Младите - последната надежда на Борусия (Дортмунд)

публикувано на 7 Декември, 2020 | Четеш за 7 минути

Има някои отбори, които винаги са били симпатични за неутралния фен на футбола. Това обикновено са такива тимове, които играят красиво и атрактивно, без значение дали се изправят срещу по-силен или по-слаб опонент. Освен това го правят без да харчат огромни суми за трансфери и заплати на играчите си. Един от най-успешните такива отбори е Борусия Дортмунд, който в началото на този век

материал на Кристиян Иванов

беше заплашен от фалит, но успя да се спаси и дори да се установи дълготрайно в челото не само на немския, но и на световния футбол. След края на ерата „Юрген Клоп“ обаче в Дортмунд акостират все по-малко трофеи... 6 сезона след напускането на харизматичния маниджър, клубът спечели единствено по веднъж Купата и Суперкупата на Германия, което на фона на тоталната доминация на Байерн Мюнхен не е лошо постижение, но за клуб с традициите и възможностите на Дортмунд сякаш е недостатъчно...

Тази година също няма изгледи статуквото в Германия да се промени, при положение, че Байерн в момента е най-добрият отбор в света и го показва с всеки изминал мач. Освен това, те със сигурност искат да защитят титлата и купата на Германия от миналия сезон. Въпреки това, Дортмунд показа, че няма да се даде без бой. Направи го в мача за Суперкупата на Германия на 30 септември на „Алианц Арена“, когато навакса пасив от два гола и само миг гениалност (подкрепен с огромна доза късмет) на Йошуа Кимих лишиха Люсиен Фавър и младия жълто-черен отбор от дузпите срещу „Баварската машина“.

129723211_5511893598851452_6003842816707

Именно младият и талантлив състав на Борусия е най-голямата надежда за трофей на феновете на отбора през тази година. Традиционно клубът от сърцето на индустриална Германия е един от най-добрите инкубатори за бъдещи звезди в Европа, а през летния трансферен прозорец единствено Ашраф Хакими от ключовите футболисти се върна в Реал Мадрид (откъдето пък го продадоха на Интер за 40 млн. евро). Така основата, поставена през миналата кампания, не бе разрушена, а върху нея вече ще може да се надгражда. Също така на „Сигнал Идуна парк“ дойдоха двама нови младежи, които да увеличат конкуренцията в състава, за да се даде по-сериозен отпор на Байерн. Джуд Белингам (17) и Рейниер (18) се присъединиха към Халанд и Санчо и заедно са част от един състав, чиято средна възраст е едва 25 години. Към тях прибавяме американския талант Джовани Рейна, който все по-често намира място при титулярите на Люсиен Фавър (само на 17 той върви по стъпките на Кристиян Пулишич и вече получи повиквателна за мъжкия отбор на САЩ), както и сензацията Юсуфа Мукоко, който вече стана най-младия участник в мач от бундеслигата (няколко дни след като навърши 16).

Логично е при изброяването на толкова много младежи да се постави въпроса доколко те имат опит в мъжкия футбол, за да се конкурират с Левандовски, Мюлер и Нойер. Тази въпросителна обаче не стои на преден план в Дортмунд - всеки от тях (без Мукоко, поради юридически причини) има мачове в Бундеслигата и в ШЛ, и то с успех. Халанд, Санчо и Рейна доста често започваха заедно след подновяването на миналия сезон. Белингам пристигна от първия отбор на Бирмингам, където привлече вниманието на много от европейските грандове. Още с идването си при „вестфалци“ той показва невероятна игрова зрялост, а освен това разполага и с много добра техника за разиграващ полузащитник. Без съмнение, Дортмунд е най-добрият трамплин за Джуд към място в националния отбор на Англия, където той има всички шансове да стане лидер в халфовата линия.

Рейниер пък е поредният бразилски суперталант, който в началото на 2020г. пристигна от Фламенго в Реал Мадрид, които пък през лятото го преотстъпиха на „жълто-черните“ (заради по-голямата възможност за изява). В Бразилия той спечели Копа Либертадорес, а сега ще има възможност да се конкурира с Торган Азар и Юлиан Брандт за място в атаката на Дортмунд. Както повечето бразилци, Рейниер разполага със зрелищна техника, има добър поглед върху играта и хубаво центриране. Освен това умее да намира празни пространства при сгъстена защита, което ще бъде силно негово оръжие, особено при мачовете с някои по-слаби отбори, играещи затворено през целия мач.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=uCPDOgSk4Fg

Последното актуално име не само в Дортмунд, но и в Европа е 16-годишният Юсуфа Мукоко. В него много хора виждат бъдещ носител на „Златната топка“, защото той вече играе в отбора до 19 години и за 4 мача от началото на сезона вече има 10 гола и 1 асистенция.

Добра новина за феновете на отбора беше задържането на Джейдън Санчо и през този сезон – една негова продажба щеше да донесе над 100 млн. евро в касата на клуба, но също така „вестфалци“ щяха да изгубят най-креативния си играч, който създаваше най-много ситуации за тарана Ерлинг Халанд.

В Дортмунд обаче има още един важен фактор, освен невероятните качества на младите им футболисти, който е основополагащ за успехите на отбора. Това е капитанът Марко Ройс. Вече на 31, германският национал прекара голяма част от кариерата си извън терена, лекувайки контузии, лишили го от шанса да стане един от най-добрите на стария континет. През сезон 2018/19 „жълто-черните“ завършиха само на 2 точки зад Байерн, като пропиляха аванс от 8 в началото на 2019г. Основната причина за лошите резултати на хората на Люсиен Фавър беше липсата на креативност и идеи в атака, а те отсъстваха най-вече заради липсата на Ройс, който отново лекуваше контузия през по-голямата част от пролетния дял на шампионата. Сега той е здрав и се вижда – при всяко негово участие импровизацията в отбора е на високо ниво и Дортмунд печели. Именно Ройс трябва да застане в центъра на младия отбор и да му даде своята креативност и импровизация, с които тимът ще може реално да се бори за трофеи срещу Байерн Мюнхен.

На няколко пъти през сезона Ройс не игра в мачовете на отбора, които въпреки това бяха спечелени, но при дългия сезон в Бундеслигата той ще трябва да бъде на терена, защото неговия поглед върху играта може да осигури нужните топки и пространства на Халанд и Санчо, които да материализират положенията на отбора.

Прочети 'Новият Мбапе или . . .'

Колкото и шантаво да звучи, през този сезон коранвирусът може да бъде както най-големият приятел на отборите, така и най-големият им враг. Както противниковата звезда може да пропусне мач заради коронавирус, така и някои твои основни футболисти могат да се заразят и да не могат да играят.

Затова и за Дортмунд сега ще бъде още по трудно да поддържа състава си здрав и готов за гъстата програма от мачове на няколко фронта. В клуба знаят какво е да имат по десетина контузени наведнъж и затова сега изградиха хомогенен състав, в който футболистите да са взаимозаменяеми и да се поддържа високо ниво през целия сезон. Това много зависи и от работата на треньора Люсиен Фавър. Той трябва да държи всичките си подопечни в добра кондиция, за да са готови във всеки един момент да се включат в игра и да се представят на висота, за да не се губят точки от „спечелени“ мачове, както се случваше на неколкократно през последните 2 сезона. Ако това се избегне и се предоставят възможности на младоците в състава да играят както могат, Байерн ще има сериозен конкурент в борбата за титлата.

- - -

Последният мач между двата отбора като че ли дискредитира думите ми досега, след домакинската загуба на Дортмунд с 2:3 от Байерн. Но след Der Klassiker се видяха няколко фактора, които са с огромно значение за отбора на Фавър: домакините владееха повече топката от Байерн (друг отбор не го е правил през 2020г.), имаха повече удари към вратата на Нойер и не на последно място се видя, че Халанд, Санчо и Ройс могат да се справят със защитата в червено. Да, Дортмунд загуби, но не беше надигран и показа, че атомното нападение в жълто-черни екипи ще може да накаже всяка грешка на хората на Ханзи Флик по-напред през сезона.

Въпреки че надеждата за трофей в Дортмунд не е голяма, ако в клуба се създадат подходящите условия и атмосфера за плеядата млади звезди, тези гладни за успехи момчета могат да победят всеки и да станат основното оръжие за Борусия Дортмунд по пътя към титлата и купата в Германия.

А дотогава – надеждата умира последна.