Колко добър беше Луиш Фиго?
публикувано на 02 Април, 2025 | Четеш за 11 минути
Когато разказвам и опитвам да дам оценка (изцяло от гледаната точка на един фен, изгледал стряскащо количество мачове) на кариерата на даден футболист, обикновено се насочвам към тези от детството си. Това са годините, в които повечето от нас са открили футбола и са се влюбили в него. Затова точно играчите от тези периоди често ни оставят силни впечатления, създават емоционални връзки и могат да се превърнат в
материал на
любимци за цял живот. За голяма част от феновете играчи от детството им са най-добрите изобщо и тези дошли след тях, рядко могат да се сравняват с величието или дори да се доближат до уменията на предшествениците си.
Случаят с мен и Луиш Фиго е подобен, но и различен. В онези години, когато се влюбвах във футбола, за мен играта по телевизията бе повече емоция и движещи се картинки, отколкото внимателно следено и анализирано спортно събитие. По-често предпочитах да гоня топката по игрището, отколкото да гледам мачовете пред екрана, всеки трябваше да си има любимец, да бъде някой от топ футболистите в България и Европа. Моят първи избор бе именно Луиш Фиго. Когато децата от моето обкръжение спореха за Роналдо, Зидан, Ривалдо, Шевченко и, като българи, за вече приключващия кариерата си Стоичков, моите адмирации бяха спечелени от португалската легенда. Затова сега ще ми е интересно да се върна към кариерата и да изгледам някои от великите мачове на Фиго, за да можем след това заедно да си припомним футболната история на този велик футболист и да се опитаме да му дадем една скромна фенска оценка.
Първият отбор в кариерата на Фиго е португалският гранд Спортинг Лисабон, в чиято академия постъпва на 12 години. Прави дебют за първия отбор преди да е навършил 18 години - през сезон 1989/90, а през 1991 и за мъжкия национален отбор на Португалия. Остава при ‘Лъвовете’ до края на сезон 1994/95, изигравайки 158 мача с 23 гола, като печели само един трофей - Купата на Португалия, точно преди да се раздели с родния отбор.
Той се утвърждава като един от младите футболисти с най-голям потенциал в Европа и за подписа му се борят редица отбори, като се очертава да премине в тим италианската Серия А, която към онзи момент вероятно е най-силното клубно първенство в Европа. Тогава обаче се забърква първият скандал свързан с негов трансфер, но както ще си припомним, не и последният. Оказва се, че е подписал договори едновременно с два клуба от Ботуша - Парма и Ювентус - за което получава забрана за трансфер в Италия за две години. Това води до сделка с испанския гранд Барселона на стойност 2.5 милиона евро.
Може би е интересно да споменем, че по време на трансфера в Испания, Фиго е завършил само 11-и клас и успява да приключи средното си образование едва след края на кариерата си на 38 години, което обаче не му пречи да научи поне пет езика (португалски, испански, италиански, френски и английски).
В каталунската столица Фиго се превръща от голям талант в един от най-добрите играчи в света и футболна звезда. Типично дясно крило, той е изключителен в ситуациите, в които получи свободно пространство или трябва да се надиграва един на един с противник. Бърз, повратлив и много техничен, Фиго често използва трикове, за да преминава зад опонентите си, като например превърналото се в негова запазена марка прескачане на топката. Играта му е наслада за окото, което бързо го превръща в любимец на феновете на Барселона. Ефективността обаче също не липсва, като той заформя страхотни партньорства в атака първо с Роналдо, а след това с Ривалдо и Патрик Клуиверт. Успехите са налице - през сезон 1996/97 печели Купата на носители на национални купи, през 1996/97 и 1997/98 печели Купата на Испания, а през сезоните 1997/98 и 1998/99 г. отборът му печели два пъти поред и първенството на Испания - Ла Лига.
През тези години той става и основна част от националния отбор на Португалия и е част от генерация млади португалски футболисти, получили прякора 'златно поколение' от медиите, защото първо печелят два пъти Световното първенство за младежи под 20 години (1989 г. и 1991 година, като Фиго е част от тима спечелил втората титла), а след това успяват да се класират и за Европейското първенство през 1996 година, след 12-годишно прекъсване. Благодарение на това поколение футболисти, за португалския национален отбор става обичайно да участва на европейски и световни първенства, нещо което се случва рядко преди тях.
