Най-добрите национални селекции на гол.. | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Най-добрите национални селекции

на големи първенства

(за последните 20 години)

публикувано на 20 Юли, 2019 / Четеш за 16 минути

Странно е какви мисли се раждат в главата на човек, когато не може да заспи в 5 сутринта...

 

Ето например онази вечер (или по-скоро сутрин) се замислих коя е най-добрата селекция от футболисти на дадена държава, която е участвала на голям шампионат. Та днес мисля да направя точно това – да разгледам всяка държава, която е сравнително добра на футбол и да избера най-

добрата ѝ национална селекция, участвала на голямо първенство.

 

Веднага обаче отварям една скоба - сравнението между отбори от далечното минало и новия век е адски трудно. Почти невъзможно е да се определи кой отбор на Бразилия е по-добър – този на Пеле или този на Феномена Роналдо, коя селекция на Германия е по-доминантна – на Герд Мюлер и Бекенбауер или тази, която размаза Бразилия със 7-1, коя Аржентина е по-силна – на Марадона или на Меси (е, естествено, че тази на Марадона). Поради тази причина реших малко да огранича времевия период и ще разгледам единствено съставите от големите първенства през последните 20 години – от световното първенство през 1998г. във Франция до Мондиала миналата година в Русия.

Ще се спра единствено на по-силните отбори в Европа и Южна Америка, тъй като надали някой очаква от мен да определя коя е най-силната национална селекция на отбори като Япония и Мексико, при положение, че тези тимове играят в континенталните си първенства с държави от ранга на Кувейт и Хаити.

 

Още едно уточнение – при определянето на най-добрия отбор за съответната държава взимам предвид играчите, които са попаднали в състава, както и формата и постиженията на футболистите на клубно ниво същата година, а не това, което е направила държавата на въпросното първенство. Например селекцията на Португалия от началото на века беше доста по-силна от групата анонимници + Роналдо, които спечелиха Евро 2016 с 6 хикса от 7 мача. ОК, достатъчно обяснения, нека видим кои са най-силните национални селекции за последните 20 години. Отборите не са подредени в класация, а на случаен принцип:

1. Световни сили
 

 


Бразилия – Мондиал 2002

Кой друг, освен отборът от световното в Корея и Япония през 2002г! Честно казано в съставите от Купата на конфедерациите 2005г. и Мондиал 2006, водени от Кака, Адриано и Роналдиньо имаше много повече големи имена като единици, в сравнение със селекцията на Сколари от 2002г. (където Клеберсон и Денилсон играха като титуляри в половината шампионат), но ако някой фен на Бразилия чете този материал и види, че не съм избрал световните шампиони от 2002г., сигурно ще ме застреля.

Да, съставът не беше перфектен - все пак на вратата беше Маркош, което си е падение в сравнение с Клаудио Тафарел. Но с Кафу, Лусио и Роберто Карлош в защита, Ривалдо и Роналдиньо в топ форма по крилата и най-добрият нападател в света по онова време - Роналдо на върха на атаката за никого не бе изненада, че „кариоките“ взеха 7 победи от 7 мача и спечелиха турнира.

Франция – Мондиал 2002

OK, тук наистина се затрудних сериозно. Франция имаха най-добрият отбор в света между 1998-ма и 2006-та година. Която и селекция от този период да бях избрал, нямаше да е грешка. Тимът на Дешан, който спечели световното първенство миналата година също бе много сериозен кандидат, но все пак в началото на века „петлите“ имаха няколко страхотни нападатели, а не Оливие Жиру (тук съм сигурен, че ще вбеся доста хора с това изказване).

Та до последно мислих да избера отбора от Евро 2004, който беше просто перфектен (с изключение на Микаел Силвестре на левия бек). Но в крайна сметка реших да шокирам всички и да се спра на селекцията на Роже Лемер от 2002г. Да, знам, че „петлите“ отпаднаха на последно място в група със Сенегал, Дания и Уругвай, но дайте ми шанс поне да обясня, защо избрах точно този отбор: 

 

