“Прилепът” обича тъмнината:
Валенсия и цикълът на саморазрушението
публикувано на 15 Октомври, 2019 / Четеш за 8 минути
В природата прилепите действително обичат тъмнината. Тогава излизат да ловуват, а в светлата част на денонощието се крият на сенчести места, избягвайки директен слънчев контакт. Това е заложено в природата им, това е нормалният начин на живот за този вид.
Не съм сигурен обаче дали е толкова здравословно за клуба с прилеп в емблемата отново и отново да се насочва
материал на
Летящият Честмир
(гост-автор)
към тъмнината, към спиралата на саморазрушението, и то все в моменти, когато на пръв поглед всичко е наред.
За Валенсия става дума, разбира се. След като в два поредни сезона спечели място в Топ 4 на Ла Лига, а с това заслужи и квота за Шампионската лига, след като през май триумфира и с Кралската купа на Испания, сега отборът от “Местая” пак е близо до ръба на пропастта. Лошият старт на новия шампионат в Примера дивисион е симптом за пожара, който, оказва се, е бил запален още през пролетта и който не само не беше изгасен в паузата, но се разгоря с пълна сила, за да изгори… човекът, който има най-голяма заслуга за въздигането на Валенсия след няколко мрачни години.
Първото прекъсване през този сезон се оказа удачен момент за ръководството да уволни наставника Марселино. Официалната причина беше неубедителният старт на отбора в Ла Лига. И въпреки че поводи за недоволство могат да бъдат намерени (изпуснатата в 10-ата минута на добавеното време победа срещу Реал Сосиедад в мача на откриването или пък поражението във Виго от съперник, който преди няколко месеца се бореше за оцеляване), то е пределно ясно, че няма как тези временни спънки да са сериозният мотив за треньорската рокада.
Anilmurthy1973, Peter Lim, resize, crop, CC BY-SA 4.0
Питър Лим (собственик на Валенсия)
Основният конфликт, който назря още в края на миналия сезон, се разпали между собственика Питър Лим и спортно-техническия щаб в лицето на Марселино и спортния директор Матеу Алемани (който именно доведе наставника на “Местая” преди две години). Въпреки че тогава на терена отборът демонстрира възход и радваше своите привърженици, оказва се, че под похлупака на “тенджерата под налягане” вече се е подготвял евентуалният взрив. А клечката кибрит, която подпали пожара между Лим и Марселино, е просто абсурдна.
Излиза, че наставникът е “виновен” за спечелената купа!
Това обяснение даде Марселино Гарсия Торал няколко дни, след като беше освободен от поста. “Абсолютно съм убеден, че уволнението ми е пряко свързано със спечелването на Кралската купа”, заяви 54-годишният специалист в интервю за ESPN и продължава да разкрива детайли:
“През последния сезон получихме директни и индиректни съобщения от определени хора, че трябва да отпишем купата и да се съсредоточим върху мачовете от шампионата на Испания. Не ни казаха да се откажем, а ни беше намекнато, че това е второстепенен турнир, който може да постави в риск постигането на основната цел – класиране за Шампионската лига. Аз не можех да жертвам купата, защото феновете, играчите и треньорите наистина искаха този трофей.
След победата във финала в Севиля не получих поздравления от него (б.а. Лим). След това пътувах и до Сингапур за среща (с Лим и президента на клуба Анил Мурти), където бях поздравен за класирането в Шампионската лига, но не и за спечелването на Кралската купа”
Прочети 'Какво видяхме от първото дерби на Мадрид'
Инструкцията на Лим не е била буквално такава. Сингапурският милиардер е “посъветвал” Марселино да използва Кралската купа за обиграване на младите играчи, а да пази титулярите за по-важните мачове от Ла Лига. Логично донякъде, като се има предвид, че Валенсия почти до последно беше в играта и за трофея в Лига Европа, където отпадна на полуфинал. Отборът на Марселино търсеше максимума на всички фронтове, което, с оглед на наличния ресурс (който не е малък, но все пак е недостатъчен за своеобразен “требъл”), не е съвсем реалистично.
И все пак в края на сезона равносметката беше повече от позитивна - отново място в четворката (след доста колеблива първа половина на сезона, след която тимът дори не беше в първата половина на таблицата), както и първи трофей в клубната витрина след повече от десетилетие суша. Звучи като хепиенд.
Би трябвало всичко да е наред, нали?
Да, ама оказва се, че не е. Първо, Питър Лим явно е по-авторитарен тип шеф, какъвто дори и Флорентино Перес не си позволява да бъде в Реал (Мадрид) например. Всеки е длъжен да слуша този, който дава парите - такава е логиката на азиатския богаташ.
Марселино пък, въпреки че има изключително благовиден образ и с финия си имидж наподобява на учител по литература от гимназията в Казанлък, съвсем не е послушко, който само кима и отговаря “¡Sí Señor!” Та той си тръгна с подобен скандал и от Виляреал, и то отново след като вкара отбора в Шампионската лига. И в съседния на Валенсия град Кастейон астурийският специалист се сблъска с ръководството на клуба, като тогава шефът на „жълтата подводница” Фернандо Роиг намери повод да уволни треньора заради публикация на съпругата му в социалната мрежа.
В последния кръг на предишния шампионат (2015-16) Виляреал (с осигурено място в топ 4) игра срещу Спортинг (Хихон) и загуби с 0:2. Това спаси тима от „Ел Молинон”, а жената на Марселино имаше неблагоразумието да напише в профила си: „Целта е постигната! Оставихме ви в Примера”. Въпреки че истинската причина за освобождаването беше в разногласия по отношение развитието на отбора и селекцията, формалният повод бяха именно съмнения по отношение на феърплея.
