Лев Яшин - вратарят, останал завинаги... | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Лев Яшин - вратарят, останал завинаги във футболната история

публикувано на 18 Юни, 2019 / Четеш за 6 минути

Мнозина читатели вероятно разпознават горното име и са наясно с постиженията на този велик вратар. За други навярно то звучи някак си непознато, идващо сякаш от една друга епоха. Това е така - времената, в които този човек играе футбол са коренно различни, но титлите и индивидуалните награди, които печели тежат еднакво, без значение от изминалите години.

материал на Тимов 

Дори всъщност според мен е обратното - неговите победи, както във футбола, така и извън него имат много по-голяма стойност в сравнение с днешните такива. Това е едно име, което със своето поведение може да бъде пример не само за бъдещите футболисти, но и за всеки, който иска да се научи да бъде човек. С оглед на доста малкото информация на български език, реших да направя кратко обобщение за живота на великия съветски вратар Лев Яшин, който и до ден днешен остава единствения страж, спечелил Златната топка.

Лев Иванович Яшин е роден на 22 октомври 1929 г. в Москва, СССР. Страстта му към футбола, както при повечето хора, започва още от ранна детска възраст. Той, заедно със своите връстници, играе футбол в задния двор на своята къща. През зимата децата заливали двора и правили импровизирано хокейно игрище. Там на леда също играели с футболна топка. Освен това те тренирали и ски-скокове. Според Яшин тези нестандартни упражнения са допринесли за неговия баланс и рефлекс и са дали основата за бъдещата му величествена кариера.

Подобно на милиони негови връстници обаче, Втората световна война достига и до него. По време на германските нападения между 1941-43г. семейство Яшин, заедно с невръстния Лев, се местят в провинцията. Тежките икономически условия, причинени от безмилостното човешко дело, наречено „война“, принуждават Яшин да започне работа едва на дванадесет години. Няколко години по-късно получава награда за „доблестен труд“ от държавата. В тези опасни времена младото момче започва да изгражда своя характер и на тази ранна възраст му се налага да „скъса“ с юношеството.

 

Започва да пуши още на тринадесет години, вреден навик, който го преследва до края на живота му. И въпреки всичко в долните редове ще видим, че това не му е попречило да изгради репутацията, с която е известен и до днес - „Черната пантера“, наричан от феновете и „Черният паяк/октопод“ - от противниците. Тези прякори се дължат не само на неговия неподражаем стил на обличане (винаги по време на мач е облечен в черно, с черна шапка), но и на невероятните му рефлекси, демонстрирани не веднъж на футболния терен.

...а всъщност историята можеше да е много по-различна, на 24-годишна възраст Лев Яшин е и професионален хокеен вратар. Уменията му на леда са не по-малко впечатляващи от тези на зеления терен. Дори печели хокейната съветска купа през март 1953 г. В крайна сметка любовта му към „Цар Футбол“ надделява и той взима решението, което впоследствие го прави световно известен.

...а всъщност историята можеше да е много по-различна, дори и с трагичен, неизживян живот… На осемнадесет годишна възраст Яшин, както пише в своята автобиография получава нервна криза. „Дали беше депресия?“ – пише той. „Не знам. Натрупаното изтощение през годините стана осезаемо и сякаш нещо в мен се пречупи. По това време не чувствах нищо, освен празнота“.

 

Яшин спира да ходи на работа и загубва може би най-важното нещо - удовлетворението от футбола. Това е нещо безценно и незаменимо – искрата, която виждаме в нашите идоли, които гледаме на стадионите и по телевизията, пламъкът в очите на нашите деца на улицата. Веднъж изгубиш ли това висше качество, което изпитваш, когато играеш футбол, много трудно можеш да го възстановиш. Нужно е свръхчовешко усилие, което може да има различни измерения с оглед на различните хора. Яшин успява да „излезе от дупката“ като се записва доброволно във военните служби. Той нарича това свое решение „спасение“.

Лев Яшин допуска гол на мач между Израел и Русия (1958г.)

А всъщност историята можеше да е много по-различна…

Веднъж възвърнал това чувство на удовлетворение, знаейки, че прави това, което обича и съчетавайки го с военната служба, Яшин много скоро бива забелязан от Динамо (Москва). Няколко години по-късно става част от мъжкия отбор, а впоследствие и легенда на „динамовци“. Той изкарва цялата си професионална кариера там. На клубно ниво е петкратен шампион на страната и трикратен носител на купата. Бързо печели слава на изключителен вратар, като негов специалитет е спасяването на 11-метрови наказателни удари. В своята кариера има спасени около 150 дузпи, което и до ден-днешен е рекорд за професионален вратар.

