хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!

„Къде са те сега”: ЦСКА и Купата от Ада през 2016

публикувано на 20 Август, 2021 | Четеш за 7 минути

24-ти май е специална дата за всеки българин, тъй като Денят на светите братя Кирил и Методий, българската азбука и славянската книжовност е повод за гордост за всеки от нас.

Но 24-ти май 2016-та година е ден, на който всеки от червената част на България (а може би не само от нея) е почувствал надежда и гордост в сърцето си.

Материал на

Ивайло Младенов

Само няколко месеца по-рано, клубът от стадион „Българска армия” бе изхвърлен от А група, почти всички футболисти и треньори напуснаха, а вместо европейски вечери, бъдещето вещаеше срещи с Чико (Бяга) и Балкан (Варвара).

 

Под майския дъжд обаче, 35 000 души на националния стадион и още десетки хиляди пред екраните станаха свидетели на това как третодивизионен отбор (с 11 българи на терена) мина през чистилището и грабна своята 12-та Купа на България.

 

Само месец по-късно на обединената армейска общност й предстояха нови изпитания и време разделно, но тази тема заслужава своя отделна статия.

 

Нека видим кои бяха играчите, завоювали трофея срещу Монтана и къде са те сега.
 

Вратар: Анатоли Господинов


Роденият в Сливен вратар бе един от малкото, които останаха в клуба при новината за задаващия се сезон във В група. Докато ветеранът Стоян Колев пазеше в първенството, на бившия младежки национал се падна честта да пази в мачовете за Купата на България. Той определено се справи под рамката на вратата, допускайки само 1 гол  във финалната фаза на турнира (срещу Нефтохимик на 1/16 финалите ). След триумфа, Господинов игра във Втора лига за дубъла на ЦСКА-София, след което напусна в посока Полша през зимата. От лятото на 2018-та година е част от състава на Етър.

 

 

Десен бек: Кирил Динчев


Юношата на Славия е играл за отбори като Ботев (Враца),  Академик (София), северномакедонския Пелистер (Битоля) и кипърския Аполон (Арнеа), но несъмнено „армейският” сезон 2015/16 е върхът в кариерата му. След края на кампанията се отказва от активна състезателна кариера и към момента е кондиционен треньор в щаба на Стойчо Младенов, в клуба от Борисовата градина.

 

 

Централен бранител: Ангел Грънчов


Още един „червен” юноша в състава спечелил Купата. Грънчов даде асистенцията за победния гол, след центриране на Борис Галчев. След финала, роденият в Елин Пелин защитник така и не успя да остави трайна следа някъде - записва мачове за Нефтохимик, Стал (Миелец), плевенския Спартак, Миньор (Перник), Фламуртари (Прищина), Академия Пандев, столичния Септември, а от това лято е част от пловдивския Марица.
 

 

Централен бранител: Божидар Чорбаджийски


На Чорбаджийски бе предричано светло бъдеще още след дебюта му за „червените” през 2013-та година, но сезон 2015/16 бе истински трамплин за кариерата му, записвайки общо 36 мача и най-много минути от тогавашния състав. Защитникът стигна до капитанската лента в клуба си, печелейки си място и в националния отбор на България. Някъде там обаче нещата се объркаха и сякаш кариерата му попадна в застой. След като прекара сезон 2019/20 под наем в румънския ФКСБ, Чорбаджийски подписа с полския Стал (Миелец), където играе и към момента.

 


Ляв бек: Милен Кикарин


Един от любимците на треньора Христо Янев, след финала Кикарин напусна в посока Ботев (Пловдив). Левият бранител се задържа само няколко месеца в Града под тепетата, след което подписа с ЦСКА 1948. След това последва престой в Спортист (Своге), а към момента 28-годишният играч е свободен агент.
 

chorbadjiiski_cska_2017.jpg

Халф:  Йордан Йорданов


Един от най-стабилните играчи на „армейците” - без да блести, Йорданов записа 2176 минути във В група (най-много за играч на „червените” в първенството и общо 2877, отстъпвайки само на Чорбаджийски 1-то място). Дефанзивният халф обаче бе наясно, че в отбора на ЦСКА-София трудно ще бъде титуляр и затова напусна в посока бургаския Нефтохимик. След изпадането от елита на бургазлии през 2017-та година, подписа с отбора на Монтана, където и до днес е основна фигура.
 


Халф: Борис Галчев


„Марадона от Добринище” бе един от най-сърцатите и същевременно класни играчи на ЦСКА по време на похода им към Купата и шампионската титла в „Пиринската Бундеслига“, записвайки общо 17 гола и 14 асистенции. Капитанът напуска през 2017-та година в посока столичния Септември, след конфликт с ръководството. Следват престои в Царско Село и пернишкия Миньор, а от това лято ще носи екипа на родния си Банско.
 


Халф: Самир Аясс


Юношата на „червените” изигра важна роля в завоюването на първото място във В група и достигането до финала, но в последвалия сезон не можа да се наложи в стартовия състав на Христо Янев. Последва престой в Дунав, където с екипа на „драконите” си спечели място в националния отбор на Ливан. Ливански отбор (Ал-Ахед) бе и следващата му дестинация, след раздялата с русенци през 2017 година. Последваха още екзотични дестинации като Индонезия, а от това лято защитава цветовете на малайзийския Перак.

 

Крило: Момчил Цветанов


Малкият шивач е 6-кратен носител на националната купа, а тази с ЦСКА е негова трета. Същото лято подписва с отбора на Верея, а на следващата година играе заедно с Ангел Грънчов в полския Стал (Миелец). Чико печели още 3 пъти Купата на България – през 2018-та година със Славия и две последователни с пловдивския Локомотив (2019 и 2020). От началото на годината попада редовно в националната селекция, а преди по-малко от месец осъществи трансфер в Южна Корея, където ще играе за Ганджуон.
 


Крило: Станислав Маламов


Роденият в Стамболийски полузащитник отбеляза единственото си попадение в турнира за Купата на финала, но то се оказа с цената на трофея. Съдбата на героя за „армейците” обаче не бе по-различна от тази на повечето от онзи състав и премина в Нефтохимик. Иронично, точно в мач срещу ЦСКА-София, Маламов скъса връзки и остана за доста време извън терените. След престоя си при „шейховете”, Маламов игра още за столичния Септември, Верея, Витоша,  а от това лято е част от Марица (Пловдив), където ще играе в компанията на Валери Домовчийски, Веселин Марчев, Илиян Йорданов, Симеон Вешев и др. 

Нападател: Преслав Йорданов


Таранът имаше основна заслуга за достигането до финала, вкарвайки 10 гола в турнира и общо 35 за сезона. След завоювания трофей, плевенчанинът остана на стадион „Българска армия”, но през зимата на 2017-та година беше трансфериран в казахстанския Ордабаси. Престоят му там обаче продължи само година, след което се завърна в България с екипа на Пирин (Благоевград). След 6-те месеца в югозападния град, нападателят бе няколко месеца без отбор, след което подписва със Септември (София). От това лято отново е част от състава на „орлетата”.

Резерви

 

 

Халф: Петър Витанов


Полузащитникът замени Самир Аясс в 79-тата минута, но не остави сериозна следа в мача. Остана в отбора от Борисовата градина, но се състезава предимно в дубъла, а след това бе привлечен от Илиян Илиев във Верея. Последва престой в Черно море, където отново игра под негово ръководство, а към момента е играч на Локомотив (Пловдив).
 


Нападател: Костадин Хазуров
 

Братовчед на Борислав Хазуров, роденият в Гоце Делчев нападател стана голмайстор на ЦСКА, вкарвайки 35 гола, 30 от които за първенството. Във финала замени Преслав Йорданов в последните минути на мача и това бяха последните му минути за „червените”. След това кариерата на бившия нападател тръгна стремглаво надолу и след неуспешни престои в Нефтохимик, ЦСКА 1948, италианския Неростелати и столичния Локомотив „окача бутонките“. В момента е помощник-треньор в щаба на ЦСКА 1948. 

 

Халф: Николай Цветков
 

Макар и роден във Видин, Демона прави първите си стъпки в школата на Балкан (Ботевград). Отличен футболист за ниските нива на родния футбол, полузащитникът бе наясно, че няма да играе важна роля за ЦСКА и след финала напусна в посока Етър. Игра още за столичните Септември, Локомотив и ЦСКА 1948, след което в продължение на 3 сезона защитава цветовете на Монтана. В началото на тази година отново записа няколко мача за „железничарите” от Надежда, а от лятото е играч на родния Балкан.

 

 

 

 

 


 

Можем да заключим, че нивото на футболистите от онзи състав си беше „Б“ група и този финал се оказа най-важният в кариерите им, но несъмнено имената им ще бъдат помнени дълго време, тъй като редом с трофея те завоюваха и малка част от сърцето на всички фенове на ЦСКА и романтиката. Защото може да не са от ранга на Стоичков или Пенев, но бяха с ЦСКА и в 9-те кръга на Ада.

Източници:
1. https://www.fccska.com/%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BD/2015-16
2. https://bulgarian-football.com/archive/2015-2016/kupa-na-bulgaria.html#5
3. https://www.transfermarkt.com/spielbericht/index/spielbericht/2684693

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

 

Леонид Слуцкий прекратява кариерата си на футболист след едва 13 мача и на 19-годишна възраст !

 

Причината – той контузва непоправимо коляното си, след като пада от дърво, спасявайки котка

(и въпреки, че така става герой в селото, травмата не му позволява да играе повече)

FUN 
  FACT !