Барса и визията за живота след набор 87/88 (част 1)

Барса и визията за живота след набор 87/88

(част 1: трансферите на „Ноу Камп“

в последните три сезона)

публикувано на 13 Ноември, 2019 / Четеш за 14 минути

„Човек и добре да живее, умира и друг се ражда“, казва хан Омуртаг през 9 век, а тази сентенция съотнесена към футбола е не чак толкова мрачна, звучи така: „Футболист и добре да играе, остарява и друг трябва да го замени“.

Именно пред необходимостта от смяна на футболисти се сблъсква понастоящем каталунският гранд Барселона, а особено

материал на Лъчезар Петров

належащо става намирането на заместници на играчите, родени през 1987-1988 година. В Барселона това са общо шестима души, като четирима от тях изграждат (и буквално и преносно) гръбнака на този състав: Жерар Пике, Серхио Бускетс, Лионел Меси и Луис Суарес.

Начините за смяна на поколенията в клубните отбори, най-общо казано, са два – трансфери и изграждане на играчи от собствената академия. На „Ноу Камп“ поне от 30 години използват и двата, макар че в последно време талантите на „Ла Масия“ не успяват да намерят място в първия състав – последният утвърдил се засега е Сержи Роберто, който е роден на 7 февруари 1992 година. Проблемът на Барса не е в това, че от школата не излизат таланти, а че същите не успяват да се наложат в клуба и играят другаде – Алекс Грималдо в Бенфика, Мартин Монтоя в Брайтън, Андреу Фонтас в Канзас Сити, Жерар Деулофеу в Уотфорд, Адама Траоре в Уулвс, Мунир в Севиля, Сандро Рамирес и Жорди Масип във Валядолид, Тиаго Алкантара в Байерн, Сержи Сампер във Висел Кобе, Джонатан дос Сантос в ЛА Галакси, Джовани дос Сантос в Клуб Америка, Кристиан Тейо в Бетис, Боян Къркич в Монреал Импакт...

Едва ли има много други академии, които да са изградили толкова много принципно добри футболисти. Все пак, в момента в школата има поне четирима играчи, които дават сериозна заявка за пробив в първия отбор, но в тази статия ще обърнем внимание на другия начин за подмладяване на състава и ще видим трансферите на „Ноу Камп“ в последните три сезона.

75614221_3372846656089501_20080558712668

'Гръбнакът' на Барселона

(колаж: Лъчезар Петров)

На 29 май, 2017 година за треньор на Барса е назначен Ернесто Валверде – човек, играл под ръководството на Йохан Кройф в периода 1988-1990 година и съответно наясно с принципите и философията на отбора от „Ноу Камп“. Именно върху неговите рамене следва да падне основната отговорност по подмладяване на състава (или поне формално така би трябвало да бъде), макар че явно не всичко зависи от Ел Чингури.

Както и да е, това е друга тема, а нашият преглед на подмладената Барселона започва по постове в тактическа схема 4-3-3.

Вратар

Тук всичко е решено в дългосрочен план още през лятото на 2014 година, когато са закупени едновременно двама вратари: 31-годишният тогава Клаудио Браво и 22–годишният Марк-Андре Тер Щеген. Както е по традиция в Барса (а и въобще в Испания), през следващите два сезона Браво пази в първенството, а Тер Щеген в Шампионска лига и в мачовете за Копа дел Рей.

След напускането на чилиеца през август 2016 г., под рамката на вратата застава и се утвърждава немският страж, като през последните три сезона единственото, което се сменя са неговите резерви. В момента Тер Щеген е на 27 години, което значи, че (ако няма непредвидени обстоятелства, например тежка контузия) на „Ноу Камп“ ще трябва да мислят за нов вратар най-рано през 2024 година.

74339009_3372864259421074_20008200668488

Football.ua, 2015 UEFA Super Cup 107, resize, crop, CC BY-SA 3.0

Десен бек

Тук търсенето започва след края на сезон 2015/2016, когато Дани Алвеш е оставен да си тръгне в посока Ювентус. С играта си както там, така и след това в ПСЖ, кариоката показа, че е имал поне още 2-3 добри сезона пред себе си. Принуден да напусне заради действията на някои лица на ръководна длъжност, бразилецът (за съжаление) не се раздели с Барса по начина, по който трябваше и заслужаваше.

През сезон 2016/2017 Луис Енрике започва да налага поливалентния Сержи Роберто като десен бек и в повечето мачове той се справя добре, макар че в някои срещи естествената му липса на защитни навици си проличава.

