Великите финали на ШЛ: Милан - Ливърпул | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Великите финали на ШЛ: 

Милан - Ливърпул (3:3)

публикувано на 15 Юни, 2019 / Четеш за 7 минути

Тазгодишното издание на Шампионската лига ни предложи едни от най-невероятните и драматични развръзки в историята. Обратите на Аякс и Ювентус срещу Реал и Атлетико Мадрид, на Манчестър Юнайтед срещу ПСЖ. Преди да стигнем до кулминацията с лудия мач между Манчестър Сити и Тотнъм, както и обратите на полуфиналите в мачовете между Ливърпул и Барселона, и Тотнъм и

материал на

Ивайло Арбалиев

гост-автор

Аякс. Това ни дава повод да се върнем към най-великите финали в историята на турнира.

Един от тях несъмнено е изиграният на 25-ти май 2005 година, на стадион „Кемал Ататюрк“ в Истанбул, мач между Милан и Ливърпул, завършил с изпълнения на дузпи след 3:3 в редовното време, при един от най-великите обрати в историята. Мач, който несъмнено ще се помни и след 30 години.

Пътят на двата отбора до финала

Преди да стигнем до самия финал между двата отбора е нужно да припомним и начина, по който тимовете стигат до този финал. Милан започва участието си в турнира в група с шотландския Селтик, украинския Шахтьор Донецк и набиращия все по-голяма скорост отбор на Барселона с Роналдиньо начело. Милан успява да вземе 10 от 12 възможни точки в мачовете с аутсайдерите в групата Шахтьор и Селтик, а с Барселона си разменят по една домакинска победа – 1-0 за Милан с гол на Шевченко в Италия и загуба с 2-1 в Барселона с гол на Роналдиньо в последните минути. Активът от 13 точки се оказва напълно достатъчен за Милан да спечели първото място в групата след грешки на Барселона в останалите мачове.

На осминафиналите Милан отстранява завършилия на второ място в своята група Манчестър Юнайтед след 2 победи с по 1-0.

 

На четвъртфиналите Милан среща стар познайник в лицето на другия гранд от Милано - Интер. Победа с 2-0 в първия мач, на който Милан се води домакин, дава солиден аванс на росонерите преди реванша. На него Милан също води в резултата с 1-0, но след като вратарят им Дида е ударен от факла, хвърлена от феновете на Интер, мачът е прекратен, а УЕФА присъжда служебна победа на Милан с 3:0.

 

На полуфинал Милан се изправя с направилия истински фурор в това издание на турнира отбор на ПСВ Айндховен. Милан отново е домакин на първия мач и печели с 2-0, правейки рекордна серия от мачове без допуснат гол в турнира.

На реванша нещата обаче са коренно различни. Холандският гранд има истинско преимущество над съперника като постига аванс от 2-0 преди последните минути. Скъпоценен гол на Масимо Амброзини праща Милан към финала в Истанбул, а малко след това Филип Коку оформя крайния резултат 3-1 за ПСВ, но класиране за Милан.

Прочети обзора за последния сезон на Милан 'Росонерски страдания'

Участието на Ливърпул в турнира започва в третия предварителен кръг, където е отстранен австрийския ГАК с общ резултат 2-1 след победа в Австрия с 2-0 и загуба на Анфийлд с 0-1. В груповата фаза Ливърпул се изправя срещу испанския Депортиво Ла Коруня, гръцкия Олимпиакос и френския Монако. В първите 5 мача Ливърпул не е никак убедителен, като записва едва 7 точки актив след 2 победи над Монако и Депортиво, един равен отново с Депортиво и 2 загуби като гост от Монако и Олимпиакос.

 

Така се стига до последен мач на Анфийлд, в който Ливърпул е задължен да победи Олимпиакос с 2 гола разлика, за да неутрализира победата на гърците от първия мач и да заеме тяхното място. Мачът не тръгва добре за Ливърпул и на полувремето резултатът е 0-1 след гол на Ривалдо за гостите. Ливърпул, изправен пред задачата да вкара 3 гола за едно полувреме, се справя и обръща резултата до 3-1. Късен гол на Стивън Джерард прави драмата пълна и изпраща мърсисайдци на осминафинал.

Първото препятствие за Ливърпул през пролетния полусезон на 2005 година е германският Байер Леверкузен с Димитър Бербатов в състава си. Ливърпул минава с лекота през осминафиналите след 2 победи с по 3-1 над аспирините.

 

На четвъртфиналите Ливърпул се справя и с италианския гранд Ювентус след победа в Ливърпул с 2-1 и нулево равенство на Деле Алпи в Торино.

 

На полуфиналите Ливърпул се изправя в чисто английски сблъсък срещу току що станалия шампион на Англия Челси, с Моуриньо начело. Сините от Лондон, сочени за фаворити преди полуфиналните двубои, не успяват да спечелят първия мач на собствения си стадион и правят равенство 0-0. Реваншът на Анфийлд бива помнен и до ден днешен с така наречения гол призрак на Луис Гарсия за Ливърпул в самото начало на двубоя. Спорове дали топката е минала голлинията се водят и до днес и така ще бъде и занапред.

 

Единствено наличието на ВАР (прочети 'Асене, ВАР-ни малко') през този период би могло да изясни ситуацията, но това положение ще си остане загадка завинаги.

