Какво всъщност решава ВАР ? | мисляФУТБОЛ - отвъд фактите

За хората и технологиите - какво всъщност решава ВАР?

публикувано на 2 Май, 2019  / Четеш за 14 минути

Системата за видеоповторения, чието пълно официално наименование е Видео Асистент Рефер (Video Assistant Referee, VAR), безспорно е сред най-обсъжданите и противоречиви нововъведения, внедрени във футболната игра през последните години. Споровете дали от ВАР действително има необходимост и полезна ли е или не системата, се превръщат в почти философски въпрос и ежедневно се коментират от анализатори, играчи,

материал на Лъчезар Петров

треньори, съдии и много други интересуващи се от футбол лица. Материал за историята в развитието на видеотехнологията, както и за предимствата и недостатъците на последната, може да прочетете на нашия сайт тук.

Що се касае до целта на настоящата статия, то тя не е толкова обсъждане на особеностите на системата като цяло, а опит за отговор на един-единствен практически въпрос: има ли някакъв проблемен аспект от футболната игра, който ВАР е в състояние да разреши веднъж завинаги, и то със стопроцентова сигурност? Според мен има, и този аспект от играта са засадите.

Обективност в действие: видеоарбитраж и засади

Правилото за засада е установено още през XIX век и в хода на развитието на футбола е претърпяло няколко изменения, които сега няма да разисквам, но със сигурност ще бъдат част от друг материал. Формално погледнато, въпросното правило № 11 е една от най-кратките като текст разпоредби в правилника, но в същото време се оказва и една от най-трудноразбираемите; точната формулировка гласи, че даден състезател е в положение на засада, ако се намира по-близо до противниковата аутлиния, в сравнение с топката и предпоследния състезател (последният обикновено е вратаря) на противника. Важно допълнение е, че въпросният атакуващ състезател трябва по някакъв начин да влияе на играта, т.е. да е в т.нар. „активна позиция“. Обяснено възможно най-опростено, правилото означава, че засада има, когато в момента на пас напред (това „напред“ в случая е важно, защото, ако атакуващият играч се намира зад или на линията на топката в момента на пас към него, засада няма) към атакуващ футболист, същият се намира зад гърба на последния човек в отбраната на противниковия отбор (1). За илюстрация прилагаме следната графика (2), със съответното обяснение към нея:

На илюстрацията играчът на „червено-черните“ с топката е в положение на засада, защото в момента, в който кълбото е отправено към него, между него и противниковата аутлиния има само един противников футболист (вратарят, на илюстрацията изобразен с жълта фланелка); най-важното нещо при отчитане на засада е позицията на атакуващия играч в момента на паса към него. Казано с други думи: в момента на паса към играча с топката, същият се намира зад гърба на последния защитник на „синьо-черните“ (този, който е изобразен стъпил върху пунктираната линия, която, същевременно, се явява „линия на засадата“; на нейното ниво, принципно, трябва да се намира и страничният съдия). В случая цялата оцветена в червено зона може да се нарече „зона на засада“

Най-важната особеност на засадата е обективното ѝ, принципно положение, а именно - засада или има, или няма; с други думи, няма място за тълкувания, няма субективен елемент, тъй като обстоятелствата, при които даден футболист се счита за намиращ се в положение на засада, са ясно формулирани в правилника.

 

Макар на теория правилото да се базира на обективни критерии (позиция на даден футболист в момента на пас към него), на практика вземането на точно решение за това има ли или не засада е доста сложно, поради няколко фактора, сред които са например скоростта на развитие на действието и възможна неадекватна позиция на страничния съдия в момента на ситуацията. Сред най-сложните случаи попадат положения, при които само част от тялото на атакуващ футболист е в засада. Отличен пример за последното е мача в турнира за ФА Къп (Купата на английската футболна асоциация) между Манчестър Юнайтед и Хъдъсфийлд през февруари 2018 г., когато гол на „червените дяволи“ е отменен след намеса на ВАР заради засада на Хуан Мата (3) Положението е изключително „тънко“, защото графиките показват, че в засада е, така да се каже, капачката на дясното коляно на испанеца – т.е., в случая се касае буквално за сантиметри, които човешкото око просто не е в състояние да улови. Нито за момент не трябва да се забравя, че всичко се развива на скорост и понякога ситуациите са толкова трудни за преценка, че дори и повторенията не успяват да убедят зрителите пред телевизионните екрани в правилността на взетото решение. Какво тогава остава за един страничен съдия, който има само един поглед, в реално време, и две или три секунди за преценка и решение? Всички тези фактори, които иначе затрудняват неимоверно една чисто човешка преценка, не са никакъв проблем за технологиите и в този смисъл попадането в засада е обективно нарушение на правилата, чието наличие системата за видеоповторения е в състояние да установи със 100%-ва сигурност.

В допълнение, графиките с начертани линии и маркирани зони, показващи конкретните ситуации на стоп-кадър, действително убеждават всички, зрители, играчи и треньори, че взетото решение е коректно и справедливо. Иначе казано, проверено с ВАР решение, с което се отменя гол заради засада (или се зачита такъв, след като първоначално е бил отменен), не ощетява никого, защото отсъждането е в синхрон с правилата на играта. Да, не е приятно да ти отменят гол заради 10 сантиметра засада, но пък е справедливо, защото в правило №11 никъде не се посочва разстояние, на което трябва да отстои атакуващият футболист от последния бранител, за да е (респективно, за да не е) в положение на засада; по-просто казано, няма значение дали засадата е 10 сантиметра или 5 метра, важни са други две положения – първо, че и в двата случая се касае за нарушение на правилата, и второ, че в наличие на 10-сантиметрова засада може да ни убеди само ВАР-технологията.

 

За илюстрация прилагаме следните графики с примери за „тънки“ засади, отсъдени точно единствено заради помощта на видеотехнологиите:

Тук има много „тънка“ ситуация, при която двама играчи на Дарби Каунти (тези в светлосиньо на жълтата линия) се в положение на засада, защото в момента на паса към тях (няма значение към кого точно, тъй като, в случая, и двамата влияят на играта) се намират със сантиметри зад гърба на последните хора в отбраната на Саутхямптън (това са играчите в червено и черно с номера 4 и 5 на гърба).

Тук нападателят на Тотнъм Хари Кейн (в центъра, бялата стрелка) не е в положение на засада, защото е „покрит“ от най-дясностоящия футболист на Челси (синята стрелка), т.е., между Кейн и аутлинията има поне двама противникови играчи (този тук със синята стрелка и вратарят, който остава извън кадъра). В момента на паса към Хари Кейн, той не се намира зад гърба на последния човек в отбраната на Челси, а на една линия с него, т.е., няма засада. Забележете и точната позиция на страничния съдия, който е на линията на засадата.

В този случай обърнете внимание на позицията на страничния съдия, които не се намира на линията на засадата (жълтата линия); моментната му позицията е такава, че много трудно би могъл да прецени има ли или не засада (каквато има, защото в момента на паса към него, играчът в бяло се намира зад гърба на последния в отбраната на „оранжево-черните“), което води и до грешното решение, впоследствие коригирано след намесата на видеоасистентите.

С ВАР цялото напрежение върху страничните съдии на практика се снема, защото те вече не трябва да се чудят доколко точно сигурни са в преценката си има ли или няма засада. В този смисъл са и новите указания към реферите на тъчлиниите, които гласят, че е редно да се вдига флага само ако съдията действително е сигурен, че има засада. Това е в контраст с досегашната практика, при която съдиите често вдигаха флага като един вид застраховка срещу възможността да бъде отбелязан гол от засада.

 

Системата налага и лека промяна в поведението на атакуващите футболисти, които вече са инструктирани от своите треньори да играят ситуациите докрай, без значение от това има ли или не вдигнат флаг; по-образно-казано, указанията звучат горе-долу така: „Ти си изиграй положението, изпрати топката в мрежата, пък после ще се гледа кой крив, кой прав

Като пример за това може да се посочи ситуация от първото полувреме на ¼ финалния мач-реванш в Шампионската лига между Манчестър Сити и Тотнъм, когато Рахим Стърлинг получава една топка на скорост, в следващата секунда му е вдигнат флаг за засада, главният съдия същевременно надува свирката, но крилото продължава да играе и праща топката към вратата, уцелвайки Юго Лорис (4). В заключение: без ВАР грешките на страничните съдии по отношение на засадите могат да имат (и са имали) решаващо значение за изхода на даден мач, докато с ВАР всичко това се променя в положителна посока, защото цялата необратимост на едно потенциално грешно решение за неправилно отменен (или зачетен) гол изчезва.

Видеоарбитраж и субективни решения

Очевидно системата за видеоарбитраж е добра опция при решаването на обективни игрови ситуации, каквито безспорно представляват засадите. Но погледнато от един по-общ план и прекарано през една по-широка призма, може да се разсъждава по въпроса с какво още допринася ВАР? И по-конкретно - може ли системата да бъде ефективна и да помогне при вземането на решения в ситуации, които имат силно изразен субективен елемент и които се базират на тълкуване на дадено правило?

 

Според мен и тук ВАР може да е много полезен и ще дам пример от мача в португалската Примейра лига между Бенфика и Витория Сетубал, спечелен от лисабонския гранд с 4:2. Ситуацията касаеше може би възможно най-субективния вид преценка в съвременни футбол – отсъждане на дузпа по причина на игра с ръка в наказателното поле. Самото правило подлежи на съдийско тълкуване и при него са изброени няколко фактора, които следва да се имат предвид при преценката на това умишлена ли е дадена игра с ръка или не е; сред тези фактори са положението на ръката (дали е в „естествено“ положение или не е); разстоянието, изминато от топката от момента на удара до докосването в ръката (тълкува се дали защитникът е имал време да реагира и евентуално, да дръпне ръката си, или не); наличие на движение на ръката към топката (т.е. дали топката удря ръката или обратното). От съдиите се изисква да преценят всички тези критерии и да решат – в рамките на няколко секунди, - дали има умишлена игра с ръка (тогава се отсъжда дузпа) или няма такава (съответно, няма основания за дузпа). Всичко това е много сложно и целия процес съдържа сериозен потенциал за вземане на грешното решение, както стана във въпросния мач между Бенфика и Сетубал - при удар на Жоао Феликс топката срещна ръката на състезател на противниковия отбор, но първосигналното решение на рефера беше корнер; след преглед на ситуацията с помощта на ВАР, съдията се коригира и правилно прецени, че в случая има умишлена игра с ръка (всички по-горе изложени критерии бяха налице), което доведе до отсъждане на дузпа за „орлите“.

Според мен ВАР е полезен при субективните ситуации с това, че осигурява време и възможност на съдията да прегледа и да прецени даденото положение и в крайна сметка да вземе информирано решение - досега от съдиите се искаше да решават спорни ситуации в рамките на секунди, често почти интуитивно, имаха само една гледна точка (от мястото, което заемат в момента на ситуацията, което може да е на 30 метра от нея) и виждаха всичко само веднъж, и то в реално време. Следва да се отбележи, че самите ситуации се развиват на висока скорост, често в тях са въвлечени множество играчи на малко пространство (например при ъглови удари и/или фаулове близо до наказателното поле) и затова е почти невъзможно за който и да е съдия да успее да прецени подобно положение в рамките на две или три секунди. Ето това е голямата полза от ВАР и тук именно се крие истинската стойност на системата – тя дава възможност на рефера да прегледа дадена спорна ситуация много пъти, от различни ъгли, и да вземе едно информирано, и в крайна сметка, справедливо решение.

Да, понякога решението може да е жестоко за отбора, срещу който е отсъдено - например отменения заради засада гол на Манчестър Сити в 93-та минута на мача срещу Тотнъм в Шампионската лига, но при всички случаи е справедливо.

 

Пак в същия мач възникна и друга спорна ситуация, разрешена с помощта на ВАР, но в този случай системата получи критики, най-сериозните от които твърдят, че ВАР е подвел главния съдия в ключов момент – гол на Фернандо Йоренте за „шпорите“ в 73-ата минута, който е зачетен, въпреки съмненията за игра с ръка. При по-внимателно разглеждане на работата на системата в случая обаче се вижда нещо друго - на главния съдия Джунейт Чакър като че ли е предоставено неправилното повторение от неподходящ ъгъл и това, в крайна сметка, го подвежда. Както се посочва в материал на Webcafe.bg, озаглавен „ВАР измами съдията, Тотнъм измами Сити, но футболният празник беше над всичко: 5 извода от мача на сезона в ШЛ“:

 

Зрителите пред екраните видяха поне две по-добри повторения, показващи, че нападателят първо удря с лакът, а после с бедро, за да вкара топката във вратата. На Чакър обаче беше предоставен ъгълът, от който ударът в ръката не се виждаше ясно и затова реферът просто вдигна рамене, посочи бедрото си, за да обясни своето решение, и призна гола на Тотнъм (5)

 

 

Тази ситуация води до нова порция критики към ВАР, но въпросът в случая е системата ли беше виновна, или по-скоро хората, които са отговорни за предоставяне на конкретните повторения? И ако зрителите са видели поне две по-добри повторения, следва логичния въпрос: защото същите гледни точки не бяха предоставени и на съдията? Ето че накрая опираме колкото до технологията, толкова и до хората, които работят с нея. Защото в случая ВАР като технология се справя и камерите осигуряват достатъчно добри повторения, но като система (хора + технология) се пропуква, защото, по някаква причина, хората в тъмната стаичка не предоставят тези повторения на единствения човек, който със сигурност трябва да ги види – главния съдия, Джунейт Чакър.

 

В други ситуации грешки възникват, защото даден съдия взема решение да не прегледа спорна ситуация с ВАР, макар от стаичката да му е подсказано, че има такава необходимост. В тези случаи чия е вината – на технологията, или на човека, който – по някаква причина, - не желае да се възползва от нея? И в заключение, с по-малко думи, и отново като цитат от посочената статия на Webcafe:

 

ясно е, че към момента системата не е съвършена, но също така е ясно, че има много какво да се желае и от хората, които боравят с нея.

Източници:

(1) International Football Association Board (IFAB), Laws of the Game 2017-18, Law 11 – Offside, n.d., available at: http://theifab.com/laws/offside-2018/chapters/offside-position-2018 (accessed 19 April 2019)

(2) Графиката е част от кратък клип в YouTube, обясняващ правилото за засада и достъпен на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=GePlbCsGniA (посетено на 19 април 2019 г.)

(3) ESPN, VAR: Offside is an objective decision, not a 'clear and obvious error', 19 February 2018, available at: http://www.espn.com/soccer/english-premier-league/23/blog/post/3389032/var-offside-is-an-objective-decision-not-a-clear-and-obvious-error (accessed 19 April 2019)

(4) Тъй като игра след съдийски сигнал може да доведе до показване на жълт картон, в конкретната ситуация Стърлинг побърза, престорено раздразнено, да влезе в спор с Джунейт Чакър относно правилността на отсъдената засада, с което да отвлече вниманието на съдията от факта, че продължи да играе с топката доста след като прозвуча сигнала. Друг способ за избягване на жълт картон при подобни ситуации е да покажеш с жестове, че не си чул сигнала и/или не си забелязал вдигнатия флаг. Истината е, че съдиите рядко показват картони за продължаване на играта след техен сигнал (защото играчът може действително да не е чул сигнала или да не е видял флага), но понякога такива своеволия се наказват строго; справка – втория жълт (респективно червен) картон, показан на Робин ван Перси (тогава играещ за Арсенал) в 1/8 финалния мач-реванш от Шампионската лига срещу Барселона през 2011 г. за отправяне на удар при вдигнат флаг за засада и след прозвучал съдийски сигнал.

(5) Webcafe.bg, Sportcafe, “ВАР измами съдията, Тотнъм измами Сити, но футболният празник беше над всичко: 5 извода от мача на сезона в ШЛ“, 18 април 2019 г., достъпно на: https://www.webcafe.bg/sportcafe/uefacafe/id_1222870640_VAR_izmami_sadiyata_Totnam_izmami_Siti_no_futbolniyat_praznik_beshe_nad_ (посетено на 19 април 2019 г.)

Източници и линкове към публикуваните изображения с линиите на засадите:

Daily Mail.co.uk, 'VAR wasn't brought in for this': Alan Shearer says Derby goal should have stood after Craig Bryson's strike against Southampton is ruled out through offside after consultation, 19 January 2019, available at: https://www.dailymail.co.uk/sport/football/article-6600345/VAR-wasnt-brought-Shearer-says-Bryson-strike-against-Southampton-stood.html (accessed 19 April 2019)

Sky Sports.com, Chelsea News, Mauricio Pochettino unhappy with VAR use and says work needs to be done, 9 January 2019, available at: https://www.skysports.com/football/news/11668/11602100/mauricio-pochettino-unhappy-with-var-use-and-says-work-needs-to-be-done (accessed 19 April 2019)

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

FUN 
FACT !
Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