Сезон 1999/00 вероятно е най-добрият за Фиго в Барселона, от гледна точка на индивидуално представяне. Той записва 52 мача, в които вкарва 14 гола и подава за още 22 във всички турнири. Представя се на високо ниво и с националния отбор, с който играе на европейското първенство през лятото на 2000 година. Силните му игри обаче не успяват да донесат нови трофеи, а в края това се оказва и последната му година в клуба.
През лятото на 2000 години Луиш Фиго изненадващо осъществява трансфер от Барселона в Реал Мадрид. Новият президент на мадридчани обещава да купи португалската звезда от големия противник и това му помага да бъде избран на поста. 'Белия балет' плаща откупната клауза от 60 милиона евро и го прави най-скъпия футболист в историята към онзи момент. Фиго е първият играч взет за осъществяването на проекта, планиращ привличането по една от най-големите футболните звезди на всеки летен трансферен прозорец, което го прави първия 'галактикос'. Реакцията на феновете на бившия му клуба обаче е точно каквато бихме очаквали - чист гняв.
Решението за сделката е отнето от ръцете на Барселона и цялата вина се стоварва върху футболиста. От любимец той се превръща в най-големия предател и враг. В първия му мач на 'Камп Ноу' с бялата фланелка, става ясно колко точно го ненавиждат почитателите на каталунците. Той е посрещнат с оглушителни освирквания, които го преследват през цялата среща и не изпълнява корнери (въпреки че е редовният изпълнител), защото е непрекъснато замерван с предмети и обиждан. От тази среща остава кадърът, на който Фиго си е запушил ушите, а самият футболист разказва по-късно, че това е единственият мач, в който не е могъл да чува съотборниците си, заради шума от трибуните. 'Белите' губят мача с 2:0, а Луиш Фиго е напълно опазен от младия Карлес Пуйол, в едно от представянията, които ще му погнат да се превърне в любимец на Барселона. Негативните емоции не отминават само с този мач. Те се поддържат и подсилват от това, че печели златната топка с екипа на Реал Мадрид, но основно за представянето си в Барселона от предния сезон.
Като изключим проблемите в дербито, представянето му продължава да е на световно ниво. Още в първия в сезон в Мадрид отбелязва 14 гола, подава 27 асистенции, вдига трофея от Ла Лига и печели наградата на ФИФА за най-добър футболист в света. През следващата година към тима се присъединява френската суперзвезда Зинедин Зидан и отборът завоюва рекорден 9-и трофей от Шампионската лига.
Третият сезон на Фиго при белите носи нова титла от Ла лига, Интерконтиненталната купа и Суперкупата на Европа. Запомня се обаче и с второто му гостуване на 'Камп Ноу' (пропуска предходното заради контузия), което не се различава много от първото. Омразата и гневът към него не изглежда да са спаднали дори минимално, като през цялата среща отново е освиркван, обиждан и замерян с предмети. Този път се нагърбва с изпълнението на корнери и тъчове, които често се бавят, заради непрестанния бараж от снаряди летящ към португалеца. При ъглов удар през второто полувреме на мача предметите не спират да летят всеки път, когато той се засилва да изпълни, докато накрая съдията не решава да прекъсне мача, за да се успокоят трибуните. Тогава обективите на камерите улавят картини станали част от митологията на Ел Класико - сред хвърлените по Фиго предмети има бутилка от уиски и свинска глава.
Португалското крило остава в Мадрид още 2 години, играта му продължава да е на високо ниво, но клубът не успява да спечели нови трофеи. В този период обаче записва най-успешния и вероятно най-разочароващ турнир с националния отбор. Той е капитан на отбора, когато Португалия е домакин на Евро 2004 и селекцията се представя стабилно. Те достигат до финала и са фаворити за спечелването трофея, но допускат изненадващо поражение от Гърция. Това все пак остава най-доброто представяне на Португалия на голям форум (до спечелването на титлата на Евро 2016), но е винаги тежко да се разминеш с купата, когато си бил толкова близо до нея.
