Още малко за напредналите статистики или какво е Passes Allowed Per Defensive Action (PPDA)?

публикувано на 27 Септември, 2019 / Четеш за 8 минути

Статистиките във футбола са неизменна част от играта и от много години насам преките предавания на мачовете изобилстват с данни за процента притежание на топката, за броя на ъгловите удари, на ударите към вратата, на нарушенията и на различни други показатели. Надценявана от някои и същевременно подценявана от други, една от големите заблуди за статистиката, както обяснява Николай Русинов (Bentdnerfan) в своя блог е, „че

материал на Лъчезар Петров

тя ни казва повече от това, което буквално ни казва. Фактът, че 85% от подаванията на Пол Погба през изминалия сезон са били точни не означава, че Пол Погба е добър подавач… или че е лош подавач… нито дори, че е средностатистически подавач. Тази статистика чисто и просто означава, че 85% от подаванията на Пол Погба през изминалия сезон са били точни. Толкова. Всичко извън това е интерпретация. С други думи – няма лоша статистика, има само лоши интерпретации и анализи“ (1).

Реалността показва, че понякога има връзка между статистическите показатели и представянето на дадения отбор – т.е., случва се отборът, който владее повече топката, отправя повече удари и достига до повече корнери, наистина да играе по-добре. Но понякога подобна зависимост липсва и именно тук идват на помощ т.нар „напреднали статистики“ (Advanced statistics), които, пак по думите на Русинов, „представляват опит да се комбинират няколко от „елементарните“ статистики чрез формули, които придават различна тежест на различни фактори и така стигат до смислено и използваемо число. Или казано на по-прост език, „напредналите“ статистики комбинират много безполезни сами по себе си статистики в други полезни и обективни цифри“ (2).

Към днешна дата, може би най-разпознаваемата „напреднала“ статистика е тази за „очакваните голове“, която оценява качеството на дадено голово положение и показва колко добра всъщност е била въпросната ситуация за отбелязване на гол. Освен нея, има и други две статистики от същия род, които измерват „очакваните асистенции“ (оценява качеството на подаването, т.е. каква е вероятността даден пас да се превърне в голов такъв) и „очакваните точки“ (предвижда колко точки би трябвало да спечели даден отбор в хода на сезона). Статия за „очакваните голове и точки“ можете да прочетете на нашия сайт тук, а в настоящия материал ще се спрем на още една „напреднала“ статистика, която разкрива друг аспект от играта, а именно, колко агресивно и интензивно действа един състав в първоначалния момент от фаза „защита“, т.е. веднага след като загуби притежанието на топката.

Прочети 'Отбор във фокус: Борусия Дортмунд 2019/20'

Въпросната статистика, както вече сте разбрали от заглавието, на английски се нарича Passes Allowed Per Defensive Action (PPDA), а на български се превежда в леко тромавия и неособено ясен израз „Допуснати пасове на едно защитно действие“.

Но по-важното е не как се нарича, а какво точно измерва тази статистика, а именно, интензитета на пресата на защитаващия се отбор. С други думи PPDA ни казва колко агресивно и бързо действа даден отбор при опита да си върне притежанието на топката, която току-що е загубил. Именно тази статистика дава реална преценка за това колко активно работи пресата на тима при прегрупирането във фаза „защита“.

В допълнение, тъй като това е „напреднала“ статистика, тя комбинира няколко „елементарни“ такива и използва формула, за да изведе краен резултат под формата на число, което може да бъде едновременно обективно и полезно. „Елементарните“ статистики, които влизат в уравнението и служат за извеждане на резултат, който оценява агресията в дефанзивния подход на даден състав, са броят на опитаните от единия отбор подавания и броят на опитаните от другия отбор защитни действия. Защитните действия, които се вземат под внимание за целите на тази статистика, са четири - шпагати, пресечени топки, единоборства и фаулове. Това са т.нар. „проактивни“ защитни действия, защото чрез тях защитаващият се отбор опитва активно и целенасочено да си върне топката, което е в контраст с непредизвиканите грешки, които може да направи атакуващият отбор (например да изкара топката в тъч с неточен пас). За целите на тази статистика се вземат всички опитани от атакуващия отбор подавания в определена зона на игрището, без значение колко от тях са били точни или не, както и всички опитани от другия отбор защитни действия, също без оглед на това колко от тях са били успешни. Крайният резултат се получава, като броят на пасовете на атакуващия отбор се раздели на броя на четирите защитни действия, предприети от защитаващия се отбор.

По-накратко казано, формулата е следната:

PPDA = брой на пасовете, опитани от отбор А/брой на защитните действия, опитани от отбор Б.

Резултатът е числова стойност, която следва да се интерпретира в зависимост от своята големина. Интерпретацията тук не е сложна и на практика е следната: ниска PPDA-стойност означава висок интензитет при пресата на даден отбор, т.е., ако един тим има PPDA = 6.1, това значи, че противникът е успявал да направи средно едва 6 паса, преди разиграването му да бъде прекъснато с някое от четирите защитни действия (шпагат, пресичане на топката, единоборство или фаул). Обратно, примерна стойност PPDA = 21.9 означава нисък интензитет при пресата на дадения тим, защото той е допускал противникът му да направи средно почти 22 паса, преди да съумее да прекъсне разиграването целенасочено, пак с някое от изброените 4 защитни действия.

70816236_3225043580869810_33872744911208

За целите на подобен род анализи, най-често се взема под внимание броят на пасовете, които отбор А (разиграващият топката отбор) е опитал в зоната до 40-тия метър от своята врата и съответно броят на защитните действия, които отбор Б (пресиращият високо отбор) е предприел в тази част от игрището (3). Именно заради това се казва, че тази статистика, изразена в PPDA-стойност, оценява най-вече интензитета и агресията на „високата“ преса на дадения отбор.

