Фернандо Торес - краят на играта за Хлапето | мисляФУТБОЛ

Фернандо Торес -

краят на играта за Хлапето

публикувано на 21 Октомври, 2019 / Четеш за 7 минути

Това лято започна ударно - първо Фернандо Торес, после Ариен Робен, а накрая и Питър Крауч сложиха край на кариерите си. Това е цяло едно поколение от нападателна мощ, което си отива от терените, заедно със своята магия.

 

В поредица от три статии – отказването на големите, ще ви представя своята гледна точка към блясъка на техните кариери, както и

материал на Цветина Петкова

интересни факти и подробности от техните истории.

Фернандо Хосе Торес Санс, по-известен като Ел Ниньо (от исп. букв. Хлапето) е роден на 20 март 1984 г., в малкото испанско градче близо до Мадрид - Фуенлабрада. От съвсем малък започва да гони топката из уличките, а родителите му веднага го записват да играе организирано, за да навлезе в играта малко по малко. През 1995 г. се присъединява към школата на Атлетико Мадрид и останалото е история.

Фернандо Торес обяви оттеглянето си на 21 юни 2019 г., чрез съобщение в социалните си профили. На 35-годишна възраст, 18 от които е прекарал като професионален футболист, еволюирал и съзрял откакто за първи път, като тийнейджър, носи екипа на лос рохибланкос.

Прочети 'Ариен Робен - краят на приказката за един магьосник'

thumbnail.jpg

През 2001 г. „неговия“ Атлети е във втората дивизия. Той претърпява (като част от школата) отпадането и е герой при завръщането в Примера. Под командването на Луис Арагонес, един от най-важните треньори в кариерата на Торес и един от най-големите му поддръжници, Атлетико се връща там, където принадлежи и там, където „Ел Ниньо“ започна да изгражда своята приказка.

В тези ранни години Торес е сравняван с юноши на други големи клубове, като Раул в Мадрид, но това момче от Фуенлабрада спечели своето собствено право да не бъде сравнявано в никого. Той е „Хлапето“ на Атлетико и на испанския футбол. Единственото, глезеното дете на иберийците.

През 2007 г., на едва 23 години, Торес оставя много пари в хазната на родния си клуб със своя трансфер - 38 млн. евро. И не отиде къде да е, а на Анфийлд - Ливърпул беше неговата съдба. Възгласите „Фернандо Торес, Ливърпул, номер 9“, скандирани от „Коп“, са част от спомена за футболната история, когато все още не беше толкова често срещано испански играчи да триумфират извън родните граници. След 81 гола като „червен“, момчето отиде в Лондон. И дойде неговият върховен период като клубен играч.

С Челси той стана носител на Шампионската лига под ръководството на Ди Матео, побеждавайки Байерн във финала през 2012 г. На полуфиналите, Торес отбеляза така важния гол, който даде предимство на „сините“ пред всемогъщата Барселона, на терена на Ноу Камп. Исторически момент.

Пак в Челси, Торес завързва силно приятелство с Давид Луис, а една интересна случка се запечатва в съзнанието на мнозина. Преди мача на „сините“ срещу белгийския Генк (впоследствие спечелен с 5:0) бразилецът прави интересен ритуал. Той докосва главата на Торес и затваря очи. Останалото го знаем – Торес отбеляза 2 гола. В друг случай, Хлапето преминава през голова суша - 903 минути без да отбележи и отново, след подобен ритуал, сушата е прекъсната с гол срещу Уест Хем.

Ако кажем, че е възможно да няма друг играч, на когото да се даде възможност по всяко време да се върне у дома, няма да сбъркаме. Вратите на Атлетико за него винаги са били отворени.

Така през януари 2015 г. Торес се завръща у дома. Носеше фланелката на Атлетико Мадрид, отново под ръководството на Диего Симеоне, и най-накрая изпълни мечтата си да спечели титла в клуба на живота си. Беше през 2018 г. в Лион, там той спечели втората си Лига Европа.

-   -   -

 

Именно негово попадение промени и съвременната футболна история. Торес беше виновникът за сбъдването на мечтата на цяла Испания – спечелването на голям трофей с националния отбор. Хлапето бе този, който счупи проклятието, този, който накара цялата страна да плаче от радост, когато вече не можеше да си представи, че може да постигне такива успехи. Преди неговото поколение, единственото голямо отличие на „фуриите“ е европейската титла от 1964 г. Така испанците чакаха вече 44 години (към 2008 г.), за да спечелят голям трофей.

