​Геният Зидан (част 1) | МисляФУТБОЛ - отвъд фактите

Геният Зидан (част 1)

публикувано на 7 Май, 2019  / Четеш за 13 минути

Всеки един футболен фен през живота си е участвал в дебат „Кой е най-великият футболист за всички времена?”, дали е Пеле или Марадона, Кройф или Алфредо Ди Стефано? Едва ли има еднозначен и правилен отговор на този въпрос. Има обаче един футболист, на който ако заложите, няма да сгрешите. Той постигна всичко в световен мащаб. На национално ниво стана световен и европейски шампион,

материал на Пламен Панайотов

спечели всички престижни трофеи начело с Шампионска лига на клубно ниво, а индивидуалните му отличия през забележителната му кариера са десетки. Три пъти е избиран за футболист на годината от ФИФА, бил е футболист на годината на УЕФА, в колекцията му фигурират - „Златна топка”, най-добър футболист на Европейско и Световно първенство и не на последно място - печели юбилейната анкета на УЕФА през 2004г. за футболист №1 за последните 50 години, която се провежда онлайн между фенове на футбола от цял свят!

Милиони хора играят футбол, хиляди знаят как да контролират топката по такъв начин, че да се противопоставят на законите на гравитацията, но той разполага с такава невероятна техника и владее контрола над топката до такова съвършенство, че често се чуват коментари като „Играе така, сякаш краката са му ръце”, „Футболен магьосник” и т.н.

За него да блести на терена обаче не е достатъчно, той притежава широк спектър от човешки и морални ценности за да се оформи идеала за подражание за поколения напред! Голямо и благородно сърце, чиста, донякъде по детски наивна душа, изострено чувство за справедливост и много вътрешна сила и воля за победа, и всичко това „облечено” в толкова нехарактерните за нашето съвремие скромност и толерантност! Перфектна комбинация, нали? За да я постигнеш освен талант свише, необходимата доза късмет трябва да имаш и способността да извличаш най-доброто от „учителите”, които всеки среща в живота си! Той го прави… той, Зинедин Зидан!

Всичко разбира се тръгва от семейството - възпитанието което е получил, моралните ценности и житейските принципи, които са на почит в многочленното семейство на алжирския изселник Смаил Зидан. „Аз научих всичко от баща си, но най-ценното беше стойността на уважението. Той е пристигнал от Алжир във Франция, трябвало е да се приспособи, да си намери работа и да се докаже. И за да спечели това уважение е трябвало да направи два пъти повече от другите” - думи, които често могат да се чуят от Зинедин Зидан!

Язид, както са се обръщали към Зидан в детството му е бил много скромно, вглъбено в себе си момче, което е предпочитало да гледа и слуша, да вниква по-надълбоко в думите от другите и макар, че приятелите му са се подигравали за това нерядко - същите те са били сигурни, че ако някой от тях успее в живота, това ще е точно той! За Зидан от малък е било валидно правилото: „Не е важно това, което казваме, а това, което правим!”. В компанията на свои връстници, той винаги е готов да се отзове на помощ, когато някой от тях е в нужда. Приятелите от детството остават най-близките му завинаги, той никога не ги забравя, колкото и да расте неговата популярност и банкова сметка. Той се чувства най-добре в тяхната компания, тогава той е Язид, а не Зизу, както галено се обръщат към него футболните запалянковци. Винаги старателно се е пазил от демонстрация на богатство пред тях, криейки новия си часовник старателно под ръкавите на сакото си или пристигайки с такси вместо с луксозния си автомобил на мястото на срещата им и деликатно намирайки начин да плати сметките.

Зидан не забравя и никой от хората, които са му помогнали да се оформи като личност и футболист. Най-важният от тях е Жан Варо - дългогодишен скаут на ФК „Кан”, който е прочут откривател на много футболни звезди. Варо го вижда на един от камповете и веднага забелязва филигранната му техника, страхотния дрибъл и отличния поглед върху играта, неприсъщ за момче на 13-14 години. Скаутът, освен „набито око”, притежава и умение да убеждава: родителите на Зидан не са склонни в началото да го пуснат далеч от дома, а и вече са спрели по-големият му брат Нуредин за „Сент Етиен”. Варо обаче е много настоятелен и след като гарантира с името си, че от Язид ще стане добър футболист Смаил Зидан склонява.

Така през лятото на 1987г. Зинедин Зидан се оказва в кинофестивалния град. Това „открехва вратичката”, която може да го изведе до постигане на значителни успехи на футболния терен. Язид проявява зрялост от крехка възраст. Там той стига до извода, че таланта и техниката не са достатъчни за да се развиеш като професионален футболист - трябва да бягаш, да скачаш, физически да си много добре подготвен. На Зидан обаче не му е достатъчно да успее във футбола, той се стреми към неговия връх! Решава да му се отдаде напълно - да тренира усилено и да спазва установения режим. Това е оценено и въпреки, че е само на 15 години получава повиквателна за националния отбор до 17г. и взема участие на Европейското първенство за тази възраст. Само на 17 години е извикан в мъжкия отбор на Кан. На 20 май 1989г. е официалният му дебют в гостуване на Нант, където по това време играят бъдещите му съотборници в националния отбор Десаи и Дешан.

 

Хубавите събития в живота на Язид обаче продължават и извън футболния терен - по това време той среща своето момиче, Вероник Фернандес. Студентка по биология в местния факултет, южнячка с испански корени. Другото нещо освен футбола, от което Зидан има нужда е здраво и сплотено семейство и красивата танцьорка ще му го даде!

Отборът на Кан не се е славил никога със сериозни успехи, но случайно или не, в първия сезон в който Зидан участва по-редовно в мачовете, Кан достига до 4-то място във френското първенство и историческо първо класиране за тогавашната купа на УЕФА!

Усетили, че в него има много хляб големите френски клубове почват да душат около футболиста. Сред тях е Марсилия на предприемчивия и изключително популярен по него време бизнесмен Бернар Тапи. В контекста на неговия манталитет той измисля ловък маньовър с който да си осигури големия талант - дава на Кан създалия си име на класен футболист хърватски национал Ален Бокшич срещу правата на Зидан. Административни неуредици обаче бламират неговия план и Язид няма да има възможност да зарадва своите съграждани. От ситуацията се възползва не по-малко хитрия, врял и кипял във футбола треньор на Бордо - Ролан Курбис и Зидан през лятото на 1992г. се оказва в Бордо, като част от плана на треньора да създаде „взривоопасния триъгълник” - Зидан, Дюгари и Лизаразу, които впоследствие ще бъдат в големия отбор на Франция, който ще спечели световно и европейско първенство. Бордо плаща на Кан 3 милиона франка (Зидан проявява все още наивност и недоумение как за футболистите се плащат пари все едно са стока).

Но той трябва да се промени, да се превърне от Язид в Зизу (обръщението с което го знае цял свят е измислено от Курбис). Трябва да работи върху физическата си подготовка, да развие личностните си качества - да обича себе си, да прецизира точно егоизма, необходим за себеутвърждаването му и справянето с увеличения интерес от медиите. В Бордо излиза на показ и другото лице на Зизу, за разлика от личния си живот на терена той е друг - импулсивен, отдаден и непредсказуем, което ще му създава проблеми до края на кариерата. В дерби срещу Марсилия той не се поколебава да вкара юмрук в лицето на Десаи, който го е провокирал с обидна реплика!

Като цяло пробива на Зидан в професионалния елитен футбол започва в Бордо. Още първия сезон е достигнато класиране за купата на УЕФА, по същото време Марсилия е наказана и смъкната във Втора лига заради уговорени мачове. Това е още едно доказателство, че Зидан е галеник на съдбата (справка провала на трансфера му в Марсилия). През 1994г. печели наградата за най-добър млад футболист в Лига 1. Лятото на същата година прави и дебют в националния отбор, и то какъв… влизайки като резерва в двубоя срещу Чехия, отбелязва два гола и оформя крайния резултат 2:2.

Сезон 1995-1996г. ще остане специален за Зидан, той ще се запомни с удивителния поход на „жирондинците” от несъществуващия вече турнир Интертото и приключил с финал за купата на УЕФА срещу германския колос Байерн Мюнхен. Легендарната десетка винаги ще гледа на тези два турнира с особен сантимент. Това са десет забележителни месеца, които променят живота му и го поставят на пътя на величието. Той изиграва 63 мача за този период, като върха е мача-реванш от четвъртфинала за купата на УЕФА срещу тогавашното величие Милан (в чийто отбор тогава блестят имената на Роберто Баджо, Паоло Малдини, Франко Барези, неговите сънародници Марсел Десаи и Патрик Виейра). Същия Милан, който е спечелил Шампионската лига през 1994г. и е играл финал в същия турнир през 1995г. След загуба на „Сан Сиро ” с 2:0, следва героичен обрат на „Стад Лескюр” - 3:0 за Бордо след два феноменални паса на Зизу за решителните голове на Кристоф Дюгари!

 

В края на този сезон Зидан е избран за футболист № 1 на Франция!

Следва дебют на голям форум с националния екип - Евро 1996 е на хоризонта. За зла участ само две седмици преди старта му Зидан претърпява автомобилна катастрофа. Това повлиява на представянето му и въпреки, че прави добро първенство и самата Франция стига до полуфинал, футболния свят ще трябва да почака още за да го види в пълния му блясък. Но таланта на Зидан е оценен и е пожелан, не от който и да е, а от настоящия носител на Шампионска лига - Ювентус (който плаща на Бордо 5.3 млн. евро).

Зизу трябва да приеме предизвикателството - да се докаже в чужда страна, в отбор с много звезди, не трябва да се страхува от амбициите на този клуб за победи и купи. Началото е трудно, Зидан не отива в добра физическа форма (в Италия държат много на този компонент).

 

Марчело Липи (тогавашния треньор на бианконерите) обаче вярва в него и му показва безрезервна подкрепа в този труден период. Липи е запазил за Зидан важна роля - от него се очаква да подава и сам да реализира голове, при това с висока ефективност! Затова треньора е готов да чака… до първият гол на гениалният французин в дербито срещу Интер. След това нещата се нареждат. Зидан започва да показва своята класа и стил, да се утвърждава като лидер на терена, да печели все повече фенове и повежда Ювентус към така желаните успехи.

 

Още през първата му година в клуба е спечелена Междуконтиненталната купа и Суперкупата на Европа. В първите два сезона е и шампион на Италия, но му се изплъзва един от най-желаните трофеи, този на Шампионската лига. Юве (и в частност Зизу) търпи две поредни загуби във финали от турнира: 1997/1998г. от Борусия Дортмунд и 1998/1999г. от Реал Мадрид. Това, че не е вдигал тази купа тежи на Зидан, но той трябва да се подготви за най-сериозното предизвикателство - участието на световното първенство през 1998г.,. на родна земя.

- - -

Неубедителните изяви в контролните мачове дават повод за сериозни критики от френските медии към момчетата на Еме Жаке. Напрежението е огромно, ще се справи ли Зидан, в когото Жаке вижда играча, който трябва да поведе Франция към първа световна титла?