Поемайки Барселона, Валверде забелязва липсата на алтернатива и през юли 2017 г. плаща 30,5 млн. евро на Бенфика за привличането на 23-годишния тогава Нелсън Семедо. През първите си два сезона португалецът сякаш затвърждава мнението, че е много бърз и техничен, но неособено стабилен в отбрана играч и често не успява да прецени включванията си, оставяйки по този начин зоната си свободна – проблем, който напълно отсъства в играта на Дани Алвеш. Колебливите му първоначални изяви карат доста от и без това неособено търпеливите фенове на Барса да повдигат вежди относно уместността на този трансфер. Въпреки това, Валверде не сваля доверието си от него и от началото на този сезон Семедо показва отлични игри, играе във всички досегашни 12 мача на Барса и е използван дори на левия фланг.

Негова алтернатива е младият сенегалец Муса Ваге (роден на 4 октомври 1998 г.), който прави впечатление на световното в Русия, след което е взет за 5 млн. евро и пратен в Барселона Б. На пръв поглед този трансфер може да изглежда странен, но всъщност по-скоро е добре преценен, защото Ваге е възпитаник на катарската академия „Аспайър“, откъдето преминава в белгийския Ойпен (този клуб е собственост на катарците). Във връзките между академията „Аспайър“ и Барселона и в сходствата в играта на катарския национален отбор и на „синьо-червените“ няма нищо случайно, и в този смисъл трансферът на 20-годишния сенегалец не е хазартен ход. Засега Ваге не получава много шансове и си остава в графата „обещаващи надежди“, макар че вече официално е част от първия отбор и дори получава фланелката с №16 (номерът на Серхио Бускетс в периода 2009-2014 година).

Прочети 'Да инвестираш правилно или развитието на Катарския футбол през последните години'

Централни защитници:

Тук трябва да се мисли за замяна на Жерар Пике (32 години) и още през лятото на 2016 г. е привлечен 22-годишният тогава Самуел Юмтити от Лион (един от малкото успешни трансфери на Луис Енрике). Французинът изиграва много силни първи два сезона, но впоследствие формата му спада, най-вече заради серия контузии. На 3 юни 2018 г. Юмтити подписва нов петгодишен контракт с клуба, който би трябвало да го задържи на „Ноу Камп“ поне до 2023 година, но Валверде решава да повиши още конкуренцията в центъра на отбраната и на 12 юни 2018 г. привлича Клеман Лангле (тогава на 22 години) от Севиля. Дебютът на последния в Ла Лига е неудачен, защото получава червен картон за удар с лакът срещу Пере Понс, в мач срещу Жирона. Въпреки това Лангле успява да се утвърди в титулярния състав (донякъде и заради контузиите на Юмтити) и изиграва 45 мача във всички турнири през миналия сезон.

През януари 2019 г., в центъра на отбраната е добавена още дълбочина с привличането на трети французин – 19-годишния Жан-Клер Тодибо от Тулуза. Определян от някои медии за „новия Варан“, през този сезон Тодибо ще носи фланелката с №6 на гърба, макар че игровото му време засега ще бъде ограничено.

Важен детайл тук е, че в схемата 4-3-3 на Барса обикновено се търси един централен защитник със силен ляв крак (лявостоящият) и един със силен десен (дясностоящият). В този смисъл, в момента левичарът е Лангле, а деснякът – Пике. Юмтити също е с ляв крак, но Тодибо е с десен и именно той изглежда като най-вероятният заместник на Пике след три или четири сезона. Разбира се, Юмтити и Лангле също биха могли да играят заедно, както дълги сезони играят Пуйол и Пике (и двамата със силен десен крак), но в идеалния случай единият централен бранител трябва да е с ляв крак, а другият с десен.

73399881_3372898746084292_34179861100374

Football.ua, Jordi Alba goal celebration Euro 2012 final, resize, crop, CC BY-SA 3.0

Ляв бек:

Тук, откакто се завръща през 2012 г., Жорди Алба смазва всякаква конкуренция, но и той вече е на 30 години и през това лято Валверде потърси алтернатива в лицето на 23-годишния Жуниор Фирпо, взет от Бетис за сумата от 18 млн. евро (има и клауза за допълнителни 12 млн. под формата на бонуси). Засега роденият в Доминиканската република футболист не е особено убедителен в изявите си, особено що се касае до играта му в отбрана, и неслучайно, при липсата на Алба, Валверде е склонен да залага по-скоро на Нелсън Семедо като ляв бек. Фирпо има качества, но в момента среща същите трудности, каквито имаше Семедо в началото – непреценени включвания в атака, при които остават огромни празни пространства зад гърба му.

