Пропилените таланти на Африка

публикувано на 20 Юни, 2019 / Четеш за 9 минути

Адел Таарабт е сравняван с Паоло ди Канио от самия Хари Реднап, който в продължение на шест години е наставник на талантливия мароканец. Първоначално Реднап го тренира в Тотнъм, а после и в Куинс Парк Рейнджърс, където го взема със себе си. С годините обаче мнението на великия английски мениджър се променя и казва следното „той не е контузен. Просто не е във форма да играе професионален футбол. Не мога да опазя хора, които не искат да тичат и да тренират и теглото им е толкова над нормата."

материал на Цветина Петкова

гост-автор

Способностите на Таарабт никога не са били поставяни под въпрос, надарен с блестящи умения да дриблира и силен ляв крак го правят известен с изявите му в Премиършип след няколко зашеметяващи гола. Все пак, фактът, че Куинс Парк Рейнджърс бяха щастливи да се освободят от мароканеца, който поема към Бенфика, заедно с неспособността му да се наложи в първия отбор на „орлите”, показва колко пропилян потенциал има в тази кариера.

През 2012 г., като еталон за перфектен мач, Таарабт изнася лекция с екипа на КПР не на кого да е, а на Арсенал. Получава пас по дължината на почти цялото игрище, финтира бранител, обръща се и стреля, без да остави шанс за вратаря. В моето съзнание е останал и мача му за Милан срещу Атлетико Мадрид през 2014 г. когато той просто винаги знаеше къде да застане и на кого да подаде. Освен това забележителен се оказва и финта му срещу трима играчи на „дюшекчиите’ когато на десния фланг на атаката, той така жонглира с топката в крака, че ги прави разногледи, а футболния свят се възхищава от магическите му движения с кълбото. Нямаше никакво колебание кое е най-правилното действие, най-правилния пас, толкова бърза мисъл и такава идея за играта, сякаш можеше да измисли всякакви схеми на атака, въображението му изглеждаше неизчерпаемо.

Иначе кариерата на Таарабт започва във френския Ланс преди да бъде забелязан от Тотнъм, следват престои във Фулъм, Милан и Дженоа, все под наем, докато накрая „синьо-белите” не успяват да се отърват от него, пращайки го в Португалия.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=fCh4SwZ0NAc

Харуна Бабангида сигурно ви е познат най-вече като човека, дал фамилията си за прякор на бившия нападател на Левски Емил Ангелов, но всъщност е бил смятан за един от най-големите нигерийски таланти.

На мен интереса ми предизвика именно по линия на прякора и когато започнах да гледам негови мачове бях възхитена от класата му. На 14-годишна възраст младежът преминава в Барселона на Луис Ван Гаал от школата за таланти на Аякс, като е считан за един от най-обещаващите таланти в световен мащаб. Въпреки тези епитети и след добри игри за втория отбор на „каталунците”, нигерийският полузащитник успява някак да потъне в забрава.

Бабангида се появява в предсезонна контрола на Барселона само на 15 години и е обявен за бъдещият лидер на отбора и макар и да вкарва над 40 гола с „Б” отбора, талантът му така и не го изстрелва във висините на футболните среди, не успява да пробие в първия състав като уточнявам, че дори не записва официален мач и възхвалите по негов адрес остават в миналото. Дребничкият нигериец, който тогава играе с номер 7 във втория отбор, прави фурор особено в един мач срещу Лейда когато отбелязва два гола. В него той участва във всяка една атака на отбора си и сякаш е навсякъде. Интересно е да се отбележи, че вкарва еднакво добре и с глава и с двата крака, въпреки невисокия си ръст (166 см).

Преотстъпван е на ФК Тераса преди да реши да търси късмета си другаде. През 2004 г. започват скитанията му из Европа, като първата му дестинация е украинския Металург Донецк, следват гръцкия гранд Олимпиакос, кипърския Аполон Лимасол (където има доста силен период с 54 мача и 18 гола), руския Кубан Краснодар, немския Майнц 05, холандския Витес, австрийския СВ Капфенберг, а последния му отбор е малтийския Моста ФК, след чието напускане не успява да си намери нов клуб и се отказва от активна състезателна кариера през лятото на 2015 г.

