Империята на Юрген Клоп отвръща на удара, или как с малко наука и страст, постигаш много

публикувано на 10 Юли, 2019 / Четеш за 7 минути

Преди около месец, на първи юни, международния ден на детето, имаше един мъж, който се радваше истински като малко дете. Юрген Клоп спечели най-значимия си трофей в кариерата, извеждайки неговия Ливърпул до европейския футболен връх. Парадоксалното е, че неговия първи

материал на Daher Lammouth

(гост - автор)

двубой начело на славния мърсисайдски клуб отново бе срещу Тотнъм. Тогава германецът заменя уволнения Брендън Роджърс и на 17-и октомври, 2015, се изправя срещу шпорите в Лондон. Струва ми се обаче, че малцина осъзнават каква чудовищна метаморфоза се осъществява оттогава насам в Ливърпул.

НАЧАЛОТО...

В онзи октомврийски ден стартовата единайсеторка на Клоп изглежда повече като подходяща за бившия отбор на Роджърс, а именно Стоук Сити, отколкото на гранд от най-богатото първенство. На вратата е психически нестабилния Миньоле, а в защита са вече застаряващия Шкъртел и неособено надеждния Сахо. Вляво на защитата е Морено, който може да търчи неуморно в предни позиции, ала не и да защитава. В халфовата линия са наредени трима дефанзивни полузащитници, а в нападение е Ориги, заменил контузения Бентеке. Зад него действат Лалана и единствената наистина голяма звезда, бразилския фин техник, Фелипе Коутиньо. На скамейката Клоп тогава е имал Коло Туре, уелския "Пирло" Джо Алън, който бе толкова Пирло, колкото трабантът е Ферари, както и анонимници като Айб, Тешейра, Рандъл, Синклеър. Цяло чудо е, че мачът завършва наравно - 0:0.

liverpool, lierpoolfc, klopp, jurgen klopp

ФИНАНСИТЕ...

Само след три сезона и половина Ливърпул вече е със съвсем различен облик. От непостоянен тим, сериозно изоставащ от грандовете в Англия, "червените" се трансформираха в европейски шампион и участник на два поредни финала в най-скъпия и престижен клубен турнир. Много биха посочили като основна причина за успехите големите трансфери към клуба, като тези на Алисон и Ван Дайк.

Но ако насочим вниманието и анализираме по-задълбочено финансовия аспект на играта, то ще забележим нещо безкрайно интересно. Да, Ливърпул похарчи близо €85 милиона за централен бранител, но в същото време продаде Коутиньо за астрономическите €145 милиона. За трите си пълни сезона в Ливърпул, в които Клоп реално почна да прави трансфери, той е похарчил нетно едва €94,3 милиона (включен е и трансфера на Дани Ингс, който реално се осъществи през изминалия вече сезон). За сравнение, през същия период, Манчестър Сити са похарчили монументалните 427 милиона евро, което е над четири пъти повече. Манчестър Юнайтед за тези три сезона пък са пръснали нетно 342,9 милиона, а Челси - 232,65 милиона евро (данните са взети от най-големия и популярен сайт за трансфери transfermarkt). Дори Арсенал, чийто фенове постоянно се оплакват от липсата на трансфери и заинтересованост от шефовете, дори те имат доста повече похарчени нетно пари.

66424343_3016081085099395_23206460821507

Големият "винoвник" за този чудесен баланс е техническият директор Майкъл Едуардс - човекът, който успя да убеди Клоп да вземе Мохамед Салах, вместо искания от германеца Юлиан Брандт.

Позицията технически директор бе възстановена на Анфийлд именно от Юрген, който предпочита да работи по тази схема, вместо да се заема с преговори и търсене. Крайното решение е все пак на треньора. Но най-голямата заслуга на Едуардс не е, че успя да привлече така желаните Ван Дайк, Алисон, Фабиньо, Мане и Салах, а в това, че успя да продаде изключително изгодно редица играчи. Той измъкна максимума от трансфера на Фелипе Коутиньо, като го продаде на Барселона за шокиращите 145 милиона, а освен това каталунците се принудиха да добавят клауза, която ги наказва със 100 милиона паунда, ако решат да купят друг играч на Ливърпул до 2020 година. Освен Коутиньо, Едуардс успя да вземе по някакъв начин цели 31 милиона евро за белгийския таран Бентеке, чието първо докосване беше отвратително и правеше топката да изглежда като гюле. Дори продаде третия вратар Дарън Уърд на Лестър за удивителните 14 милиона, а младите Доминик Соланке и Джордън Айб бяха продадени съответно за 21 и 18 милиона на Борнемут. Великолепни сделки, които направиха техническият директор в един от стълбовете на успеха в Ливърпул.

66436002_3016086888432148_24971066732277

КЕШБОЛ...

Не трябва обаче да подценяваме и ролята на собственика на клуба. Джон Хенри е привърженик на научния и аналитичен метод, на математическия модел, прилаган в спорта. Този модел стана популярен в САЩ като "Moneyball" или "Кешбол", както е известен у нас покрай филма с Брад Пит. Този термин се преписва в бейзбола на Били Бийн и представлява анализ на множество данни, статистики, които да помогнат на отбори с по-нисък бюджет.

Следвайки този подход, Джон Хенри наема Йън Греъм, физик от Кеймбридж, който разработва математически модел за Ливърпул, и който всъщност определя Юрген Клоп за треньор, а и ядрото от играчи, които биха помогнали за спечелването на Шампионската лига. Е, както се вижда науката наистина работи. Тук се връщаме към ключовата роля на Майкъл Едуардс, който е натоварен да намери футболистите, чийто статистически показатели пасват в схемите на Юрген Клоп, както и на математическия финансов модел на клуба.

КЛОПОЕФЕКТЪТ...

Но нищо нямаше да е същото, ако не беше обединяващата и харизматична личност на Юрген Клоп. Преди да пристигне на "Анфийлд", футболисти като Хендърсън и Милнър се определяха като лимитирани английски ритнитопковци, а Фирмино - като трансферен провал. Умението на "Клопо" да извлича максимума и да мотивира всеки негов играч направи Салах, Мане и продадения Коутиньо да изглеждат като суперзвезди, които преди това бяха просто добри играчи. Германецът също вещо намира баланс между техника, атлетизъм, физика и импровизация в неговия тим. Така до техничните и бързи Мане, Фирмино, Шакири и Салах са биткаджии като Хендерсън, Милнър, Фабиньо и Ван Дайк.

ГЕГЕНПРЕСЕН...

66134562_3016096035097900_34161832975149

Нещото, с което специалистът от Шварцвалд ще бъде запомнен, е т.нар. система "гегенпресен", с която той революционира футболната игра. В основата на "гегенпресен" е стремежа на поне трима футболисти моментално да атакуват и да се опитат да възвърнат владението на топката, когато тя бъде загубена. По този начин противниковият състезател, в който е топката, бива поставен под напрежение и е принуден да вземе прибързани решения, с които често греши или поне не се оставя да се развие добре планирана контраатака или нападение. Контраатака на контраатаката, както я описват някои анализатори.

Разбира се това е разновидност на системата, която друг футболен революционер, Пеп Гуардиола, наложи през последното десетилетие. Разликата е там, че Пеп се опитва да прекъсне и ограничи до минимум възможностите и връзките на противника, когато топката е у него. И в двата вида преси от изключително значение са дисциплината, издържливостта, физическата подготовка и себеотдайността на футболистите. А Клоп и Пеп са изключителни мотиватори и умеят да развиват, и да извличат 150% от почти всеки футболист. Атмосферата в клуба също е от огромно значение.

Друга характерна черта на "гегенпресен" е спонтанното увеличаване на динамиката/темпото в противниковата последна третина от терена, тази на съперника, както и тотално убиване на това темпо, когато топката е в твоята половина от игрището.

Прочети 'Равносметката след края на сезон 2018-19 във Висшата Лига на Англия'

ЗАГУБЕНЯКЪТ...

Много често Клоп е критикуван, че е загубил 6 поредни финала. Тези критики идват предимно от булевардни журналисти или от злонамерени фенове, които не обръщат така или иначе внимание на детайлите, както и на факта, че той постигна успехите си с далеч по-неразвити клубове, които тънеха в посредственост преди пристигането му. "Клопо" вкара за първи път скромния Майнц 05 в Бундеслигата и въпреки, че имаше най-малък стадион и бюджет, успя да ги класира на 11-о място в два поредни сезона, като дори осигури мачове в евротурнирите.

Когато Юрген Клоп пое Борусия Дортмунд, тимът от Вестфалия бе току що завършил на 13-то място в лигата, като в голяма част от сезоа се бореха за оцеляване. Трябваха му само два сезона, а на третия стана шампион на Германия. Сезон по-късно дублира успеха в Бундеслигата, а след това и достигна до финал на Шампионската лига.

Прочети 'Тактически най-проницателните мениджъри'

"Загубенякът" загуби няколко финала с Ливърпул, но тимът видимо регистрираше сериозен напредък. Двата поредни финала в Шампионската лига пък донесоха на мърсисайдци над €200 милиона само от наградните фондове. Същото незаслужено отношение и незаслужени критики се отправят към Почетино, мениджърът на Тотнъм. Въпреки, че загуби тазгодишния финал, лондончани прибраха €104 милиона от наградния фонд на УЕФА, което е едва с четири милиона по-малко от спечелилия Ливърпул. Хората рядко взимат предвид финансовата страна и спортно-техническия напредък на даден клуб.

Ливърпул имаше далеч по-малко звезди, стартира много по-назад от останалите си конкуренти, похарчил е по-малко нетно пари за трансфери и заплати от клубове като Реал Мадрид, Барселона, Байерн, ПСЖ, Ювентус, грандовете от Манчестър, дори от Челси и Арсенал. Самите те си създадоха звезди и добре ошлайфаха суровия материал, който имаха. Същото се отнася и за Тотнъм.

Самата трансформация под ръководството на Клоп, превръщането на клуба от скучен посредствен Ливърпул, в значим фактор, в завърнал се гигант, е достатъчно възхитителна. Това въплъщение връща надеждите, че все пак в съвременния футбол не всичко е пари, а могат да се постигнат удивителни резултати с аналитичен подход и със силен мениджмънт, с добро мотивиране на играчи и с извличането на най-доброто от тях.

Трофеите са важни, но има стъпки, които се налага да направиш, да усетиш загубите, да се учиш от грешките, да се развиваш постоянно и постепенно да постигнеш резултатите, към които се стремиш. Не е трудно (но не е и лесно) да хвърлиш над 400 милиона за трансфери за 3 сезона и да печелиш трофеи с вече развит тим, но далеч по-трудно, по-истинско е, по-значимо и по-достойно за възхищение е да го постигнеш с под 100 милиона за същия период, с далеч по-посредствен материал.