Лев Яшин - вратарят, останал завинаги във футболната история

публикувано на 18 Юни, 2019 / Четеш за 6 минути

Мнозина читатели вероятно разпознават горното име и са наясно с постиженията на този велик вратар. За други навярно то звучи някак си непознато, идващо сякаш от една друга епоха. Това е така - времената, в които този човек играе футбол са коренно различни, но титлите и индивидуалните награди, които печели тежат еднакво, без значение от изминалите години.

материал на Тимов

 

гост-автор 

Дори всъщност според мен е обратното - неговите победи, както във футбола, така и извън него имат много по-голяма стойност в сравнение с днешните такива. Това е едно име, което със своето поведение може да бъде пример не само за бъдещите футболисти, но и за всеки, който иска да се научи да бъде човек. С оглед на доста малкото информация на български език, реших да направя кратко обобщение за живота на великия съветски вратар Лев Яшин, който и до ден днешен остава единствения страж, спечелил Златната топка.

Лев Иванович Яшин е роден на 22 октомври 1929 г. в Москва, СССР. Страстта му към футбола, както при повечето хора, започва още от ранна детска възраст. Той, заедно със своите връстници, играе футбол в задния двор на своята къща. През зимата децата заливали двора и правили импровизирано хокейно игрище. Там на леда също играели с футболна топка. Освен това те тренирали и ски-скокове. Според Яшин тези нестандартни упражнения са допринесли за неговия баланс и рефлекс и са дали основата за бъдещата му величествена кариера.

64355604_2961569730550531_31928991662504

Подобно на милиони негови връстници обаче, Втората световна война достига и до него. По време на германските нападения между 1941-43г. семейство Яшин, заедно с невръстния Лев, се местят в провинцията. Тежките икономически условия, причинени от безмилостното човешко дело, наречено „война“, принуждават Яшин да започне работа едва на дванадесет години. Няколко години по-късно получава награда за „доблестен труд“ от държавата. В тези опасни времена младото момче започва да изгражда своя характер и на тази ранна възраст му се налага да „скъса“ с юношеството.

 

Започва да пуши още на тринадесет години, вреден навик, който го преследва до края на живота му. И въпреки всичко в долните редове ще видим, че това не му е попречило да изгради репутацията, с която е известен и до днес - „Черната пантера“, наричан от феновете и „Черният паяк/октопод“ - от противниците. Тези прякори се дължат не само на неговия неподражаем стил на обличане (винаги по време на мач е облечен в черно, с черна шапка), но и на невероятните му рефлекси, демонстрирани не веднъж на футболния терен.

...а всъщност историята можеше да е много по-различна, на 24-годишна възраст Лев Яшин е и професионален хокеен вратар. Уменията му на леда са не по-малко впечатляващи от тези на зеления терен. Дори печели хокейната съветска купа през март 1953 г. В крайна сметка любовта му към „Цар Футбол“ надделява и той взима решението, което впоследствие го прави световно известен.

...а всъщност историята можеше да е много по-различна, дори и с трагичен, неизживян живот… На осемнадесет годишна възраст Яшин, както пише в своята автобиография получава нервна криза. „Дали беше депресия?“ – пише той. „Не знам. Натрупаното изтощение през годините стана осезаемо и сякаш нещо в мен се пречупи. По това време не чувствах нищо, освен празнота“.

 

Яшин спира да ходи на работа и загубва може би най-важното нещо - удовлетворението от футбола. Това е нещо безценно и незаменимо – искрата, която виждаме в нашите идоли, които гледаме на стадионите и по телевизията, пламъкът в очите на нашите деца на улицата. Веднъж изгубиш ли това висше качество, което изпитваш, когато играеш футбол, много трудно можеш да го възстановиш. Нужно е свръхчовешко усилие, което може да има различни измерения с оглед на различните хора. Яшин успява да „излезе от дупката“ като се записва доброволно във военните служби. Той нарича това свое решение „спасение“.

64576615_2961582283882609_37469402579882

Лев Яшин допуска гол на мач между Израел и Русия (1958г.)

А всъщност историята можеше да е много по-различна…

Веднъж възвърнал това чувство на удовлетворение, знаейки, че прави това, което обича и съчетавайки го с военната служба, Яшин много скоро бива забелязан от Динамо (Москва). Няколко години по-късно става част от мъжкия отбор, а впоследствие и легенда на „динамовци“. Той изкарва цялата си професионална кариера там. На клубно ниво е петкратен шампион на страната и трикратен носител на купата. Бързо печели слава на изключителен вратар, като негов специалитет е спасяването на 11-метрови наказателни удари. В своята кариера има спасени около 150 дузпи, което и до ден-днешен е рекорд за професионален вратар.

