Барса възкръсва -
Шави ли е новият Месия?
публикувано на 3 Май, 2022 | Четеш за 7 минути
Датата е 5 ноември 2021 г., Барселона официално обяви завръщането на легендата Шави, но този път в ролята на треньор. Само 6 години след като напусна „Камп Ноу“ през сълзи, Шави се завърна в Барса и пое изключително тежката и според някои невъзможна за изпълнение задача да стабилизира един деморализиран, разкъсан и подиграван от мнозина отбор.
материал на
Преди да кажа каквото и да е, моля не си помисляйте, че съм тръгнал да пиша този материал след като гледах как Барса унижи Реал Мадрид на „Сантиаго Бернабеу“ (с 4:0 на 20 март). Не, идеята за този материал и по-скоро основата, върху която стъпвам, дойде след серията на каталунците в края на февруари, когато в три поредни мача отборът вкара по 4 гола. По мое мнение, именно тогава реално се видя, че промяна в Барса не просто се случва, а и вече е видима.
Когато се завърна от Катар, Шави завари Барселона на 9-о място в Ла Лига. Почти 6 месеца по-късно каталунците вече са в зона Шампионска лига. Статистиката показва, че до Ел Класико младият треньор е водил Барселона в общо 32 мача, като е загубил 7 от тях, повечето от които срещу силни съперници – Байерн Мюнхен, Реал Мадрид, Бетис и Атлетик Билбао. Неприятното за тима е, че едната от загубите дойде срещу Айнтрахт Франкфурт на „Камп Ноу“ като по този начин тимът на Шави отпадна от Лига Европа.
Първото и най-важно нещо, което „лос кулес“ промениха в последните месеци, беше стилът на игра. Докато при Роналд Куман отборът опитваше да играе директен футбол, то сега Барса се завърна към корените си и това тики-така, което бе наложено от Пеп Гуардиола преди цяло десетилетие. За целта и схемата 3-5-2 бе заменена от така любимото на Барса 4-3-3.
Философията на Шави, която той налагаше и в Ал-Садд, е контрол. А този контрол върху случващото се на терена идва с владеенето на топката, даващо възможност на отбора да прави повече атаки и съответно да затруднява противниковата защита по-често.
Безспорно, в клуба има и добри изпълнители за тази задача. Обграждайки се с футболисти, минали през Ла Масия, или които са от толкова години в клуба, че вече знаят какво е неговото ДНК, Шави опита да копира Гуардиола (а и Рийкард преди него), като направи гръбнак на отбора от юноши на „лос кулес“.
Гореспоменатата промяна стана по-видима след Нова година. Една от основните причини за това са и новите попълнения - в каталунската столица се завърнаха Дани Алвеш и Адама Траоре, а бяха взети и двама страхотни нападатели в лицето на Пиер-Емерик Обамеянг и Феран Торес. Именно те направиха така, че от началото на февруари до последната седмица на март Барса е вкарал 31 гола в 11 мача. Като цяло, под ръководството на Шави каталунците вкарват немалко голове, като в първите 30 мача при испанеца, отборът е вкарал средно по 1,9 гола на двубой (57 попадения). Любопитното е, че при Роналд Куман Барса бележеше малко повече и регистрира по 2,1 гола на мач (141 попадения в 67 мача).
Дотук добре, но в защита проблемите остават и допуснатите голове при испанеца са същото количество, колкото и при „желязното лале“. Да де, но при Пеп Гуардиола и Луис Енрике Барса също допускаше немалко голове и пак тези периоди бяха много успешни за клуба. Ето това е философията на Барселона, която идва още от времето на Йохан Кройф, когато не е проблем отборът да допусне и 5 гола, но да вкара с един повече. И Шави се придържа към нея. Да не забравяме обаче - през зимата той нямаше възможност да подсили всички зони на терена и затова приоритизира атаката, като само Дани Алвеш е нов (колкото и странно да звучи) в защитния вал на „блаугранас“. Затова можем и трябва да очакваме през лятото да се доведат нови хора в защитата на отбора и така да се редуцира допускането на голове.
Прочети 'Новите собственици във Висшата лига - кои са те и какво да очакваме'
или пък
'Защо не върви Атлетико или няколко размишления за кризата на "Чолизма"
Въпреки това, огромна роля в прогреса на отбора имат бековете. Това важи особено в случаите, когато отборът атакува. В тези моменти Барса преминава в постройка с трима в защита, като Жорди Алба 'влиза' до Пике и Араухо, а десният бек (бил той Дани Алвеш или Сержиньо Дест) минава в центъра до Серхио Бускетс. Така другите двама полузащитници получават свобода да тръгнат напред и да наситят зоната в и около противниковото наказателно поле на противника.