През 2011 г. изиграва запомнящ се мач за Витес срещу Рода Керкраде и отново напомня какво може да прави с топка в крака. Успява хитро да намери подходящия момент да стреля като преди това открадва топката под носа на куп защитници, използвайки невниманието им. А нас оставя със спомените за думите по негов адрес и с въпроса как ли щеше да изглежда футболният свят сега, ако Харуна Бабангида бе развил потенциала си и бе сформирал тандем с Меси в Барселона.

65094209_2966510186723152_30302324081054

Ний Лампти е сравнително непознато име за футболната аудитория, но в близкото минало са го смятали за „Ганайския Пеле”. Смятало се е, че ще се превърне в един от големите таланти на своята генерация, който се подвизава на зеления терен през 90-те години и началото на новия век. Това, което се случва е, че ставаме свидетели на още един случай на пропилян потенциал и неоправдани очаквания.

Лампти привлича погледи още на Световното първенство за юноши до 17 години - представянето му впечатлява белгийския гранд Андерлехт, който го привлича в редиците си. На този турнир през 1991 г. той се превръща в истинска звезда, води Гана до титлата и става пети в подреждането за Футболист на Африка. На мача срещу Испания не спира да пробива ту отляво, ту отдясно и да пробва центрирания и къси двойни пасове, като „иберийците” просто не знаят откъде ще се появи в следващия момент и какво да направят, за да го спрат. За Ний няма значение колко бранители има пред него, четири или пет той просто вижда пролуката и минава през нея, за да подаде опасен пас или да стреля в далечния ъгъл. Сякаш топката го обича и се лепи за крака му постоянно, той я държи близо до крака си и с бързи движения обърква съперниците. С лекота надбягва и надхитря защитниците и прави каквото си иска на терена, забавлява се и кълбото го слуша във всяко негово движение. Неизбежно е да му бъде предречено блестящо бъдеще.

Лампти се мести в ПСВ Айндховен през 1993 г. и се наслаждава на сравнително успешна година при „филипсите” преди да си спечели трансфер на голямата сцена на Висшата лига на Англия, в отбора на Астън Вила. Все още само на 19 години, граници пред развитието на ганайския вундеркинд изглежда няма. Показно е, че всичките си 38 мача за националния отбор на Гана изиграва преди 22-тата си година.

Нигерийската футболна легенда Стивън Кеши, който по онова време е капитан на „суперорлите” е неговият ментор, подкрепя го, дава му съвети и го окуражава, като и до днес двамата поддържат приятелски отношения. Според Лампти един от проблемите пред него бил липсата на образование, незнанието на английски език и това, че не е могъл да пише. Поради трудното си детство, изпълнено с насилие и бедност, Лампти твърди, че е приемал футбола като начин да се избави от тежкото ежедневие чрез своята мечта и не е имал време да учи, което е било една от причините за провала му в Англия. Макар и да признава, че да играе във Висшата лига е било сбъдната мечта за него, определено смята, че е отишъл твърде рано там, не е бил подготвен нито психически, нито е имал достатъчно опит за такава голяма сцена.

Все пак, както се случва с немалко талантливи футболисти, не успява да се аклиматизира и да се наложи в тима от Бирмингам и е пратен в Ковънтри. При „сините” Лампти отново не успява да остави отпечатък и само на 21 години, вече потегля по пътя надолу. Следват кратки престои в отбори от три континента като Венеция, аржентинския Унион Санта Фе, Анкарагюджю, Лейрия, Гройтер Фюрт, китайския Шандонг Луненг и ганайския Асанте Котоко преди да поиграе малко и в южноафриканския Джомо Космос, а след освобождаването му прекратява кариерата си, оставяйки след себе си бляновете на романтичните почитатели на футбола, които са виждали в него африканския крал на футбола. В днешни дни се е посветил на фермерството и на собствена футболна школа.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=Ly37-UioPV0