През лятото на 2005 година контрактът на Фиго с Реал Мадрид изтича и той преминава в италианския Интер Милано. При 'нерадзурите' изкарва четири успешни години. Във всяка от тях тимът му печели титлата в Италия, макар да е редно да отбележим, че конкуренцията в онзи период е доста отслабена от наказанията след скандала с уговорени мачове (останал известен с името Калчополи), а първият от поредицата трофеи е директно следствие от наказанията на Ювентус и Милан. Фиго оставя много добри впечатления от периода си в италианския гранд, не само заради титлите, но и с ролята на лидер и плеймейкър, която изиграва. Преминал 33-те си години и наближаващ края на кариерата си, Фиго вече не е неизменно разполаган на десния фланг, а в Интер по-често е използван в ролята на атакуващ централен халф. От тази позиция той може да използва своите интелигентност, поглед над играта и изключителен арсенал от подавания, без да усеща в толкова голяма степен ефекта от загубата на бързината си.
През лятото на 2009 година Фиго слага край на великата си кариера на 36 години. С огромния си талант, множеството успехи, но и някои спорни моменти, той определено оставя следа в историята на футбола. Колко добър беше Луиш Фиго и къде се нарежда сред футболните легенди?
Безспорно той е един от най-великите играчи на своето поколение и един от най-великите на своята позиция (дясно крило) в историята на футбола. Той притежава футболна грация и умее да предава красота на играта. Способността му да преминава противници на фланга, често използвайки трикове, впечатляват феновете и го правят много популярен. Интересно е да споменем, че той развива техническите си умения, играейки на улицата или футзал, подобно на някои от най-известните бразилски футболисти от неговото време, например Роналдиньо и Роналдо. Това е разлика, която се забелязва между част големите футболисти от онова време и талантите от последните години. Днешните бързи и технични футболисти са сякаш по-добре тактически и физически подготвени, почти от старта на кариерите си, но пък донякъде им липсват финеса и иновативните трикове, които ни печелиха бързо като фенове в миналото.
Но не само дрибльорските умения правят Фиго специален. Той е не по-малко умел и техничен, когато трябва да подава, центрира или да прави удари от дистанция. Способността му почти перфектно да продължи развитието на атаката, след като се освободи от противниците, го прави толкова ценен за отборите, в които е играл и опасен за противниците. Като доказателство за качествата на подаванията му, можем да разглеждаме това, че той е щатен изпълнител на корнери и фалове в състави с други майстори на центрирането и пасовете. Тези способности, в комбинация с футболна интелигентност и работоспособност, го правят способен да промени позицията си от тази на крило, опитващо се да дриблира и центрира, до тази на атакуващ плеймейкър, правещ връзката между линиите в атака и диктуващ темпото на игра, през последните години от кариерата си. Фиго обаче бе демонстрирал и по-рано, че има способността да организира и контролира развитието на мача. Това се вижда много ясно в мачовете му за Барселона и от първия му сезон в Реал Мадрид, преди пристигането на Зидан. Въпреки че е разполаган на десния фланг, той се движи много към по-задни позиции или към средата на терена, за да търси топката и да се открива, като възможност за пас.
Всичките успехи и невероятните футболни качества безспорно го поставят сред най-великите на неговото поколение, но изглежда сякаш в историческата оценка днес Фиго отстъпва от тези, които са определяни за най-велики в историята на спорта изобщо. Когато го поставим до играчи като Меси и Кристиано Роналдо можем да си обясним разликата - техните изключителни резултати, успехи и дълголетие изглеждат неповторими. Той обаче често е нареждан малко зад най-добрите от неговото време - Зидан, Роналдо и Ривалдо - като тук е по-трудно да определим защо е така, защото статистиките им и трофеите им са доста по-близки. Може би става въпрос за емоция, усещането, което те са оставили върху фенове, журналисти и останалите футболни хора. Усещането от моментите, които са създали, от влиянието им върху развитието на мачовете или на цели футболни сезони. Единственото, което е реално измеримо и което сякаш създава разлика между него и останалите големи играчи, са титлите с националните отбори. При останалите от най-великите те са налице, а при Фиго липсват, въпреки силните му представяния с екипа на Португалия. Извън това, като чисто футболни качества, Фиго едва ли отстъпва на когото и да е в историята (може би технически на Роналдиньо или Роналдо, но и това е спорно) и е без съмнение един от най-запленяващите играчи, които съм имал късмета да гледам.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !