Прекалено взискателен ли е българският запалянко ?
публикувано на 4 Май, 2020 / Четеш за 4 минути
Развитието на футбола в първите две десетилетия на новия век донесе много емоции на българските фенове.
Имаше добро, имаше и лошо. Доброто беше повече във клубния футбол, лошото в националния отбор. Но като цяло и националите и клубовете творяха история – дали беше своята собствена или на други клубове и държави е отделен въпрос. Независимо на кой полюс бяха емоциите, българският фен винаги
материал на
имаше какво да каже. Той може и да плюе злостно, и да пръска хвалебствия с пожарникарски маркуч. Такива сме си ние на Балканите – тежко изживяваме загубите, гледаме с дни тъпо в тавана докато жените ни в главите си ни приписват всякакви други грехове и празнуваме диво великите победи със запазената си марка „три дена яли пили и се веселили, а и бурно се множили“.
Земята ни е родила целунати от Господ майстори, носили години наред радост на многобройните си фенове. Българи са печелили две от най-големите индивидуални награди в този спорт – Златна топка и Златна обувка. Само като го пиша и ми изглежда толкова далечно и нереално, в днешни дни подобни изречения младите биха ги сложили в секцията за научната фантастика. Фактите обаче са си факти и те показват, че българите я владеем тая игра. И може би това ни кара още повече да се ядосваме като виждаме днешното й дередже.
Тук вече ще стана зъл и ще изсипя голите и болезнени факти, които трябва да свалят от облаците всички болеещи за футбола в България. Ще спукам сапунените мехури от близките и далечни спомени за българско футболно величие:
1) Достиганията до последните фази на турнирите на УЕФА, епичните победи над грандове като Ливърпул, Аякс, Барселона и други са били възможни най-вече (според мен) поради факта, че всички топ играчи са играли в българските клубове. Дори и желани от европейските грандове, те са били принудени от режима да играят единствено у нас и това е дало възможност да имаме качествени евробойци.
В този ред на мисли – представете си например ЦСКА с Бербатов и двамата Петрови в състава си, докато и тримата са в разцвета на силите си..........
Biso, Martin petrov, resize, crop, filter, CC BY 3.0
2) Американското лято беше последният успешен продукт на комунизма
Родните топ играчи бяха възпитани да бъдат твърди характери и да се борят с всички трудности на живота. Бяха научени на трудолюбие към играта. А и те самите си имаха безспорни качества. Много от тях все още са тачени от феновете на отборите за които играха
3) Нямаме нито един играч в първенство от топ 4 на Европа
И то вече от много години. След гореспоменатите „три кончета“, които дърпаха националната ни каруца около десет години, единици се докоснаха до Висшата лига, Бундеслигата, Серия А или Примера. Правеха го бегло и то в посредствени отбори-асансьори между лигите, мързеше ги да научат езика или се забъркваха в расистки скандали, вместо да хванат здраво шанса с ръце и да изядат с шортите съперниците си.
За днешните ни национали чужбина вече е Русия или Турция, по-далече трудно се стига.
Прочети 'Гнездо без орли'
4) Подценяваме много треньорите си, играем си с тях на котка и мишка
Гоним ги след един загубен мач и изобщо правим всичко възможно да им пречим да работят и искаме да постигат максимален резултат с калпав ресурс. Кадърните, които искат да работят по доказана западна методика биват заклеймени като льольовци и биват натирени при първия удобен момент, като често „помощта“ за това идва и от футболистите.
Как пък никой роден клуб не обяви смело нулева година през която няма да сменя треньори, няма да гони кацане на Марс и ще развива младите си кадри от школата ??? Ние все сме тарикати и се подиграваме на чужденците, дето са егати балъците, че виждаш ли и родния им съюз ги задължава да имат 50% процента собствени кадри в първия си отбор, само за да получат професионален лиценз. Тия са егати спрЕлите типове, нито от футбол разбират, като нас, нито от маркетинг. Ние тука сме умни и взимаме три-четири смугли момчета дето много силно могат да тичат, ще направят 2-3 силни мача, треньори и директори ще го хвалят колко е велик и как такива кадри ние не можем да имаме, а лоените топки наречени агенти ще бият тъпана като викат от Банско по вестници и телевизии как клиента му го искат от Англия, Италия и Германия.
Накрая, след целия тоя цирк, ще го шитнем в Русия или Турция за няколкостотин хилки и ще вдигаме групово ръце в чалготеките, повтаряйки си колко сме печени
5) Това е под номер 5 хронологично, но по важност за мен е номер едно
Кое е това първенство в което част от президентите на елитните клубове са членове на ръководния орган на футболната федерация, много от тях са с минало по силовите групировки, а един от тях даже и излъчва първенството по своя телевизия, че и да получава пари от телевизионни права за това от същата тая федерация ?
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !