Ариен Робен - краят на приказката на един магьосник

публикувано на 5 Октомври, 2019 / Четеш за 7 минути

Ариен Робен бе един от големите, напускащи футбола това лято. По моему, той е от най-великите футболисти на нашето време, не само заради страхотните си качества, но и заради чисто личните си такива. Скромен, винаги по-мълчалив и обран, „летящият холандец“ бе донякъде принуден да сложи край на славната си кариера заради многобройните контузии,

материал на Цветина Петкова

гост-автор

които открай време го преследваха. Има обаче една безспорна истина – където и когато и да играеше, той оставяше незабравима следа. Където и да бе трансфериран, моментално се превръщаше в ключов играч и човекът-отбор. А ето как започна всичко.

Ариен е роден на 23 януари 1984 г., в скромното градче край Гронинген – Бедьом. Неговата родина Холандия винаги е била люлка за велики играчи, като започнем от Йохан Кройф и стигнем до Матайс де Лихт. Сякаш във вените на свободолюбивата страна тече футболна кръв, нещо като Бразилия, но на Стария континент. А пък тамошните играчи винаги са ми били особено симпатични, като че ли възпитаността, джентълменството и скромността са част от манталитета им. А футболът е една безгрижна игра на забавление, в което талантливи момчета гонят една топка, сприятеляват се с нея и другаруват завинаги.

Робен започва да тренира в ранна детска възраст, в школата на местния Грьонинген, който се слави със средняшки статут в холандския футбол, но е благоприятна почва за младите и още неопитни играчи. На 16 години дебютира и в продължение на 2 сезона натрупва увереност и опит в сблъсъци с местните грандове Аякс, Фейенорд и ПСВ. Именно „филипсите“ го пожелават и преборват куп кандидати, за да притежават бързото и повратливо крило в редиците си.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=hKaDyC3mynQ

При червено-белите изиграва отново 2 сезона, но вече започва и да бележи по-редовно, не само да създава голови положения за съиграчите си. Макар и да е флангови играч и екипен тип, в чийто репертоар не присъства егоизма, младото крило често пробва далечни изстрели и все по-често му се получават. В 56 мача за ПСВ вкарва 18 гола, а за един състезател забит предимно по тъча (който обаче има убийствена скорост, така че за нула време може да се озове вече пред наказателното поле), това е доста добър атестат. За отбора от Айндховен носи титла и купа „Йохан Кройф“, а и оставя голяма следа в сърцата.

През 2004 г., когато е на 20 години, е забелязан от Челси и решава да предприеме първата си задгранична авантюра. Там устоява на натиска и макар травмите да го преследват, успява да се впише и да бъде от първите успешни покупки на проекта „Абрамович“ и важна част от първите трофеи на новия „син“ отбор от Лондон. Окичва се с 2 титли, общо 5 купи от различните състезания и множество индивидуални признания за играч на мача, както и попадания в идеалните състави на различни кръгове и надпревари.

Прочети 'Отбор във фокус: Борусия Дортмунд 2019/20'

Все пак Челси не е върха в кариерата му. Не след дълго кралския Реал го забелязва и, както мнозина смятат, с този си трансфер Робен вече е на върха на света. След 3 сезона в Лондон, в Мадрид климатът е коренно различен за симпатичния холандец, но той не губи от нивото си. В отбор пълен със звезди, сред които Раул, Робиньо, Хавиер Савиола и сънародникът му Рууд Ван Нистелрой, Робен намира своята ниша и продължава да развинтва защитите, този път по испанските терени.

Разбира се, в Челси също има големи имена като Дидие Дрогба и Франк Лампард, но все пак няма място за сравнение - крачката е голяма. С Реал също става шампион и за престоя си там записва участия в почти всички възможни мачове, а най-честата причина за отсъствието му е контузия, защото в негово лице всяка конкуренция е сломена.

- - -

През лятото на 2009 г., когато Кристиано Роналдо пристига на „Сантяго Бернабеу“, Ариен Робен се отправя на последното си пътешествие – към Мюнхен. Този град и Байерн се оказват негов дом в следващите 10 години, а за това време Робен вече се превръща в звезда от световна величина и неизменна част от основния състав, без значение от наставника.