Финалът

 

Така се стига и до срещата между двата отбора, която се състои на стадион „Кемал Ататюрк“ в Истанбул. За Милан това е шести финал в последните 16 години в изданието на турнира. Росонерите търсят своя седми трофей в турнира. Докато Ливърпул се завръща с този мач на такава сцена след 20-годишно отсъствие от участието в този мач. Червените от Ливърпул са в търсене на своя пети трофей от турнира.

За Милан в този мач стартират Дида, Кафу, Стам, Неста, Малдини, Пирло, Зеедорф, Гатузо, Кака, Креспо и Шевченко, а за Ливърпул стартовите 11 са: Дудек, Финан, Карагър, Хюпия, Траоре, Алонсо, Гарсия, Джерард, Рийзе, Кюъл и Барош. Мачът стартира феноменално за Милан, които са сочени за фаворити преди началото на двубоя. Легендата на Милан Паоло Малдини засича центриране от фаул на Андреа Пирло и Милан повежда още преди да е изминала първата минута от мача. Гол, оказал се и най-бързият гол на финалите в турнира. Преимуществото на Милан през това първо полувреме е безапелационно. През полувремето е отменен гол на Андрий Шевченко заради засада, а в неговия край червено-черните от Милано нанасят много тежък удар по Ливърпул. Първо в 39-та минута след много добра контраатака между Кака, Шевченко и Креспо резултатът се покачва на 2-0. В самия край на полувремето отново Креспо, изведен от Кака, увеличава аванса на 3-0. Резултат, който в огромна част от случаите, щеше да предвещава спокойно доиграване на второто полувреме, но не и в този мач.

Ернан Креспо вижда как праща топката зад голлинията на Ливърпул

Ливърпул показва след почивката, че нито един мач не е завършил преди главният рефер да свири последния съдийски сигнал в мача. Носят се много слухове и легенди какво се е случило през тези 15 минути на почивката в съблекалнята на Ливърпул. Дали е имало велика реч на Рафа Бенитес или просто няколко тактически указания правят разликата, но червените от Ливърпул изглеждат абсолютно преобразени през второто полувреме.

Рафа Бенитес предприема смяна на почивката и пуска Дитмар Хаман на мястото на Стийв Финан. В 54-та минута започва и обратът след като футболистът на Ливърпул Йон Арне Рийзе центрира топката и намира в наказателното поле Стивън Джерард, който с глава я праща в мрежата, нахъсвайки още повече своите съотборници и фенове. Две минути по-късно чешкият футболист на Ливърпул Владимир Шмицер отправя изстрел от далечно разстояние по земя и след неубедителна намеса на Дида резултатът става 3-2. Немислимото става все по-възможно. Силните минути за Ливърпул продължават и в 60-тата червените получават дузпа. Шави Алонсо застава зад бялата точка и стреля в долния ляв ъгъл, удар който бива отразен от Дида, но при добавката испанецът прави резултата 3-3, изпращайки феновете на Ливърпул в друга орбита след тези луди 6 минути.

Невероятният обрат на Ливърпул, изписан на таблото

Важно е да се отбележи, че след този невероятен обрат Милан успява да намери сили в себе си да се изправи на крака и да се върне към показаното през първото полувреме. Милан става отново доминиращият отбор, но благодарение на невероятния в този ден Йежи Дудек и на немалка доза късмет Ливърпул удържа. Върхът на пропуските е в края на продълженията: Шевченко от изключително опасна позиция стреля с глава, Дудек избива удара на украинеца, а при добавката на Шевченко, падналият страж на Ливърпул като по чудо успява да спаси.

След 120 минути сякаш най-логичното нещо в такъв нелогичен финал е двата отбора да решат победителя в изпълнение на наказателни удари. Дузпи, които ще останат в историята с танците на полския вратар Йежи Дудек по голлинията. Нещо заръчано му преди дузпите от Джейми Карагър, да прави като легендарния вратар на Ливърпул от финала на КЕШ през 1984 година в Рим.

 

Първите двама изпълнители за Милан, които са Сержиньо и Пирло, показват колебание и пропускат, докато за Ливърпул бележат Хаман и Сисе. След това Томасон и Кака показват хладнокръвие пред движенията на Дудек, а Рийзе пропуска за Ливърпул, преди Шмицер да направи 3-2 за Ливърпул. На Шевченко се пада отново честта да бие решителната дузпа за Милан след като 2 години по-рано е героят, който носи Шампионската лига за Милан във финала с Ювентус, в Манчестър. Този път обаче Шевченко е неубедителен при изпълнението и Дудек спасява изстрела, връщайки Ливърпул на европейския трон по възможно най-невероятния начин.

Драмата, разиграла се в земите край Босфора, столица на няколко империи, завършва с щастлив край за Ливърпул, митологизирайки завинаги избраниците на Рафа Бенитес.

 

Мнозина фенове определят този мач като най-значимото спортно събитие за изминалото десетилетие. Съдбата обръща гръб на Милан в този ден, но само 2 години по-късно недалече от Истанбул, в столицата на Гърция - Атина, Милан успява да вземе своя реванш и да запише победа над Ливърпул с 2-1 и да спечели в крайна сметка своя седми трофей в турнира.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