Мюнхенското летище, което превърна “Бебетата на Бъзби”
в “Ангелите на Бъзби”
публикувано на 10 Септември, 2019 / Четеш за 7 минути
Определяна като една от най-големите футболни трагедии, самолетната катастрофа в Мюнхен оставя завинаги своя черен отпечатък във футболната история.
Манчестър Юнайтед никога няма да забрави датата 6-ти февруари 1958 г.,
материал на
Мая Тодорова
( читател )
а отбора известен като "Бебетата на Бъзби" ще живее вечно в сърцата на милионите фенове на клуба.
Мат Бъзби, гениален селекционер, събира в състава си група млади момчета и заедно решават да творят новата футболна история на великия клуб - “Манчестър Юнайтед”. След победата си на “Олд Трафорд” (2:1), момчетата на Бъзби пътуват към Белград, където се изправят срещу “Цървена звезда” за мача реванш (3:3). При общ резултат 5:4, хлапетата се класират на полуфинала за КЕШ.
Момчетата са постигнали това, в което до скоро никой не е вярвал. Щастливи и горди от постигнатото, отбора се прибира в Манчестър. Полета е отложен с 1 час, защото Джони Бери е изгубил паспорта си. Скоро, усмихнатите “Бебета на Бъзби” заемат местата си. Самолета каца на летището в Мюнхен, за да бъде до зареден с гориво.
Капитан на двумоторният самолет ‘Airspeed AS-57 Ambassador’ е Джеймс Тайн - бивш пилот на кралските военно-въздушни сили. Втори пилот е Кенет Раймънт - пилот от Втората Световна война. И двамата са с огромен опит. Най-добрият възможен екипаж. Преди да излетят, двамата пилоти решават да разменят местата си и Кенет Раймънт да бъде капитан. Затова той сяда от лявата страна в пилотната кабина. Самолетът е зареден и полет 609 получава разрешение за излитане от летището в Мюнхен.
Последния мач на 'бебетата' , срещу Цървена Звезда
(Белград, 5 Февруари, 1958)
При набирането на скорост обаче, двамата пилоти чуват шум, който ги смущава, а мощността започва да спада рязко. Няколко минути по-късно е направен втори опит за излитане, който също се оказва неуспешен. Всички слизат от самолета, но много скоро са помолени отново да се качат. Оставането в Мюнхен не е вариант, тъй като отбора бърза за следващия си мач. Двамата пилоти са решили да направят трети опит.
Полет все пак ще има. Времето се влошава все повече, настроението в самолета също. Във въздуха започва да се усеща притеснение и страх. И помен няма от усмивките по лицата на играчите. Със свити сърца всички се качват отново в самолета.
В интервю, вратаря Хари Грег с болка си спомня думите на съотборниците си. Джони Бери: “Тук ще става беля”, а халфа Били Уилън, неподозиращ колко е прав съотборника му, отвръща: “Е, аз съм готов за това”.
Силно притеснена, на борда се качва бременната Вера Лукич (съпруга на югославски депутат) с малката си дъщеря Вецна. Всички са ужасени, но никой не иска да признае страха си. В 15:02 часа пилотите получават сигнал, че имат 2 минути да излетят и в 15:03 часа те потвърждават своето решение. След този момент Манчестър Юнайтед никога няма да бъде същият.
Прочети 'Най-фаталният автогол за всички времена'
За да избегне предишния проблем, пилотът започва бавно да ускорява. Пистата е достатъчно дълга и позволява това. Самолетът набира нормално и достига скорост за излитане. При тази скорост вече няма връщане назад. Всичко изглежда нормално, но в един миг машината започва да губи мощност. Капитан Тайн разбира, че това е краят - няма да успеят да излетят.
Самолетът минава през ограда, с лявото си крило удря близка къща, а с дясното пристройка, в която за нещастие има камион пълен с гориво. Следва експлозия. Капитан Тайн успява да се измъкне бързо. Виждайки, че ще последва втора експлозия, той започва вика на всички да бягат преди самолетът да се взриви. Хари Грег също успява да излезе бързо. Той споделя, че в този момент си е мислел, че той е единственият оцелял.
Изведнъж чува плача на малкото момиченце и първо спасява него и майка му. След това вижда Мат Бъзби да лежи до самолета, издърпва го настрани и така спасява и неговия живот. Вратаря започва да вади един по един приятелите си. За някои обаче е прекалено късно.
