Фокус, Наука, Конкуренция - ключът от палатката, наречена български футбол

публикувано на 23 Септември, 2019 / Четеш за 4 минути

За пети пореден път родния ни национален тим по футбол не успя да се класира за световни финали. Посредствеността се настани на футболния терен, а на трибуните футболните ни функционери се опитват да ни обяснят, че когато липсва луканка на трапезата и краставицата ще мине за такава. Да де, ама едното е

материал на Mazalat FC

(читател)

деликатес с определени вкусови качества, а другото си е целулоза в права форма.

В следващите редове ще се опитам да отговоря на въпроса свързан с недъзите на родния футбол без да изпадам в дребнотемието на съвремието ни. Три са основните фактори, които обуславят футболната ни посредственост в последните деветнадесет години. От толкова липсваме на световния футболен форум.

Държавата се отдръпна системно от управлението и развитието на играта у нас
Разликата в последните тридесет години в методологията, практиката, технологията, науката и стратегията между топ страните и останалия свят стана по-дълбока отколкото е марианската падина
Географското разширение на световната футболна карта представи на света много нови и жадни за футболна слава държави

70893105_3194809770559858_79495689525799

В годините когато бяхме в топ 16 на света, футбола бе изцяло под крилото на държавата, използвайки го като флагман на борбата между комунизма и капитализма. Народната република инвестираше здрави пари като формира същинска футболна пирамида.

Детски, училищен, университетски, работнически, аматьорски и професионален футбол бяха тогава нивата на тази пирамида. Всичко започваше на улиците по села и градове, където малчуганите ритаха парцаливите топки от сутрин до вечер. Пренасяше се на училищното игрище, където деца и юноши си спретваха здрави мачлета, а някои от тях учеха тънкостите в специализирани спортни училища. Минаваше през академичните терени, където науката срещаше практиката.

Оттам топката преминаваше успешно през аматьорските групи, където цели села бяха запалени по своите си отбори. И накрая стигаше на едно високо спортно майсторство в А група и националния тим. След падането на комунистически строй държавата се оттегли от футболната пирамида, като ръководителите на играта успяха да я обърнат наобратно: в основата те сложиха малкия връх на масовостта, а на върха раздуха професионалните клубове до нивата на балони, които лесно се пукат, когато въздуха стане повече от необходимото.

Прочети 'Фактори за неуспешното развитие на българските таланти'

В световен мащаб последните 30 години качиха науката, която стои зад играта футбол на много високо ниво. Ако дотогава футбола бе една затворена за случайни хора игра, то в последно време много професионалисти от други сфери работят по проекти свързани с футболните клубове и организации. Всичко това в името на победата и преследването на печеливши парични баланси.

Правилното хранене, трениране и възстановяване стана велика мантра. Работата с big data се превърна във фетиш. Тактика, схеми на игра, позициониране и други технологични вариации качиха обикновената треньорска професия на пиадестал.

Скаутването и агентството станаха неизменна част от футболния пейзаж. Маркетинг позициониране, социални мрежи и множество нови продукти направиха така, че футболния запалянко да стане потребител и донор на пари за дебелите котки, в които се превъплатиха клубовете. И т.н и т.н.

У нас за съжаление силно изоставаме от внедряването на новите научни тенденции и резултатите не закъсняват. До преди години професионалисти се занимаваха с аматьорски футбол, днес аматьори управляват професионалния такъв. Липсата на подготвени и кадърни кадри обуславя регреса към който родния футбол върви.

70752501_3194832143890954_84772141330941

Географията на футболната игра много се разшири. Ако преди СССР, Югославия и Чехословакия формираха силни три тима, днес на бял свят имаме 22 нови сравнително добри отбора. Страни-джуджета като Исландия, Фарьорски острови и Люксембург качиха нивото от аматьорско на полу или изцяло професионално.

Много богати страни увеличиха своя фокус към играта - и те искат да имат своя дял под футболното слънце, като Китай и няколко арабски страни. Отделно, много външни преди за играта хора, започнаха да учат тази материя и търсят развитие именно в такива по-слаби откъм футбол държави, като им представят модерно ноу-хау срещу възможност за личностна реализация.

Конкуренцията стана много по-сериозна отпреди 30 години, когато до световни финали се достигаше с четири или шест мача в зона Европа.

Къде сме ние в този нов свят? Без фокус около правилното структуриране и развитие на играта, без поглед отправен към науката и правилното внедряване на нейните решения, която тя дава и без трезва оценка на конкурентната среда родния футбол е изправен пред угрозата за едно посредствено бъдеще.

Прочети 'КЪДЕ и КАК се раждат талантите'

Да понякога ще има натрупване на случайности водещи до благоприятни резултати, но новите Аспаруховци, Котковци, Балъковци, Пеневци или Стоичковци никога няма да се появят.

С настоящото укрепено здраво футболно управление нещата ще продължат да се движат в посредственото си русло, в което от една страна имаме лъскавата външност на базата в Бояна и отблъскващата реалност, представена ни от националните ни гарнитури. А и за всичко си трябват кадърни хора.

Статията е на наш читател и е публикувана с неговото изрично съгласие!

Оригинала й се намира на https://mazalatfc.wordpress.com/2017/10/13/%d1%84%d0%be%d0%ba%d1%83%d1%81-%d0%bd%d0%b0%d1%83%d0%ba%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%ba%d1%83%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%bb%d1%8e%d1%87%d1%8a%d1%82-%d0%be%d1%82-%d0%bf/