 

Всичко започва добре - класическа победа срещу ЮАР с 3:0, следва рутинен мач срещу Саудитска Арабия. В него обаче „бушоните му изгърмяват” - гонят го, след като стъпва върху бедрото на персоналния си пазач! Зидан играе добре, но емоциите го подвеждат, Франция трябва да се справи в следващите два мача без него. Докато срещу Дания липсата му не се забелязва, то осминафинала с коравия отбор на Парагвай е истинско изпитание, не само за играчите на терена, но и най-вече за Зизу, който гледа отстрани, осъзнал грешката си и до какво може да доведе тя. Все пак съдбата се усмихва на френския плеймейкър, в 113-та минута Лоран Блан вкарва спасителния гол! Окрилени и ентусиазирани от този успех „петлите” се справят с пресметливата Италия и приятната изненада Хърватска.

Време е за дългоочаквания финал срещу Бразилия! Зидан прави добро първенство, но все още не е показал най-доброто от себе си. Запазил го е за най-важният мач, с два негови гола през първото полувреме Франция прекършва Бразилия и печели световната титла!

 

За Зизу това е най-великият момент в неговата блестяща кариера! Страната изпада в еуфория, а най-споменаваното име и нейният герой е Зинедин Зидан! За разлика от своите съотборници, които са на „гребена на вълната” и се наслаждават на славата си, посещавайки всякакви лъскави церемонии и обирайки овации, той иска да избяга от тази еуфория, да се уедини със семейството си и да се подготви за новия сезон. Знае, че е постигнал много високо ниво, но то трябва и да се поддържа. Очакват го още трофеи за печелене, най-желаният е този от Шампионската лига.

Ювентус обаче, особено след напускането на Марчело Липи, не е познатия доминант - не печели трофеи въпреки гениалността на френската десетка.

 

Освен с вълшебните мигове, които създава на футболния терен, Зидан ще се запомни и с многото си благотворителни прояви, с голямото си сърце. Става заедно с друг гениален футболист - бразилеца Роналдо посланик на добра воля към ООН, като по този начин се присъедини към борбата срещу бедността в света. Пак двамата работят за специалната програма на ООН за предоставяне на безвъзмездна и неполитизирана помощ (ПРООН), по време на която посещава болни деца в Реюнион по Коледа. Спонсорира Европейската асоциация за борба с левкодистрофията и бедността. Участва редовно в благотворителни мачове в помощ на пострадали при наводнения, земетресения, пожари.

 

Партньорството му с Роналдо не е случайно, те са много добри приятели. „Феномена”, както е известен бразилеца, е трогнат от жест на Зидан - докато двамата са съперници в италианското първенство, Роналдо претърпява тежка операция на коляното, „Зизу ме посети в клиниката в Париж веднага след операцията, а никой от моите съотборници в Интер не го направи!”.

 

За отношението му към неговите колеги красноречиво говори следният пример: На 16 август, 2000г. се провежда приятелски мач Франция - Отбор на света, в чест на отказването на дългогодишния капитан на „петлите” Лоран Блан. Срещата се провежда в родната на Зидан Марсилия. Публиката обаче не е в унисон с футболния празник и подлага на непрестанни освирквания Анелка и Дюгари. Зидан не издържа в един момент и изпраща топката предизвикателно към публиката.

 

Поведението му на и извън игрището водят до там, че неговата популярност расте главоломно. Той е търсен от много големи компании да бъде тяхно лице пред света. Толкова е харесван, че когато участва в реклама на „Форд” (основен конкурент на „Фиат”, генералния спонсор на тогавашния му отбор Ювентус), ръководството не го порицава. Зизу е човек с изявена чувствителност, дълбоки разсъждения, понякога противоречиви, но никога не се е водил от меркантилност.

Въпреки тази безусловна обич и подкрепа, липсата на успехи с клуба вече трета година поред (Зидан е развил италиански инстинкт - да преследва победата), почувствал известна „умора” от твърдите сблъсъци с прословутите представители на „катеначото” италиански защитници, което не му позволява да се забавлява на терена, а за него това е много важно…

 

и така настъпва ВРЕМЕ ЗА ПРОМЯНА!

Натисни тук за част 2 !

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