Да инвестираш правилно или развитието на катарския футбол през последните години

публикувано на 19 Септември, 2019 / Четеш за 16 минути

Появата на футбола в Държавата Катар, както официално е наричана управляваната от фамилията Ал Тани близкоизточна монархия, може да се счита за сравнително ново явление – играта е въведена в страната през 1948 година, когато петролни работници организират мач помежду си. Първият катарски футболен клуб е създаден през 1950 година под името Ал Наджа (Al

материал на Лъчезар Петров

Najah) и по-късно е преименуван на Ал Ахли. Историята продължава с организирането на първия футболен турнир през 1951 г., наречен „Шампионат Изз ал Дин“ – име, което в края на 50-те години на миналия век е променено на „Пукет Къп“. Катарската футболна асоциация е създадена през 1960 г. и се присъединява към ФИФА (световната футболна федерация) десет години по-късно, а първият сезон на местната лига стартира е в годините 1963/1964. В онзи период мачовете се играят на Спортния стадион в Доха, който влиза в историята като първото тревно футболно игрище в региона (1).

Дори от този бегъл преглед става ясно, че Катар, макар да е британски протекторат до 1971 г., определено изостава във футболното си развитие в сравнение с голяма част от останалия свят. В същия момент в Европа например, освен националните шампионати, вече са организирани и вървят с пълна сила и европейските клубни турнири, а в Катар (и въобще в целия регион) тепърва се строят стадиони с тревно покритие.

69966704_3182240338483468_79193479177127

Ще минат доста години преди футболът да се превърне в спорт №1 в близкоизточното емирство, като основна роля за това развитие изиграва едно решение на ФИФА, оповестено с фанфари на 2 декември 2010 г. - решението, с което Катар е определен за домакин на световното първенство, което ще се изиграе през 2022 година. Именно това събитие ще послужи за отправна точка на днешния материал, въпреки че някои елементи/аспекти в развитието на катарския футбол, най-вече в спортно-техническо отношение, са в ход и преди тази дата.

Но все пак ние ще започнем с …

Началото: 2 декември 2010 година и изборът на Катар за домакин на Мондиал 2022

Въпросната дата определено е историческа за катарския футбол (а и за държавата като цяло), защото именно на нея тогавашният президент на ФИФА (Йозеф „Сеп“ Блатер) обявява в приповдигнат тон резултатите от тайното гласуване на изпълнителния комитет на представляваната от него организация. Според въпросния вот Русия получава домакинството на световното през 2018 г., а на Катар е даден Мондиала през 2022 година.

Катарците успяват да спечелят домакинството в конкуренцията на държави като Австралия, Япония, Южна Корея и САЩ, а Блатер е повече от доволен от това развитие, както личи от официалното му обръщение, в което заявява: „Трябва да изкажа моята благодарност на Изпълнителния комитет на ФИФА, защото през 2018-та и 2022-ра година ще отидем в нови страни, тъй като световното първенство никога не е било провеждано в Източна Европа или в Близкия изток. Така че аз съм щастлив президент, когато говорим за развитието на футбола“ (2).

69614036_3182258088481693_48759727164080

Marcello Casal JR/ABr, Sepp Blatter at announcement of Brazil as 2014 FIFA World Cup host 2007-10-30 1, resize, crop, CC BY 3.0 BR

Както историята впоследствие показва, Блатер е бил щастлив от избора на Русия и Катар не толкова поради свързани с развитието на играта причини, а по-скоро заради по-практични обстоятелства, като прибиране на милиони евро подкупи чрез скандални корупционни схеми, които в крайна сметка водят до това двете страни да бъдат определени за домакини на най-висшия футболен форум.

Освен корупционни обвинения, изборът на Катар повдига и загриженост във връзка с други аспекти, сред които са неподходящ за футбол климат (температурите в страната през лятото достигат до 50 градуса по Целзий), заради което на по-късен етап се решава Мондиал 2022 да се проведе през зимата (което ще разкъса клубния сезон в Европа).