Чисто немския манталитет, близък с холандския и дисциплината го карат да се чувства у дома, а самият Ариен играе с повече хъс от всякога. Неуловим е, както винаги, а почти няма отбор, срещу който да не се разпише. По време на престоя му в Бавария се случват и най-големите му успехи с Холандия – през 2010 г. е световен вицешампион, като уверено води „лалетата“ към купата, но малшанса им пречи да се окичат със званието шампиони. Именно Робен, заедно с Ван Перси, Дирк Кайт, Рафаел Ван дер Ваарт, Клаас Ян Хунтелаар, Найджъл де Йонг, Уесли Снайдер, Марк Ван Бомел и Джовани Ван Бронхорст са главната част от златното „оранжево“ поколение, което събира за пръв път, след епохата на Кройф, толкова качествени играчи в един отбор от Ниската земя.

71340484_3240583862649115_64630821415288

Междувременно за Байерн не спира да жъне успехи и статистиката спира на 8 титли в Бундеслигата, 5 Купи на Германия, също толкова суперкупи, 1 Шампионска лига и Суперкупа на Европа.

Във всички тях Ариен Робен е бил важен детайл, който никога не спира да се бори и да е жаден за успехи. В последните години от кариерата си, след Мондиал 2014, контузиите вече намаляват ефективността му, но неясно как за всички, след всяка травма той се завръща по-силен, сякаш нищо не се е случило. А сме наблюдавали как, заради слаба психика, дори една травма може да извади от строя доскоро уникален играч.

И като говорим за световното през 2014 г., това е форумът на Робен. През тази година той отново извежда Холандия до финалните фази, но този път не успява да преодолее ½ финала - спрени са от вихрената Аржентина, която ги бие на дузпи. Все пак преборват съсипаната от Германия Бразилия и се окичват с бронзовите медали.

Самият Робен е основният жокер на тима си, лидерът, човекът-отбор. Печели „Бронзова топка“ на турнира, а във финалното подреждане за „Златната топка“ същата година остава 3-ти. Според мнозина обаче, на фона на спечелената титла и купа с Байерн и факта, че носи на гърба си „лалетата“, Робен заслужава да спечели най-престижното индивидуално отличие, макар и да съществуват Роналдо и Меси.

За най-силната година в кариерата си обаче холандецът остава 3-ти и така и не успява да спечели голям трофей с родината си. За нея играе в продължение на 14 години, записвайки внушителните 96 мача и 33 гола. По участия с националната фланелка се нарежда 9-ти, но имената пред него казват всичко: Уесли Снайдер, Едвин ван дер Саар, Франк де Бур…

Прочети 'Унгария - златният отбор, който не успя'

В Байерн сформира едно много бомбастично дуо – с френската легенда Франк Рибери, с когото по фланговете на „баварците“ не спират да тормозят защитите и да носят сладки победи за отбора си. Те имат сходни съдби – големи играчи на страните си, преминали през големи отбори, с неоспорими качества, не изцяло признати откъм отличия, заради присъствието на Лео и Кристиано, а за жалост и преследвани от много контузии.

Тяхното партньорство, наречено „Робери“, властва по немските терени и носи радост за мюнхенския колос в продължение на 10 години (Рибери е от 2007 г. там). Те заедно напускат, след редица контузии, през това лято, но Робен решава да се откаже, а Рибери преминава във Фиорентина.

Тяхното сътрудничество е и истинско приятелство, а двамата безспорно са пример за големи играчи и остават завинаги в историята на футбола. А в тази на Байерн, дори със златни букви. Той е Футболист на годината в Германия през 2010 г., а още през 2003 г. печели приза „Йохан Кройф“ за Най-добър млад играч. През 2014 г. е Спортист на годината в Германия и Футболист на годината в Холандия. Това са само звания, но реалността е, че със страхотния си шут, бързина, техника и присъствие на терена, всеки който го е гледал поне веднъж може да каже, че е присъствал на магическо представление.

Само че, за разлика от познатите ни факири, неговите трикове остават завинаги неразгадани.