През 1998г. Франция спечели Мондиала, след като на върха на атаката играеше Стефан Гиварш, който има футболните качества на лопата. Две години по-късно последва триумф в Евро 2000 с Кристоф Дюгари в нападение. Сигурно и майката на Дюгари не помни, че той съществува. През 2002г. французите бяха топ фаворитът за спечелване на Мондиала – Бартез все още играеше на прилично ниво в Манчестър Юнайтед, защитата се състоеше от опитните Лизаразу, Десаи и Тюрам, в хафовата линия бяха Патрик Виера (шампион от Висшата лига с Арсенал през същия сезон), Клод Макелеле, който две седмици по-рано беше спечелил Шампионската лига и Зинедин Зидан, изиграл един от най-добрите си сезони в кариерата и вкарал онзи гол срещу Байер Леверкузен на финала. В атаката на „петлите“ бяха актуалните голмайстори на Висшата лига (Тиери Анри), Серия А (Давид Трезеге) и Лига 1 (Джибрил Сисе). Нямаше как Франция да фейлне на този Мондиал. 3 мача, 0 вкарани гола, последно място в групата!

Англия – Евро 2004 и Мондиал 2006

Кой е най-добрият отбор на Англия през последните 20 години? Всичките, ако съдим по феновете им и английските медии. Добре де, най-вероятно е някой отпреди 15-тина години, когато на селекционера не му се налагаше да избира измежду Рос Баркли, Джордан Хендерсън и Джеси Лингард.

 

Голямата „битка“ е между съставът от Евро 2004 и този от световното първенство от 2006г. Честно казано двете селекции са доста сходни, неслучайно и съдбата на „трите лъва“ на двата шампионата беше една и съща – отпадане след дузпи от Португалия. Ето ги и малките разлики, които могат да наклонят везните в полза на някой от двата английски отбора:

 

  • през 2004г. пазеше Дейвид Джеймс, а през 2006г. – Пол Робинсън. Това е все едно да избираш дали да направиш торта с развалени яйца или развалено мляко.

  • В Португалия партньор на Джон Тери в защитата бе Сол Кембъл, а в Германия – Рио Фърдинанд.

  • Халфовата линия на Евро 2004 беше Бекъм, Скоулс и дебютиращите на голямо първенство Лампард и Джерард, докато две години по-късно тя беше Бекъм, Джо Коул и претърпялите доста сериозен прогрес в рамките на тези 2 години Лампард и Джерард.

  • През 2004г. партньор в атака на Рууни беше Майкъл Оуен (точно преди да си съсипе кариерата с трансфер в Реал), а през 2006г. Питър Крауч, който по това време беше на върха на възможностите си в Ливърпул.

 

Честно, с такива футболисти си е цяло чудо как Англия не успя да спечели трофей през тези години. О, да, сетих се – след Свен-Йоран Ериксон дойде Стив Макларън.

Германия – Мондиал 2010

„Проблемът“, на който се натъкнах при немците е, че реално те нямат слаб отбор през последните 20 години, ако не и през последните 70. Честно, вижте им селекциите в случаите, в които отпадат в груповата фаза (Евро 2000, Евро 2004 и Мондиал 2018) и ми кажете, че това е слаб отбор.

 

Поради тази причина ми беше адски трудно да избера най-добрият състав на Бундестима през последните 20 години. Най-очевидният избор би трябвало да е отборът, който размаза Бразилия със 7-1 и спечели световната титла. Но като изключим прегазването на бразилците, съставът от 2014-та не бе кой знае колко убедителен в останалите мачове – отстраняване на Алжир след продължения и минимални победи срещу Франция и Аржентина.

 

Затова се спирам на селекцията на Йоаким Льов 4 години по-рано в Южна Африка. Въпреки че капитанът Михаел Балак отпадна от състава малко преди началото на първенството заради контузия, отборът беше впечатляващ – Нойер на вратата, Лам и точно изгряващият Боатенг в защита, Швайнщайгер и Кедира пред тях. Месут Йозил направи най-доброто си световно първенство в кариерата, а пред него бяха Томас Мюлер, който вкара 5 гола в дебюта си на Мондиал и Лукас Подолски и Мирослав Клозе, които в този момент бяха на върха на възможностите си. Резултатите – 4-0 срещу Австралия, 4-1 срещу Англия, 4-0 срещу Аржентина. Може би с Балак щяха да спечелят Мондиала? Шегувам се, всички знаем, че с Балак щяха да паднат на финала.

Прочети 'Шестицата на разочаровалите световни шампиони'

thumbnail.jpg

Италия – Мондиал 2006

Най-лесният избор от всички държави. Пикът на италианския футбол. Може би идеалният отбор на Скуадра адзура за последните 20 години – Буфон, Дзамброта, Канаваро, Неста, Гатузо, Пирло, Де Роси, Дел Пиеро, Тоти. Лука Тони, вкарал 31 гола в Серия А през същия сезон. И още не по-малко важни играчи като Перота, Каморанези, Матераци, Джилардино, Индзаги, Якуинта (ебаси, колко нападателя е викнал Марчело Липи за това първенство).

 

Единственото, което ги делеше от перфектния италиански отбор, беше Паоло Малдини на левия бек. За сметка на това те трябваше да се задоволят с никому непознатия Фабио Гросо, който взе, че им спечели Мондиала.

Аржентина – Мондиал 2010

Първоначално се бях спрял на отбора от световното първенство през 2006г., когато Аржентина се пръскаше по шефовете от звезди – Ернан Креспо, Хуан Роман Рикелме, Хавиер Савиола, Роберто Аяла, Пабло Аймар, Естебан Камбиасо, Карлос Тевес, Хавиер Масчерано и Лионел Меси. Но нека не забравяме, че последните трима от този списък бяха съвсем млади и далеч от нивото, което щяха да достигнат в следващите години.

 

Затова превъртам лентата 4 години напред и посочвам като най-добра селекцията на „гаучосите“ от шампионата в Южна Африка. Времената, в които Аржентина все още имаше някакви нормални защитници и не се налагаше да викат в националния отбор хора като Габриел Меркадо, Рамиро Фунес Мори и всеки втори срещнат по улицата, който може да ритне топка.

Та, през 2010-та година Лионел Меси беше по пътя си към спечелването на втората от 4-те поредни Златни топки, Гонсало Игуаин и Карлос Тевес късаха мрежите с фланелките съответно на Реал Мадрид и Манчестър Сити, Диего Милито бе спечелил требъл с Интер, двама от защитниците – Мартин Демикелис и Валтер Самуел бяха играли финал в Шампионската лига, Хавиер Масчерано беше на път да смени Ливърпул с Барселона и да се превърне в един от най-добрите дефанзивни играчи в света. Серхио Агуеро и Анхел Ди Мария бяха млади надежди, които тепърва щяха да печелят редица трофеи на клубно ниво, а не липсваше и опит в лицето на Хуан Себастиан Верон.

 

Аржентина имаше всичко, с което да спечели Мондиала (с изключение на нормален вртатар, но те кога и са имали). На фона на това се чудех как са успели да паднат унизително с 0-4 от Германия на четвъртфинала. След това се сетих, че този невероятен състав беше поверен на.... Диего Марадона и всичко ми се изясни.

Alexandr Mysyakin, Maradona 2010, size, CC BY-SA 3.0

Холандия – Евро 2004

Почти се бях спрял на състава на холандците от Евро 2008, който имаше невероятна атакуваща мощ и унищожи Италия с 3-0 и Франция с 4-1 в груповата фаза. Как изобщо този отбор успя да бъде елиминиран от Русия (които едва бяха минали групите) в четвъртфиналите? Може би защото в защита бяха треторазрядни дървета като Калид Буларуз, Андре Оойер и Йорис Матайсен.

Затова промених решението си в последния момент и избрах селекцията на Дик Адвокаат от 2004-та година. Този състав беше перфектната колаборация между големите холандски звезди от 90-те и младите „лалета“, които изгряха в началото на новия век. 17 от 23-мата избраници за това европейско са от най-големите имена във футбола в последните 20 години: Едвин ван дер Сар, Михаел Райцигер, Яп Стаам, Джовани ван Бронхорст, Филип Коку, Едгар Давидс, Патрик Клуйверт, Рууд ван Нистелроой, Рафаел ван дер Ваарт, Рой Макаай, Уесли Снайдер, Франк де Бур, Марк Овермарс, Пиер ван Хоойдонк, Ариен Робен, Кларънс Зеедорф, Будевайн Зенден.

 

Дори и някои от останалите играчи като Анди ван дер Мейде, Сандер Вестервелд и Джони Хейтинга направиха прилични кариери. Как въобще Адвокаат е успял да избере 11 титуляри при наличието на такива футболисти? Разбира се, дори при наличието на такива звезди Холандия направи това, което Холандия прави най-често на големи първенства и отпадна малко преди финала.

Испания – Мондиал 2010

Адски много исках да включа отбора от Евро 2008, който бе същият като този, спечелил световното две години по-късно, но играеше 10 пъти по-готин и атрактивен футбол. Испания на Дел Боске от 2010-та със сигурност бе най-скучният световен шампион ако не за всички времена, то поне за последните 30-40 години. Четири победи с по 1-0 в елиминациите, 2-1 срещу Чили в групите, мамка му испанците дори не можаха да размажат както си трябва Хондурас, побеждавайки ги само с 2-0.

Но все пак избирам състава от 2010-та, тъй като това беше пикът на това поколение. Касияс на вратата, Пуйол, Рамос и Пике в защита. Най-добрата халфова линия по това време, съставена от Бускетс, Чаби Алонсо, Фабрегас и двамата играчи, които със сигурност заслужаваха Златната топка повече от Меси през тази година – Шави и Иниеста. В атака – Педро, Давид Вия и Фернандо Торес в топ форма. Щом играчи като Давид Силва и Хуан Мата едва помирисаха терен на това световно, работата е ясна.

Прочети 'БФС - последният пирон в ковчега на Българския футбол'

thumbnail.jpg

Португалия – Мондиал 2006

Я виж ти, още един отбор от световното в Германия през 2006-та (неслучайно това беше най-силното първенство, което съм гледал). Та може би някой би ме попитал защо избрах този състав, а не онзи, който стигна финал на европейското 2 години по-рано. Реално футболистите от 2004-та и 2006-та са същите (с малки изключения), но ето защо предпочетох селекцията от 2006-та:

 

Първо, Кристиано Роналдо вече беше на 21 и беше далеч по-завършен играч от пишлемето с кривите зъби и платинето от 2004-та. Второ, основни играчи като Пауло Ферейра, Рикардо Карвальо, Маниш и Деко не бяха новобранците от Порто, които Бог знае как спечелиха Шампионската лига през 2004-та, а вече бяха изградили име в големите отбори в Европа. Тиаго също може да се причисли към тази група, след като бе изкарал един сезон в Челси, а на Шимао му предстоеше трансфер в Атлетико Мадрид.

 

Единственото, заради което мога да съжалявам, че не избрах селекцията на Сколари от 2004-та, е, че в нея бяха португалските легенди Руи Коща и Фернандо Коуто. От друга, страна и двамата бяха резерви на въпросното европейско.

Уругвай – Копа Америка 2011

Ще е грехота, ако не включа 2-кратните световни шампиони към списъка с големите отбори. Уругвайците имаха доста труден период в края на миналия и началото на новия век – първо пропуснаха две световни първенства (през 1994-та и 1998-ма), след това бяха елиминирани в групите без да запишат победа на Мондиала в Корея и Япония и за капак на всичко отпаднаха в баража за класиране на световното през 2006-та с дузпи от Австралия. От Австралия!

Все пак техният звезден миг дойде 4 години по-късно, когато бяха един от най-приятните отбори на Мондиала (ако изключим играта с ръка на Суарес срещу Гана) и завършиха на 4-то място шампионата в Южна Африка.

 

Поне според мен обаче съставът им от Копа Америка една година по-късно беше дори по-впечатляващ. Все пак през 2010-та Суарес беше в Аякс, а през 2011-та – в Ливърпул, Кавани беше преминал от Палермо в Наполи, Диего Годин беше сменил Виляреал с Атлетико Мадрид. Диего Форлан си беше в Атлетико Мадрид и през 2010-та и през 2011-та, но нападателят беше на 32 и надали му предстоеше нов трансфер в голям отбор до края на кариерата (въпреки това Интер не бяха на същото мнение). Като добавим играчи като Валтер Гаргано, Кристиан Родригес, Алваро Перейра, Макси Перейра и Мартин Касерес, смятам, че това е един много солиден състав. На въпросната Копа Америка „урусите“ имаха малко трудно излизане от групата, но след това прегазиха всичко живо в елиминациите и спечелиха турнира.

2. Държави със силни отбори, които обаче не са печелили голям форум

Белгия – Мондиал 2018

Доста трудно е да се прецени кой е най-добрият отбор на Белгия за последните 5 години. Почти бях се спрял на състава им от Евро 2016, заради наличието на Раджа Наинголан в сравнение с отборите им от световните първенства през 2014-та и 2018-та. Впоследствие обаче забелязах отсъствието на капитана Венсан Компани от селекцията от 2016-та, а всички знаем, че Белгия без Компани е като да пиеш без компания (тъп опит за смешка).

Та финалният ми избор е тимът на Роберто Мартинес от Мондиала миналата година. Третото място на първенството бе счетено за успех, но някак си мисля, че за състав, в който всички освен Коен Кастеелс, Аднан Янузай, Дедрик Боята и Леандер Дендонкер играят във водещи отбори в Европа, може би белгийците трябваше да спечелят Мондиала.

 

Хърватия – Евро 2016

Друг отбор, към който винаги има големи очаквания в последните години. Подобно на белгийците, и хърватите не можеха да ги оправдаят преди световното миналата година. И пак подобно на белгийците ми е трудно да определя кой от съставите им през последните години е най-силен. Ще заложа на този от Евро 2016 не за друго, ами защото големите им звезди Манджукич (тогава на 30 години), Модрич (30), Ракитич (28) и Перишич (27) бяха с 2 години по-млади в сравнение с шампионата в Русия, в топ форма и в пика на своите възможности.

 

Добавям и присъствието в състава на тогавашния капитан Дарио Сърна (който отсъстваше от състава миналата година). Та на въпросното европейско хърватите биха Испания в групите, след това съсипаха тотално Португалия на осминафинала и е цяло чудо, че отпаднаха след онзи гол на Куарешма в продълженията. А накрая португалците взеха, че спечелиха първенството...

Прочети 'Труден период за Скуадра Адзура'

thumbnail.jpg

Чехия – Евро 2004

Малко отклонение - някой сигурно би казал „какво прави Чехия тук, при положение, че Чехословакия са печелили европейско първенство“. Това е все едно македонците да кажат, че са участвали на първото световно първенство през 1930г. като Югославия (всъщност, като се замисля това звучи като нещо, което македонците биха казали). Това, което искам да кажа е, че Чехия и Чехословакия са две различни неща.

 

След като изяснихме тази малка подробност – продължавам да недоумявам как Чехия не успя да спечели Евро 2004. Отборът имаше страхотни футболисти във всяка една фаза – на вратата Петър Чех, в защита Зденек Григера, Марек Янкуловски, Томаш Уйфалуши и Давид Розенал, в полузащита – Владимир Шмицер, Карел Поборски, Томаш Росицки, Павел Недвед и Ярослав Плашил и в атака – Ян Колер и голмайсторът на това първенство Милан Барош. Чехите завършиха с 3 победи в група с Холандия и Германия, смачкаха с 3-0 Дания на четвъртфинала. И тогава дойде онзи безумен сребърен гол от корнер на Траянос Делас.

 

Швеция – Евро 2004 и Мондиал 2006

Още един отбор от този период. Човек ще си каже, че имам някакъв фетиш към Евро 2004 и Мондиал 2006. Времената, в които Швеция пишеше минимум 3-ка на България, където и когато ни хванеше. Общо взето отборите на „трите корони“ от 2004-та и 2006-та са абсолютно еднакви. Андеас Исаксон на вратата, пред него Теди Лучич, Олоф Мелберг, Йохан Мялби, Тобиас Линдерот, Андерс Свенсон, Фреди Люнгберг и Ким Шелстрьом. Въпросът е дали в атака да избера състава от 2004-та с 32-годишния Хенрик Ларсон в Селтик и 22-годишния Ибрахимович в Аякс, или да се спра на отбора от 2006-та, когато Ларсон е на 34 и в Барселона, а Ибрахимович е на 24 в Ювентус. Не знам, оставям вие да прецените.

 

 

 

 

Швейцария – Мондиал 2006 и Евро 2016

Швейцарците са един от най-стабилните национални отбори в света в последните 15 години. В момента те заемат 8-мото място в класацията на ФИФА и наскоро играха финали в Лигата на нациите. Което е супер странно на фона на това, че за този период те са нямали кой знае какви играчи. Кой им е най-силният отбор за последните 20 години?

 

Може би равенство между съставите от Мондиал 2006 и Евро 2016. През 2006-та „кръстоносците“ постигнаха нещо уникално – отпаднаха на дузпи на осминафинал на световно без да допуснат нито един гол в редовно време или продължения в 4-те си мача от турнира.

 

Като по-запомнящи се играчи от този период бих определил Паскал Цубербюлер, Йохан Джуру, Филип Сендерос, Транкило Барнета, Йохан Фогел, Александър Фрай, Марко Щрелер, Валон Бехрами и Хакан Йакин (нито един допуснат гол със Сендерос и Джуру в защита, сигурно затова Венгер държа и двамата по 4-5 години в Арсенал).

 

През 2016-та в състава на Швейцария бяха Ян Зомер, Щефан Лихщайнер, Брийл Емболо, Харис Сеферович, Гранит Джака, Валон Бехрами (отново), Рикардо Родригес, Йохан Джуру (един Господ знае как е попаднал в състава 10 години по-късно), Фабиан Шер и Джердан Шакири. Резултатът – отново загуба на дузпи на осминафинал. Съдба.

И за финал, разбира се:   България

Нямаше как да не завърша с любимия на всички български национален отбор, който не попада в нито една от предните категории. Реално тук изборът не е особено голям, тъй като за последните 20 години сме участвали само на два големи форума – Мондиал '98 и Евро '04. Или иначе казано трябва да избирам между това, кое е по-добре – да паднеш с 1-6 от Испания или да паднеш с 0-5 от Швеция.

 

Затова тук ще направя изключение и ще включа съставите от отделните квалификационни цикли. През 1998-ма селекцията ни беше съставена от голяма част от героите от САЩ 94, които обаче бяха добавили по 4 годинки към възрастта си и едва ходеха по терена. Компания им правеха ментета като Георги Бачев, Адалберт Зафиров и Анатоли Нанков, които (с изключение на Бачев, който има един мач през 1999-та) не облякоха повече националната фланелка.

 

Логичният избор може би трябва да е отборът от Евро 2004, но аз ще се спра на един период, в който имахме дори по-силен отбор, а и може би последният път, в който имахме състав, който заслужаваше да играе на голямо първенство – квалификациите за Евро 2008 между септември 2006-та и ноември 2007-ма година. С какво разполагаше България тогава:

 

  • Димитър Бербатов – осъществил трансфер от Байер Леверкузен в Тотнъм и започнал да се превръща в един от най-добрите нападатели във Висшата лига

  • Стилиян Петров – в първия си сезон след трансфера си от Селтик в Астън Вила, бързо налагащ се като ключов за отбора си играч

  • Мартин Петров – на върха на кариерата си, играл за Атлетико Мадрид и Манчестър Сити в рамките на тези година и няколко месеца

  • Около тях беше ядрото на онзи отбор на Левски, достигнал четвъртфинал в Купата на УЕФА и класирал се за групите на Шампионската лига – Елин Топузаков, Игор Томашич, Лусио Вагнер, Димитър Телкийски, Станислав Ангелов, дори Христо Йовов (въпреки че всички го помним с онзи пропуск срещу Словения, който разгневи Петела) 

  • Валери Божинов играеше в един отбор с Дел Пиеро, Буфон, Недвед и Трезеге

  • Димитър Иванков и Георги Петков бяха солиден избор на вратата

  •  Александър Тунчев беше може би най-добрият български защитник по това време, а в съставът имаше дълбочина в лицето на Велизар Димитров, Христо Янев, Чавдар Янков и Благой Георгиев. Ебаси състава!

Само да ви припомня, че на Евро 2004 играха разни еднодневки в националния отбор като Владимир Иванов, Златомир Загорчич и Зоран Янкович. Цяло чудо е как тимът от квалификациите за Евро 2008 не успя да се класира на това европейско. Нашите водеха 60 минути на онази Холандия, която щеше да разбие Италия и Франция на въпросното европейско. Българите победиха и направиха равен срещу евентуалния победител в групата Румъния. Но двата хикса с Албания тогава ни „изядоха главата“ и останахме 3-ти.

-  -  -

Та това е краят на текста, аплодисменти, ако сте успели да стигнете дотук. Ще ми е интересно да разбера с кои от изборите ми сте съгласни и с кои – не.

 

Пишете ни като коментар коя селекция вие бихте посочили като най-добра за отделните държави.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