Дефанзивен халф:

През последните 11 години това е Серхио Бускетс и доскоро никой не можеше да си представи, че на Барса ще се наложи да търси друг човек за поста. Но годините си минават и Буси вече също е на 31, което означава, че времето му в центъра на синьо-червената полузащита изтича - бавно, но неумолимо.

Идеалният заместник като че ли бе намерен в лицето на 22-годишния Френки де Йонг, когото Барса договори през януари 2019 г. и за когото плати 75 млн. евро на Аякс (има и клауза за допълнителни 10 млн. под формата на бонуси). Въпросът е, че това не е най-добрата му позиция, въпреки че може да играе и на нея. Но Френки всъщност не е особено добър във фаза „защита“ и реално се чувства най-добре като лявостоящ вътрешен халф, което му дава възможност както да разпределя топката, така и да изнася с дрибъл и бързо да печели терен. Според Луис ван Гаал, в Барса не знаят как да разчитат на Де Йонг и засега не използват целия му талант (1). Този коментар е интересен и до края на сезона предстои да се видят две неща:

1/ дали Валверде ще продължи да използва Френки като „шестица“, т.е. централен опорен халф и ако да

2/ дали Френки ще успее да се адаптира към играта на тази позиция.

Прочети 'Защо Барселона изгуби лицето си'

Ляво и дясностоящ централен халф:

Тук търсенето започва още през 2015 г., когато Шави напуска след 17 сезона на „Ноу Камп“. Иван Ракитич влиза на неговото място и се справя отлично, но вече и той е на 31 години, а привлеченият през юли 2018 г. Артуро Видал (32 години) е класно и уместно краткосрочно решение.

В търсенето на дългосрочно такова, скаутите на Барса поглеждат към Порто Алегре и от местния Гремио (през лятото на 2018 г.) пристига 22-годишият Артур Мело. Енергичен, борбен, техничен, с добър поглед върху играта и хубав удар от разстояние, той изиграва успешен първи сезон и има всички основания да се смята, че ще успее да се наложи в синьо-червената полузащита. Като проблемни в играта му се очертават два аспекта: 1/ недотам добра издръжливост, заради което често е заменян към 65-70 минута (но пък докато е на терена Артур хвърля много сили и се раздава максимално, така че е логично да натрупва умора по-бързо), и 2/ нежелание да рискува с вертикални пасове, заради което, в редки случаи, забавя атаките на отбора. Въпреки това бразилецът е отлично попълнение, а тази есен се завръща като носител на Копа Америка, което би следвало да му вдъхне допълнително самочувствие – нещо, което със сигурност ще му бъде от полза, ако иска наистина да влезе в ролята на Шави.

Напускането на Андрес Иниеста през май 2018 г. отваря още една позиция – тази на атакуващ централен халф, - и тук идеалният заместник (поне на теория) трябваше да е Фелипе Коутиньо. Бразилецът се превръща в рекордно попълнение, взет от Ливърпул за 160 млн. евро през януари 2018 г. (още докато Иниеста е в състава), но така и не успява да се наложи и в началото на този сезон е пратен под наем в Байерн. Предстои да се види какво ще стане и дали няма да получи втори шанс през лятото, но едно е сигурно – някои от най-сериозните критики към Валверде до момента са следствие на неумението му да интегрира Коутиньо в състава.

75392712_3372943919413108_76461528004301

Antoine Dellenbach, Neymar PSG, resize, crop, CC BY-SA 2.0

Ляво крило:

На тази позиция дългосрочното решение трябваше да е Неймар, но през 2017 г. бразилецът решава да си търси щастието по-далеч от сянката на Меси и преминава в ПСЖ, а Валверде привлича Усман Дембеле за 105 млн. евро + (според слуховете) допълнителни 40 млн. под формата на бонуси.

В техническо отношение 22-годишният в момента французин е безспорен талант и то най-вече с три качества: техника, скорост и дрибъл (т.е. техника на скорост). Освен това е остър играч, има афинитет към вертикална игра и се ориентира кога да остане на тъча, за да отвори пространство в центъра, и кога да пресече навътре, за да отвори пространство на фланга. Може да играе и с двата крака и на двата фланга – качества, които са много важни за атакуващите модели на Барселона.