Постиженията в националния отбор обаче го правят известен в целия свят. През 1956г. Съветският отбор печели Олимпийските игри в Австралия. В интервю докторът на отбора разказва:

 

В навечерието на нова година един човек дойде и попита момчетата къде е Яшин. Лев стъпи напред и когато човекът го видя се поклони и му поднесе бутилка алкохол и слънчогледови семена. Каза, че това е всичко, което има и му благодари от името на всички руснаци.

 

Това е показателно за народната любов, която хората изпитват към вратаря. Световното първенство през 1958 г. допринася за неговата слава. Той става известен с революционното за времето си командване на защитата и изтеглянето си пред наказателното поле, за да подпомага и предотвратява бързи контраатаки при защитна линия, изтеглена напред. В това отношение се смята, че Яшин е истински пионер.

Прочети 'Старите герои на Българския футбол'

thumbnail.jpg

Съветският отбор печели Европейското първенство през 1960 г. и Лев Яшин е провъзгласен за национален герой. Доста бързо обаче хората забравят неговите постижения - на Мондиала две години по-късно нацията е разочарована, защото техните любимци стигат само до четвъртфинал, където отпадат от Чили. Яшин е доста критикуван за своето представяне, а според журналиста, отразяващ мача на живо именно вратарят е в основата на това падение.

 

Когато отборът се връща, някогашният любимец бива посрещнат с възгласи „Пенсионирай се!“. Прозорците на дома му са счупени, има оставени оскърбителни, а също и заплашителни съобщения. Яшин нарича тези дни „най-горчивите дни във футболния ми живот“. Това е втори тежък момент от житието на „Черната пантера“. В интервю за „BBC“, жена му Валентина казва, че никога не го е виждала по-сломен. „Когато на стадиона произнасяха неговото име, хората го освиркваха. Те мислиха, че само той е загубил играта“. Анализът в съветските вестници обаче изпуска някои важни моменти в този двубой – сътресение, получено от Яшин по време на мача, но, показвайки истинска, непримирима воля, той остава на терена до самия край. Не се споменава нищо за останалите 10 души, облечени в един и същ екип. Сякаш нацията търси изкупителна жертва и намират удобен персонаж в лицето на Лев Яшин. Но това не е краят за великия вратар…

64362381_2961623787211792_20392485437004

с Джусепе Томасини от Каляри (1969г.)

Моментът, в който „Черният паяк“ накара всички, които се съмняват в него, да онемеят:

 

През декември 1963 г. Лев Яшин е награден с най-високото индивидуално отличие – Златната топка. Той прави изумителен клубен сезон с Динамо (Москва) – шампионска титла, като за 27 мача допуска едва 7 гола. „Франс Футбол“ пише, че Яшин е направил революция на вратарския пост, както никой преди него, защото винаги е бил готов да действа като допълнителен защитник, но също и поради умението му да започва опасни контра-атаки. Не може да не се спомене и 4-тото място на СССР на Световното през 1966 г. - едно от най-големите постижения на съветския футбол, като основна роля (предимно в елиминационната фаза) има отново „Черната пантера“.

Бенефисът му бива уважен от футболни великани като Бекенбауер, Пеле и Еузебио, а също и нашите големци Христо Бонев и Петър Жеков (интересен факт е, че последният дори вкарва едно попадение във вратата му).

- - - 

Безспорни са талантът и постиженията на Яшин. Безспорни са неговите футболни качества. Не се поставя под съмнение и това, че той е пионер, внасяйки елементи и похвати, които и до днес се използват от вратарите по света.

 

Но защо той е станал такъв, какъвто го познаваме днес? Нима е имал лесно детство? Нима е живял в лесни времена? Не. Просто е имал воля, която, макар и няколко пъти поставяна под съмнение, отново е надделявала. Пишейки тази статия, за мен точно това излезе на преден план. Лев Яшин е еманация на спортния дух, такъв, какъвто трябва да бъде. Да не се предава никога. Пред нищо. Макар и описван като обикновен човек, определено той не е бил обикновен. Той е бил орисан на успех. Показателен е и неговият бенефис – 100 хиляди души присъстват, за да видят „Черната пантера“ за последно под рамката на вратата.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !

 

Лирой Росиниър държи рекорда за най-кратка мениджърска работа:

 

той е назначен за мениджър на Торки Юнайтед, след изпадането им Футболната
лига, но 10 минути по-късно е уволнен, след като клубът е продаден, а новите собственици имат различна визия...   :(