Първите хора, който се притичват на помощ са двама германци. Те успяват да измъкнат от кабината Кенет Раймънт. Веднага след това пристигат и пожарникарите. Всичко е в пламъци. Снега се усилва, което прави спасителната акция още по-трудна. Телата около самолета се губят под снежната покривка. Част от 'хлапетата' и екипажа умират на място. Мюнхен ще остане техния вечен дом. Състоянието на Мат Бъзби е изключително тежко, единият му бял дроб не работи. Дни наред той е между живота и смъртта. Звездата на отбора, Дънкан Едуардс, също е отведен в болница в критично състояние. 15 дни цяла Англия се моли за легендарния футболист, но уви за разлика от Мат Бъзби, той не успява да се пребори. Капитана Кенет Раймънт умира 5 седмици по-късно в болницата.
Elliott Brown from Birmingham, United Kingdom, Statue of Duncan Edwards - High Street, Dudley (29883543254), resize, crop, CC BY-SA 2.0
Трагедията е огромна. Никой не иска да повярва какво се е случило. Европа скърби, а Англия е почернена завинаги.
В онзи момент, на онова летище са отнети 23 живота. Но всъщност жертвите са 24. Макар и оцелял, живота на Джеймс Тайн остава там. Всички ще преживяват ужаса отново и отново, но цялата отговорност пада единствено върху капитана Джеймс Тайн.
Следователите от Мюнхен започват огледа шест часа след катастрофата. По думи на присъстващите, те идват неподготвени, а снега не спира да вали и вече е покрил всичко.
През март следствието дава своята крайна оценка. Според нея, причината за катастрофата е лед по крилата на самолета. Машината не е обляна с противообледенителна течност. Това прави капитан Тайн единствен виновник за тежката катастрофа. Започват разпити и излиза въпроса защо двамата пилоти са разменили местата си. Смята се, че това е допринесло за злополуката. Появява се и снимка направена от футболен фен. На нея е заснет самолета преди третия фатален опит за излитане. На снимката се вижда, че целите крила са бели. Всички са сигурни, че това е непочистения лед и сняг. Но не и капитан Тайн. Той е абсолютно убеден, че по крилата не е имало лед и няма как това да е причината самолета да не успее да излети. Той смята, че причината е рязката загуба на скорост. В края на пистата е имало киша. Мокрия сняг е скъсил пистата дотолкова, че самолета не е имал нужното време да излети. Германия отхвърля теорията му.
Капитан Тайн започва собствено разследване, не само защото не иска да бъде смятан за убиец, а и защото не може да живее с бремето и вината за смъртта на момчетата. Той е сигурен в невинността си и посвещава живота си на това да я докаже. Разглежда случая отново и отново. Така разбира, че показанията на диспечерите, които потвърждават думите му са прикрити. Във времето изпраща множество молби разследването да бъде подновено. През 1965 г. искането му е уважено. Заключението на второто разследване е същото. Някой е трябвало да поеме вината, а кой би бил по-удобна жертва от капитана на самолета. Германците не са искали да поемат отговорност и да признаят, че причината е непочистената писта. През 1961 г. Капитан Тайн е уволнен. Причината е размяната на местата с втория пилот.
Благодарение на английски политик, Англия се заема отново със случая. Преразглеждат се събраните от Тайн и съпругата му доказателства, както и научните опити, който те са провели. Опитите доказват, че виждащото се по крилата на самолета не е лед, нито сняг. Разбира се също, че разследващите в Германия са прикрили показанията на човека, извадил Кенет Раймънт от кабината. Той също потвърждава, че по самолета не е имало никакъв лед.
Март 1979 г. Джеймс Тайн е оправдан. Всички разбират това, което той винаги е знаел.
- - -
С огромно закъснение, 10 години по-късно, отбора печели купата, която по право е била тяхна. Всички поглеждат нагоре, не са нужни думи. Да, купата е за тях.
- - -
Трагедията, сполетяла Манчестър променя живота на мнозина. Тя дава отражение не само във футболната история, но и в авиацията. Някои хора никога няма да узнаят колко значима роля е изиграла тази катастрофа в техния живот. На много футболисти е даден шанс за изява, а кишата по пистите се възприема по съвсем друг начин.
На външната западна трибуна на стадиона е издигната паметна плоча с имената на “Бебетата на Бъзби”.
“Театъра на мечтите” ще бъде техния вечен дом. Всяка година, фенове от цял свят идват да поднесат цветя и да покажат уважението си към момчетата и треньора, които поставиха основите на този велик клуб.
На входа на “Олд Трафорд” е часовника, за който времето е спряло. Стрелките му завинаги ще показват часа когато Манчестър Юнайтед загуби “Ангелите на Бъзби”.