Старите герои на Българския футбол

публикувано на 16 Май, 2019 / Четеш за 9 минути

Когато говорим за таланти в българския футбол изникват много имена, всичко зависи от поколението, за което говорим, клубната принадлежност или личните пристрастия. Е, сега ще опитам да се разгранича от последните две и да отдам важност на едни малко по-далечни времена, едни славни времена, когато футбол се играе главно заради идеята, като ще ви представя своя списък на най-големите футболни таланти на България.

материал на Цветина Петкова

гост-автор

Ще започна с една легенда, която наскоро светът на футбола загуби, но завинаги ще остане в сърцата, особено в „жълточерните” - Динко Дерменджиев. Роденият в Пловдив нападател прекарва цялата си кариера в Ботев, макар и да е юноша на Марица, където започва като вратар. През 1959 г. преминава при „канарчетата” и остава там цели 19 сезона, изиграва 447 мача и отбелязва 194 гола. За националния отбор играе 58 срещи с 19 гола. Участва три пъти на световно първенство – през 1962 г. в Чили, и в последващите в Англия и Мексико. Обявяван е за „Футболист на Пловдив” три пъти (1966, 1967 и 1976 г.) и е избран от привържениците на Ботев за футболист №1 на клуба за ХХ век. Сред другите му отличия са „Заслужил майстор на спорта“ от 1967 г. Спортсмен № 1 на България за 1974 г. По веднъж печели титлата на купата на България. Като треньор е водил отборите на Чепинец (Велинград), Шумен, Спартак (Плевен), Левски, Хебър, Черноморец (Бургас), Локомотив (София), Локомотив (Пловдив), Марица и на няколко пъти любимия Ботев.

60398628_2875167255857446_21097954603014

Георги Аспарухов - Гунди

Всяка дума за Гунди ще е малка, а толкова статии са изписани. Легенда на Левски, на българския футбол, пожелан от Милан, но загинал само на 28 години в автомобилна катастрофа. Георги Аспарухов има 246 мача и 150 гола за 12 години кариера, от които 47 мача и 25 гола са за Ботев (Пловдив). За Националния отбор на България има 50 мача с 23 гола, кой от кой по-паметни.

Легендарните думи, с които Гунди отказва предложението на Милан „Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“ само допълват митичната му личност, която не просто е свещена за „сините” привърженици, а е направо обожествена.

Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев, а всеки един от тях е забележителен сам по себе си. Също като Дерменджиев играе на три световни първенства и то на същите, но остава в историята като най-младият играч в състава ни за световното в Чили през 1962, само на 19 г. (отбелязва първия гол за България на СП).

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век. Има три титли на България, 4 купи, веднъж е голмайстор на „А” група (1965г.) и веднъж на КНК (1963 г.). Сред индивидуалните му отличия най-големите са през 1965 г - Спортист на годината, Футболист на годината и Златна топка на Франс Футбол 1965 – 8-мо място. От 1990 година стадионът на Левски е прекръстен на името на легендарния футболист Георги Аспарухов. През 2014 година, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.

От легенда на Левски се прехвърляме до такава на вечния съперник – вечният Димитър Якимов.

Роденият в днешна Северна Македония нападател, с висок статус сред „червените” фенове, прекарва 14 години в „отбора на армията”. Той е „Заслужил майстор на спорта“ от 1965г. (спортно звание, с което се удостояват спортисти, постигнали изключително високи спортни резултати в своя вид спорт), подобно на Гунди.

Започва в Септември (София) преди да бъде забелязан от ЦСКА - след силен сезон в който печели купата и отбелязва 10 гола в 21 мача. Якимов е известен с магическите си дрибли, заради които е наричан „поетът на футбола”, също и с голмайсторските си умения, които му носят 141 гола в 287 мача за ЦСКА.

Един от големите успехи, за които има основен принос е достигането на полуфинал за КЕШ през 1967 г. с „червените”, загубен драматично от Интер Милано, а сред отличията му са 7 титли и 6 купи на България. Голмайстор на първенството с 26 гола през 1971 г., а в евротурнирите има 32 мача и 12 гола. За 11 години в националния отбор оставя дълбока следа с 67-те му мача и 9 гола. Той също е част от отбора, станал Европейски шампион за юноши-старша възраст през 1959г. С гол на Димитър Якимов срещу великата Италия, България се класира на първото си световно първенство през 1962 г. в Чили. Участва и на следващите две световни първенства, както и на Олимпиадата през 1960 г. Пословично е приятелството му с Георги Аспарухов, а взаимното уважение ги превръща в пример за това как непримиримите съперници на терена и лидери на двата най-големи български отбора, могат да бъдат близки другари извън него и да споделят много общи моменти.

След приключване на активната си кариера се подвизава като треньор в Олимпик (Тетевен), Ком (Берковица), Кипър и Кувейт. Митата Якимов, както го наричат най-верните фенове на ЦСКА, е футболист №3 на века в България според футболните фенове и №4 според футболните специалисти. Интересен факт е, че Якимов е получил само един картон в кариерата си и то директно червен, на мач с Левски за купата.

60439938_2875192382521600_69860717836527

Следващият играч, за който ще говорим е легенда на два столични клуба – Локомотив София и Левски. Никола Котков е юноша и един от най-обичаните футболисти на „железничарите”, вкарал е 142 гола в 274 мача за 12 години между 1956-68г. След това се мести в тогавашния ЖСК Славия, който се явява обединение на Славия и Локомотив, но съществува само две години – между 1969 и 1971г. Там "Котето" също не изневерява на себе си и веднага щом е разформирован железничарския тим е привлечен в Левски.

