Недооценените великани на играта (част 1)|мисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Недооценените великани на играта: Франко Барези

публикувано на 22 Април, 2019  / Четеш за 9 минути

Пушкаш, Ди Стефано, Пеле, Бекенбауер, Кройф, Марадона, Платини, Ван Бастен, Меси, К. Роналдо. Всички те, а и още много други именити футболисти, получиха заслуженото признание за направеното от тях. "Галопиращият майор" Пушкаш е официално обявен за футболист №4 на Европа за XX в., Пеле е наречен "Кралят

материал на Трекуартиста 81 

на футбола", Кройф е първият трикратен носител на "Златната топка" и футболист №1 на Европа, Платини и Ван Бастен са следващите, които повтарят постижението на легендарния холандец по отношение на "Златната топка", Марадона, въпреки всички скандали е обожаван и признат от всички, за Меси и Роналдо са изписани тонове мастило, интернет изобилства с материали за тях, а индивидуалните им отличия са рекордни.

Започвам тази поредица с един от най-великите защитници, които тази игра някога е виждала: Франко Барези.

 

Барези е световен шампион от СП 1982г., въпреки, че е резерва в течение на шампионата. За следващия шампионат на планетата в Мексико Барези не пътува, като причината е разминаване във възгледите между селекционер и играч - Беардзот има намерение да използва Барези като халф, с което футболистът не се съгласява, твърдейки, че най-полезен е в сърцето на отбраната. На домашното световно през 1990г. съставът на Италия е немислим без Франко - той е естественият лидер не само на отбраната, но и на целия отбор. Италия не допуска гол в 5 последователни мача до полуфинала с Аржентина, като голът на Каниджа идва след детинска грешка на Валтер Дзенга, а не е плод на пропуск от страна на защитата. Играта на италианците в защита на този шампионат е апотеоз на този елемент от футбола - да, всички в тази защитна четворка са изключителни майстори, но над всички безспорно е Барези. С умението си да "чете" играта, предвиждайки следващия ход на съперника, с усета си за пласиране, помагащ му да изпреварва по-бързи от него противници, да печели единоборства срещу далеч по-мощни нападатели и не на последно място да дирижира играта на колегите си от защитата, всичко това допринесе съществено за представянето на италианците. Но в крайна сметка лъвският пай от славата се падна на други двама негови съотборници - Р. Баджо и С. Скилачи. Не твърдя, че те не заслужават адмирации за постигнатото от тях, но базата, фундаментът за импровизациите на Баджо бе осигурен от отбраната, начело с Барези. С невероятно сигурната си игра не само в защита, а и при изнасянето на топката, Барези нерядко влизаше и в ролята на халф (както правилно е забелязал Беардзот преди Мексико '86). С умението си не само да спира противниковите атаки, а и да дава началото на такива за своя отбор, Барези изведе играта на централния защитник до нови висини, като зададе стандарти, който станаха задължителни за съвременните централни защитници. В нац. отбор на Италия и най-вече в Милан Барези бе последния човек в отбраната и едновременно с това първият от халфовете. Всичко казано дотук говори не само за вроден талант, но и за висш футболен интелект. В наши дни е повече от задължително централният защитник да умее да борави добре с топката, да дава началото на атаката, често прескачайки халфовете. Пример за подобно съчетание от качества днес е Върджил Ван Дайк.

Началото на футболния път на Барези не предвещава, че ще го отведе толкова далеч - на 14 г. Франко и брат му отиват на проби в... Интер. Баткото (Джузепе) е одобрен и впоследствие прекарва 15 г. в Интер, докато Франко е отпратен със съвета да заякне. Eдин от скаутите, присъствали на пробите, по-късно започва работа в Милан и съдейства за преминаването на Франко в клуба. Останал без родители няколко години по-рано, Милан без преувеличение се превръща в семейство за младия футболист и 40 г. по-късно, той все още е част от това семейство.

 

В основния състав на "росонерите", водени в края на 70-те от шведската легенда Нилс Лидхолм, Барези се появил като 18-годишно хлапе. Имало още хляб да изяде преди да се превърне в еталон за защитник.

 

Малко се говори за битките извън терена на може би най-великия защитник в историята на футбола. В началото на 80-те неизвестен вирус вади Барези от игра, като прогресирайки, болестта приковава изгряващата звезда към инвалидна количка. Лекарите не успяват да поставят точна диагноза, заговаря се дори за рак. Но за щастие на всички болестта изчезнала така внезапно, както и се била появила. Футболистът се завърнал на терена и помогнал на своя клуб да се завърне отново в Серия А, междувременно отхвърляйки оферти на по-успешни в момента клубове. Началото на 80-те е повече от трудно за Милан - 2 изпадания от елита. Първото заради наказание за уговорени мачове, а второто по игрови причини. Дори и този труден старт на декадата за тима не разколебава Барези - играе във второто ниво и не се изкушава да смени клуба.

Завърнал се отново в елита Милан попада в ръцете на свръхамбициозния Берлускони и това е началото на легендата не само за Милан, но и за Барези в частност. Трофеите за Барези и клуба потичат в края на 80-те.

 

За треньор е назначен слабопознатият Ариго Саки, с когото Барези не рядко влиза в конфликт, но въпреки търканията им, Саки категорично твърди, че Барези е основата, без която той не би могъл да изгради своето футболно чудовище. Саки заявява, че Барези въплъщава неговите идеи на терена, той поема отговорността да се изпълняват и прилагат изцяло идеите на треньора. Макар и централен защитник Барези командва целия отбор и влияе върху всеки един съотборник на игрището. Саки нееднократно употребява думи като "компютър", "диригент", "пълководец", "най-важният ми играч" по адрес на Барези. Тези думи, изречени от треньор №3 на ХХ век, и то при наличието на футболисти като Ван Бастен и Рууд Гулит, имат огромна стойност. Защото макар да имаше в състава си най-добрия нападател и изобщо най-добрия футболист в света по това време, а именно Ван Бастен, и изповядващ доминиращ футбол, Милан на Саки стана нарицателно за непреодолима отбрана, а тази отбрана бе предвождана именно от Барези. Добре известни са успехите на Барези под ръководството на Саки, като тези успехи намират продължение и при Капело, който при поемането на тима заявява, че докато Барези е в състава гаранцията за успех е сигурна. И се оказва прав - реката от трофеи не секва, а Милан записва поредица от 58 мача без загуба, като заслугата до голяма степен е на защитата. Широко прието по онова време бе, че вкара ли гол Милан, мачът в повечето случаи приключва.

До средата 1994г. бе изключително успешна за Барези - домашна титла, нов триумф в ШЛ, макар че, Барези не взе участие във финалния мач срещу Барселона.

 

На Световното първенство в САЩ Барези къса менискус, но дори и това не може да спре славният капитан - Барези се възстановява за рекордно кратък срок и взема участие в мача за купата. В продължение на 120 минути Барези ръководи безупречно своите съотборници в отбрана, както го е правил стотици пъти - с вещина и спокойствие. Италия успява да неутрализира фантастичния Ромарио и винаги готовия да отбележи Бебето. И въпреки, че като цяло отстъпва на Бразилия в качествено отношение, а и Баджо е повече от изтощен в този мач след чудесата му в предишните двубои, Италия успява да доведе мача до рулетката на дузпите. За кой ли път това е благодарение на италианската защита и на монумента в нея Барези!

Но точно тези дузпи се оказват голямата трагедия, в иначе прекрасната кариера на Капитана - един от пропуските е негов. Бразилия бе най-силният отбор на турнира, но историята помни не един и два случая, в който победител се оказва не най-добрият. Може би съдбата отне нещо, което този безупречен футболист заслужаваше, заради цялата си кариера, заради положения труд, заради перипетиите, през които е преминал, включително и на това първенство, заради това, което даде на играта. Да, същото може да се каже и за Баджо, но разликата е в това, че тогава Баджо бе в зенита на кариерата си, а тази на Барези клонеше към залез. Това беше последния шанс на Барези да се окичи с титлата като капитан, какъвто е бил почти през цялата си кариера.

За двадесетте години вярна служба в Милан Барези спечели всичко и по много: 6 титли на Италия, 3 КЕШ/ШЛ, 2 Междуконтинентални купи. Но остава усещането, че можеше получи по-голямо признание и внимание на индивидуално ниво. Барези е 3-ти в класацията за "Златната топка" през 1989 г. след своите съотборници Ван Бастен и Гулит. Благословията да имаш такива съотборници, може би в случая е и проклятие за Барези, защото в цялата история на тази най-престижна индивидуална награда приоритет е отдаван преимуществено на атакуващите футболисти.

 

Историята обаче помни случаи, в които и защитници грабват отличието: Бекенбауер, Замер, Канаваро. И докато първият е наистина огромно име във футбола, то другите двама, макар и безспорно отлични футболисти, са далеч от нивото на Барези. Смея да твърдя, че Барези превъзхожда дори и Кайзер Франц в различни компоненти от играта. В интерес на истината, третото място през 1989г. само по себе си е успех, имайки предвид каква беше конкуренцията в онази година. И все пак Барези бе отличен от "Франс футбол" - през 1996 г. списанието му връчва "Златна топка за заслуги", което макар и да носи престиж, оставя и привкус на утешителна награда.

Но в една класация Барези е №1: избран е за най-добър италиански футболист на XX век. Паралелно с мнението на журналистите, определящи носителя на "Златната топка", битува и мнението на футболните специалисти и обикновените привърженици. Според не един и двама футболни авторитети Франко Барези е най-добрият защитник в историята. Около това мнение се обединяват и много неутрални по отношение на Милан фенове, дори и фенове на исторически противници на "Дявола", волю-неволю признават това.

Може би Барези не е изявен гений по рождение, като някои от най-големите футболисти в историята, може би се е превърнал в такъв въпреки съдбата и благодарение на нечовешкия си труд и желание за усъвършенстване, а това в някои случаи е по-ценно от самобитния талант и във всички случаи е признак за величие. Искам да завърша темата за Барези с цитати от двама души, прекарали години наред редом до Барези и това са Паоло Малдини и Силвио Берлускони.

"Имах късмет, че през голяма част от кариерата си играх до такъв футболист като Барези" Паоло Малдини

"Да продам Барези беше все едно да продам знамето на Милан" Силвио Берлускони

Това е Барези - ЗНАМЕ! Независимо от всичко Барези бе и ще бъде винаги знаме на този славен клуб, неговият Капитан, неговият бастион.

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