Фактори за неуспешното развитие на българските таланти

публикувано на 30 Август, 2019 / Четеш за 7 минути

Далеч съм от мисълта, че съм открил „топлата вода“ със следващите фактори, но те обясняват защо всички уж „таланти“ на България се провалят с гръм и трясък при първия им по-сериозен тест...

Израстването във футбола на един юноша

материал на

Преслав Първанов

( гост-автор )

започва от ранна невръстна възраст, т.е. след като навърши 7-8 години. В Европа с децата се работи почти индивидуално и се обръща сериозно внимание освен чисто спортно-технически, те трябва да получат необходимото образование. Футболната интелигентност е все по-рядко срещана в днешно време и такива момчета са истински диаманти.

Школите по цял свят работят с децата по строго определена програма, без значение спецификата на дадения футболист. Световноизвестна е кампанията на Аякс по повод младите таланти, те залагат на една и съща система при всички възрастови формации, имат определен хранителен режим и не оставят дори за секунди на произвола своите младежи. (прочети 'Методите на школата на Аякс'). Наскоро Левски обяви подобен революционен модел за България, който доста хора погледнаха със скептицизъм, но е вид развитие и само трябва да се аплодират подобни действия.

Какво всъщност се случва дълги години в родната ни страна с младежкия футбол? Бивш футболист на отбора е назначен на работа в школата, колкото да му се намери поприще и да изкарва някой лев след футболната си кариера. Квалифицираните специалисти се броят на пръсти, което води до махленски стил на игра, без грам умисъл и тактика. Няма как чичкото на 60 години да те научи да играеш правилен и грамотен футбол, след като той е учен на играта, която няма нищо общо с днешните изисквания за футболна наслада.

Събират се 15-20 момчета, хвърля се топката по средата и един чичко с шушляк свири от време на време и се чува само „Бий го“ или „Чисти я в тъч, ако няма какво да я правиш“. През това време нахъсани бащи и майки стоят отстрани и подвикват на своите отрочета колко са невероятни на всеки един техен безсмислен шпагат.

69407089_3153208638053305_75403635382718

Тези родители също играят важна роля в неуспешната реализация на тези, все още „ритнитопковци“. Постоянната „мотивация“ и вглъбяване на детето, че то е най-доброто и ще стане невероятен футболист, не водят до нищо добро, освен до прегаряне в мачовете и притеснение, че ще разочароваме мама и тати...

В софийските школи положението е още по-трагично. Там единствената мисъл е как да бием Левски/ЦСКА, друго не ни интересува по никакъв начин. Цяла година се играят мачове, за да се стигне до „Вечното дерби“ - където да се покаже кой колко е „наострил бутонките“ и отново всяко грубо действие се толерира от родители и треньори. „Браво убий го това говедо/прасе“ е често срещан израз на подобни мачове, като и доста по-цветущи фрази преобладават на юношеските прояви.

Трябваше Димитър Бербатов след един турнир „Данониада“ да обяснява на гневни родители, че не трябва да се псува и да се учат децата на бавене на време или да обиждат съперника, за да се превъзпитат младите „арогантни“ деца. Думите на великия български футболист бяха

„Оставете децата на мира, те сами ще преценят какво да правят в бъдеще“

източник: https://www.youtube.com/watch?v=klHqlpBFa3k

Медиите

Един от основните проблеми при подрастващите е излишното медийно внимание, което им се отделя. Стига се до моменти, когато отново тези невъздържани родители си плащат на дадена медия, само и само да напишат два реда или дори да направят репортаж за тяхното дете, с цел популяризиране и вдигане самочувствието на „златното ни детенце“. Подобни абсолютно ненужни материали сме чели безброй много пъти, за „златни“ момчета или за таланти ходили на проби из цял свят.

Да, това е друг голям проблем - именно тези проби, които много рядко са достигнати чрез скаути на някой европейски отбор. Голяма част са организирани чрез връзки на родител/отбор и целта е една единствена - да се издигне даден футболист и търсенето му да стане по-голямо. Все пак карал проби в Болоня звучи доста по-добре от юноша на Славия. Примерите са безбройни, естествено някои подобни таланти са намерили поприще в някой незнаен отбор, но има и такива като Андреа Христов, който славно се прибра на „Овча Купел“.

Известен е фактът, че сътрудничеството между отбор и медии в повечето случаи е доста по-тясно, отколкото изглежда. Интервюта и репортажи се правят не само за млади таланти, ами и за нови попълнения на отбора, с една единствена цел - да се втълпи на феновете колко е добър даден играч и как той ще стане претендент за „Златна Топка“ (като ако е възможно да се наблегне в някое друго заглавие на статия за него).

На един такъв футболист беше направена кампания дори да вземе наградата „Футболист на годината“, за да му се вдигне цената и търсенето му да стане по-голямо. До там се стигна, че се съревноваваха един надценен футболист на ЦСКА и един 42-годишен, правещ се на клоун всеки мач вратар, а едно момче от Пловдив, което е видно за цялата футболна общественост - притежава огромен талант и футболен интелект, остана на заден план.

Прочети 'КЪДЕ и КАК се раждат талантите'

Примерите за подобни медийни звезди, които са били възвеличавани от българските сайтове, но на практика не са достигнали космоса, където ги бяха изпратили някои журналисти...

Божидар Краев – продаден за 500 000 евро на Мидтиланд. Изиграл 10-тина мача за 2 години в Дания. Това лято му се наложи да изкара проби в португалския Жил Висенте. Божката Краев - едва ли някой левскар би се сетил за 2 последователни добри мача за родния му клуб, а след 2 добри мача на националния беше провъзгласен като национален герой..

Антонио Вутов – продаден за 600 000 евро на Удинезе. Изиграл 0 мача за мъжкия отбор, даден под наем на Козенца и Лече, след това редовното прибиране в България, първо Ботев Пловдив, после Левски и сега отново Ботев Пловдив. За него със сигурност едва ли някой ще се сети за добър мач, може би за младежкия национален отбор, който записа също доста срамни резултати през годините

Александър Тонев - продаден за 3 милиона евро на Лех Познан. Направил сравнително добра кариера в Полша, впоследствие обявен за разочарование на Острова от Астън Вила и Селтик. Следват няколко престоя в Италия преди да се върне в България, където титулярното му място в Ботев Пловдив все още не е сигурно. Обявен от медиите за невероятния, бързия и често бележещ от далечно разстояние, той има на сметката си цели 13 гола (?!?) в кариерата си, за 7 отбора.

Спас Делев – продаден за 1 милион евро на турския Мерсин. Изиграл 12 мача и отбелязал 2 гола, прехвърля се в слънчева Испания, където за Лас Палмас изиграва 6 мача с 0 гола. Следва познатото триумфално завръщане в България - за Локо Пловдив и Берое, последно направи не лош сезон в гранда от Полша Погон Шчечин, като и оттам завърши пагубно и в момента е свободен агент.

Стрелецът от с. Ключ може да се запомни с един добър мач в Москва с екипа на ЦСКА, както и с това че след неговите два гола направи Матиас Де Лихт един от най-добрите централни защитници в света.

Примерите са още много като Симеон Славчев, Антон Карачанаков, Марио Кирев, Калоян Кръстев, естествено Валери Божинов няма как да не се спомене, но за него два реда няма да стигнат...

Прочети 'Валери Божинов - звездата, която не изгря'

Докато в България смятаме футболист на 24-5 години все още за талант, неразгърнал потенциала си, винаги ще стоим на едно място. Докато в родните грандове разчитат на футболисти само защото са любимци на феновете или са отдадени на отбора, биейки се в гърдите какви левскари или цесекари са, никога няма да се получат нещата. Оценява се чисто повърхностно всеки един играч, вместо да се остави на спокойствие и на терена да говорят само усърдната му работа на тренировки и вродената му гениалност...

С тези редове не твърдя по никакъв начин, че нямаме достатъчно таланти по родните терени, просто те не се развиват по правилния начин...