Uhanu, Marcelino García Toral, resize, crop, CC BY-SA 4.0
Така или иначе, Марселино Гарсия Торал изживя своето „дежа вю”, при което не се съгласява с действията на своя бос и понася последствията за това.
И всъщност, би било наивно да се смята, че треньорът е нарочен заради „неподчинението” си по въпроса за Кралската купа. Реалните проблеми дойдоха след това. Ново класиране за Шампионската лига означава и нови приходи за клуба, които карат спортния щаб да търси още по-сериозно подсилване на състава. При споменатата вече среща в Сингапур обаче на Алемани и Марселино е казано нещо от рода на: „Бъдещето принадлежи на младите”. Намек да се разчита на таланти като Феран Торес и Канг-И Ли, а не да се оглеждат за скъпи покупки.
Но това, което преля чашата, беше ситуацията около Родриго Морено. Ръководството на клуба, без да търси за мнение нито Марселино, нито спортния директор Алемани, договори продажбата на топреализатора на тима в последните години в Атлетико (Мадрид) за 60 милиона евро. Да кажем, че когато става дума за пари, думата има този, който ги дава – ОК. Само че на мястото на Родриго не се гарантира пристигането на друг нападател от същото ниво. В крайна сметка роденият в Бразилия футболист остана на „Местая”, но не защото мнението на Марселино надделя, а понеже Атлетико нямаше как да финализира тази сделка, без да продаде Анхел Кореа на Милан. Ръцете на Марселино бяха вързани в последните дни на летния трансферен пазар, в който „прилепите” само гледаха какво правеха техните конкуренти в последните часове на 2 септември. И няколко дни по-късно се стигна до очакваната раздяла, за която се намекваше седмици наред.
Прочети 'Лятото (на прогреса) за семейство Азар'
Но защо тази рокада може да е толкова пагубна?
Първо, защото от „Местая” си тръгва най-успешният треньор на Валенсия в ерата на Питър Лим. Марселино пое отбора през 2017 г., когато „прилепите” завършиха (за втори пореден сезон!) извън първата десетка в Испания, и в два последователни шампионата класира тима в челната четворка. Всеки разумен ръководител би оставил треньора, който му е донесъл толкова сериозен прогрес, дори и да има персонални търкания с него. Но не – Питър Лим обича да показва кой е босът и тук идва вторият проблем.
Сингапурският бос явно има самочувствие, че разбира футбола, но това е твърде съмнително. Той пое финансирането на клуба през 2014 г., като изричното му изискване беше за треньор да бъде назначен Нуно Еспирито Санто. Първият сезон на португалския специалист, в интерес на истината, беше успешен и завърши с класиране в Шампионската лига. Втората кампания обаче не потръгна добре и се стигна до уволнението му още през есента, което пък вкара отбора в спиралата на саморазрушението.
Явно впечатлен от телевизионното говорене на Гари Невил, Питър Лим реши да го „инсталира” на треньорския пост във Валенсия. Катастрофално решение! „Прилепите” не успяха да спечелят в първите 9 мача под ръководството на англичанина, като претърпяха и унизително крушение с 0:7 срещу Барселона за Кралската купа. Невил беше уволнен 4 месеца след назначението, но Лим продължи да играе на хазарт с треньорската позиция.
Следващият му ход беше да назначи вече доказано име – Чезаре Прандели. Италианците обаче не виреят добре в Испания, изключенията са малко, а бившият селекционер на „скуадра адзура” не се оказа сред тях.
Сингапурският богаташ най-после се спря на правилния човек, като това се случи, след като назначи Матеу Алемани за спортен директор. Марселино сложи край на хаоса на „Местая” и показа как може да управлява потенциала, с който разполага клубът с прилепа в емблемата. При него Дани Парехо се превърна в истински капитан, Родриго израсна до нападател, търсен от най-големите клубове в Европа, а Гонсало Гедеш се наложи като един от най-интересните и атрактивни играчи в Ла Лига. Но за Питър Лим това се оказа недостатъчно, когато подуши „бунта” на треньора срещу неговите решения.
И сега Валенсия е изправен пред угрозата да се върне в тъмните времена между 2015 и 2017 г., когато в определени ситуация отборът дори се намираше близо до зоната на изпадащите. Новият треньор на тима Алберт Селадес пасва на концепцията на ръководството за налагане на млади футболисти заради визитката си начело на юношеските формации на Испания. Дебютът му обаче беше кошмарен – 2:5 на „Камп Ноу” срещу Барселона, чийто екип носи като футболист, а непосредственото бъдеще като че ли го посреща с повече съмнения, отколкото с надежда. Нищо чудно „прилепите” отново да са обречени на тъмнина и несигурност, поне в следващите няколко месеца.
Но и сега Валенсия продължава да разполага с един от най-добрите отбори в Испания, като отстъпва вероятно само на Барселона и мадридските Реал и Атлетико. В настоящия си вид Валенсия спокойно може да се бори отново за Топ 4. Ако го постигне с новия наставник – супер, значи Питър Лим е имал усет кого да назначи. Ако не стане... „Е, стават грешки”... За момента изглежда по-вероятно да се случи второто.
Явно „прилепът” винаги е обречен да се връща към тъмнината и да минава през цикъла на саморазрушението, за да изживее своето изкупление и да полети отново.