Сред другите потенциални проблеми редица анализатори изтъкват ограниченията в консумацията на алкохол в мюсюлманската държава, както и политически въпроси, свързани с Израел. Последният проблем идва оттам, че Катар официално не признава Държавата Израел и заради това се налага шефът на катарския Организационен комитет публично да дава гаранции, че ако Израел се класира за Мондиал 2022, то техният отбор ще бъде допуснат да играе по катарските стадиони. В този материал няма да се занимаваме повече с множеството противоречия, последвали избора на Русия и Катар за домакини на световните първенства през 2018-та и 2022-ра година, само ще отбележим факта, че въпреки всичко близкоизточното емирство получава правото да приеме и организира Мондиал 2022.

Този избор на Изпълнителния комитет, разбира се, ще си остане в историята като едно от най-противоречивите решения на ФИФА за всички времена, но същевременно дава изключителен импулс за продължаване на развитието на катарския футбол, което развитие в спортно-технически план започва шест години преди това с …

Академията „Аспайър“ – фундаменталната основата на катарския футбол

Академията всъщност предшества избора на Катар за домакин на Мондиал 2022, защото е основана през 2004 г., т.е. шест години преди емирството да спечели въпросното домакинство. Тази академия представлява колкото интересно, толкова и противоречиво начинание, а ключовият човек зад нея е Андреас Блайхер – бивш директор на един от германските олимпийски тренировъчни центрове. Според официалния ѝ сайт, целта на академията „Аспайър“ е „да намери и развие най-добрите млади катарски спортисти от мъжки пол, като същевременно им осигури висококачествено средно образование“(3).

69706726_3182270748480427_65083245711107

Martin Belam, Aspire Academy plaque in 2006, resize, crop, CC BY-SA 2.0

Необходимостта от изграждане на спортисти на централизирано ниво (защото академията е създадена с декрет на емира на Катар и се отчита директно пред него) се обуславя от етническата картина, която показва следното: населението на Катар наброява 2,4 милиона души, но от тях само 11,6% (около 300 000 лица) са етнически катарци, а останалите 88,4% са чужденци (4). Оттук се налага извода, че в Катар просто няма достатъчно на брой футболисти и в този смисъл идентифицирането на потенциални таланти в ранна възраст се превръща в ключов елемент за развитието най-вече на националния отбор на страната.

Именно за целите на подобна идентификация, академията си сътрудничи с училища и спортни федерации и следва да се отбележи, че освен с откриване и изграждане на футболисти, тази организация се ангажира и с подпомагане развитието на олимпийски и на други спортове.

Академията „Аспайър“ е собственик на испанския отбор Културал Леонеса и на белгийския Ойпен, а през август 2017 г. още един испански състав, Атлетико Асторга, обявява своите връзки с нея. От 3 януари 2018 г. „Аспайър“ има официално партньорство с Лийдс Юнайтед (5), както и сателитна академия в Сенегал, а чрез програмата „Аспайър Футбол Дриймс“ катарската академия стъпва и в поне още шест африкански държави. В официалния сайт на „Аспайър“ въпросната програма е представена като „завладяващ и уникален хуманитарен проект, насочен към подпомагане на младите хора по света чрез идентифициране на футболни таланти“ (6), но според други мнения е просто още един експлоатационен начин за придобиване и натурализиране на играчи (7).

70403525_3182288721811963_34810288554838

Идеята зад програмата е на Хосеп Коломер - бивш младежки скаут на Барселона, на когото се приписва откриването на Лионел Меси, когато Лео е още момче в Аржентина. Коломер, който е доведен в Катар от архитекта на „Аспайър“, споменатия по-горе Андреас Блайхер, е известен с неортодоксалните си идеи и бързо започва да говори за внасяне на таланти в Катар от Африка, където, според собствените му думи, „дори децата в най-далечните села растат, играейки футбол“ (8).

Катар дълго време се намира под мониторинг от страна на ФИФА, по подозрение в нарушаване на правилата за натурализация на чуждестранни футболисти, а с действията си в Африка академията „Аспайър“ увеличава критиките в тази насока. Другата критика към нея идва във връзка с избора на Катар за домакин на следващото световно първенство – според тази теория, академията е изпращала скаути в Тайланд и Гватемала - страни със скромни футболни традиции, но пък с представители в Изпълнителния комитет на ФИФА, с цел осигуряване на подкрепа при гласуването за определяне на домакин на Мондиал 2022. От Доха, естествено, отричат всички подобни обвинения, а развитието и резултатите на академията през последните 15 години (титла в турнира за Купата на Азия до 19 години през 2014 г., като съставът на Катар е изграден изцяло от играчи на „Аспайър“, и титла от последното издание на същата надпревара, но вече за мъже) показват ясно, че близкоизточното емирство прави това, на което навежда заглавието на статията - инвестира на правилното място и по правилния начин.

Продължението: All-win маркетинг - Qatar Foundation и Qatar Airways на фланелките на Барселона

Освен в спортно-техническо отношение, отговорните за развитието на футбола в Катар лица инвестират и в маркетинг и през декември 2010 г. емирството започва сътрудничество не с кой да е, а с каталунския колос Барселона. На 10 декември 2010 г. официалният сайт на „синьо-червените“ съобщава, че е постигната договорка с Qatar Sports Investments за спонсорска сделка на стойност до 170 милиона евро. Според условията, Барселона се ангажира да изпише името на „Фондация Катар“ (Qatar Foundation) върху предната част на фланелките на отбора, с което приключва традицията каталунците да нямат спонсор на екипите (в периода 2007 – 2011 г. на екипите пише UNICEF, но Барса не взима пари от това).

Сделката включва клауза, позволяваща промяна на спонсора след първите два сезона и съгласно нея, от юли 2013 година Qatar Airways (държавният въздушен превозвач на Катар) сменя Qatar Foundation като основен спонсор на Барса (9).

69871049_3182302298477272_17518513697293

Howard Lake, Maillots fc barcelone, resize, crop, CC BY-SA 2.0

Естествено за всички е ясно, че сключвайки спонсорски договор с Барселона просто няма как да сбъркаш, защото каталунският отбор е световен бранд и има милиони почитатели практически във всяка точка на света. Доколко успешна се оказва тази сделка за повишаването на популярността на Катар сред световната футболна общественост обяснява Саймън Аткинсън, репортер на BBC News в Доха, който в началото на 2013 година отбелязва, че създадената от втората съпруга на емира на Катар фондация (Qatar Foundation) е почти нечувана извън региона до преди няколко години. Всичко това се променя след сделката, довела до поставяне на логото на тази организация върху синьо-червените фланелки на Барселона. Доколко важно е това говори и факта, че хора от фондацията заявяват, че след сключването на договора с Барса осведомеността за работата на тяхната организация е нараснала "много над очакванията" (10).

Друг аспект от партньорството с Барселона, който има колкото маркетингово, толкова и спортно-техническо измерение, е преминаването на легендата на Барса и Испания Шави Ернандес в тима на Ал Сад през лятото на 2015 години. След 17 години на „Ноу Камп“ халфът от Тераса решава да приеме офертата от Катар, която включва и маркетингов аспект, а именно, ангажирането му като посланик на Мондиал 2022.

Прочети 'Ла-Лига 2019-20: Барселона на император Лео Меси срещу претендентите от Мадрид'

Доколко сериозно се работи в областта на маркетинга става видно и от друг пример, който няма нищо общо с Барселона, и това е инициативата за измерване на общественото мнение и увеличаване на местното участие в спорта с акцент върху футбола, подета от Върховният комитет за наследство. Именно въпросната организация стартира програмата Jeeran през април 2015 г., която включва търсене на мнението и съветите на хората в „меджисите“ (нещо като нашите общини), както и насърчаване на широкомащабното участие на общността за развитието на спорта. Върховният комитет за наследство цели да използва програмата за ангажиране на общностите като средство за достигане до широк кръг хора, с цел да ги насърчи да участват в подготовката на Катар за Мондиала през 2022 година (11).

Държавата Катар е отличен пример за това как правилни инвестиции в спортно-техническото развитие, едновременно с успешна и методична маркетингова стратегия, закономерно водят до…

Резултатите – Катар шампион на Азия през 2019 година и участник на Копа Америка 2019

Преди да видим как катарският футбол постига най-сериозния си успех в началото на тази година, печелейки за пръв път в историята си Купата на Азия, ще отбележим, че връзките с Барселона не се ограничават само до маркетинг и спонсорски договори, а включват и спортно-техническо измерение – още през 2006 година катарците канят човек на име Феликс Санчес Бас – 30-годишен треньор, които работи в „Ла Масия“ (школата на Барса) в периода 1996-2006 г. В Катар Бас става част от тамошната академия „Аспайър“, за която стана дума по-горе в материала.

В продължение на седем години роденият в Барселона специалист работи в академията, но през 2013 г. поема националния отбор на Катар за играчи до 19-годишна възраст и на следващата година с този тим, съставен изцяло от кадри на „Аспайър“, печели младежкия турнир за Купата на Азия. До 2017 г. Бас последователно води младежките национални гарнитури до 20 и до 23 години, а на 3 юли 2017 г. заменя уругваеца Хорхе Фусати начело на представителния състав на страната. В началото на настоящата година резултатите от работата на Бас изкристализират напълно, когато Катар за пръв път в историята си печели Купата на Азия (еквивалента на Европейското първенство в Азия), при това с добра игра и изключително постижение – 7 победи в 7 мача и 19:1 голова разлика.

Прочети 'КЪДЕ и КАК се раждат талантите'

Успехът става още по-значим, като се вземе под внимание факта, че по пътя към титлата катарците побеждават традиционни футболни сили като Саудитска Арабия (регионална сила, поне в известен смисъл), Южна Корея и Япония (на финала). Голмайстор на турнира и най-добър играч става нападателят на Ал Духайл - Алмоез Али, а за най-добър вратар е обявен стражът на Ал Сад – Саад ал Шееб.

Специално историята на Алмоез Али е изключително любопитна, защото той е роден в Хартум (столицата на Судан) и през 2006 година, когато е на 10-годишна възраст, става част от академията „Аспайър“. Алмоез е един от най-добрите примери за успеха на стратегията на Андреас Блайхер и Хосеп Коломер за развитие на националния отбор чрез привличане на африкански деца и последващото им интегриране в местни академии. Други примери за това са халфовете Асим Мадибо и Абдулазиз Хатем, които също са от судански етнически произход.

Но най-забележителното при този триумф на катарците е обстоятелството, че огромна част от повиканите от Санчес Бас футболисти за започнали своя път от академията „Аспайър“ - това на практика са същите играчи, които през 2014 г. печелят Купата на Азия за отбори до 19-годишна възраст и в рамките на пет години напълно оправдават вложените в тях пари, надежди и очаквания.

Успехът е изключителен, защото във всички предишни девет участия в азиатската континентална надпревара Катар постига едва два ¼ финала и седем пъти отпада в груповата фаза. Потенциалът на този тим става видим и в хода на квалификациите за световното в Русия през миналата година, тъй като Катар печели първата си група със 7 победи от 8 мача (един от успехите е с резултат 15:0 срещу Бутан). Въпреки че в следващата пресявка хората на Санчес Бас отпадат, и то с доста лоши показатели (само 2 победи в цели 10 мача), моделът им на развитие като цяло работи и доказателството е спечелената преди шест месеца Купа на Азия.

70489670_3182344718473030_53313443948784

Fars News Agency, Qatar - Japan, AFC Asian Cup 2019 56, resize, crop, CC BY 4.0

2019 година се превръща в наистина историческа за катарския футбол, защото пет месеца след края на турнира за Купата на Азия катарците се впускат в следващо предизвикателство и пътуват до Бразилия, за да вземат участие в Копа Америка, латиноамериканската надпревара за национални отбори.

В заключителната част от този материал ще видим едно последно нещо и то е…

Как точно играе Катар на Феликс Санчес Бас – стил + няколко тактически акцента

Най-напред, като обща констатация, ще отбележим, че всичките 23-ма играчи в състава на Катар играят в местното първенство, и то само в 6 клуба – Ал Сад, Ал Духайл, Ал Гарафа, Ал Хор, Ал Араби и Катар СК (но последните два тима имат по един играч в националния тим, което означава, че Санчес Бас разполага с 21 състезатели от само 4 клуба).

Също така повечето от тези момчета са изградени като футболисти в академията „Аспайър“, което обяснява синхрона помежду им и липсата на проблеми при придържането към определен игрови стил. В случая връзката

местна академия – местен клубен футбол – национален отбор

е кристално ясна, тя работи, и за който още не е разбрал, се случва това – в Катар изграждат футболисти, на същите се дава шанс в местните клубни отбори, а най-добрите отиват в националния отбор. Резултатите от този модел се видяха както на Купата на Азия, така и на Копа Америка (макар там Катар да отпадна в групата) и очаквам да станат още по-очевидни през 2022 година.

Прочети 'Най-добрите национални селекции на големи първенства (последните 20 години)'

Що се касае до стила на игра на катарците, то той е следствие на възгледите на Санчес Бас – човек, който на 20-годишна възраст започва работа в школата на Барселона и в продължение на 10 години е възпитаван в ценностите и философията на каталунския клуб. В този смисъл Бас предпочита проактивния, комбинативен футбол с продължително владеене на топката, като най-видимата прилика между стиловете на Катар и Барса е в начина на изнасяне на топката при изграждането на атаките.

Във фаза „атака“ катарците разчитат най-вече на пасове зад гърба на противниковата отбрана и по-малко на разигравания между линиите. Но Санчес Бас прекрасно разбира и нещо друго, което е изключително важно, а именно, че Барселона може да играе собствената си игра във всеки мач без да се съобразява с класата на съперника; обратно, Катар няма чак такива възможности и заради това каталунският селекционер трябва да „нагажда“ играта на тима си във всяка среща съобразно класата на конкретния противников отбор. Именно това се видя в хода на трите мача, които катарците изиграха на тазгодишното издание на Копа Америка. Нека видим за какво точно става дума, със съответните обяснения и изображения:

В историческия за Катар първи мач в латиноамериканската надпревара, срещу Парагвай на „Маракана“, Феликс Санчес Бас заложи на тактическа схема 4-4-1-1, но тя бе много флуидна и преливаше в 3-4-3 при изнасянето на топката и в 4-2-3-1 във фаза „защита”.

По-интересен за гледане беше избраният от него подход що се касае до изграждането на атаките, защото през целия мач катарците изнасяха топката и изграждаха атаките си търпеливо и технично, като голям отбор. Разиграването тръгваше от централните бранители, а бековете Абделкарим Хасан (ляво) и Педро Мигел (дясно, червените стрелки) се качваха сравнително „високо” по терена и заставаха на тъчлиниите, за да „отворят“ игрището по ширина; дефанзивният халф Асим Мадибо (№23) се прибираше назад не толкова да иска топката, колкото за да увлече човек и да освободи пространство, като в същия момент още някой от халфовете се връщаше и така катарците създаваха числено предимство в определени зони в центъра (като очертаната в лявата част в случая, където имаме ситуация 3х2). Именно човекът, който се връща от халфовата линия (бялата стрелка), иска топката от централния защитник и когато получи, изнасянето ще е осъществено.

Санчес Бас бе разделил отбора си на две „петорки”, едната от които имаше за задача да изнася топката (това са тези петимата на снимката в половината на Катар), а другата действаше вече в противниковата половина и трябваше да създава опасности пред парагвайската врата и да търси голове. Тъй като Катар владееше много по-продължително време топката, бековете им успяваха да се включват още по-напред и на моменти азиатците нападаха опасно с по 7-8 човека.

69689626_3182389871801848_34016967164229

Това бе проактивният Катар, който излезе да се надиграва, да владее топката и да напада с разнообразие в предни позиции. Подходът на Санчес Бас бе съобразен с класата на съперника, „гуараните“ от Парагвай, които са в процес на смяна на поколенията и са далеч от силните си дни. В крайна сметка срещата завърши наравно 2:2, като освен интересен футбол, Катар показа и характер, защото успя да спечели точка, макар че до 68-мата минута изоставаше в резултата с 0:2.

В следващия мач азиатците се изправиха срещу превъзхождащия ги като класа състав на Колумбия и Санчес Бас, явно отчитайки това обстоятелство, бе възприел коренно различен подход. Така вместо да опитват да се надиграват и да изграждат атаки с ниски подавания и продължителни разигравания, катарските играчи се дръпнаха дълбоко в собствената си половина и оставиха инициативата на Колумбия. Катар се бранеше с по 8-9 човека през почти целия мач, но се появи и проблем - хората на Бас бяха толкова плътно прибрани, че дори когато успяваха да вземат топката, нямаха възможност да организират някакви по-опасни контраатаки.

70334821_3182389875135181_87478447640590

Тук видяхме дефанзивен, реактивен Катар, който издържа до 86-тата минута, когато Дуван Сапата вкара гол и „Лос Кафетерос“ все пак измъкнаха трите точки. Но през по-голямата част от срещата играчите на Санчес Бас показаха организирана, солидна и добре разчетена игра в отбрана, която бе в явен синхрон с намерението им да спечелят точка.