Това е добра отправна точка, ако искаме да разберем дефанзивния подход на съставите и най-вече използват ли висока преса или не. Тимове като Манчестър Сити и Барселона например, които играят с продължително разиграване на топката и държат „висока“ защитна линия, ще имат ниски PPDA-стойности, защото стилът им на игра изисква агресия при опита за връщане на топката и прилагане на активна преса в момента на загуба на кълбото. С други думи, Сити и Барса, тъй като обикновено са високо позиционирани (т.е. всичките им полеви играчи са в съперниковото поле), се опитват да си върнат притежанието максимално бързо и в този смисъл позволяват на противника да размени много малък брой пасове, преди разиграването му да бъде прекъснато. Обратно, тимове като Бърнли и Нюрнберг, които предпочитат да се бранят дълбоко прибрани в собствената си третина, ще имат висока PPDA-стойност, защото позволяват множество на брой пасове в противниковото поле, преди някой от играчите им да опита да отнеме с някое от проактивните четири защитни действия.

Разбира се, нищо не пречи статистиката да се приложи и към други зони на терена, като тогава резултатът ще отразява интензитета на пресата на защитаващия се отбор в тях, но обикновено с PPDA виждаме дали даден състав използва висока преса или не.

За какво може да се използва PPDA-стойността?

Тази статистика може да бъде полезна в две направления: първо, защото разкрива дефанзивния подход на конкретния тим, т.е. дали предпочита да се брани високо и използва висока преса (Сити, Барселона), или стои предимно в своята половина и не пресира активно (Бърнли, Нюрнберг); второ, защото може да бъде показател за представянето на даден отбор в конкретен мач и/или период. Ако например в първите си 10 двубоя Лестър има средна PPDA-стойност 9.1, но в следващите три това число стане съответно 11.6, 13.4 и 16.3, това може да е показател, че „лисиците“ започват да губят баланс в своята игра и/или, че упражняват по-малък контрол върху хода на дадената среща.

С какво PPDA-стойността може да бъде подвеждаща?

Тъй като във формулата за изчисление на PPDA няма информация за опитите за удари, тази статистика се базира на показатели, свързани с притежанието на топката. Притежанието може да бъде показател за упражняване на контрол върху играта, но не винаги влияе върху изхода на мача и оттам не винаги има зависимост между процента притежание на топката и броя на спечелените точки. На практика същото нещо може да се каже и за PPDA-стойността, която не винаги е в пряко пропорционална зависимост от броя точки, които даден състав успява да спечели.

За илюстрация на последното ще използваме диаграма с данните за PPDA на отборите от италианската Серия А от последния сезон, 2018/2019. Диаграмата показва следното (4):

70732246_3225043567536478_44824192151936

От тези данни е видно, че през изминалия сезон отборът на Торино е бил този, който е допускал най-малък среден брой пасове, преди да прекъсне разиграването на противника, т.е. „биковете“ са действали най-агресивно и интензивно що се касае до упражняването на висока преса. Въпреки това, в крайното класиране съставът на Валтер Мадзари остава на седмо място с 63 точки, което е по-назад от отбори като Рома и Милан (съответно пети и шести), които иначе са в долната половина на подреждането по отношение на интензитета на пресата.

Фиорентина се справя добре в този компонент, заемайки седмо място и допускайки едва 10.1 паса при противниково разиграване, но накрая „виолетовите“ завършват 16-ти, само на три пункта пред зоната на изпадащите.

Липсата на зависимост между интензивна висока преса и спечелени точки става още по-видна, когато се вземат под внимание показателите на Наполи и на Емполи. Въпреки че „партенопеите“ и тосканците имат почти еднаква PPDA-стойност (11.0 срещу 11.2, респективно), хората на Карло Анчелоти завършват на второ място и печелят 79 точки, докато Емполи остава на 18-та позиция и изпада в Серия Б с актив от едва 38 точки (5).

Или с други думи, не е толкова важно дали често ще се опитваш агресивно и интензивно да пресираш съперника, а колко качествено го правиш, защото от това всъщност зависи дали ще успееш да постигнеш нещо с този подход или не.

И в заключение – допуснатите пасове на едно защитно действие са просто статистика (макар и „напреднала“), която се държи като всяка друга такава и в този смисъл не ни казва повече от това, което буквално ни казва, а то е колко интензивно и агресивно действа даден отбор в момента, в който загуби притежанието на топката.

(1) Bentdnerfan, „Брад Пит и статистиките във футбола (Р2)“, 10 август 2017, достъпно на: https://bendtnerfan.wordpress.com/2017/08/10/брад-пит-и-статистиките-във-футбола-p2-2/ (посетено на 21 август 2019)

(2) Bentdnerfan, „Брад Пит и статистиките във футбола (Р2)“, 10 август 2017, достъпно на: https://bendtnerfan.wordpress.com/2017/08/10/брад-пит-и-статистиките-във-футбола-p2-2/ (посетено на 21 август 2019)

(3) Trainor, Colin. “Defensive Metrics: Measuring the Intensity of a High Press”, 30 July 2014, available at: https://statsbomb.com/2014/07/defensive-metrics-measuring-the-intensity-of-a-high-press/ (accessed 21 August 2019)

(4) Pilotto, Matteo. “Measuring the intensity of pressing”, 17 December 2018, available at: https://medium.com/calcio-datato/measuring-the-intensity-of-pressing-2763bac927c2 (accessed 21 August 2019)

(5) Sky Sports.com, Seria A Table, 2018/2019 Season, last updated 28 May 2019, available at: https://www.skysports.com/serie-a-table/2018 (accessed 21 August 2019)