Как пресира Барселона – в тези случаи отборът се прибира по-в центъра и застава в схема 4-3-2-1. Двамата халфове се изнасят по-напред, а крилата са в по-задни позиции. Тук се използва издръжливостта и агресията на Педри и Френки де Йонг, докато крилата не участват толкова отчетливо в пресата, тъй като са готови да излязат на чисти позиции, ако топката бъде отнета и подадена към тях.
Сериозна роля под ръководството на световния шампион от 2010 г. има и Френки де Йонг, който (също както своя треньор) притежава визия за играта, прави добри пасове и има добър дрибъл. Затова и нидерландецът не е използван като най-задно стоящ халф, както беше при Куман. Той и Педри са използвани за разкъсване на линиите на противника. И двамата умеят да влизат между линията на халфовете и защитниците на другия отбор и да играят с топката там. Това кара противника да отделя фигури, които да напускат позициите си и да се опитват да противодействат на двамата халфове на „блаугранас“, но пък така се отваря пространство за крилата.
По фланговете на тима в момента действат вдъхновеният Усман Дембеле и новите Адама Траоре и Феран Торес. И тримата разполагат с невероятна техника и на всичкото отгоре са бързи. Затова и оставянето на пространства за тях е пагубно.
Изобщо, Шави в момента изстисква максимума от всеки един играч и използва тези, които най-добре пасват на философията му за игра. Така хора като Мемфис Депай, който беше основната движеща сила при Куман, сега получават по-малко игрово време.
В момента Шави разполага с един огромен състав, който макар и мъчен от много контузии, предразполага към сериозна вариативност. Освен това, очаквам през лятото наставникът да се отърве от играчите, които не вижда като подходящи за своя проект и така отборът да може да свали още повече така проблематичния таван на заплатите, който мъчи клуба последните една-две години.
Всички тези кардинални промени, извършени за много кратко време, показаха на самите играчи, че пред тях е не просто Шави, който бе една от звездите на Барселона и Испания от близкото минало, а Шави, който иска това минало да се завърне на „Камп Ноу“. Той вече изгражда пъзела си в Каталуня и приказките, че дори Лео Меси да поиска да се върне, ще бъде по-добре ако това не се случи, вече не звучат толкова нелогично.
Треньорът се превърна във фигурата - символ на прогреса на Барселона. Прогрес, който със сигурност ще минава през много трудности. Спомнете си само какво се случи с друга „рожба“ на Пеп Гуардиола – Микел Артета. Той напусна Ман Сити и пое Арсенал, като само за няколко месеца спечели 2 трофея. На следващия сезон „топчиите“ играха безобразно, но през тази кампания са един от най-приятните за гледане отбори в Англия и на всичкото отгоре са много ефективни и водят успешно битка за местата в Топ 4.
- - -
Но дали Шави е Месията? Дали е такъв, какъвто беше Меси за Барселона? Това няма как да се каже на този ранен етап от работата му в клуба, но е факт, че той не отказа да се върне в родния си клуб в един изключително тежък момент и показва с работата си, че е готов на всичко, за да вдигне Барселона и да го върне сред най-добрите от най-добрите.
Нещо фундаментално, което се промени с неговото идване, е увереността на играчите. Шави е ученик на величие като Пеп Гуардиола, също както Роналд Куман е ученик на Кройф. Но освен, че знае какво иска да постигне с Барселона, Шави показва че знае как да го постигне, а при нидерландецът не беше така. В резултат на това увереността на играчите в отбора се върна. Тя е част от един омагьосан кръг, който може да се върти както от само себе си, така и да спре на място. Увереността на играчите идва с резултатите, които от своя страна идват с играта, а един футболист няма как да бъде на топ ниво, ако не вярва в своите способности и тези на колегите си. Шави сякаш успя да завърти това динамо и сега Барселона започва да се вдига от земята и да изтупва прахта от дрехите си. Да очакваме всичко да се върне постарому за година-две обаче е пълна лудост, според мен. Очаквано още през този сезон отборът изпадна в една лека криза, която започна след отпадането от Лига Европа. Ако футболистите и треньорът успеят заедно да я преодолеят, тогава вече ще съм сигурен, че Шави е правилният човек, който да върне загубените позиции на каталунците не само в Испания, но и на международната сцена!