Неговият решаващ гол беше на финала срещу Германия, срещу която започна най-успешния цикъл на Националния отбор на Испания в Европа. 2008 г. е годината на облекчението, но и на превръщането на Хлапето в легенда. Когато пронизва мрежата на Йенс Леман, Торес не подозира, че вече пише златна страница в историята на световния футбол. Дълго преди славната 116-та минута в Южна Африка (минутата на Иниеста), голът на Хлапето бе това, което промени всичко. Статуквото в европейския футбол вече знаеше, че трябва да съобразява с Испания, защото в семейството ѝ има едно хлапе, което играе по целия терен и не спира да прави бели на съперниците.

Испания със световната купа (2010 г.)

С неговото оттегляне той оставя важна част от историята на испанския футбол в миналото. Именно тази на съвършената история за момчето, което мечтаеше да триумфира с фланелката на отборите на сърцето си – Атлетико Мадрид и Испания.

Интересното за Ел Ниньо е, че израства в град Фуенлабрада, в който мнозинството от хората симпатизират на Реал Мадрид. Въпреки масовите вярвания, русото момче избира със сърцето си – Атлетико (всъщност Фернандо наследява любовта към „дюшекчиите“ от дядо си.).

 

Първата позиция на Торес е на вратата в местния клуб Парк 84, където започва на 5-годишна възраст. Само 2 години играе на тази позиция, докато треньорите му не забелязват, че доста му се отдава да отбелязва. На 10-годишна възраст достига до първия си отбор, съставен от 11 души – Райо 13. След като отбелязва 55 гола за един сезон, става един от тримата, които си спечелват проби в Атлетико Мадрид. Така на 11 години вече е част от отбора на сърцето си.

Фернандо Торес е майстор на удара рабона (rabona на исп. означава букв. да се измъкнеш, да избягаш от училище). Той се състои в това десния крак да мине зад левия и под него да стреля или центрира. Така двата крака на практика се кръстосват отзад, а изпълнението става изключително красиво.

Прочети за 'Рабона' и други трикови движения тук 'Финтовете - черешката на тортата, наречена футбол'

thumbnail.jpg

След Челси, кариерата му често е подценявана, но всъщност той не губи много от нивото си – все пак преминава през тим като Милан (е, не с предишния успех), но отново намира себе си в любимия Атлетико. Когато през 2015 г. се завръща в Мадрид, всички вече са на мнение, че най-добрите му дни отдавна са преминали и са си останали в Ливърпул.

Всъщност това не е далеч от истината, защото тамошния му престой си остава най-силния в кариерата му, но възраждането му в клуба на сърцето му е забележително. За 2 сезона вкарва 27 гола и отново е познатия лидер, който играе сърцато и неуморимо за своя отбор. Тук обаче вече не е обещаващото младо момче, Хлапето на Атлети, а опитен, завършен и спокоен играч, който е способен да бъде опора, капитан и здрав гръб за съотборниците си.

Любовта на привържениците на „дюшекчиите“ към него е огромна, а той отвръща със същото. Интересно е решението му да поиграе в екзотична дестинация като Япония, в амбициозния проект на Саган Тосу, където се състезава редом със сънародника си Исаак Куенка. Други звезди на футбола като Андрес Иниеста, Томас Вермаелен, Давид Вия и Лукас Подолски пък също се подвизават в „Страната на изгряващото слънце“ - във Висел Кобе. Така в японското първенство през изминалия сезон се състезават двете остриета, стоящи в основата на поразяващото нападение на златна Испания, спечелила 2 европейски и 1 световно първенство между 2008 г. и 2012 г. – Фернандо Торес и Давид Вия.

Трите му татуировки пък са произведение на изкуството. Всяка една от тях има специална история за него.

 

Първата е на десния му прасец и изобразява римските цифри VII VII MMI (7.7.2001). Всъщност не се знае публично какво значение има за Торес тази дата, но спекулациите сочат, че това е датата, на която се е събрал със съпругата си Олая.

На дясната ръка има татуиран любимия си номер 9, а на лявата има дума на езика „кеня“, измислен изцяло от писателя Дж. Р. Р. Толкин. Там пише „Фернандо“ с писмеността на елфите от „Властелинът на пръстените“ - тенгвар.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