За две години при „сините” вкарва 18 гола в 36 мача и в тандем с Гунди завладява сърцата и на „сините” привърженици след като е неуловим за защитните, а сътрудничеството му с Аспарухов става пословично с ефективността си. През 1968 г. отбелязва 28 гола, но остава втори след Петър Жеков от Берое, а в националния отбор записва 26 мача и 12 гола за осем години (1961-1969 г.). Котков също както и повечето от гореспоменатите е част от звездния юношески отбор, завоювал европейската титла през 1959 г., а за мъжете участва на световното в Англия през 1966г. В евротурнирите има 11 мача и 10 гола за Локомотив и Левски, а от 1967 г. е Заслужил майстор на спорта. През 1964 г. печели наградата за Футболист на годината.

Силата на Котков са кинжалните удари с левия крак, отличен изпълнител на статични положения и корнери, отличава се с коректността си на терена и получава купата за индивидуално спортменство през 1970 г.

На 30-ти юни 1971-ва година цяла България потъва в скръб. Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков загиват трагично в автомобилна катастрофа край прохода Витиня в Стара планина. На погребението присъстват над 150 000 души. На 6-то място в анкетата за Най-добър футболист на България за 20 век според футболни специалисти и на 4-то според феновете. Редица песни възхваляват качествата на Котков и Гунди, а на името на Никола се организира и международен детски турнир. Едно е сигурно, ако този магьосник играеше днес, със сигурност щеше да е в един от големите европейски грандове. Както и всеки от другите играчи, част от тази статия.

60389514_2875203852520453_80732412087233

Петър Жеков е легенда на Берое и ЦСКА, първият българин, удостоен със „Златната обувка” през 1969г., с 36 попадения, със "Сребърната обувка" през 1970г. и с "Бронзовата" през 1973г.

Роденият в хасковското село Книжовник играч, започва кариерата си в Химик (Димитровград) където в 25 мача отбелязва 8 гола и с игрите си привлича вниманието на Берое. Под Аязмото Жеков жъне още по-големи успехи, вкарва внушителните 101 гола за само 141 мача за пет години между 1963 г. и 1968 г. и няма как ЦСКА да не го пожелае в редиците си.

Головата машина се превръща в нарицателно за нападател щом говорим за „армейците” и отбелязва нечовешките 144 гола в 167 (!) мача с „червения” екип за седем години на „Българска армия” (1968-1975 г.). Логично има значителен принос за петте титли на ЦСКА, спечелени в периода му там, както и за 4-те купи на България. Голмайстор на първенството общо шест пъти, 2 с Берое и 4 с ЦСКА, като в най-силния си сезон през 1969 г. отбелязва 36 гола, а в „най-слабия”, с Берое (1967 г.) – 21 гола. В КЕШ и КНК има общо 19 мача и 9 гола. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света.

Носител на званието „Заслужил майстор на спорта" за 1965 г., Жеков е от стрелците, които опитват да стрелят във всеки един удобен момент и от всяка позиция, очевидно със значителна успеваемост. За националния отбор записва 44 мача и 25 гола, участва на световното в Англия през 1966 г., а на олимпиадата в Мексико две години по-късно носи капитанската лента и извежда отбора на финал. Играе и на световното през 1970г., пак в Мексико. Интересното е, че в Химик играе като вратар, защитник и халф, а чак в Берое е преквалифициран в нападател. Затова вероятно цял живот ще са благодарни всички български фенове, а той ги радва особено през 1968г. когато за календарната 1968 година отбелязва 84 гола.

След като през 1970 г. вкарва два гола на Барселона с екипа на ЦСКА, легендарния Ринус Михелс иска незабавно да го привлече, но властите не позволяват. Жеков приключва кариерата си едва на 30 години, а на 52 е отново картотекиран и през 1996 г. играе 6 мача и вкарва 3 гола за Берое във „В” група. Рекордьор по вкарани голове в „А” група – 253, и за ЦСКА – 144.

60351964_2875218995852272_19081462389481

Време е да отдадем заслуженото и на една легенда на Славия - Андрей Желязков. Жужо, както го наричат с умиление феновете, е юноша на Миньор (Раднево), където с изявите си и отбелязаните 21 гола в 58 мача привлича погледите на Славия и прекарва 10 години там (1971-1981). В този период той се превръща не само в любимец на феновете на „белите”, а и истинска голова машина със своите 293 мача и 124 гола.

Логичното се случва и Желязков привлича вниманието на европейските грандове, а Фейенорд се преборва за подписа му и го привлича през 1981 г. В Холандия българския стрелец прекарва 3 години, отбелязва 30 гола в 76 мача и оставя дълбока следа в сърцата на феновете. Следва завръщане в Славия, за да излезе отново в чужбина, този път в Страсбург, но там отбелязва само 1 гол и следва също толкова сух период в белгийския Берсхот Вилрейк, за да завърши кариерата си в любимата Славия. За националния отбор за 12 години между 1974 и 1986 г. изиграва 54 мача и вкарва 14 гола.

Жужо е футболистът с най-много мачове и голове за „белите” – 338 и 136. От тях 12 мача и 2 гола са в евротурнирите. Той е футболист на България за 1980 г. и "Заслужил майстор на спорта" от 1975 г. Отличава се с пробивите си и снажната си физика, играе отлично с глава и има чудесни техника и мерник. Желязков остава активна фигура във футбола през годините и е треньор на Левски в продължение на пет години (1992-1997 г.) и на Нафтекс през 2006 г.. Бил е скаут за Фейенорд и Лудогорец, както и спортно-технически директор на Локомотив (Пловдив) и Локомотив (София).