайтед. Тогава, когато клубът е на колене, когато е загубил осем от най-талантливите си футболисти и треньорски екип - без Мат Бъзби, който обаче e сериозно ранен. Когато не е сигурно дали ще продължи да съществува, заради сериозната финансова криза, в която изпада. Тогава на преден план излиза Джими Мърфи, който не пътува с отбора за Белград, тъй като има ангажименти като национален селекционер на Уелс. Въпреки разбитото си сърце, той оставя скръбта настрана и поема юздите в свои ръце, решен да изправи клуба отново на крака и да изпълни заръката на Мат Бъзби – „Продължавай да развяваш знамето, Джими!“
Благодарение на характера, мотивацията и решимостта на уелсеца, Юнайтед продължава…
През 2011 BBC създадоха филм посветен на трагедията в Мюнхен, който носи името “United”, където Дейвид Тенънт влиза в ролята на Джими Мърфи. Във филма има една много вдъхновяваща сцена, в която Мърфи разговаря с борда на клуба, които възнамеряват да закрият футболен клуб Манчестър Юнайтед за неопределeн период от време. Уелсецът обаче се противопоставя на намеренията им като заявява:
„Не ми казвайте, че е невъзможно. Когато дойдох тук, ми казаха, че успехът ни е невъзможен. Казаха, че няма как да спечелим лигата или да се борим срещу най-добрите отбори в Европа, играейки с деца. Но ние им показахме, че грешат. Тук не става въпрос за почитане паметта на тези момчета, които дадоха живота си за клуба. Трябва да покажем на света кои сме и, че не ще се примирим. Бъдещето ни ще се основава на решенията, които вземем днес.“
Разбира се, едва ли събитията в онези дни са били точно такива, но тези думи дават добро описание на личността на Джими Мърфи и на неговата решителност да възроди Манчестър Юнайтед. Той заема позицията на временен мениджър на Червените Дяволи до края на сезон 1957/58 и въпреки изключително младия и неопитен състав, който успява да събере, клубът достига до финал за ФА Къп, който обаче е загубен с 2-0 от Болтън Уондъръс. В Лигата, Червените Дяволи завършват на девета позиция, а полуфинала на КЕШ срещу Милан губят с общ резултат 4-2.
С усърдие и здрава работа, Мърфи и Мат Бъзби създават още един млад състав, който да постигне това, което Бебетата на Бъзби не успяват – а именно да спечелят Европейската Купа. Отново се залага основно на младежи от академията, която продължава да бъде изключително продуктивна. През 60-те години дебюти правят Ноби Стайлс, Джордж Бест, Дейвид Садлър, Джон Астън, Брайън Кид. В същото време се привличат и качествени играчи, които ще помогнат на клуба да достигне до заветната цел. Денис Лоу идва от Торино през 1962, година по-късно Пади Крерънд е трансфериран от Селтик, а вратарят Алекс Степни идва от Челси през 1966.
И така, само 10 години след самолетната катастрофа, Манчестър Юнайтед триумфира с така бленувания трофей когато през 1968 г. побеждава Бенфика с 4-1 на Уембли и вдига Купата на европейските шампиони.
Това е и кулминацията на дуото Мърфи – Бъзби, които се оттеглят от постовете си в Манчестър Юнатед заедно през 1971 г.
- - -
Визията, която Мърфи налага в Манчестър Юнайтед, е жива и до днес. След оттеглянето на Мърфи, над 120 възпитаници на академията са дебютирали за клуба. Сред тези възпитаници личат имената на Брайън Грийнхоф, Артър Албистън, Норман Уайтсайд, Марк Хюз, Клейтън Блакмуур, Марк Робин, Лий Мартин, Лий Шарп, Райън Гигс, Гари Невил, Дейвид Бекъм, Ники Бът, Пол Скоулс, Фил Невил, Уес Браун, Джон О'Шей, Дарън Флетчър, и още и още.... Броенето продължава!
В двубоя срещу Евертън (на 15 декември, 2019), Манчестър Юнайтед отбеляза мач №4000 поред с поне един футболист от академията в групата. Това е едно изключително постижение и показател за изключителната роля на Джеймс Гибсън, Уолтър Крикмър и най-вече на Джими Мърфи, който превърна използването на юноши в традиция и отличителна черта на Манчестър Юнайтед.
източник: twitter профилът на Манчестър Юнайтед (https://twitter.com/ManUtd/status/1206204763362058244)