Проблемът на Дембеле е в психиката, защото непрофесионалното му поведение (закъснения за тренировки, пропускане на тренировки и неспазване на режима) се превръща в закономерност. На терена понякога взема лоши решения в „никакви“ ситуации (например срещу Севиля, когато си изкарва червен картон по най-глупавия възможен начин – при 4:0, в 88-тата минута, апострофирайки съдията, и то при положение, че в същото време Меси, Пике и Бускетс са наобиколили рефера и му искат обяснение). Друг проблем за Дембеле са постоянните контузии, които му пречат да влезе във форма и заради които започва да му излиза име на „втори Афелай“. Именно заради една такава контузия (през август 2017 г.) Валверде се видя принуден временно да промени схемата от 4-3-3 на 4-4-2. Все пак на него явно ще се разчита, поне докато Ел Чингури е треньор, защото роденият във Виандар де ла Вера специалист неотклонно продължава да го защитава при всяка изцепка, все едно е прецедент.

Прочети 'Новите таланти, готови да превземат Испания'

Централен нападател:

Тук в последните шест сезона има един човек и това е Луис Суарес. Но урусът ще навърши 33 години през януари 2020 година и в този смисъл каталунците ще трябва да потърсят вариант, при това вече по-скоро рано, отколкото късно. Към момента няма нищо сигурно, макар че в последно време се завърта името на Лаутаро Мартинес – 22-годишния нападател на Интер. Според слуховете, Лионел Меси принципно е съгласен на такава сделка (което значи много), а и агентът на Ел Торо подметна, че го виждал в Барселона, до Лео Меси (2).

Въпросът е какво мисли Антонио Конте и въобще Интер, тъй като там в момента започва нов проект, от който Лаутаро очевидно ще бъде основна част. Други имена, които се споменават още от началото на годината са Лука Йович и Кшищоф Пионтек. Но Йович избира Мадрид, а Пионтек е по-скоро като Пако Алкасер и не може да играе на друга позиция, освен централен нападател.

Аз лично смятам, че Габриел Жезус би бил отличен заместник по няколко причини, които обяснявам тук, но всичко това са спекулации, а фактите са такива: към момента Барса няма алтернатива на Суарес.

Пристигането на Антоан Гризман през това лято повишава вариативността в нападение, а безспорната индивидуална класа на французина ще бъде (и вече е) от полза на каталунците, но все пак той е на 28 години и не би могъл да е дългосрочна алтернатива нито на Суарес, нито на Меси. Все пак евентуално атакуващо трио Неймар – Гризман – Дембеле (след примерно три сезона) не изглежда нито лош, нито невъзможен вариант.

75328528_3372975739409926_66562079873984

Лионел Меси

Tук умишлено не посочвам конкретен пост, защото Лео няма такъв от години, а в същото време посочвам човек, защото аржентинецът е символът на Барселона и всички игрови модели на тима в последните десетина сезона се градят около него. Считан от милиони хора за най-добрия футболист в историята, Меси е на 32 години и колкото и на никого в клуба да не му се иска, в някакъв момент ще трябва да се откаже.

Няма особен смисъл да му се търси механично заместник, защото такъв най-вероятно никога няма да се появи, а вместо това Барса ще трябва да се пренастройва да играе без Меси. Колко ще бъде трудно си личи всеки път, когато Лео не е на терена и резултатите на Барселона без него в първите 5 кръга през този сезон (2 п., 1 р., 2 з., 7 точки и 8-мо място в шампионата) красноречиво говорят за влиянието на аржентинеца и за това колко ще бъде трудно още на първият наставник, който няма да може да разчита на Меси.

С това материалът за трансферите (първия начин, по който Барселона подмладява състава си) завършва.

В следваща статия ще видим с какви таланти разполага школата на клуба понастоящем и какви са шансовете на момчетата от „Ла Масия“ да се превърнат в заместници на Пике, Бускетс, Меси и Суарес – гръбнакът на сегашната Барса, чието време (за жалост) изтича.

източници:

(1) Gong.bg, “Ван Гаал: Барселона пропилява таланта на Де Йонг”, 5 септември 2019 г., достъпно на: https://gong.bg/football-sviat/ispania/multimedia/video/van-gaal-barselona-propiliava-talanta-na-de-iong-556852 (посетено на 25 октомври 2019 г.)

(2) Gong.bg, “Агентът на новата аржентинска сензация: Виждам го в Барса”, 12 септември 2019 г., достъпно на: https://barcelona.gong.bg/football-sviat/italia/multimedia/video/agentyt-na-novata-arzhentinska-senzaciia-vizhdam-go-v-barsa-557548 (посетено на 25 октомври 2019 г.)