Доминик Адия е още един талантлив юноша, направил впечатление на световно първенство за младежи, този път на това до 20 години в Египет през 2009 г. Представянето му му носи Златната топка и Златната обувка на турнира, а спекулации за интереса големите европейски грандове не закъсняват. Милан е отборът, успял да си осигури услугите му, но той така и не успява да пробие в първия отбор. Оприличаването му на по-известния му и наложил се в градския съперник Интер Съли Мунтари по-скоро му пречи, отколкото помага и Адия не се справя с големите очаквания, съпътстващи трансфера му при „росонерите”.

За Адия е специфично дебненето някой противник да сбърка, да открадне топката от него и с бързината и повратливостта си да завърши атаката. Няма колебание как да стреля и дали да го направи, краката му винаги го водят в правилната посока и сякаш са съшити за топката, разбират се толкова добре, че имаш чувството, че не могат да живеят един без друг. Има страхотен поглед върху играта и винаги знае къде да застане така че да има реален шанс да отбележи, а острият му удар с левия крак е пронизвал не един и двама вратари.

Първият му клуб в Европа е датският Фредрикстад, а след Милан преминава през отбори като Реджина, Партизан, Кършияка (под наем), а Арсенал Киев решава да го откупи след период на преотстъпване. Добрите му изяви там са периодични и непостоянството му го води до един полусезон без отбор, но Атирау го приютява. След това се мести в Тайланд, където играе за Сват Кат и Сисакет ФК, отново с периоди на безработица между тях. В момента все още е в тайланския Сисакет ФК, но блестящото му бъдеще изглежда безвъзвратно изчезнало.

64946727_2966538706720300_74991198649765

Football.ua, Yemelyanov & Adiyiah Arsenal Kiev-Illichivets Mariupol 2013, size, crop, CC BY-SA 3.0

Ерик Джемба Джемба е доста познато име в сферата на футбола, не само заради атрактивното му произнасяне, а и най-вече заради престоя си на Олд Трафорд. Камерунецът пристига на Театъра на мечтите през 2003 г. за заместник на Рой Кийн, но е по-скоро периодична атракция с интересните си и нестандартни отигравания, отколкото сериозна опция пред Алекс Фъргюсън.

След години на местения от клуб в клуб и неизброими дългове, запорирани сметки и фалит, които го принуждават да иска постоянни аванси от „червените дяволи” кариерата му безславно поема по спиралата на провала. Джемба Джемба има авоари в над 30 сметки и си купува свръхскъпи автомобили, които не може да си позволи, което го води до изключително деликатно финансово положение.

Трамплинът му за Юнайтед е отличното представяне във френския Нант. Мен лично ме спечели с уникалния с гол с едно докосване срещу Лийдс през 2003г. Впечатлен от качествата му, сър Алекс го привлича. В онези магически години на футбола с играчи като Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Райън Гигс, Ники Бът, Гари Невил, Микаел Силвестър и др., Джемба Джемба просто е част от тази невероятна генерация, а бомбените му атаки и буреносни финтове, нерядко придружени с красиви и пронизващи удари отдалеч или пък от съвсем близо придават допълнителна романтика и чар на онези времена.

След върха в кариерата му на Олд Трафорд, преминава през Астън Вила, Бърнли, Катар СК, Одензе, Апоел Тел Авив, Партизан, Сейнт Мирън, ФК Ченай в Индия, индонезийския Персебая, френския петодивизионен Волтежур де Шатобриан, а понастоящем се подвизава в четвъртодивизонния швейцарски Валорб Балайге (FC Vallorbe-Ballaigues). А налице е пореден случай на моментен проблясък на магически умения, загатващи за скрит огромен потенциал, но неуспешно управление на тези качества, водещо до пълен провал. Все пак ще си останем със спомените от атрактивните финтове на Джемба Джемба, които винаги ще предизвикват усмивка и наслада от футболната игра.