В третия мач, срещу решената на всичко Аржентина, която задължително трябваше да търси победа за да избегне катастрофално отпадане в групата, Санчес Бас отново избра проактивен подход и опита да се надиграва, макар че играчите му явно отстъпваха като индивидуална класа на „Албиселесте“. В крайна сметка Катар не успя и загуби с 0:2, с което и отпадна от Копа Америка в груповата фаза, но играчите на Феликс Санчес Бас показаха, че разполагат с много сериозен игрови потенциал и се понравиха с проактивната си и комбинативна игра в мачовете срещу Парагвай и Аржентина. В срещата срещу Колумбия Бас избра дефанзивен контраатакуващ подход, което говори за наличие на тактическа гъвкавост в този отбор и прави катарците интересни за наблюдаване и анализиране. Катар е поканен и за следващото издание на Копа Америка, което ще се проведе догодина в Аржентина и Колумбия, и ще бъде много интересно да се види какъв облик ще има този тим след една година и дали ще успее да постигне повече по южноамериканските терени.

- - -

Изиграните от Катар мачове през последната година показват отбор в постоянно развитие, който разполага с определен стил на игра и търси най-доброто си лице. Същевременно този състав демонстрира и тактическа гъвкавост, тъй като Санчес Бас очевидно не се свени да използва различен игрови подход, нагаждайки се към класата на съперника и съобразявайки се с целта в конкретния мач.

Резултатите на катарците са изключително позитивни, отборът следва постоянна възходяща траектория, всичките футболисти се състезават в местния шампионат, а по-голямата част от тях са изградени в местната академия „Аспайър“.

Цялостното развитие на катарския футбол през последните години показва поне две неща:

1) колко е важно и полезно изграждането на наистина работеща тристранна връзка академия-клубове-национален отбор и

2) когато инвестираш по правилния начин - дори и да нямаш кой знае какви традиции в дадената област - резултатите неизменно ще дойдат.

(1) Supreme Committee for Delivery & Legacy, “History of Football in Qatar”, n.d, available at: (2) https://www.sc.qa/en/qatar/football (accessed 16 August 2019)

FIFA.com, “Russia and Qatar awarded 2018 and 2022 FIFA World Cups”, 2 December 2010, available at: https://www.fifa.com/worldcup/news/russia-and-qatar-awarded-2018-and-2022-fifa-world-cups-1344698 (accessed 16 August 2019)

(3) Aspire Academy.com, Overview, n.d., available at: https://www.aspire.qa/aboutus.aspx (accessed 16 August 2019)

(4) Central Intelligence Agency (CIA), The World Factbook - Qatar, last updated 1 August 2019, available at: https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/qa.html (accessed 16 August 2019)

(5) LeedsUnited.com, Leeds United launch Aspire Academy partnership, 3 January 2018, available at: https://www.leedsunited.com/news/club/22815/leeds-united-launch-aspire-academy-partnership (accessed 16 August 2019);

(6) Aspire Academy.com, Aspite Football Dreams, n.d., available at: https://www.aspire.qa/FootballAspireDreams.aspx (accessed 16 August 2019)

(7) The Irish Times, “Is this the academy of dreams or exploitation?”, 23 August 2014, available at: https://www.irishtimes.com/sport/soccer/is-this-the-academy-of-dreams-or-exploitation-1.1906302 (accessed 16 August 2019)

(8) The Irish Times, “Is this the academy of dreams or exploitation?”, 23 August 2014, available at: https://www.irishtimes.com/sport/soccer/is-this-the-academy-of-dreams-or-exploitation-1.1906302 (accessed 16 August 2019)

(9) FCBarcelona.cat, “Record agreement with Qatar”, 10 December 2010, available at: https://archive.fo/20121206032712/http://www.fcbarcelona.com/web/english/noticies/club/temporada10-11/12/10/n101210114494.html (accessed 16 August 2019)

(10) BBC News, “Qatar turns to football for fame and fans”, 11 January 2013, available at: https://www.bbc.com/news/business-20981704 (accessed 16 August 2019)

(11) Gulf Times, “SC promotes engagement plan at stadium launch”, 23 April 2015, available at: https://www.gulf-times.com/story/436165/SC-promotes-engagement-plan-at-stadium-launch (accessed 16 August 2019)