Недооценените великани на играта: Паоло Малдини
публикувано на 26 Април, 2019 / Четеш за 6 минути
Паоло Малдини. Две имена, много слава, история и успехи. Малдини е втория от поредицата футболисти, които оставиха ярка диря във футбола, но които така и не успяха да изкачат индивидуалните върхове. Потомствен миланист, син на капитана на славния Милан от 60-те год., донесъл първи триумф за Италия в КЕШ, Малдини още в началото на своето футболно
материал на Трекуартиста 81
гост-автор
приключение е натоварен с големи очаквания. Той не само трябва да гради име, но и да защитава реномето на фамилията Малдини, която вече е легендарна за червено-черната част от Милано.
Това очевидно не се оказва проблем за младият футболист, който дебютира за Милан на 20.01.1985г. срещу Удинезе, без да има навършени 17 г. През следващия сезон вече се утвърждава и като титуляр. И той прави това не в някой непретенциозен отбор, а в клуб, който вече открито заявява огромни амбиции и не пести средства за постигането на тази цел. От самото начало на управлението на вечно гладният за успехи Берлускони, Малдини е неотменна част от състава. Заедно с колегите си Барези, Костакурта и Тасоти изграждат може би най-добрата защита в историята.
Показателно за качествата на Малдини е това, че името му често се споменава заедно с това на Барези като най-добрите защитници на планетата. Вярно е, че имайки за съотборници такива имена като горните трима, е неверятно предимство, но качествата на Паоло са безспорни. Той е бърз, висок, силен физически, с техника на добро ниво, проявява и вкус към атаката. Умението му да играе с огромен успех и в центъра на защитата, след като години наред е считан за най-добрия ляв защитник, го превръщат в богатство за всеки треньор на Милан и Италия.
Освен страхотните физически дадености и футболни качества, Малдини притежава и огромна психическа устойчивост, която често пъти му носи предимство пред най-добрите нападатели. Това прави от Малдини еталон за защитник от бъдещето. За изключително кратко време Малдини успява да спечели всичко на най-високо клубно ниво, основна част е от състава на Италия за Евро '88 и Италия '90. Малдини вече е една от ярките звезди на футболния небосклон, от него изпитват притеснения и най-добрите атакуващи футболисти, а срещу някой от тях той се изправя регулярно, тъй като по това време "калчото" е пристан за най-добрите в света. Малдини играе с изключителен успех срещу Марадона, Лаудруп, Клинсман, Роналдо, Зидан и много други. Милан марширува победоносно година след година, като в основата на този победен марш е защитата, изпълняващата ролята на Преторианска гвардия, и един от двамата най-изтъкнати "претори" е Малдини.
Малцина футболисти могат да се похвалят с визитка, подобна на тази на Малдини: 7 титли на Италия, 5 КЕШ/ШЛ, Междуконтинентална купа 3 пъти, Суперкупа на Европа 5 пъти... Но по впечатляващ е начинът, по който са постигнати тези успехи - през цялата си почти 25-годишна кариера Малдини успява да запази високото ниво в представянето си. Малдини е на висота винаги, независимо от състоянието на състава и клуба като цяло. След оттеглянето на Барези, Малдини е естественият наследник на капитанската лента, която носи 12 години със същата страст и чест като своя именит предшественик. Най-забележителното постижение на Малдини, което още веднъж доказва неговата неповторимост, е фактът, че той бе неизменна и основополагаща част от три велики състава на Милан, при трима различни наставници, през три футболни епохи - Саки, Капело, Анчелоти. На практика Малдини не е играл редом само с баща си :)))
>> прочети Недооценените великани на играта: Франко Барези
Период от над 20 години сред най-добрите от добрите и срещу най-добрите. Представете си защитник, който надделявал над футболни колоси от 3 различни десетилетия - като започнем от Зико, Платини и Марадона, минем през Зидан, Феномена Роналдо, Стоичков, Ромарио, Баджо... Всички тези футболни магьосници отдадоха дължимото признание на дългокосия защитник, и вярвам, без да са се чувствали задължени да го правят от куртоазия. Особено ценно е признанието на нашия Стоичков, който без да се замисля заявява, че Малдини е най-добрия защитник, срещу когото е играл. А както знаем, Стоичков не е особено щедър на похвали, особено към най-големите си съперници, каквито бяха Милан и Малдини за него.
Точно футболното дълголетие, съчетано с липсата на спадове във формата и придружено с изобилие от успехи, превръща Малдини във фигура без аналог в историята. Да, Гигс и Тоти могат да се похвалят със също толкова продължителни кариери, но за разлика от тях, Малдини бе водеща фигура и на терена до самия край на футболния си път, докато споменатите двама имаха по-скоро менторска роля в заника на кариерите си. Друго, характерно за Малдини, е чистата му игра, като за над 900 мача с екипа на Милан е гонен от игра само 2 пъти, като втория е за спречкване при спряла игра. Съгласете се, че не могат да се посочат още много такива футболисти.
Подобно на Барези и Малдини не успя да целуне Златната Нике, губейки финала през 1994г. Също като Барези не успя да спечели и "Златна топка", въпреки че, подобно на Барези, когато и да му бе връчена, нямаше да е незаслужена. Може би това отличава Барези и Малдини от останалите големи, които така и не получиха "Златна Топка" - постоянството през целия им състезателен път, липсата на спадове и постоянния стремеж към победа.
Малдини е 2 пъти класиран на 3-то място от "Франс футбол"- през 1994 и 2003 г. Нарежда се на 2-ро място в класацията на ФИФА за 1995 г., избиран е в Идеалния отбор на световно първенство/1994 г./, 3 пъти в Идеалния отбор на европейско първенство/1988, 1996, 2000 г./, Идеален отбор на ФИФА и УЕФА, защитник на ШЛ, но върхът остава непокорен. Но както и при Барези, признанието в пълна степен идва от треньори, съотборници, противници и привърженици. Както вече споменах, много от нападателите, изправяли се срещу Паоло споделят, че той е най-висша класа защитник, всеки един треньор, работил с него изказва възхищение от качествата и професионализма му, а за съотборниците той винаги е бил водач и ментор на терена. Под негова опека Неста, който дойде в Милан като отличен защитник, се извиси до легенда и последният от тази порода защитници, за които няма тайни в играта.
Но вероятно най-голямото признание за Малдини, както и за Барези, е изваждането от употреба на техните номера. И ако Барези е Капитанът, то Малдини е живата история, най-зничимият елемент от най-успешния период на клуба, символ на постоянно възраждащия се за нови успехи клуб, легенда от миналото и обещание за нови успехи, олицетворение на непреходността на Милан.