Постиженията в националния отбор обаче го правят известен в целия свят. През 1956г. Съветският отбор печели Олимпийските игри в Австралия. В интервю докторът на отбора разказва:

 

В навечерието на нова година един човек дойде и попита момчетата къде е Яшин. Лев стъпи напред и когато човекът го видя се поклони и му поднесе бутилка алкохол и слънчогледови семена. Каза, че това е всичко, което има и му благодари от името на всички руснаци.

 

Това е показателно за народната любов, която хората изпитват към вратаря. Световното първенство през 1958 г. допринася за неговата слава. Той става известен с революционното за времето си командване на защитата и изтеглянето си пред наказателното поле, за да подпомага и предотвратява бързи контраатаки при защитна линия, изтеглена напред. В това отношение се смята, че Яшин е истински пионер.

Прочети 'Старите герои на Българския футбол'

thumbnail.jpg

Съветският отбор печели Европейското първенство през 1960 г. и Лев Яшин е провъзгласен за национален герой. Доста бързо обаче хората забравят неговите постижения - на Мондиала две години по-късно нацията е разочарована, защото техните любимци стигат само до четвъртфинал, където отпадат от Чили. Яшин е доста критикуван за своето представяне, а според журналиста, отразяващ мача на живо именно вратарят е в основата на това падение.

 

Когато отборът се връща, някогашният любимец бива посрещнат с възгласи „Пенсионирай се!“. Прозорците на дома му са счупени, има оставени оскърбителни, а също и заплашителни съобщения. Яшин нарича тези дни „най-горчивите дни във футболния ми живот“. Това е втори тежък момент от житието на „Черната пантера“. В интервю за „BBC“, жена му Валентина казва, че никога не го е виждала по-сломен. „Когато на стадиона произнасяха неговото име, хората го освиркваха. Те мислиха, че само той е загубил играта“. Анализът в съветските вестници обаче изпуска някои важни моменти в този двубой – сътресение, получено от Яшин по време на мача, но, показвайки истинска, непримирима воля, той остава на терена до самия край. Не се споменава нищо за останалите 10 души, облечени в един и същ екип. Сякаш нацията търси изкупителна жертва и намират удобен персонаж в лицето на Лев Яшин. Но това не е краят за великия вратар…

с Джусепе Томасини от Каляри (1969г.)

Моментът, в който „Черният паяк“ накара всички, които се съмняват в него, да онемеят:

 

През декември 1963 г. Лев Яшин е награден с най-високото индивидуално отличие – Златната топка. Той прави изумителен клубен сезон с Динамо (Москва) – шампионска титла, като за 27 мача допуска едва 7 гола. „Франс Футбол“ пише, че Яшин е направил революция на вратарския пост, както никой преди него, защото винаги е бил готов да действа като допълнителен защитник, но също и поради умението му да започва опасни контра-атаки. Не може да не се спомене и 4-тото място на СССР на Световното през 1966 г. - едно от най-големите постижения на съветския футбол, като основна роля (предимно в елиминационната фаза) има отново „Черната пантера“.

Бенефисът му бива уважен от футболни великани като Бекенбауер, Пеле и Еузебио, а също и нашите големци Христо Бонев и Петър Жеков (интересен факт е, че последният дори вкарва едно попадение във вратата му).

- - - 

Безспорни са талантът и постиженията на Яшин. Безспорни са неговите футболни качества. Не се поставя под съмнение и това, че той е пионер, внасяйки елементи и похвати, които и до днес се използват от вратарите по света.

 

Но защо той е станал такъв, какъвто го познаваме днес? Нима е имал лесно детство? Нима е живял в лесни времена? Не. Просто е имал воля, която, макар и няколко пъти поставяна под съмнение, отново е надделявала. Пишейки тази статия, за мен точно това излезе на преден план. Лев Яшин е еманация на спортния дух, такъв, какъвто трябва да бъде. Да не се предава никога. Пред нищо. Макар и описван като обикновен човек, определено той не е бил обикновен. Той е бил орисан на успех. Показателен е и неговият бенефис – 100 хиляди души присъстват, за да видят „Черната пантера“ за последно под рамката на вратата.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